ПОСЯГАТЕ ЛИ НА ДЕЦАТА СИ?

Аз пък викам, още по-нездравословно. Мъжа ми даже ми казва по-добре го шляпни да се спре, отколкото да викаш.

ле-леее твоя син си е доста буен.
Моя е виждал как дава на късо контакт и беше много впечатлен и вече е наясно.
Иначе контактите са опасни, именно ако бръкне с нещо, а пръстче не може да влезе.
Иначе от детството си си спомням и наказанията и кога съм яла бой, и естествено причината.

Знаят наистина...не се лъжете.Много са хитри малките

Като чета този пост все едно чета за сина ми. Винаги след като изяде пердаха ми се плаче, но как се процедира иначе? Дайте идеи. Явно е въпрос на дете. А какво се прави ако реши да си запали огънче с пердето? А ако случайно е сърдит на баба, която е донесла яйца, но е забравила да го вземе и той ги натроши на пода?

Unknown_lady, малеееее щях да я спукам от бой мойта ако прави такива неща...
 

П.С. Сега осъзнавам, че има и по-палави от моето дете! Да ти е жив и здрав, някой ден може да стане велик откривател! Хахахах, дали ще пуши фотьойла докато гори...

Сега вече е голям мъж и е много свестен човек, добър и възпитан, но докато постигна този резултат, направо ми побеля косата    Детенце като малко беше страшна работа, направо бяс, завинаги ми изби мерака за второ дете  Имах чувството, че направо дявола влизаше под кожата му. Ако не съм го озаптисвала, включително и с пердах, при това съвсем заслужено, сигурно щеше да се осакати  с нещо, а мен до сега да са ме затворили в лудницата. Може да яде бой след грандиозна поразия и повече никога да не я повтаря същата, но винаги имаше богата фантазия за нови подвизи 
Не съм споменала и бягствата - отскубва се от ръката ми  и хуква в тълпата от хора - да видел дали ще мога да го догоня и намеря  Два пъти съм го губила във Варна, три пъти във Велнград, веднъж в Балчик, веднъж в Бяла и още няколко пъти в София. Винаги го намирах, а веднъж - в Балчик - даже с полиция го търсих Докато се криел от мен, видял една баба, тя го поканила у тях на гости и той решил да иде, ами колко му е. Ами ядеше си го боя напълно заслужено. Питам - защо бягаш бе - ами защото искам да ме търсиш ... И това след хиляди обяснения, че така не бива да се прави защото е много ОПАСНО. Върхът беше когато избяга в Бяла и с една приятелка направо откачихме да го търсим. Накрая го намерихме в едно поле върху един трактор, седнал до тракториста, нещо си говорят много весело и се смеят и трактора си оре една нива. Искал да види как точно трактора ще изоре нивата !?! Ама беше 3 и половина годишен! Друг път(вече на 5г. и половина) след като бях в див ужас че никакъв го няма,а излезе да си играе в пясъчника зад блока (аз го гледам от прозореца, но за минутка съм си отклонила погледа от него),  изведнъж го виждам на шосето, заедно с циганите от Чистота -та, които мият улицата. Нашия държи маркуч и мие заедно с тях! Сложили му и гумена престилка  Ами поискал си маркуча и той да попръска малко, дали му го! Като ме видя че тичам към него и съм бясна, насочи струята към мен, след което хвърли всичко и хукна, а аз след него набирам на бегом и направихме обиколка на блока, аз изглеждах като тичаща бясно мис мокра фланелка и не мога да го стигна, тича като реактивен  Е нямам думи просто, като го улових на края какво стана. После питам - защо ме поля бе детенце, а той - ей така на, да си ходиш мокра, да се охлаждаш, че е топло (беше лято) ...  Друг ако е на мое място дали няма да го напердаши? Ми то направо си го просеше боят. Хич и нямам чувство за вина. Иначе възпитан - какво ще обичаш, заповядай, моля, благодаря, моля да ме извиниш и прочее  Никога не е правил нормалните детски бели - нещо в къщи да счупи, да надраска, да се сбие с други деца, да чупи играчки, да къса книжки, няма такова нещо. Винаги в градината много слушка, папка, спинка, държи се добре с другите, после в училище - отличник, обаче каквато идея в неговата  главица се родеше , в ничия друга я нямаше ...

Unknown_lady

Тц, тц, тц... ама едни емоции си имала....
Тя моята е още малка, не знам какво ще й роди главата, но засега ги ражда и тя едни... А пък като й погледнеш в очите просто виждаш пламъчетата...  И тя не прави "нормални" бели... е, чак такива като сина ти не... но пък ако е изпаднала в същата ситуация е щяла с удоволствие да прави всичко това... И тя бяга. Снощи се опита да бяга в МОЛ-а в тълпата, т.е. успя да избяха да се вози на ескалатора, но аз я докопах преди да се е качила.. и изобщо няма страх... като я хванах малко остана да я пердаша, ма викам, я сега тук ще се явне някой съвестен да ми дига гири и се отърва само със символично дърпане на ухото  Бяхме в компания с още 3 деца... бе  как никое от тях не се държа толкова невъзпитано, не знам... Само аз крещях...  А тя ми се хили нагло насреща и ми отговаря даже... При теб поне не се държал така в градината и в училище. Ми моето така си се държи и в градината. Беше избягала с един младеж от заниманията по английски. На двора излязали, пързаляли се... абе какво да разправям.. Госпожите изпитват неистов ужас сега като ги извеждат по-често, защото Александра е способна на всичко. Навън още по-трудно я удържат... а е едва на 4 г. 

Момичетата са по-кротки 

Хохо... като ме питаха в яслата и в градината някакви особености има ли детето аз им казах, ми много е палава. Те викаха.. е, те всички деца са палави! Всички ли! После видяха за какво става дума...

Докато четох си представях моя калпазанин.
Също толкова общителен и любопитен - отива навсякъде и при всеки без грам притеснение.
Заговаря непознати - онзи ден пред магазина му казвам "Изчакай ме отвън, защото си с колело!" , настоя, обясних, че някой може да му вземе колелото и влязох. Погледнах назад през стъклото и щях да умра от смях и срам - синът ми спрял човека, който излезе , докато аз влизах и му обяснява как може да му отмъкнат колелото и го моли да стои и да му го пази, докато той пазарува.   
А първия ден на ясла (по-миналата година) избягал от двора, лелките го гонили отвън. 
Известно време го обличах в сигнално  оранжев екип, да го виждат отдалече.
Има желание да търчи сред тълпа или паркинг, но аз предварително стискам ръката и няма отскубване. 
Unknown_lady, мислех, че навлиза в по-разумна възраст и ще се оправяме по-лесно, но като четох вашите подвизи ме напусна оптимизмът.

Не бях чувала за случаи, в които след шамарите децата спират да тичат към улицата, но ето, че имало     Това за детето, което на 2 години е тичало към колитеи и след шамарите  вече не, много ме изненада. И дори да е истина не мисля, че това е единствения още по-малко най-подходящ начин да се спрат децата от опасни постъпки

Ако децата слушат и изпълняват от страх да не бъдат бити, за мен е тъжно и трявожно. Ние родителите не сме някакви диктатори, които със сила постигат подчинение, нали? А, ако децата спират да правят нещо след бой, то явно е от страх да не се случи пак

Да се шамарят децата за бели пък ми се стува още по-нелепо. Нали за това са деца да правят бели, да са буйни. А и, ако вкъщи са свикнали със шамарите, като излязат на площадката не си ли прилагат силата на другите деца? Ако свикват, че начина да постигнеш каквото искаш е с шамар и започнат да действат така няма смисъл да се чудим от къде са го научили 

Някой ме пита по-нагоре дали след като обясня нещо на сина ми той спира да го прави. Отговорът е - не спира. Разбира ме за момента, извинява ми се, но не е изключено след ден-два пак да се затича към улицата. И аз пак започвам на ново с обясненията, понякога го наказвам, понякога викам. Съгласна съм, че не е добре човек да подтиска емоциите си. Но пък също не е добре и да не умее да ги контролира. Разбира се, че когато съм ядосана викам, но не крещя и не изпадам в истерии. Не е нормално, ако съм ядсона с благ и спокоен тон да кажа "спри, маме, не прави така" - тонът е добре да е адекватен на емоцията, за да разбере детето посланието.

Не 

Ооох,умрях от смях,направо се търкалям  Знам,че хич не е смешно и че сигурно и мен ме чака същото,ама просто не се стърпях   
Иначе по темата,крайно против съм боя над деца,като видя някоя луда истерична майка по улиците или по заведенията да си бие,ама бие ви казвам,детето,направо откачам от ужас  Аз самата съм била доста бита като малка,знам какво е унижението и не желая синът ми да го разбере някога  Не считам лекото шляпване по дупето за бой,на всеки се случва.Но удари по главата и изобщо удари със сила,това е покъртително и няма място в цивилизования свят  Такива родители ме отвращават 

 Емил от Льонеберя ряпа да яде. (И Астрид Линдгрен )

Ами точно за пошляпване отзад става въпрос + наказание + конско евангелие + здрав контрол