Епигастрална или следоперативна херния

Здравейте,

преди 1 г на мен ми правиха лапороскопска операция за епигастранлна херния, като поставиха платно така, че да обезпечи и пъпната област (имаше и там отвор с потенциал в бъдеще за пъпна херния, та така малко превантивно се получи)

Не сте написали при вас какъв е бил подхода на операция 🤔 Иначе при мен си болеше, направо не ми се ставаше (при първото раздвижване сериозно ми прилоша и ме оставиха пак да легна). Три години преди лапароскопската операция имам и секцио по спешност, което като болка бледнееше пред тази операция. Направо си чаках с нетърпение обезболяващите от мед сестрата, за да мога да поспя малко (дълго време и вкъщи после спях само по гръб, може би 5-6 седмица след операцията успявах леко настрани, подпряна на възглавница и то само на едната посока, защото на другата ми “опъваше”)

За перисталтиката - доста бавно се получи и при мен. Почти в края на престоя и като казах на сестрите, много се зарадваха 😂

По-късно кледах клип (на лекар гастроентеролог) ,че може следоперативно да се дъвче дъвка. Действа  да залъже мозъка, че се дъвче “храна” и “разбутва” храносмилателната система, като. води до така желаните газове.

След прибирането вкъщи - 2 седмици спазвах постелен режим. Ставах за кратко за хранене/тоалетна- така ме посъветва хирурга.  Храната да е лека, да не образува газове (да не е примерно боб, леща, зеле) и да няма запек с напън, че товари оперативната рана.

Като опитах да отида до магазинче в квартала, но много “зор” видях с едни стъпала нагоре и надолу, както и походката ми беше изключително тромава.. Така че от ппдобни “разходки” си дадсх още 1 седмица почивка.

После заложих малко повече на разходки из квартала и вс следващ двн се чуввствах все по-добре.

Важно е да се пази от всякакъв род вдигане на предмети .. както се казва и стол да не мести. Това трябва да се изтърпи за следоперативния период . После щв може смело да вдига неща, разбира се в разумни диапазони.

Бързо възстановяване 🍀 и пишете как се справяте. Ще е от полза за някой друг в подобна ситуация.

ПП: прочетете внимателно епикризата и направете полагащите ви се посещения при хирург след операцията - предполагам  ще са 2 бр и там в епикризата пише на какви интервали

То и аз си представях, че едва ли не 2-3 седмици и ще съм пушка, защото имах зад гърба си секцио и лапароскопия… Е, оказа се, че тази операция е далеч от всичко досега и искам - не искам, спазвам си предписанията. Баща ти и да иска са хукне, просто няма да може. То ходенето е трудно, пък камо ли нещо друго.
Но да - понаплаши го… 😂 Жената, която лежеше с мен в една стая ми разказа по телефона какво са ѝ казали на изписването - докторът я е питал дали няма да тръгне да се юрка с домакинска работа, особено да слага зеле 🤦🏻♀. И когато тя отговорила, че няма такива намерения, разказал и за някаква друга баба, дето слагала зеле 20 дни след операция… и как едвам ѝ зашили всички разкъсвания, които се получили като е вдигала тежко. Тъй че сподели с баща ти…
А при мен се получи брутален рецидив, аз лятото се оперирах планово лапароскопски, имах много малка херния (2 см), но имах постоянно киселини, вече никакви лекарства не помагаха, а бях на извънредно висока доза. Та се оперирах, голяма грешка. Така ми бяха стеснили всичко, че не можех да се храня нормално, засядаше ми храната и повръщах всеки ден. Та след 4 месеца повръщане, хернията се отворила и се озовах в събота вечер в спешното с херния 8 на 12 см, 2/3 от стомаха ми беше влязал в гръдната клетка след брутално повръщане. Не искам да разказвам за болката, само ще кажа, че лягайки на операционната маса след няколко часа размотавания по рентгени, скенери и нам кво си, за да се разбере какво ми се е случило, направо се молех със сълзи да ми сложат упойка, за да ме приспят…
Та така, иначе - установиха ми хернията с гастроскопия, но повярвай ми, не си е работа да се пипа изобщо такова нещо. Пробвай всичко възможно - диети, билки, лекарства, промяна в начина на хранене, дишане, всичко, преди да се решаваш на крайни мерки, ако изобщо това е проблема при теб. Съветвам те да идеш на гастроентеролог и да обсъдиш проблема.
Иначе - сега след операцията ще му е много трудно на баща ти ставането няколко дни, дори до WC, нормално да му се замотава главата, то там слагат много лекарства също така. Постепенно това ще се оправя, но наистина - седмици няма да е в състояние да прави много усилия, защото то боли. Разрезите са големи, то дори и като заздравее, дърпа много. Дори и сега след 3 месеца все още като се напрегна (например, ако вдигна нещо повече, при смях, плач, нещо) а дърпа и боли.
Тъй че баааавно. Ако е ненужно упорит - плашете го. 😂
В интерес на истината - моят хирург хубаво ме понаплаши, така че да не смея много-много да си правя свободни съчинения, а освен това въздействащо ми забрани да пуша и след 25 годишно пушене съм спряла цигарите.

Edit: при този вид хернии не се слага платно. Нямам, но докторът ми каза, че бая ме е зашил и след отворена операция се получават сраствания между вътрешните органи, които ще ги държат на мястото им, за да не стават повече такива бели… Дано, дай Боже.
[/quote
И на мене ми откриха хиатална херния която е 5см и веднага ми препоръчаха гастроскопия след това и ще ходя.
Така какво имаш напредвид да не се пипа хернията с операции?? Не ли е опасно да седиш дълго време с хернията?

Аз си седях няколко години наред с моята. Мислех, че от нея е бруталния ми рефлукс, но ето ме година и нещо след операциите, херния няма, рефлукс - по-зле от преди.
След като се оперирах, говорих с няколко хирурга и всичките казаха, че под 5 см не бива да се пипа.
Но - аз те съветвам да си направиш гастроскопия и да видиш какво е положението. Гастроентеролозите знаят много добре рисковете от подобни операции (или поне читавите доктори) и няма да те насочат към такава. Вече, ако отидеш на хирург - много вероятно е да искат да те оперират.
Направи няколко консултации и тогава взимай решение.

Щом нямаш симптоми - по-добре не прави излишни упражнения.