Измислям си страхове и им вярвам

Здравейте, реших да пиша тук, за да споделя това, което ме мъчи от известно време и на моменти е доста осезаемо, та се надявам някой, който се е сблъскал с това чудо, да даде съвет / да сподели опит. От известно време насам си измислям проблеми. Въображаеми , несъществуващи, абсолютно плод на фантазията ми. Най-вече са свързани със съня ми - първоначално започнаха с “дали ще заспя тази нощ”, съответно не заспивах и будуват до сутринта и така задълбавах в измисления проблем и той се утвърджаваше и все повече му вярвах. Знам, че отстрани изглежда налудничаво , но това беше положението 😃 По едно време се стигна дотам дотолкова да те фиксирам в този “измислен” проблем, че всяка вечер преди лягане ме налягаше страхотен страх дали ще успея да заспя и някак си се чувствах безсилна пред него. Ако на следващия ден или след няколко дни ако имах някакво важно събитие, се започваше отново - дали ще спя , дали ще имам енергия за това събитие. Държа да подчертая , че проблеми със съня никога не съм имала. Лека-полека започнах да осъзнавам , че така няма да станат нещата и започнах да си казвам, че каквото и да се случи, все някога ще спя и не бива да премислям толкова такива глупости. Но тези черни мисли се появяват и появяват и аз на моменти много им се поддавам. Занимавам си главата постоянно с различни дейности, уча в университет и съм заета, така че не е от прекалено много свободно време.  Но е дразнещо, защото всичкото това го обвързвам със съня си. Постепенно започнах да го преодолявам, но понякога пак откачам на тази тема и се плаша от мисълта дали ще спя. Някой бил ли е в такава ситуация? Някой ще ме посъветва, предполагам, за психолог/психотерапевт - не съм посещавала поради причината , че не искам да задълбавам в измисления проблем и Така да го правя още по-голям, просто се чудя на себе си как е възможно да вярвам на такива измислени глупости и да им позволявам да ме владеят до такава степен. Сякаш, когато успея да го преодолея за някакъв период от време и сама започвам да си казвам “ти сигурна ли си , че го превъзмогна, ами ако не си”, едва ли не се самосаботирам. По принцип съм човек, който е склонен към фиксации и съм имала период, в който се бях фиксирала във връзката си с приятеля и съответно само това премислях по цял ден. Но това със съня вече не го разбирам, защото е напълно измислен проблем. Когато ми дойде натрапчивата мисъл, се опитвам да я отвличам и да мисля за други неща, но невинаги се получава. Благодаря за времето, което някой отдели да ме прочете, извинявам се за монолога и ще се радвам някой да сподели опит/мнение/критики. 🙂