Принципът за индивидуалния подход важи във всички случаи. Във валдорфската педагогика този подход е жив и действа, а не е изпразнена от съдържание фраза, в каквато за съжаление се е превърнал у нас. Той не се изразява основно в това на някое дете да се дават повече задачи, а на друго по-малко, а в това учителят да вижда във всяко дете настоящата и бъдеща индивидуалност, за чието развитие да способства.
Доколкото знам в детската градина в Горна баня е обявена програма за работа „Монтесори”. При нея децата също учат практически, чрез действия. Лично за мен обаче при педагогиката Монтесори се акцентира прекомерно и едностранчиво върху интелектуалното развитие още в най-ранна детска възраст. Защо им е нужно на децата да могат да смятат още на 6 г. с многоцифрени числа?! При педагогиката на Щайнер интелектуалното върви ръка за ръка с емоционалното и волевото (действеното) обучение и развитие, като акцентът се сменя в зависимост от възрастта. Или както се казва „На училище трябва да ходи целият човек, не само главата му.” В световен план вече се отчитат пораженията от прекомерното ранно интелектуално натоварване (или по-скоро претоварване) на децата, което в по-късна възраст води и до редица заболявания – загадка за лекари и родители. Старите хора също знаят, че детето трябва да тръгне на училище, когато си смени зъбите. Затова обучението до 6-7 годишна възраст трябва да не е абстрактно-интелектуално, а свързано с много движения, игра, подражание и изкуство.