По принцип съм бунтарка,но само когато нещо не е наред.В отношенията ни с мъжа ми сме равноправни и цари взаимно уважения и доверие.
- Публикувана: 16 март 2007, 09:42 ч.
- Последно мнение: 1 юни 2007, 03:10 ч.
послушни съпруги ли сте
Абсурд!
Жената трябва да е водеща фигура, за да е добре семейството. Мъжете са по принцип малоумни и, ако жената е негова сянка, то той бързо си намира любовница, която е всичко, което не е жена му.
Без мъж, ще стоя но послушна няма да бъда никога! Бах им майката мъжка аз на такива мъже с такова разбиране.
Жената трябва да е водеща фигура, за да е добре семейството. Мъжете са по принцип малоумни и, ако жената е негова сянка, то той бързо си намира любовница, която е всичко, което не е жена му.
Без мъж, ще стоя но послушна няма да бъда никога! Бах им майката мъжка аз на такива мъже с такова разбиране.
Е то е ясно ... Не съм послушна и никога няма да бъда 
Мисля, че безпрекословното подчинение убива не само уважението на мъжа към жената, но и интереса му на "ловец".
Мисля, че безпрекословното подчинение убива не само уважението на мъжа към жената, но и интереса му на "ловец".
Естествено, че съм послушна, че как иначе. 
Как ми се обади, че се прибира и аз се мятам през глава да приготвям масата с мезето и салатата и пиенето иииии...всекидневника и прекарвам удължителя до тоалетната, че като се нагнезди там да си включи вече залязващия лаптоп да му е удобно. 
После възглавничка му поднасям като реши да се изтегне на фотьойла, пристъпяйки като японска гейша и гледайки го в очите дали няма да е недоволен от нещо. Само да трепне и отскачам на няколко метри назад и примолвайки се да ми прости ако нещо до тук не е било изпълнено както трябва му нося легенче със соли за крака, последвайки масажи и прочие. 
Само до тук ми опира послушанието и ми стигат силите
Как ми се обади, че се прибира и аз се мятам през глава да приготвям масата с мезето и салатата и пиенето иииии...всекидневника и прекарвам удължителя до тоалетната, че като се нагнезди там да си включи вече залязващия лаптоп да му е удобно. После възглавничка му поднасям като реши да се изтегне на фотьойла, пристъпяйки като японска гейша и гледайки го в очите дали няма да е недоволен от нещо. Само да трепне и отскачам на няколко метри назад и примолвайки се да ми прости ако нещо до тук не е било изпълнено както трябва му нося легенче със соли за крака, последвайки масажи и прочие. Само до тук ми опира послушанието и ми стигат силите
Е щом ме тъпрпи и ме обича....явно съм послушна и аз 
Никой не доминира...еднакво мислим и еднакъв вкус имааме за много не6та. ....
Такива думи няма в моя речник 
Както и "ще попитам мъжа ми", или "мъжът ми не ми разрешава". Според мен в много голяма степен нещата зависят от примера в собственото семейство - волно или неволно то ни служи за модел. Имам приятелка, която израсна с такъв баща, когото питаха дори дали може дъвки да си купят, че майка и не можеше да взима такива важни решения 
сега тя има абсолютно същия тираничен индивид за съпруг.. и мисля че е щастлива - просто на такова отношение е свикнала, някой друг да решава вместо нея, дори елементарни неща.
Аз лично определено доминирам в отношенията ни - и ми се струва че ако спра, мъжът ми ще умре от скука
Въпросът е да се намери подходящия партньор, който ни допълва, за да няма сериозни катаклизми, според мен.
Както и "ще попитам мъжа ми", или "мъжът ми не ми разрешава". Според мен в много голяма степен нещата зависят от примера в собственото семейство - волно или неволно то ни служи за модел. Имам приятелка, която израсна с такъв баща, когото питаха дори дали може дъвки да си купят, че майка и не можеше да взима такива важни решения сега тя има абсолютно същия тираничен индивид за съпруг.. и мисля че е щастлива - просто на такова отношение е свикнала, някой друг да решава вместо нея, дори елементарни неща. Аз лично определено доминирам в отношенията ни - и ми се струва че ако спра, мъжът ми ще умре от скука
Въпросът е да се намери подходящия партньор, който ни допълва, за да няма сериозни катаклизми, според мен.
При повечето ми познати пък жената има последната дума и взема важните решения. Аз обичам да доминирам и да вземам решения самостоятелно. А после да ги натрапвам и на мъжа си. Той понякога се противи, но аз все успявам. Ненавиждам мъже насилници, макар че аз съм такава в женски вариант. И презирам жени, които се оставят да бъдат мачкани и някой друг да решава вместо тях.
Наистина бракът е дипломация. Никъде и в никое семейство или какъвто и да е колектив не може всички да са на едно менние в 100% от случаите. На работа да не би с всички колеги да сте на едно мнение? Води се разговор, обсъжда се и се взема решение. По всички въроси е така вкъщи поне. За някой неща държа да имам крайната дума, само дето не за всички мъжа ми е "светнат", че аз съм взела решението. За други ми е все едно и го оставям да направи каквото реши, не съм му майка, нямам мания да се налагам на всяка цена. Както и той няма такава. Не става дума той да ме слуша, или аз него, да не сме кученца. 
Съгласна напълно!
