Измислям си страхове и им вярвам

Престанете да се анализирате, наблюдавате. Мислете за неща извън вас самите и си намерете хоби, спортувайте, вървете пеш, срещайте се с приятели, забавлявайте се.

И аз препоръчвам терапия - краткосрочна, фокусирана. Чета те, и усещам много добър анализ и самонаблюдение. Вярвам, че ще се справиш и с правилния терапевт няма да задълбаеш в проблема. Ще развиеш умения, ще намериш вътрешни ресурси и тези мисли постепенно ще останат на заден план. Просто ще се научиш да се чувстваш комфортно в кожата си.

Да речем, че има твои характеристики, които са част от проблема. Например - имаш някаква вътрешна неувереност. Или си привързана към точно определен начин да се случват нещата. Или имаш склонност да си свръх-контролираща, трудно се отпускаш. С тези неща се работи. Като изградиш здрав, стабилен вътрешен център, няма да се връзваш толкова лесно на случайни мисли. Като се научиш да се отпускаш, нервната ти система няма да се пренапряга толкова лесно. Като се научиш да се доверяваш (на живота, на тялото си), по-лесно ще приемаш всичко, което се случва.

Конкретно по казуса - би могла да почнеш отзад-напред. Виж нещо любимо за правене за моментите, в които не можеш да спиш. Аз имам много любим сериал с много сезони - лек, не особено ангажиращ. Случи ли се да не мога да спя, ставам и пускам една серия. И средата не стигам обикновено, и вече ме е унесло. Е, има дни, гледала съм и по две цели серии. Случва се. Животът не е спрял.

Избери нещо, което ти е приятно, каквото и да е, е по-добре от стоенето в леглото и тази вътрешна борба, която се случва в тези моменти. Целия дискомфорт е от неприемане на ситуацията. Колкото и да се съпротивляваш обаче, че не спиш, това не променя нищо. Даже става по-зле. И за мен това е нещо като насилие към себе си. Идеята е да спреш да се бориш с безсънието, и да го приемеш. А това да ти позволи да си махнеш фокуса от него и да го преместиш върху други, по-положителни неща. После то само ще си иде.

Също помисли възможно ли е да не умееш да си почиваш добре? Ако все имаш някакви събития, дейности, учене.. възможно ли е по подразбиране да си ходиш пренапрегната и да си позабравила как да релаксираш? Възможно ли е да е от липса на свободно време? Ако да - е хубаво да заделиш някакво свободно време всеки ден, за да припомниш как да се отпускаш. Бавни разходки, нищоправене, пиене на чай, любима музика в тъмното, масаж.

Пробвай някакви техники за медитация преди да заспиш. Също може да пробваш да четеш и също няма да навреди да си вземеш капките на доктор Бах за сън и успоковние. Те са билкови.
Два часа преди сън също може да пиеш чайове за успокоение и сън.

Много от нещата са така, благодаря ти! Аз съм доста самокритичен човек и относно невъзможността да се отпусна - така е, вечно трябва да съм притеснена за нещо и умислена, някак си, когато главата ми е освободена от дадени размисли , негативни най-често, ми е странно и като че ли сама си ги “привиквам” отново да ме завладеят мисловно. 😃 сякаш едновременно с недоволството  към тях , съм и свикнала към такъв начин на мислене. Много правилно казваш, че желанието за свръхконтрол води до такива състояния, защото води до фиксации, а от горчив опит съм видяла, че фиксираш ли се върху нещо , в повечето случаи не само че не намираш отговора му, но и влече тревожност. Затова и по-горе бях дала пример с връзката си с моя приятел , толкова се бях фиксирала да го анализирам, че За малко да се разделим. След това си казах, че малко неща можем да контролираме и да пусна нещата в своя ход, и оттогава всичко е супер. Гледам да не се само анализирам излишно, защото и това не е полезно, имам обремененост в рода си , която избягвам, за вглеждане в себе си и мисли само и единствено за себе си😃😃

И моят опит показва същото. В общия случай, колкото повече се опитвам да контролирам, толкова повече преча. В един момент осъзнах, че просто трябва да махна себе си от пътя и всичко се случва много по-лесно.

Причината за това да не можеш да заспиш е защото не искаш! Ти не разбираш как се случва, но подсъзнателно го привличаш.
Ти си мислиш че искаш да заспиш, но реално не искаш, и затова мозъкът ти си създава един вид извинения, с които да те оправдае (тоест създава този страх, който да те държи будна)
Единственият начин е да го поискаш и всичко ще се подреди.

страх ---> реалност ---> нов страх

През деня се движи / спортувай, така че вечерта да си уморена. Вечеряй рано и леко. Не си лягай късно - сложи си вечерен час, например 22 часа. И ако до 1 час след като си си легнала, си още будна, си вземи леко приспивателно. Само че се посъветвай с лекар, да не е нещо пристрастяващо. Аз ползвам екстракт от лавандула на капсули, и вече доста рядко се налага.
Това е моят начин. Купих си смарт часовник, да ми следи часовете сън и вече имам над 7-8 часа сън всяка нощ, от Нова година насам.

Не мисля, че някой не би искал да спи. Даже напротив, колкото повече му се фиксирах, толкова повече го исках.

Като за начало можеш да смениш малко начина на живот. Без кафе през деня ,вечер тренировка и после малко музика или книга за релакс.Има ли ситуации в които заспиваш лесно ?

Тренировка вечер за мен е грешна стратегия, защото тялото се ободрява.

Аз по принцип си заспивам лесно, идеята на поста беше по-психологическа , аз психясвам, мислейки си , че не мога и така правя, че да не мога 😂 абе луда работа , поддадох се на глупави ирационални мисли. Иначе съм от типа хора, които пият кафе по 3 на ден, и то до късно -до 18ч. Например, и могат да заспят в 10ч без проблем. Реално се понаучих да овладявам, но някой път пак поддам на мислите и се случват такива неща.

Окр

А защо? Защо си измисляш страхове и им вярваш?  Защо вярваш на страхове, а не на някакви положителни мисли?
Когато аз си мисля за вечерта си мисля само хубави неща - вкусна храна , книга, топла завивка, секс, грижа за кожата. От какво да ме е страх и как да не ми се доспи

Защото става дума за ОКР. Не е каприз.

И аз ако знаех защо🤣 много ядове да съм си спестила. Главата управлява всичко, аз имам жив пример до себе си как човек може да провали целия си живот в мисли за себе си и какво му има, какво го боли, дали, защо и т.н. Трябва да се работи над мислите, иначе си роб на самия себе си, а това е по-лошо и от това да си роб на някого друг. Човек трябва със собствени сили да се опитва, дови понякога на пада в капана на тези мисли. Но това е и най-трудната задача. И най-лошото е, че като си изпаднал в подобни размисли, губиш реалността, не се наслаждаваш на хубавите моменти. Най-трудното, поне за мен, е да се осъзнае, че това са вредни и нерационални мисли.