"За рождения си ден МАРТЕНЧЕТО тортичка си има - то става на 1 година!II"

Здравейте, маминки
липсвахте ми............ние се преместихме в нова къща, тук анета е уаерлес и до сега нямаше как да браузвам.Онзи ден едно приятелче ми даде неговия за малк и взе че се скапа нета и пак не можах д се включа-тъпа работа!
Не съм ви чела , ма попогледнах и ще ви рзкажа и аз това онова.
Значи с мъжа ми се познаваме от детскте години, с него и сестра му бяхме в една банда и си играехме на улицата.Те идвха на вилата на панчарево, а ние тъкмо си бяхме купили къщата.Бяхме десетина деца дето лудеехме като бесни ю.Ах какво красиво детство имаме заедно... никой от нас не е и предполагал , че точно аз и той ще се съберем.След време аз заминах да уча в Чехия и се виждахме много рядко ако се видим.След като е прибрах се засичахме, говорихме си , винаги сме си били приятелчета, аз с неговото гадже , той с моето.Всичко тръгна от един смс дали продаваме една от колите , колкото и да е смешно.Седях си на работа един ден и получавам някакъв смс от непознат номер, проверка веднага за някакви данни(нали работя в Мтел) но нищо ни аз го отсвирих.След 2-3 дни се сетих пак за него и пусто любопитство- върнах и аз смс.От там се разбрахме какво -що и да се чуем като питам баща ми дава ли я, не ли.Е не стана, но пък започнахме телефонна любов -смси  и разговори , без да имаме време и двамата да се видим.След 3 седмижа мъчение най на края се видяхме, прекарахме до сутринта в приказки и обикаляне с колата.Така няколко дни или по-точно нощи-и двамата супер недоспали и тй и аз на работа.Виждахме се вечер и оставахме заедно чак докато дойде време той да ходи на работа без дори да се докасваме- само приказки.След седмица може би събра коража да ме целуне и се запчна една луда любов, след месец решиме да имаме бебе и след 2 вече беше факт, след 3 беше сватбата и такаааааааааааа.
И за двама ни това беше пълна промяна.В моята глава имаше само мисли за купони и забавления.Прекратих си отношенията с тогавашното ми гадже(година и половина заедно) и така...Той също нещо подобно, а бе сеа дори и за миг не зъжалявам.
Отново се събрахме старата компания и често темата ни на разговор е детството ни заедно, как всички съумяхме да си запазим приятелството от деца.

Тук намесвам и свекитата или свеки, защото бащата на мъжа ми почина като бяхме деца.Свекърва ми е човек, който много обичак и изключитено много уважавам.Едно, че е успяла да възпита сама двама луди пубери и да ги превурне в прекрасни хора и друго, че е много чист и фин човек.Разбираме се идеално както и тя с нашите.На големите празници се събираме всички заедно и т.н. Винаги помага с каквото може, никога не се меси, мога да споделя с нея каквото и да е , не взим страна при нашите спорове ако разбере за тях, никога не защитава мъжа ми ако не е прав- а бе страхотна е!

Да ви разправя и на бързо за прегледа- ами бебето е здравичко , всичко му е ок и най-вероятно е момиче, както и Гунев ми каза вчера.
Лошото е , че вчера прокървих доста обилно и с ярък цвят, но нали съм си свикнала от бременността с Константин сега съм по-спокойна.Трябваше да лежа в болница, но заради детето ме оставиха вкъщи, пркована за леглото и мъжа ми се грижа за всичко.Днес го отменя за малко сестра му и съм все в добри ръце и аз и детето- даже сега двамата са на разходка.
Константин най накрая се опита да проходи и вече прави по няколко крачки сам.Вчера вкъщи направи няколко пъти по 2-3 и в кабинета на доктора още няколко.Купих му и кайшки, но ги слагаме за по 10 миин, за да не свиква с опора.


Ами това е от мен за сега, извинете ме за дългия постинг....
Целувки

ЧЕСТИТ ПЪРВИ РОЖДЕН ДЕН НА ВИКИ И МАРТИ, БЪДЕТЕ ЖИЗНЕНИ И ВЕСЕЛИ ДЕЦА 

Честито прохождане на Иван, до общият РД ще е задобрял вече. 
Мишел, оправяйте се бързо, че така като отлагате операцията и не ми се мисли как се чувстваш 

А при мен стана така:
Пролетта на 2004 изживявах много тежка раздяла след 9г. съжителство с мъж Дева / Adiland напълно те разбирам  / и един колега ми казва " Е сега ще те запозная с един мъж". Доведе го в офиса, казахме си няколко приказки и стана на въпрос, че неговият бизнес е в Монтана и аз му казах, че много ми харесват малките градове и бих живяла в провинцията  /какви глупости говоря/ На него му станало много интересно, коя е тази Софиянка, която предпочита да живее в малък град и взе че ми се обади да се видим на вечеря. От тогава много внимавам какво говоря  И така на шега започнахме съботно-неделна връзка, тъй като той през седмицата е в Монтана, а аз много пътувах в командировки. След 7 месеца, той ме поита бих ли искала бебе от него и без да се замислям вече знаех, че това е моят мъж  Мисля, че от вторият път без пазене съм забременяла и тъй като не исках да съм бременна булка, че много качвах кг. и решихме да е след раждането. След като родих и ние с бебо се преместихме в Монтана и сега пътуваме всяка седмица. Искахме Или да проходи, че да ни е шафер на сватбата и живи и здрави август това ни чака.   

Докато напиша моя постинг и още няколко нови 
Честито прохождане и на Тино, Констанс да се възстановяваш бързо.

Аз за свекитата все още нищо не мога да кажа, че не са ми официални такива  а и се виждаме само по празници, а там всички сме си много мили.

ПРИВЕТ НА ВСИЧКИ  И ОТ НАС 
                ЧЕСТИТО НА ВСИЧКИ РОЖДЕННИЧКИ И РОЖДЕнНИЦИ  , малки И ГОЛЕМИ !

Не съм се включвала отРД ден на Бобо, ама си ви четях от време на време инкогнито .
При нас Голямо празнуване падна - във  вторник вкъщи бебета и деца  през цялата  седмица имах гости и в съботата Бобо стана християнче - най накрая го кръстихме  и пак купон и торта наново за роднините. Честно да кажа много ми дойде напрежението по организацията    а не би трябвало да е така. Психически се уморих ,  през цялото време само крещях по всички като луда.
Страхотни  темички сте започнали     за раждането , за запознанството  ....и всички истории са МНОГО интересни и много различни една от друга  и неотстъпват по нищо на разни статиики по женските вестници - те пасти да ядат
За бременностите и ражданията ми мога да кажа само  една дума -кошмарни. Не става дума  за физическа болка а друга психическа можеби. При  първата бременост  качих 35 килограма и естествено не се движих а ми се търкалях , зверски ме боляха костите , ставите дори пукаха нощем като се въртях.....и други такива , предчуствах че няма да родя нормално ама доктора(уговорения) небеше на това мнение.... и вкряйна сметка ме резна в последната секунда преди фаталната за детето ( система от 8:00   и операция в 1 :00 през нощта) Май съм споменавала и преди, че бебето беше с мозъчен отток и ...и като ни изписаха 2 седм. по късно бях сигурна че детето не е наред но нищо неможе да се направи .......Следродилната ми депресия продължи можеби  една година и половина  а на детето нищо му нямаше даже и в повече
При всичкото това незнам как забременях втори път - явно е божа работа и на мъжа ми де започна да ми става лошо  2 сед-ци преди идването  цикъла    . Много се пазехме и точно този път той реши да ме изненада а аз се изсмях и казах, че не съм в овулация- хаха.Невъзможно , но факт! Да казвам ли в каква дупка изпаднах- исках да работя а не да стоя още 2 год. в къщи. Карам тежки бремености с яко гадене постоянно- нещо като МАХМУРЛУК   денонощно, киселини, други болки и за капак ми откриват голяма киста и айде сега  аборт ли ? операция ли ? Побърках се от прегледи  притеснения и ..........не ми се пише .
С една дума пак неуспях да се порадвам на новороденото си бебе като хората, защото един месец след раждането отидох на операция . Най зле се чувствах когато трябваше да си спра кърмата и да вляза в гадната болница и да си остава дечицата. Край с лошото  - мина една година аз за себеси се чувствам герой ,че се навих да родя второто дете и то пък ми спаси живота.
Оф несъм сладкодумна колкото вас мамчета  ще ме извините за това , но винаги се вълнувам като пиша нещо сякаш съм на изпит 




 

не питай бях на ръба на нервна криза през цялото време всички ме питаха какво ми е, а когато ги изпратих и се върнах на масата явно съм имала толкова блаженна физиономия, че приятелките ми избухнаха в смях и казаха чакай поне да потегли колата де, много ти личи 

Здравейте!Исках и аз да ви разкажа замоята историйка с мъжа ми. Тъкмо към края на февруар 2005 приключих една голяма грешка за мен наречена връзка. И се почувствах страхотно облекчена. Тогава на работа един колега ми казва- хайде ще излезем с един мой колега - в смисъл от неговата дирекция, който аз само познавах по физиономия. А жената пък на колегата ми е колежка пък в стаята ми. Не знам али ме раззбрахте, но ние работим в държавна институция. И излязохме ние и се започна. След около 2 седмици вече живеехме заедно, след около 2 месеца забременях, оженихме се след още 3 месеца-- и така сега см си много щастливи и си гледаме детенцето. Пожелавам на всички моето щастие!

Кате , лош артист си значи
КАто чета различните оплаквания от свекитата ви , а и по принцип , аз се разбирам с моите.Те си ме възприеха от първата минута и се грижат за мен като за свое дете.Но пък те са на другата крайност - свръхгрижовни , чак ми се повдига от това.И лошото е , че като се оплача , мъжа ми ме обявява за неблагодарна.Но както често казвам ,дистанцията от 350км. изобщо не се усеща.Имам чувството , че живеем в две съседни стаи.ПО принцип всичко правят за наше добро , но ние станахме почти на 30 години , да не говорим , че имат внуче на 1......Знам , че няма как да променя това и нямам право да се оплаквам .Малко ми тежи само , че са КАРИЕРИСТИ и изобщо не им остава време за внучката им , но .......... поне никога не са казали лоша дума за мен.По скоро аз се гневя за щяло и нещяло , но те стоически ми изтърпяват настроенията.А между другото със свекърва ми имаме еднакво мислене и тя по -ме усеща и от майка ми.Дала ми е много ценни съвети и ме е подкрепяла за неща , за които майка ми не би могла да ми помогне с нищо.Може би съм доста  самостоятелна натура  и затова ми е трудно дасвикна с тази свръхгрижовност.понякога си мисля , че аз ако съм на тази жена , няма да погледна такова , същество като мен.А бе случих и на мъж и на свекърва

мами като гледам моето свеки държи класацията по гадност
кетито,Катенце за първото място трябват доказателства

 .

ЕЕЕ Миличка така ме досърбява езика   , нали все се заричам да не ги коментирам...още повече родители на мъжа ми са много го обичам и знам, че вероятно му е неприятно непрекъснато да съм недоволна, мислех да повече никога да не коментирам минали събития, ама ти ме предизвикваш  
Такааа, свекито първите пъти явно не виждаше сериозна заплаха в мое лице, защото се държеше изключително мило и приветливо   На няколко пъти ми спомена колко била красива бившата приятелка на мъжа ми, но била много лоша и е много доволна, че са се разделили и сме заедно със синчето. Аз тази девойка я зная и спокойно мога да кажа, че имам много повече умствени и физически данни от нея       , ама както и да е. Мина сватбата, там имаше един инцидент, който ми е изключително неприятно да коментирам - след като им казах с майка ми да вземат цветята за да си украсят къщите, защото ние така и така няма да сме в София, а имаше фантастични букети, брат ми се изпусна, че е казала, че и предстои да ходи на гробища     тъкмо щели да и свършат работа        ей откачих ви кавам   въздържах се от коментари дори и на съпруга ми не съм казала, но ми бръкна незнам къде...Забременях, няма да коментирам, че не ми е помогнала с абсолютно нищо 9 месеца, всички знаете, че през повечето време бях болнични и не бях добре, ами в началото постоянно ми се обаждаше да не ходя на лекари   до 4-5 месец, обясняваше ми как нищо не трябва да купувам за бъдещото бебе защото тя е загубила дете и било много тежко... е съчувствам и ама може ли на бременна жена тия простотии... Трябваше да ми оправи един документ в данъчните и въпроса беше супер спешен, защото заради точно нея държавата можеше да ме осъди за данъчна измама, тя ми каза че си лее бетон на новата къща и свекър ми също с глупости сме ги занимавали...добре че на мъжа ми един приятел оправи нещата, е на другия ден пак прокървих от притеснение! Постоянното повтаряне как нямат пари и опити да крънкат от мъжа ми направо ме влудява   , който няма пари не строи без да спира и не живее на 200 кв. Изпратиха 500 лв за количка на детето и след 1 седмица си ги искаха, защото тая количка струвала колкото лека кола   не съм и искала пари никога за нищо те се натискаха за количката   Мнооого други глупости ще ви спестя. Само за една смешна реплика от свеки не мога да се въздържа "Знам, че ти вземаш решенията, защото той моя син прекалено много споделя и се съобразява с теб !"      
На рождения ден на детето бяха сърдити незнайно защо, свекър ми се държа ужасно правеше демонстрации през цялото време и после как да не се зарадвам като си тръгнаха  
Миличка ако искаш още доказателства   навита съм да се състезаваме за първото място докрай  

Оооооооооооо, сърбят ме пръстите ама мъжо е тук

Ох Катя , Мила, аз си мислех,че имам проблеми със свеки
Хем се смея на постингите ви, хем се чудя дали е за смях

Ние ще ви пишем от там. Иначе ще стоим 20дни до месец, че татито ще ни липсва много.

Бобата ще ревнува -там френските бебоци ,като видят каква е красавица Симонка

Катенце май си делим първо място за свекита ама не го отстъпвам съвсем
Кетито чакаме

мами Бобата ми отказва вече съвсем да седи в количката и го извеждам,като куче на каишка за прохождане,че ми е по удобно.
днес мъжо купи едно колело Чиполино-Пчела и се надявах него да хареса ,но уви първото впечатление не бе добро
пък и то е тежко колело

Симона не си пада по французи, както и майка и! Макар че, едно бебе с някоклко дни по-малко я чака вече, Мони каза, че остава вярна на Бобчо