- Публикувана: 7 фев. 2025, 15:31 ч.
- Последно мнение: 4 май 2025, 10:50 ч.
Февруарчета 2025 г. -Темa 7
Много се радвам, че съм на място, където не се правят нито погачи за 40 дни, нито се носят почерпки на лекари. Изобщо не съм фен на такива "традиции", но в България вероятно родата щеше да настоява.
Аз тази сутрин забелязах доста мокро по бельото и сега се чудя дали е по-засилен воднист секрет, или са започнали леко-полеко да ми изтичат водите. На някого да са текли така? Утре влизам в 39 гс и имам час за преглед.
Аз тази сутрин забелязах доста мокро по бельото и сега се чудя дали е по-засилен воднист секрет, или са започнали леко-полеко да ми изтичат водите. На някого да са текли така? Утре влизам в 39 гс и имам час за преглед.
Момичета, минавам да се оплача какво ми се случи снощи.
Вчера, в 38+4, си лягам вечерта към 12. Още не съм заспала и усещам едно стягане, от кръста към корема надолу. След някакво време - отново. Усещам, че може и да е нещо и включвам App за следене на контракции да видя на какъв интервал са. Оказва се, че болките са на около 12/13 минути. Ставам, правя си чай, започвам си упражненията.
Постепенно контракциите зачестяват и в 04:00 започват да са на около 6.5/6 минути. Викам на мъжа ми - ако изкарам така един час, тръгваме към болницата.
В 05:00 часа тръгнахме към болницата, като към този момент вече бях имала един час контракции на 6/6.5 минути. Някои по-слаби и кратки, но някои си се засилваха до по-осезаема болка и продължаваха около 40-45 секунди.
Пристигнахме в болницата - първо преглед за разкритие. НУЛА прогрес от миналата седмица. Разкритие макс 2 см., шийката не е напълно изгладена или допълнително скъсена. Викат хайде на тонове.
На тоновете още по-голямо разочарование. Почти не се отчитаха контракции (аз продължавах да имам стягания, но точно по време на тоновете бяха супер леки, макар и на същия интервал от време). В същото време миналата седмица отчетената ми контракция, която аз изобщо не усетих, беше доста по-изявена на апарата.
Питах лекарката какво значи това - каза, че или съм в латентна фаза и просто контракциите са толкова слаби, че не могат да се отразят на разкритие, или са подготвителни и ще отшумят. Пуснаха ме да се прибирам вкъщи.
Вкъщи стяганията продължиха, но успях да заспя и сега като се събудих, продължават. Само че вече са осезаемо по-леки, но си имат ритмичност.
В 14:00 часа имам час за тонове и преглед при моя АГ. Ще видим какво ще каже.
Момичета, много ми е гадно. Тръгнах към болницата с нагласа, че всичко започва. В момента съм зверски изморена и изтощена от неспането и не се знае дали изобщо нещо ще се случи в скоро време.
Вчера, в 38+4, си лягам вечерта към 12. Още не съм заспала и усещам едно стягане, от кръста към корема надолу. След някакво време - отново. Усещам, че може и да е нещо и включвам App за следене на контракции да видя на какъв интервал са. Оказва се, че болките са на около 12/13 минути. Ставам, правя си чай, започвам си упражненията.
Постепенно контракциите зачестяват и в 04:00 започват да са на около 6.5/6 минути. Викам на мъжа ми - ако изкарам така един час, тръгваме към болницата.
В 05:00 часа тръгнахме към болницата, като към този момент вече бях имала един час контракции на 6/6.5 минути. Някои по-слаби и кратки, но някои си се засилваха до по-осезаема болка и продължаваха около 40-45 секунди.
Пристигнахме в болницата - първо преглед за разкритие. НУЛА прогрес от миналата седмица. Разкритие макс 2 см., шийката не е напълно изгладена или допълнително скъсена. Викат хайде на тонове.
На тоновете още по-голямо разочарование. Почти не се отчитаха контракции (аз продължавах да имам стягания, но точно по време на тоновете бяха супер леки, макар и на същия интервал от време). В същото време миналата седмица отчетената ми контракция, която аз изобщо не усетих, беше доста по-изявена на апарата.
Питах лекарката какво значи това - каза, че или съм в латентна фаза и просто контракциите са толкова слаби, че не могат да се отразят на разкритие, или са подготвителни и ще отшумят. Пуснаха ме да се прибирам вкъщи.
Вкъщи стяганията продължиха, но успях да заспя и сега като се събудих, продължават. Само че вече са осезаемо по-леки, но си имат ритмичност.
В 14:00 часа имам час за тонове и преглед при моя АГ. Ще видим какво ще каже.
Момичета, много ми е гадно. Тръгнах към болницата с нагласа, че всичко започва. В момента съм зверски изморена и изтощена от неспането и не се знае дали изобщо нещо ще се случи в скоро време.
Аз много обичам българските традиции и смятам да ги спазвам и дано се предават в поколението ни.Моята майка не е била върла почитателка, но пък съм имала и други примери, вкл. И на мм майка му и определено ми харесват традиции и обичаи и си струва според мен да ги поддържаме живи. Да съхраним българското. Не да празнуваме Св. Валентин и хелоуин. Естествено всеки си има неговото усещане и право 
Не съм,,вярваща" ккато КРР каза, вярвам, но не и в църквата и в библията.. макар че ми е любопитна като четиво и някой ден от обща култура ще взема да я прелистя.
Не съм,,вярваща" ккато КРР каза, вярвам, но не и в църквата и в библията.. макар че ми е любопитна като четиво и някой ден от обща култура ще взема да я прелистя.
След като пропусна един ден се шашнах и започнах да чета. Ако сте на кърма е нормално, защото усвоява всичко бебето. Ако сте на адаптирано мляко задължително вода. Откакто я научихме да пие водичка /то е силно казано, но на ден приема между 20 и 50мл/, проблем с изхождането няма- по 1, 2 пъти на ден.
Също съм за традициите. Така ги усещам нещата, не съм силно вярваща, но когато изпитвам нужда ходя до църквата и си паля свещичка. Мисля да си спазя всичко както е!
Също съм за традициите. Така ги усещам нещата, не съм силно вярваща, но когато изпитвам нужда ходя до църквата и си паля свещичка. Мисля да си спазя всичко както е!
Добро утро ,
Мамите който вече сте си вкъщи с бебенцата , как се справят с ходенето по голяма нужда . Ние сме си от 2 дена вкъщи , но все още не е успял да ака . Пръцка си от време на време но в памперса няма никой . Правихме масаж на стомахчето , но не изглежда да го боли или да е надут и започнах да се притеснявам дали е нормално 2 дена да не е ходил по голяма нужда
Мамите който вече сте си вкъщи с бебенцата , как се справят с ходенето по голяма нужда . Ние сме си от 2 дена вкъщи , но все още не е успял да ака . Пръцка си от време на време но в памперса няма никой . Правихме масаж на стомахчето , но не изглежда да го боли или да е надут и започнах да се притеснявам дали е нормално 2 дена да не е ходил по голяма нужда
....
Момичета, много ми е гадно. Тръгнах към болницата с нагласа, че всичко започва. В момента съм зверски изморена и изтощена от неспането и не се знае дали изобщо нещо ще се случи в скоро време.
Момичета, много ми е гадно. Тръгнах към болницата с нагласа, че всичко започва. В момента съм зверски изморена и изтощена от неспането и не се знае дали изобщо нещо ще се случи в скоро време.
Ох, напълно ти съчувствам. Мен веднъж ми се появиха така, до 3 минути зачестиха. После изчезнаха както и са се появили. Не бяха родилни, не доведоха до разкритие, при прегледа на следващия ден нямаше и следа.
Много се радвам, че съм на място, където не се правят нито погачи за 40 дни, нито се носят почерпки на лекари. Изобщо не съм фен на такива "традиции", но в България вероятно родата щеше да настоява.
Относно почерпката... някой мен черпи ли ме като си свърша работата? Ако има някакво много лично отношение, имаме много проблеми и всички ни запомнят, тогава, но от благодарност за човещината, и нещо дребно, не питки, прасета, и нз още какво. Достатъчно си плащам в частната болница, че да давам и още. Не ме разбирайте погрешно, черпила съм лекари, но когато има причина за което. А сега на поточната линия, изхвърлена след 2 дни, я кой ме приел, кой изписал, то само на рецепция са същите каки, отделно въпреки плащането колко ще вземат от НЗОК?
Като лежах в ортопедията, пак частно, но и по НЗОК, като дойде лелята до мен да я изпишат (малка по обем операция, без усложнения, 3 шева за шип, лежа общо две нощи, преди и след операцията), родата дойде в стаята, сестри, племеници, деца, внуци, чинки и КОМШИЙКАТА. Ми, аре не, на мен трябва да ми сменят превръзката, ако не мога да ставам и съм на подлога? Като се понесоха едни торби, едно чудо, като тръгнаха да се разпъват покривки, вадят пластмасови чаши, за всеки служител от отделението по една торба, за бога, за рехабилитатора имаше замразена РИБА, РИБА!!! Само дето не ме помолиха да отида в друга стая да освободя леглото, да направят софрата. На третото празно легло разпънаха покривки, без да питат ми преместиха лаптопа от моята масичка, тръгнаха да слагат напитки, слагаха торби седели на земята по моето легло, аз съм със средна по обем операция на 12 часа и кърви още от превръзката... не, аз това - не... това е болнично заведение, не банкетна зала. Има си места за това, ако ти е толкова мил екипът - да са го поканили извън работно време и болничното заведение. Аз банкетни зали в болницата не знам да има. Това беше предозиране.
Но не ме разбирайте погрешно, носила съм почерпки за лекари. Котаракът ми се бореше 6 месеца за живота си, оправиха го. Накрая ги питах какво искаха, казаха банички за смяната. Реално ВСИЧКИ от клиниката се бяха грижили за него, не само лекарката, която го прие. Защо да нося само за нея подарък, ваучери, ау? Занесох им банички, защото се знаехме поименно и все още като му чуят името казват "О НЕ"...
Погача на 40+ дни ще направим, някоя събота, защото майка ми иска, не защото аз искам, ще е навън/сладкарница.
Аз традициите не толкова, колкото поводите за хубави емоции и спомени. Винаги съм за да се създават такива - дали с питка на 40 дни, дали с кръщение, дали с рожден ден или някакъв друг празник: аз съм с нагласа, искам да има повод за празнуване и хубави емоции и така е по-добре, отколкото да си търсим повод за недоволство, караници и т.н. Забелязвам, че хората винаги си намират поводи да се оплачат и да се скарат с някой и нямат проблем с това, обаче когато стане въпрос за празници, които носят хубави емоции, отказват да ги изпитат. Аз затова празнувам всичко - и Хелоуин, и Будителите, и Св.Валентин. Даже, ако случайно някъде видя, че в днешния ден нещо се празнува и не съм знаела, започвам и аз да го празнувам 
Нашият миличък бебчо хич не му тръгна стартът. Нали беше в кувиозче една вечер, понеже не се адаптира и не изпрака добре. Днес пък ми казаха, че е с CRP 18 (норма 5) и сега ще трябва да е на антибиотик... Или нещо влагалищно съм имала, или съм изкарала нещо на крак и вътреутробно съм му го предала. Дали някоя от вас има такъв опит?
Опитвам се да не се притеснявам и мисля позитивно. Казаха, че реално е клинично здрав, но искат да слагат антибиотик, за да остане здрав и да не се развие нещо. Аз своевременно давам коластра при всяко хранене, започнаха гърдите да набъбват, дано скоро и кърмата дойде.
Иначе, два дена сме заедно и с всеки чак се влюбвам все повече в това малко същество.
Вече съм направо зависима от него Кърменето много помага за засилване на връзката и не само. Откакто суче, започнаха зверски контракции, обаче коремът ми е много прибран вече. Изобщо не вярвах, че ще стане така. Отделно, тази сутрин нещо ми беше напрегнато, нормално от всички преживявания, хормоните, нящо като паник атака ми стана. В момента, в който засука, направо главата ми се избистри и ме заля вълна от позитивизъм. По този начин ми ставаше, когато ме риташе и се движение в корема. Майчинството е магия, момичета и е дадено от Бог, нещо толкова висше и специално
Стискайте палци да мине всичко с антибиотика и да ни изпишат скоро
Успех на момичетата, на които им предстои раждане! Всичко ще мине супер и най-прекрасните мигове предстоят.
Нашият миличък бебчо хич не му тръгна стартът. Нали беше в кувиозче една вечер, понеже не се адаптира и не изпрака добре. Днес пък ми казаха, че е с CRP 18 (норма 5) и сега ще трябва да е на антибиотик... Или нещо влагалищно съм имала, или съм изкарала нещо на крак и вътреутробно съм му го предала. Дали някоя от вас има такъв опит?
Опитвам се да не се притеснявам и мисля позитивно. Казаха, че реално е клинично здрав, но искат да слагат антибиотик, за да остане здрав и да не се развие нещо. Аз своевременно давам коластра при всяко хранене, започнаха гърдите да набъбват, дано скоро и кърмата дойде.
Иначе, два дена сме заедно и с всеки чак се влюбвам все повече в това малко същество.
Вече съм направо зависима от него Кърменето много помага за засилване на връзката и не само. Откакто суче, започнаха зверски контракции, обаче коремът ми е много прибран вече. Изобщо не вярвах, че ще стане така. Отделно, тази сутрин нещо ми беше напрегнато, нормално от всички преживявания, хормоните, нящо като паник атака ми стана. В момента, в който засука, направо главата ми се избистри и ме заля вълна от позитивизъм. По този начин ми ставаше, когато ме риташе и се движение в корема. Майчинството е магия, момичета и е дадено от Бог, нещо толкова висше и специално Стискайте палци да мине всичко с антибиотика и да ни изпишат скоро
Успех на момичетата, на които им предстои раждане! Всичко ще мине супер и най-прекрасните мигове предстоят.
Здравейте и от мен! Днес в 10.30 проплака нашата принцеса Ивайла!! 3025 кг.И двете сме добре,по -късно като се посъвзема ще пиша отново 
Честита радост M.Steff 😊
Да е жива и здрава Ивайла и много да ви радва!
Бързо възстановяване на теб!
Да е жива и здрава Ивайла и много да ви радва!
Бързо възстановяване на теб!
Здравейте и от мен! Днес в 10.30 проплака нашата принцеса Ивайла!! 3025 кг.И двете сме добре,по -късно като се посъвзема ще пиша отново
Здравейте и от мен! Днес в 10.30 проплака нашата принцеса Ивайла!! 3025 кг.И двете сме добре,по -късно като се посъвзема ще пиша отново
Честито бебе! Нека бъде много здрава! 💕
Здравейте и от мен! Днес в 10.30 проплака нашата принцеса Ивайла!! 3025 кг.И двете сме добре,по -късно като се посъвзема ще пиша отново
Благодаря! Прекрасна е.Толкова малка и сладка,идеше ми да не я пускам.Утре като ме преместят в стаята ще си я гушкам .
Иначе самото секцио си е стресово преживяване.Като ми сложиха упойката краката веднага изтръпнаха ,не усетих нищо.От самата упойка може би кръвното ми се повиши и ме приспаха за кратко.Събудих се като видях Ива.Говора ми се заваля,но след малко сън 2 часа,шоколад и вода вече съм наред.Нямам търпение да се раздвижа утре ,усещам си краката,не ме болят.Ще видим как ще е защото нямам търпение да прегърна кукличката ми
На оставащите неродили мами ,пожелавам късмет.
Забравих да кажа,че шиенето го усетих като слабо мравучкане,не е страшно.Сега да видим утре как ще са болките като мине ефекта от упойката.
Иначе самото секцио си е стресово преживяване.Като ми сложиха упойката краката веднага изтръпнаха ,не усетих нищо.От самата упойка може би кръвното ми се повиши и ме приспаха за кратко.Събудих се като видях Ива.Говора ми се заваля,но след малко сън 2 часа,шоколад и вода вече съм наред.Нямам търпение да се раздвижа утре ,усещам си краката,не ме болят.Ще видим как ще е защото нямам търпение да прегърна кукличката ми
На оставащите неродили мами ,пожелавам късмет.
Забравих да кажа,че шиенето го усетих като слабо мравучкане,не е страшно.Сега да видим утре как ще са болките като мине ефекта от упойката.