Февруарчета 2025 г. -Темa 7

Моето също не протече готино хем понеже не беше особено дълго, всички ми казват: "Е какво, много леко раждане, а ако трябваше 12 ч да се мъчиш?" Но реално протече много интензивно с много болка и без упойка. И аз като КРР изобщо не бях готова за напъните и те ми бяха по-страшната част от раждането спрямо разкритието. Всъщност за мен голямата изненада беше, че грубо 25 дена по-късно още не съм се оправили съвсем и си имам опъване, дискомфорт особено около вътрешните шевове и не станаха плановете ми да тренирам лека полека от първия месец. Имам усещането, че може и от втория да няма. А преди бременността и общо взето, до 8.5 месец си бях активна (преди бременността много) та не знам колко има общо. Да, последния месец не съм се движила много, но то организма ми остро казваше Не. Абе... не е лека работа раждането дори в идеални условия - аз имах прекрасен екип, но те и магьосници да са няма как да знаят какво ще направи моя организъм. Гледам, обаче, при други жени за нула време все едно не са раждали та няма какво да се плаши човек от такива разкази - при всеки е много различно.

Момичета, как чистите крустите по челцето?

Да, при мен е същата работа като твоето преживяване. Аз бях 48 часа с контракции, които не бяха родилни и като почнаха родилните на 5 минути с продължителност по 1 минута всяка ми се разказа играта от интензитета им. Направих разкритие от 3 см до 8 см за 40 минути, и зверски кръвоизлив, който не спря през цялото раждане, а родилните ми напъни започнаха на 8 см, съответно съм с разкъсвания където можеш да се сетиш. Беше късно и за епидурална. Цялото раждане от приема ми на 3 см докато водих плацентата беше малко над 3 часа, като за такива под 3 часа си имало термин - преципитирано раждане, което изобщо не е нещо готино, въпреки че все ще се намери някой да каже, че е супер, че не си се мъчил дълго. Вече три седмици след раждането имам болка и опъване отдолу, започнах разходките с малката и ме боли при по-дълго ходене или по-дълго стоене права. Хората със секцио забравиха, че са раждали, аз изпитвам трудности да обслужвам малката, ако е свързано с по-дълго стоене права. Предполагам, че е от вътрешните шевове, но не знам и аз много се притеснявам. Днес вероятно ще ходя при АГ по друг повод и ще говоря с него за това…

И аз се присъединявам,въпреки че бях със секцио.Още си спомням всичко,даже наскоро сънувах ,че ме карат да лягам пак на масата и ми слагат упойката и краката ми се парализираха веднага 😁
Уж се забравяло всичко,но на мен явно ще ми трябва още време да забравя.

И мен този момент ме тормози - да си безпомощен се оказа голям страх.

Иначе мен си ме боля към 2 седмици и доскоро като лягах настрани имах чувството, че се изсипвам. Явно органите се понаместиха и вече премина.

В началото мажех една малка част от белега с Йодасепт и дишаща марля отгоре за 10 дни. Бях го дръпнала явно при рязко движение. От тогава се мажа с крем Lecoxen и сигурно ще се мажа поне още месец два. Бях скептична, че не го бях чувала, но дръпнатото местенце се в посъбрало и се надявам да не остане голям белег. Доволна съм от шевовете, които ми е направил д-р Ибрям.

Да,голям страх си беше.Мен още ме понаболява,но на моменти само.Иначе белега го мажа с Кело-кот и Контратубекс.

Момичета вече минаха 50+ дни от раждането. Моето беше около 13 часа, изтекоха ми водите, без разкритие, без контракции. 12 часа се мъчих и накрая родих с окситоцин. Само с епизиотомия първите 3 дена беше зле положението на теб ти е зле / с много нисък хемоглобин, температура/ и бебчето трябва да си гледкаш, защото е при теб. Мисълта ми е, че и мен ме боли- като походя малко повече, гърба като стоя наведена за повече от 10мин, кръста, връзките, коленете, още съм със задържана вода. Моят лекар като му се оплаквах ми каза: “ами ти какво очакваш роди преди месец, възстановяването на организма е минимум 6 месеца, докато всичко си дойде на мястото”. От организъм до организъм има разлика.

Като походя малко повече и мен ме боли и то мускулите от дясно,даже понякога си мисля дали не е черния дроб.Също като ходя по-дълго както ми е спряло кървенето,така се засилва.

yanbibiyan818, аз също директно започнах от силно болезнени контракции на 4-5 мин. Изтекоха ми водите в 3:40. Към 5 и половина бях в болницата. Там 1.5 см разкритие само и кажи речи никакви контракции без болка. Легнах да подремна уж в стаята и след час ударно започнаха много болезнени контракции на малък интервал по 45 сек - 1 минута. Издържах около 2 часа и викнахме акушерката,защото не издържах вече на болката и понеже не беше минало никакво време бях убедена, че съм макс на 3-4 см и исках епидурална с идеята, че ако става по-зле просто няма да издържа. Оказах се с пълно разкритие. Екипа не очакваше. Те очакваха да тръгна да раждам вечерта след 12-15 ч евентуално. Даже за следващата сутрин говореха. После 2 часа напъни като изобщо не можех са се справя. Аз напъвам, то нищо не става. Сменяхме пози, в басейн влизах, как ли не се чекнах. Накрая легнала родих дето мислех, че е най-зле, но така имах някаква упора - държах се за дръжките и натисках с крака. Накрая вече не различавах добре напъните и нямам идея в правилния момент ли натисках. Те милите накрая изливаха някакво олио уж да омекоти тъканта да не се разкъсам - файда. Главата излезе с 3 отделни напъна, мислех, че ще умра на тоя етап. Абе да не го мисля повече самото преживяване. Искам само вече да се пооправя, че като затворник се чувствам и рева всеки ден вече. Вънка грее слънце, аз излезем ли с количката едвам ходя и се кривя във всички посоки, едвам издържам права, опъва ме като да е в гипс всичко. Много различно си го представях и понякога съжалявам, че не родих секцио, макар че там пък други проблеми. Сега на 7ми си запазих ранен преглед при моята си гинеколожка около седмица преди прегледа на 40 ден. Искам и тя да види за какво става въпрос, евентуално да махне вътрешните конци, които не се разградиха. Може и от тях да е част от дискомфорта. Запазих и час за 20ти за стола в Надежда. Нямам идея ще свърши ли някаква работа. Аз не знам имам ли точно такъв проблем даже, ама при всички положения няма да навреди.

И аз родих вчера моето момченце. 3900, 52 см Борислав . И двамата сме добре, всичко тръгна спонтанно без интервенции, имах менструални болки два дни по няколко часа и вчера от изтичането на водите до раждането минаха 4 часа.

Да са ви живи и здрави бебчетата и да ви радват много!

Честито щастие! Бъдете здрави и благословени. 🩵🍀

Здравейте момичета исках аз се присъединявам с това,че разкритието дойде страшно бързо и не бях готова за напъните,общо раждането 5 часа с контракцийте и беше някакъв ужас докато излезе,така че ви разбирам много добре какво сте преживели мен също ме шиха и сега се възстановявам, усещам леки опъванния долу докато ходя до тоалетна или като сядам щипе ми леко,но било нормално.Аз имам един въпрос към вас как успяват вечер с бебето си да го припише при нас е много трудно на моменти ,вчера беше изключително трудно събуждане се през час беше много крив даже имаше един период от 00-3 почти не спеше само се изнасяне и пак почваме с ужасен рев,храня го на поискване но когато и да си сложа пръста в устата му той все го суче много мощно а е хранен примерно преди 30 мин час,малко съм объркана нямаме режим ише понеже е много малък и на моменти му давам залагъкка не знам дали е редно но нищо не помага просто,също мисля че има колики, но тук до месец не дават да ми се дава нищо и съм се отчаяла леко не знам какво да правя просто.

Кърмиш ли бебето и имаш ли достатъчно кърма? Възможно е наистина постоянно да е гладен, ако нямаш достатъчно кърма. Такъв беше случаят с моето бебе особено първите дни в болницата и значително се подобри, като започнах да давам основно АМ.

Сега се сетих да пипна фонтанелата, че знам, че трябва да е меко и хлътнало там, обаче при нея е твърдо, сякаш се е затворила. Много странно, защото с предното бебе си беше меко. Ще питам педиатърката като ходим на преглед, че на този първия нищо не каза за това и не я е и гледала.