Хранителни разстройства

Намери една, кажи какво те вълнува.

То са свързани нещата. От емоционално хранене, стигнах до преяждане и след това към булимия.

Интересна тема, жалко, че не се е развила. На жените ямно им е трудно да говорят открито за булемията, а тя си е проблем като всички други. За всеки проблем решението се крие в откриването на източника, който го провокира.
На първо време не насочвай вината към себе си и говори директно и открито за нещата които не одобряваш. Имай самочувствие! Всеки човек е важен и уникален! Ако целта е да се свалят килограми не е това начина - няма да свалиш, по- скоро изхвърлят ценни за организма вещества. Храни се бавно и с удоволствие. Не преяждай и не си досипвай повече от определената порция. Намери си интересно занимание и отделяйки време за себе си.
Разбра ли вече за новото предизвикателство на Bgmamma?
#BGMлоялнапрограма
https://www.bg-mamma.com/?action=loyalty_program;sa=campaign

Темата според мен би била много полезна. Жалко  наистина, че не се е развила.
Нека не забравяме, че булимията е другото лице на анорексията. Аз самата имам досег и се боря с анорексия в момента. Преминах и през булимия. Омагьосаният кръг е ....нещо ужасно! Борба, борба, борба! Всеки ден! Психотерапия и най-вече спокойна и обичаща среда! Понякога това изисква да смениш изцяло обкръжението си , дори да изключиш много хора от него. Трудно е, когато те с част от семейството ти, но залогът е здравето ти! Аз по финанси причини не мога да се отделя физически от средата, в която се разболях заради развода на родителите ми и ежедневните конфликти и караници. Животът ми се превърна в ад, вече съм на 35, а се боря от 15 с това. За мен е късно...но борете се, навреме!
#BGMлоялнапрограма

Много е трудно да се развие, защото не е напълно анонимна

Това което мога да посъветвам, ако не можете да си позволите специялист, разкажете на chatgpt подробно какъв ви е случая, насоките дадени са много полезни.

Успех на всички

Никога не е късно куин1.
35дори не е средата на живота.
Можеш да се справиш!

И аз така мисля. Ето ме и мен след 25г в тоя кошмар и за трети път започвам да се лекувам. Вече съм живяла доста повече с ХР от колкото без...Веднъж успях да спра за 2г. Но последните 2г бяха много много зле, наистина много крайни.

От скоро пак събрах сили да се лекувам. Малко време е минало, но колкото и да е абсурдно цялата ми програма по лекуването дойде от chatgpt... питах, питах, записвах...може би защото не ме е срам да съм честна. Направи ми много адаптирана точно за мен програма.
Амбицира ме много.
Не е всичко розаво но следвам съветите и си се оплаквам както би било с професионалист...
Дано успея този път

Всеки път споделям, че се справих със стриктно разделно хранене. Вече не се храня така но първите две, три години -много стриктно.
Не се качват килограми, даже може да се свалят. Хне се ограничавах в порцийте, а само в комбинацията на храна.
С мотивация става. Но аз бях задълбала дъното и другият изход беше страшен.

А има ли момент в който спира усещането че постоянно си на диета?
Реално по калории не съм, но усещането е такова.
Много ме е страх от социялни събития, ресторанти и празници.
Не съм имала до сега и ги отбягвам, но не може и не искам вечно да е така.

И мен ме беше страх защото не знаех какво количество е нормално за прием. Но с РХ дори да се прекали с количеството пак не си нарушил режима. Не изчезва идеята, че си на диета, заради строгата таблица, по която се съчетават храните. Т.е. не може да ядеш всичко. От друга страна може да ядеш всичко, което е правилно съчетано. И тесто и месо, разбира се поотделно, на различни хранения.
Трудното в началото ми беше, че трябва всичко да си планирам за деня, за да съм си запасила продукти и да съм предвидила време да го приготвя.
И разбира се, след толкова време на хранителни разтройства стомаха ми се подуваше и болеше или получавах газове. Помагаше ми еспумизан, мудри, някои йога пози. С днешния ми акъл щях да включа ензими и телешки бульон.
Случвало се е да повръщам след като бях спряла и започнах РХ но рядко. Всеки път се обезсърчавах.
 От сега.гл.точка това е било неизбежно, защото си е вид пристрастяване и се формират невронни пътища в мозъка. При всеки тийзър това е отработената реакция. Но постепенно се научаваш да реагираш различно и да действаш различно. Създават се нови пътеки.

Здравейте отгово,

Малко обърнах темата на личен отдушник, но белкем още някоя се включи и да се поддържаме и мотивираме, за да се справим с този кошмар.

За изминалите 2 седмици, 4 дена не ми се получи. Вече имам много ясна представа за детонаторите и не чак толкова идеи за как да ги избегна.
Но е някакво начало.

Сега много страшно ми се струва утрешната вечеря с прятели. Не мога и не искам да не ходя. Идват приятели от чужбина, някои от много дълече.
Мислех да кажа че ме боли стомаха и нищо да не ям, но пак не е решение. Дано се справя. Би била една от най големите ми победи до сега.

Решила съм да се справя на всяка цена. Дано задържа мотивацията цялата вечер.

🤗

Години наред се борих с хранителни рестрикции, преяждане и чувството на вина, което идваше след това. Минах през почти всички популярни режими – високомазнинно-нисковъглехидратно хранене, Дюкан, разделно хранене, Зоната, интермитентно гладуване (intermittent fasting), а в определени периоди тренирах до пълно изтощение – по 4 часа на ден. Живеех в постоянна битка с тялото си – броях калории, наказвах се със спорт, редувах периоди на „строга дисциплина“ с моменти на безконтролно хранене и самоосъждане.

Истинската промяна започна, когато попаднах на книгата Overcoming Binge Eating и откритията, споделени от The Kahm Clinic. За първи път видях, че проблемът не е в това, че ми „липсва воля“ – защото такава определено имах. Хората често се възхищаваха на резултатите, които постигах с усилия, дисциплина и лишения. Но след всяко такова постижение килограмите се връщаха – понякога дори повече, и отново се озовавах в същия цикъл. Постепенно разбрах, че тялото ми просто се опитва да оцелее в условия на постоянен дефицит, рестрикции и психическо напрежение. Започнах да се храня редовно, без забрани, с уважение към глада и ситостта си – и така излязох от порочния кръг на преяждане и вина.

С времето започнах да се интересувам и от вътрешното си здраве – не как изглеждам отвън, а как функционирам отвътре. Книгата Measuring Health From The Inside ми показа, че метаболизмът не е враг, който трябва да „засилвам“ чрез още ограничения и изтощение, а чувствителна система, която иска стабилност, безопасност и грижа. Когато започнах да се отнасям към тялото си с уважение, вместо с контрол и страх, върнах енергията си, вътрешния си ритъм и доверието в себе си. Днес вече не оцелявам – живея в мир с тялото и с храната.

Споделям материали на английски, които ми помогнаха. За съжаление книгите ги няма в превод на български.

https://www.youtube.com/watch?v=RmmgN3N2u0k&list=PLZiA1n-Bx17I6o … 0QhyMFoK4zDblesXe

препоръчвам и следните книги:
https://www.amazon.com/Overcoming-Binge-Eating-Second-Program/dp/1572305614
https://www.amazon.com/Secrets-Eating-Lab-Science-Willpower/dp/0062329251
https://www.amazon.com/gp/product/B017ODJAHO?_encoding=UTF8&pric … omerReviewsAnchor

Намерих ги на испански, ако на някой това ще е в помощ.

Много Благодаря за споделеното.

Дано се справим един ден 🥰

Здравейте, аз не съм с развито хранително разстройство, но с разстроено хранене при всички положения( disordered eating), което си е предпоставка и крачката преди истинското хранително разстройство. Тоест, бях до преди  4 месеца. От март месец тази година за първи път откакто бях на 12 години, минали са вече близо 25 години оттогава, започнах да се уча да ям интуитивно. Пуснах страха и контрола за това колко могат реално да се покачат килограмите ми, без да съм постоянно на някакви крайно рестриктивни диети и все още се “лекувам” така да се каже, все още прохождам в това да се храня интуитивно, както едно дете би се хранило, много дълъг процес е това, но всичко върви само към по-добро за мен. Усещам, че пътя ще е дълъг, докато спра да се тревожа, че трябва да съм по-слаба, че трябва да съм на някаква диета вечно. Да, сега съм с няколко килограма в повечко, но такава свобода и сила дойде в живота ми в последните няколко месеца, че не мога да ви опиша…А в миналото бях на крачка от истинската анорексия, килограмите ми падаха драстично и бях започнала да крия храната, която трябваше да ям от семейството си и да я изхвърлям. Само дето незнам кой Господ ме спаси да не падна изцяло в капана на анорексията тогава🙏Момичета, много е трудно, знам, разбирам всяка една от вас, но моля ви борете се, хванете се за нещичко, което да ви даде някаква сила. При мен като че ли бяха двете ми деца, дошли с помощта на инвитро процедури и много стимулации. Двете ми бременности ме оставиха с общо 18 кг безвъзратно качени и не непомръдвщи с никакви усилия надолу. Сили не ми останаха вече да се боря срещу тялото си, много мога да обяснявам за моята история, но основното е че в момента не се боря срещу тялото си, за първи път от 25 години.