А така, баба Яка!
Просто и ясно!
- Публикувана: 16 март 2007, 23:41 ч.
- Последно мнение: 19 март 2007, 13:47 ч.
От моето гардже по-хубаво няма
Със сигурност има и по- хубаво гардже от моето, но в моите очи тя си е най-най 
И тука не говоря само за физическа хубост....
Винаги и го казвам и виждам как се кефи на това. Расте със самочувствие, което аз никога не съм имала, защото никой не ми е казвал, че има нещо хубаво в мене.
Ако някой и направи комплимент никога не отговарям смутено, че всички деца са хубави. Просто го приемам и благодаря, защото това е комплимент направен лично към нея, а не към всички деца.
И тука не говоря само за физическа хубост....Винаги и го казвам и виждам как се кефи на това. Расте със самочувствие, което аз никога не съм имала, защото никой не ми е казвал, че има нещо хубаво в мене.
Ако някой и направи комплимент никога не отговарям смутено, че всички деца са хубави. Просто го приемам и благодаря, защото това е комплимент направен лично към нея, а не към всички деца.
Чакай сега - как така има и по-хубави, ама за тебе е най-хубавата?!
Не разбирам.
Най-хубавата ли е, или не е?
"За мене" е ужасна реплика, която отрича нещо, което назовава.
Извинявай, ама защо така лесно можем да отстояваме, че една кола е най-добрата марка, без да казваме "за мене", а катоиде реч за детето - за нас си било най-хубаво.
Как така?!
Не казваш за мене, за кака Пенка, за тоя или оня....
Най-хубавата ли е?
Ами много ясно, че за мене ще е хубава. За тебе де да знам. Може и да не е. Щото казваш, че повече твоето си харесваш
Ами много ясно, че за мене ще е хубава. За тебе де да знам. Може и да не е. Щото казваш, че повече твоето си харесваш
Когато говорим за най-хубаво, мнението на другите е без значение.
Щом казваш, че за тебе е най-хубава, просто махни това "за мене", защото е нелепо.Ако за мене е хубаво да вали, това, че ти обичаш да се пържиш на слънце, изобщо не ме интересува, аз харесвам дъжда.Значи - той е най-хубав.Ако цялото човечество обича да се пече до безсъзнание, а ти харесваш да те ръси дъждец, ще кажеш ли, че слънцето е по-хубаво, но на тебе ти харесва дъжда - не, нали?
Аз, ако харесвам някое дете повече от своето, то значи "и за мене " моето не е най-хубаво.
ХАйде, кажи, не е ли така?
Защото някои казват - абе, онова е по-хубаво, виждам го аз, ама "за мене" моето е най-хубаво.
И как така хем вижда, че онова по-хубаво, хем за нея нейното най?!
Ей този въпрос ме вълнува ужасно.
И така, ще признаеш ли най-накрая, че не "за теб", а просто твоето е най-хубаво?
Ами много ясно, че за мене ще е хубава. За тебе де да знам. Може и да не е. Щото казваш, че повече твоето си харесваш
Когато говорим за най-хубаво, мнението на другите е без значение.
Щом казваш, че за тебе е най-хубава, просто махни това "за мене", защото е нелепо.Ако за мене е хубаво да вали, това, че ти обичаш да се пържиш на слънце, изобщо не ме интересува, аз харесвам дъжда.Значи - той е най-хубав.Ако цялото човечество обича да се пече до безсъзнание, а ти харесваш да те ръси дъждец, ще кажеш ли, че слънцето е по-хубаво, но на тебе ти харесва дъжда - не, нали?
Аз, ако харесвам някое дете повече от своето, то значи "и за мене " моето не е най-хубаво.
ХАйде, кажи, не е ли така?
Защото някои казват - абе, онова е по-хубаво, виждам го аз, ама "за мене" моето е най-хубаво.
И как така хем вижда, че онова по-хубаво, хем за нея нейното най?!
Ей този въпрос ме вълнува ужасно.
И така, ще признаеш ли най-накрая, че не "за теб", а просто твоето е най-хубаво?
Не мисля, че казвайки "за мене", казвам автоматично, че ме вълнува хорското мнение за нея. Все пак си мисля, че не мога да говоря от името на хората и за това използвам "за мене".
Не мисля, че ако оценя хубостта и таланта на някое чуждо детенце това значи, че спирам да смятам моето за най най. Дори мисля, че до някъде е опасно това на всяка цена да мислим, че моето и само моето става.
Хубаво е да му казваме, колко е хубаво и талантливо, но не смятам за редно да стигам до крайности, при които то да приеме, че е единствено и неповторимо и света се върти около него.
Въпреки че ме е малко срам 
, ще споделя какво сихотворение измислих за малкия - с предварителната уговорка че изобщо не съм поет.
Ти си слънцето в небето
Ти солта си на морето.
На реката си водата
Ти дърво си за гората.
На деня си светлината.
На ноща пък тъмнината.
Ти си цвете във градина.
Ти оазис си в пустиня.
Ти си птицата във полет.
Ти си като първа пролет.
Ти си център на вселена.
Ти тревата си зелена.
Ти във вените кръвта си.
На пчелите ти меда си.
Ти си трепета в душата.
Ти си въздух на земята.
Ти си пулса на сърцето.
Ти на мама си детето.
Това го слуша откакто е станал на 3-4 месеца, а вече го и знае но "Ти" е сменено със "Аз", така че няма какво повече да обясвявам дали има "по" от моето дете.
, ще споделя какво сихотворение измислих за малкия - с предварителната уговорка че изобщо не съм поет.Ти си слънцето в небето
Ти солта си на морето.
На реката си водата
Ти дърво си за гората.
На деня си светлината.
На ноща пък тъмнината.
Ти си цвете във градина.
Ти оазис си в пустиня.
Ти си птицата във полет.
Ти си като първа пролет.
Ти си център на вселена.
Ти тревата си зелена.
Ти във вените кръвта си.
На пчелите ти меда си.
Ти си трепета в душата.
Ти си въздух на земята.
Ти си пулса на сърцето.
Ти на мама си детето.
Това го слуша откакто е станал на 3-4 месеца, а вече го и знае но "Ти" е сменено със "Аз", така че няма какво повече да обясвявам дали има "по" от моето дете.
Дори мисля, че до някъде е опасно това на всяка цена да мислим, че моето и само моето става.
Хубаво е да му казваме, колко е хубаво и талантливо, но не смятам за редно да стигам до крайности, при които то да приеме, че е единствено и неповторимо и света се върти около него.
Хубаво е да му казваме, колко е хубаво и талантливо, но не смятам за редно да стигам до крайности, при които то да приеме, че е единствено и неповторимо и света се върти около него.
Не става въпрос да се самозаблуждаваме че само моето става. Но смятам че за детето е най-добре да знае че за теб то е най, най. А че е единствено и неповторимо - да така е, мисля че за това няма спор, и трябва да го знае, но това не означава че света се върти около него.
Дори мисля, че до някъде е опасно това на всяка цена да мислим, че моето и само моето става.
Хубаво е да му казваме, колко е хубаво и талантливо, но не смятам за редно да стигам до крайности, при които то да приеме, че е единствено и неповторимо и света се върти около него.
Хубаво е да му казваме, колко е хубаво и талантливо, но не смятам за редно да стигам до крайности, при които то да приеме, че е единствено и неповторимо и света се върти около него.
Не става въпрос да се самозаблуждаваме че само моето става. Но смятам че за детето е най-добре да знае че за теб то е най, най. А че е единствено и неповторимо - да така е, мисля че за това няма спор, и трябва да го знае, но това не означава че света се върти около него.
Не вади думите ми от контекста и прочети всичко, което съм казала по темата и ще видиш, че нищо по различно не смятам от тебе
Летисия, не овъртай 
Никой не очаква вселената да работи само за неговото дете, нито да се отрече което и да било качество на което и да било дете.
Казвам простичко, че тази тема е за мене като пречистване именно от тази нагласа да се извиняваме, че мислим и чувстваме и възприемаме своите деца като най.
Щом за мене моето е най-хубаво, значи то просто е най-хубаво.Защото, колкото и да го отричаме точно това "за мене" е абсолютно ненужна извинителна, куртуазна реплика, тъй като съвсем естествено, че ние се интересуваме от собствените си критерии и усещания.
И ако мене в някакъв момент ме боли глава или зъб, или нещо друго, аз не се вълнувам от това, че на тебе ти е добре и на мене не ми става по-добре защото теб не те боли.Болката ми е факт.Въпреки тебе, него, нея, всички.Както е факт, че моето дете е най.
Разбираш ли ме?
Защото аз съм дълбоко убедена, че ако за мене нещо Е, значи то Е.
В мига, в който си кажа, че Иванчо е по-хубав от Кристиан, просто репликата "Да, ама за мене Кристиан е най-хубав", ще е просто някак нелогична.
Никой не очаква вселената да работи само за неговото дете, нито да се отрече което и да било качество на което и да било дете.
Казвам простичко, че тази тема е за мене като пречистване именно от тази нагласа да се извиняваме, че мислим и чувстваме и възприемаме своите деца като най.
Щом за мене моето е най-хубаво, значи то просто е най-хубаво.Защото, колкото и да го отричаме точно това "за мене" е абсолютно ненужна извинителна, куртуазна реплика, тъй като съвсем естествено, че ние се интересуваме от собствените си критерии и усещания.
И ако мене в някакъв момент ме боли глава или зъб, или нещо друго, аз не се вълнувам от това, че на тебе ти е добре и на мене не ми става по-добре защото теб не те боли.Болката ми е факт.Въпреки тебе, него, нея, всички.Както е факт, че моето дете е най.
Разбираш ли ме?
Защото аз съм дълбоко убедена, че ако за мене нещо Е, значи то Е.
В мига, в който си кажа, че Иванчо е по-хубав от Кристиан, просто репликата "Да, ама за мене Кристиан е най-хубав", ще е просто някак нелогична.
Въпреки че ме е малко срам , ще споделя какво сихотворение измислих за малкия - с предварителната уговорка че изобщо не съм поет.
Ти си слънцето в небето
Ти солта си на морето.
На реката си водата
Ти дърво си за гората.
На деня си светлината.
На ноща пък тъмнината.
Ти си цвете във градина.
Ти оазис си в пустиня.
Ти си птицата във полет.
Ти си като първа пролет.
Ти си център на вселена.
Ти тревата си зелена.
Ти във вените кръвта си.
На пчелите ти меда си.
Ти си трепета в душата.
Ти си въздух на земята.
Ти си пулса на сърцето.
Ти на мама си детето.
Това го слуша откакто е станал на 3-4 месеца, а вече го и знае но "Ти" е сменено със "Аз", така че няма какво повече да обясвявам дали има "по" от моето дете.
, ще споделя какво сихотворение измислих за малкия - с предварителната уговорка че изобщо не съм поет.Ти си слънцето в небето
Ти солта си на морето.
На реката си водата
Ти дърво си за гората.
На деня си светлината.
На ноща пък тъмнината.
Ти си цвете във градина.
Ти оазис си в пустиня.
Ти си птицата във полет.
Ти си като първа пролет.
Ти си център на вселена.
Ти тревата си зелена.
Ти във вените кръвта си.
На пчелите ти меда си.
Ти си трепета в душата.
Ти си въздух на земята.
Ти си пулса на сърцето.
Ти на мама си детето.
Това го слуша откакто е станал на 3-4 месеца, а вече го и знае но "Ти" е сменено със "Аз", така че няма какво повече да обясвявам дали има "по" от моето дете.
Е, какво да ти кажа, трудно ще си изкараш хляба с поезия, но затова пък, колко е за завиждане твоето дете.Да му съчиниш собствено стихче е направо удивително, че и си го знае детето.
В неговото малко съзнание се загнездва това усещане за уникалност и любов, което е толкова нужно за израстването му, че направо ти се радвам.
А начинът, по който си признаваш, че твоето е най, съвсем ме радва.
Защото то е най.
Без условности, уговорки.
Прост факт.
Клонка, не ме карай да се съгласявам с тебе на всяка цена
Това няма как да стане, защото просто явно искаш потвърждение на идеята си без да вникнеш в това, което съвсем простичко се опитвам да ти кажа.
Извини ме, но леко се отекчих и спрях да виждам смисъла в тази до нищо не водеща препирня.
Това няма как да стане, защото просто явно искаш потвърждение на идеята си без да вникнеш в това, което съвсем простичко се опитвам да ти кажа.
Извини ме, но леко се отекчих и спрях да виждам смисъла в тази до нищо не водеща препирня.
Напротив, разбирам те.Аз и не се припирам с теб, напротив.
Нека само ти кажа нещо лично, съвсем интимно.Моята майка един светъл ден ми рече:"Еди-коя-си е по-хубава от теб.Нали не очакваш да те лъжа?"
Бях дете.Тази майчина откровеност беше най-болезненото нещо за мене.После тя добави:"Е, за мене ти си най-хубавата, защото си моя, ама тя е по-хубава".
Така и не разбрах тогава как за нея бях най-хубавата, като някоя беше по-хубава.Бях дете.
Сега, от позицията на възрастен, зная, че един ден, когато моето дете стане човек, аз ще мога да преценя слабостите му, както ги преценявам и сега, ще мога дори да ги споделя с него,но докато е малък, той е съвършен.И това не е позиция, която е за пред него, това е някаква природна слепота, някакъв амок, който ни се случва, за да запаматем в гените си, че това същество е идеално, защото с тази своя идеалност то оцелява чрез нас.Ако не бяхме фанатично заслепени от тях, нада ли щяхме да оцелеем.
И така - моята майка не само не мислеше, че аз съм най, ами и реши, че е за мое добро да не се заблуждавам.
Вероятно това е причината, поради която аз съм убедена, че моето е най.И въобще не мисля да се инересувам от "обективните" реалности.
Съвсем съм съгласна с тебе иначе.
Нека само ти кажа нещо лично, съвсем интимно.Моята майка един светъл ден ми рече:"Еди-коя-си е по-хубава от теб.Нали не очакваш да те лъжа?"
Бях дете.Тази майчина откровеност беше най-болезненото нещо за мене.После тя добави:"Е, за мене ти си най-хубавата, защото си моя, ама тя е по-хубава".
Така и не разбрах тогава как за нея бях най-хубавата, като някоя беше по-хубава.Бях дете.
Сега, от позицията на възрастен, зная, че един ден, когато моето дете стане човек, аз ще мога да преценя слабостите му, както ги преценявам и сега, ще мога дори да ги споделя с него,но докато е малък, той е съвършен.И това не е позиция, която е за пред него, това е някаква природна слепота, някакъв амок, който ни се случва, за да запаматем в гените си, че това същество е идеално, защото с тази своя идеалност то оцелява чрез нас.Ако не бяхме фанатично заслепени от тях, нада ли щяхме да оцелеем.
И така - моята майка не само не мислеше, че аз съм най, ами и реши, че е за мое добро да не се заблуждавам.
Вероятно това е причината, поради която аз съм убедена, че моето е най.И въобще не мисля да се инересувам от "обективните" реалности.
Съвсем съм съгласна с тебе иначе.
Не само на нас си, ами и на детето трябва да го казваме ВСЕКИ ден.
"Ти си най-най-най за мен и винаги ще бъде така"
"Ти си най-най-най за мен и винаги ще бъде така"
трябва да го казваме, но не трябва да пропускаме и елемента за мен. щото е много неприятно да се налага да се оправяш с деца, на които родителите не са пропускали ден без да им подчертаят колко са най-специални, най-красиви, най-умни, най-забележителни, но не са се сетили да добавят, че не е задължително всички хора да са на същото мнение.
Напротив, разбирам те.Аз и не се припирам с теб, напротив.
Нека само ти кажа нещо лично, съвсем интимно.Моята майка един светъл ден ми рече:"Еди-коя-си е по-хубава от теб.Нали не очакваш да те лъжа?"
Бях дете.Тази майчина откровеност беше най-болезненото нещо за мене.После тя добави:"Е, за мене ти си най-хубавата, защото си моя, ама тя е по-хубава".
Така и не разбрах тогава как за нея бях най-хубавата, като някоя беше по-хубава.Бях дете.
Сега, от позицията на възрастен, зная, че един ден, когато моето дете стане човек, аз ще мога да преценя слабостите му, както ги преценявам и сега, ще мога дори да ги споделя с него,но докато е малък, той е съвършен.И това не е позиция, която е за пред него, това е някаква природна слепота, някакъв амок, който ни се случва, за да запаматем в гените си, че това същество е идеално, защото с тази своя идеалност то оцелява чрез нас.Ако не бяхме фанатично заслепени от тях, нада ли щяхме да оцелеем.
И така - моята майка не само не мислеше, че аз съм най, ами и реши, че е за мое добро да не се заблуждавам.
Вероятно това е причината, поради която аз съм убедена, че моето е най.И въобще не мисля да се инересувам от "обективните" реалности.
Съвсем съм съгласна с тебе иначе.
Нека само ти кажа нещо лично, съвсем интимно.Моята майка един светъл ден ми рече:"Еди-коя-си е по-хубава от теб.Нали не очакваш да те лъжа?"
Бях дете.Тази майчина откровеност беше най-болезненото нещо за мене.После тя добави:"Е, за мене ти си най-хубавата, защото си моя, ама тя е по-хубава".
Така и не разбрах тогава как за нея бях най-хубавата, като някоя беше по-хубава.Бях дете.
Сега, от позицията на възрастен, зная, че един ден, когато моето дете стане човек, аз ще мога да преценя слабостите му, както ги преценявам и сега, ще мога дори да ги споделя с него,но докато е малък, той е съвършен.И това не е позиция, която е за пред него, това е някаква природна слепота, някакъв амок, който ни се случва, за да запаматем в гените си, че това същество е идеално, защото с тази своя идеалност то оцелява чрез нас.Ако не бяхме фанатично заслепени от тях, нада ли щяхме да оцелеем.
И така - моята майка не само не мислеше, че аз съм най, ами и реши, че е за мое добро да не се заблуждавам.
Вероятно това е причината, поради която аз съм убедена, че моето е най.И въобще не мисля да се инересувам от "обективните" реалности.
Съвсем съм съгласна с тебе иначе.
Клонка, мислих да си лягам, че стана късно.... Исках само да ти кажа, че това, което твоята майка е правила, това правеше баща ми с мене. Така че много добре разбирам, за какво иде реч. Както виждаш никъде не казвам, че втълпявам в главата на дъщеря си,
че този и този е по- добър от нея. Казвам обеча, че също така не съм сляпа за хубостта и таланта на другите дечица. И също така колкото и да смятам и да говоря на дъщеря си, че е хубава и талантлива не ми се иска тя да се смята за единствена и неповторима, защото това може да и изиграе лоша шега в един момент.
Гледам миз май по-добре от мен е казала, защо това "за мен" не е чак толкова лошо
Миз, не става въпрос да си зомбираме децата с някакво непрекъснато втълпяване на това, че са съвършени, още по-малко, че са безгрешни.
Те непогрешимо чувстват своята уникалност и разпознават кога са харесвани или неодобрявани.
Ставаше въпрос за това доколко ние наистина ги възприемаме като най или виждаме, че не са най, ама за нас са.Това ми се струва нелогично, де.Ако аз харесвам повече твоето дете, просто не виждам как така "за мене" моето ще е най.Или е най или не е.
Те непогрешимо чувстват своята уникалност и разпознават кога са харесвани или неодобрявани.
Ставаше въпрос за това доколко ние наистина ги възприемаме като най или виждаме, че не са най, ама за нас са.Това ми се струва нелогично, де.Ако аз харесвам повече твоето дете, просто не виждам как така "за мене" моето ще е най.Или е най или не е.
Летисия, абсолютно си права, не иде реч да ги превъзнасяме, че после да се сринат.Говоря за онзи крехък период, в който ми се струва, че всяка една от нас, просто по-хубаво от своето не вижда.
Че и на кастинга да ги пуснем, пак нашето ще ни се вижда най-хубаво.
После, като поотраснат...ех....не сме слепи, не сме коне с капаци, виждаме и другите, осъзнаваме, че Иванчо е по-висок,Марийка по-дългокрака, ама сега, докато са малки......имам чувството, че в този им крехък период, просто сме абсолютно неспособни да видим някое по-хубаво.
Че и на кастинга да ги пуснем, пак нашето ще ни се вижда най-хубаво.
После, като поотраснат...ех....не сме слепи, не сме коне с капаци, виждаме и другите, осъзнаваме, че Иванчо е по-висок,Марийка по-дългокрака, ама сега, докато са малки......имам чувството, че в този им крехък период, просто сме абсолютно неспособни да видим някое по-хубаво.