Правех се (и продължавам ) на ударена пред хората, че не искам още бебе и прочее, ама реших да престана с преструвките.
Прикривах желанието си от страх, че всички ще се вторачат да ме наблюдават кога ще забременея и, ако не стане, това ще ме кара да се чувствам много кофти.
Имах много проблеми, докато забременея първия път. Минала съм през "проблемното забременяване". Година и половина мъка, операции, изследвания, отрицателни тестове, чакане...чакане...надежди...
Сега пак пробвахме няколко месеца, но не стана и малко се скофтих... Старите чувства нахлуха отново
Сега имам отново кисти, които лекувам, и като приключат тези проблеми, започваме.
Спирам всякакви приказки от рода: "Оооо, второ дете, не!" или "Изобщо не ми е до 2ро дете" и прочее... Защото имам чувстовото, че предизвиквам съдбата... Дори на мъжа си ги разпрявях тея, не знам защо...от страх ли, не знам...
Снощи му споделих истината и ми олекна.
Стискам палци на всички!