Публикувана: 19 март 2007, 01:40 ч.
Последно мнение: 28 март 2007, 15:31 ч.

ПОСЯГАТЕ ЛИ НА ДЕЦАТА СИ?

8 272
220
1

1
...
11
12
13
...
15
Всички

# 165 23 март 2007, 00:55 ч.

Мнения: 6 362

Винаги съм считала, че независимо от гледните точки и споровете, винаги изказванията биха могли да бъдат премерени и без съдържание на лични обиди.

Изтрих постингите, съдържащи лични квалификации и обиди и моля и двете страни в спора да се въздържат от бъдещи такива.

Всеки може да сподели възгледите си, опита си и мнението без да обижда.

# 166 23 март 2007, 01:35 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: Edelia в чт, 22 мар 2007, 21:29

Цитат на: Lucky.me в чт, 22 мар 2007, 10:55

ПС. На тънкообидните майки, дето никога нямало да приемат помощ от вън(тия дето се изказаха критично към Роза), ще кажа, че не е грешка да покажеш слабост и да помолиш за помощ, щом е в полза на детето ти. Другото е само болно родителско его.

Извинявам се за тона, но явно някои имат нужда от думи от типа: право куме та в очи.

Мила, съжалявам, ако в Норвегия под "помощ отвън" разбирате единствено гениалния замисъл на "SOS бавачки".. ще ме прощаваш, но аз поне не съм споменавала, че не приемам никаква помощ Naughty

идеята ми беше, че ако едно семейство го е закъсало дотолкова с децата си, че е готово да стои и да гледа отстрани как друг им върши работата... то една 7-дневна помощ от нани е абсурдно да даде някакви зашеметяващи резултати. За целта има психолози, психоаналитици, детски психолози и т.н., които могат да дадат адекватна помощ на родителите или детето. И аз не съм против тях Peace

Относно болното родителско его в този смисъл нямам какво да кажа...
Иначе, нямам и нищо против Роза.. само отбелязах, че тук отдааавна не пасем тревичка, ами сме открили и някои благини на цивилизацията.
Та, не разбирам защо се палиш толкова...

Мила,предаването не норвежко....а английско.Само го показват по норвежката телевизия Wink

Дадох за пример бава4ките понеже се у4удух на умението им да се справят с "ужасни" деца...наистина.И си слагам ръката на сърцето, 4е имам респект към подхода им. Просто балгородно им завиждам за търпението което имат с такива деца. Това имах впредвид като ги давах за пример...разбира6 ли?
Аз самата съм една мнооого емоционална ли4ност...много темпераментна,и като пи6а не6то и емоциите ме обливат...ползвам много емотиконки,за да се изразя ooooh!

Може би това от някои се приема като агресия... newsm78

но не агресия, а просто е силна емоция....

Много съм се карала на синът ми....Като малък е изяждал 6амари по дупето....Като поотрасна ми е дигал /рядко/ кръвното.... но като креснех....и замръзва6е. 4увставм се гузна за това. Embarassed

Макар 4е той сега е един страхотно възпитан младеж ,който не пуши и не пие....и съм много горда с него. Heart Eyes

Ние сме си големи приятели,той си споделя вси4ко с мен...ни6то с татко си...за което ми е мъ4но, Sad

но той е достатъ4но голям за да решава с кого да споделя и с кого не.Не бих могла да му налагам...Но съм била много строга с него...много е бил наказван...и преди няколко години му се извиних за това,дори се разплаках..... Embarassed

Той ме прегърна и каза "Мамо,много те оби4ам..."

Последна редакция: пт, 23 мар 2007, 06:11 от roza66

# 167 23 март 2007, 01:51 ч.

Мнения: 3 674

Цитат на: gerik в пт, 23 мар 2007, 00:48

"kойто щади пръчката, мрази сина си"

Аз като дете бях инатлива и съм отнесла доста бой, ама доооста.Майка понякога ме биеше с каквото й попадне.Татко не ме биеше, може би само 2, 3 шамара за цял живот.И ще кажа на "мамите-психолози" в тая тема, че хич не ми е навредил и не го помня с лошо.Но пък имам и досега респект към родителите си и мога да заявя ,че ме научиха да уважавам околните/само тук си позволявам да се заяждам с Розичка Wink

/.
Но едно изречение не мога да забравя и от него ме боли повече от вс. бой на куп.В яда си майка ми е казвала: "Тежки камък да бях родила, а не тебе!" Думите, те убиват, скъпи мои, не шамар по задника.
Дъщеря ни е много своенравна и понякога я шамаря, но само за да я възпра да не се нарани сама.Защото си прави , каквото е наумила и от дума не разбира.Просто е точно копие на майка ми от детинство Wink

Вчера щеше да падне с главата надолу м/у бюрото и радиатора, въпреки, че над 15 пъти я предупредихме и свалихме от там/и така е всяка вечер/.Добре, че баща й я улови за крака в последния миг, не ми се мисли какво би станало, а на нея й беше весело даже ooooh!

Ми дупето си го отнесе и стоя мирна поне за вечерта.И днес не напира да се качва , както преди.
А познавам и безброй недокоснати с перо деца, които са непоносимо разглезени и нагли.Всеки сам избира методите на възпитание и си носи последствията.И друго...дете с дете не си приличат Naughty

-едно разбира само от дума, а друго и от бой не увира.

Разбирам те gerik и аз бях незнам дали инат.....но много буйна и своенравна...и баща ми ме е смилал от бой.Майка ми пък никога не ми е посягала....Колкото пове4е ме биеше баща ми,толкова по своенравна ставах.. ooooh!

Имаше периоди когато го мразех. #2gunfire

Но сега си занам 4е съм си го заслужавала... и си викам ..горките ми родители Embarassed

Бях решила 4е ако имам деца ...НИКОГА няма да им посегна...но дето има една приказка...."никога не казвай никога" А за "безброй недокоснати с перо деца, които са непоносимо разглезени и нагли"....съм напълно съгласна с тебе. Peace

И аз съм виждала такива деца...На тях никога нищо не им е било отказвано..и те си мислят че земята се върти около тях...и 4е останалите са им длжни. Confused

Последна редакция: пт, 23 мар 2007, 06:07 от roza66

# 168 23 март 2007, 04:19 ч.

Мнения: 4 629

Цитат на: ZLATNA в чт, 22 мар 2007, 23:23

За боят при възпитанието на детето говоря принципно, както казва AlexaS когато забележките не помагат, а децата се инатят! Tired

А принципно как ще постъпиш, когато детето ти е тийнейджър, продължава да се инати, но тогава то е по-силно от теб и нямаш възможност да му посегнеш? Сигурно, ако не можеш да го шамариш ще измислиш някакъв друг начин за възпитание newsm78

Цитат на: Noemy в пт, 23 мар 2007, 00:35

Мили мами, кажете какво се прави в такава ситуация!? То с добро детенце всеки може да се справи, а с такова чудо?

Като една мила мама ще кажа на детето си колко съм се ужасила от това, което е могло да се случи, ако беше изхвърчало на шосето. Да му кажа колко го обичам и, че за мен е най-важно здравето му и всичко, че винаги се опитвам да го предпаза...има ли смисъл да продължавам. Синът ми също се затичва към оживени улици - така, че знам за какво говоря

Виждала съм ужасно разглезени и нагли деца, на които родителите ги спукват от бой. Не само от "небитите" деца има такива индивиди

И пак да попитам, защото преди никой не ми отговори:

като нашамарите седето си за нещо "застрашаващо живота му" например тичане към улицата то не се ли случва повече? Ако шамарите бяха такова вълшебство, че веднъж приложени отстраняват нежеланото поведение сигурно щяха да са по-малко противниците им като мен

# 169 23 март 2007, 07:30 ч.

Мнения: 289

Цитат на: roza66 в пт, 23 мар 2007, 01:35

Мила,предаването не норвежко....а английско.Само го показват по норвежката телевизия Wink

УФ зная че не е норвежко бе хора!!! Както и не е българско, въпреки че го показват и по българската телевизия!!
Нещо не можем да се разберем без поне три уточнения! Аз лично просто исках да кажа, че това предаване не е панацея при възпитанието на деца, както и че И българите са добри родители, а НЕ САМО "чужденците", както и че България не е страна от третия свят, в която децата се пребиват до изнемога насред пътя, и никой от очевидците не взима участие!! После адвокатката ти ми каза, че не съм била приемала помощ отвън.. което не е истина - адекватна помощ приемам, но не смятам туй предаване за такава Peace

# 170 23 март 2007, 09:05 ч.

Мнения: 15 559

Цитат на: milf в пт, 23 мар 2007, 04:19

като нашамарите седето си за нещо "застрашаващо живота му" например тичане към улицата то не се ли случва повече?

Имах подобна случка с описаната от Noemy. Хванах сина си на около 2м от платното на улица, по която минават товарни коли и ако беше излетял нямаше изобщо да го видят. Реакциите ми бяха неадекватни. Първо го прегърнах и сълзите ми се стичаха, после го набих. Той беше на 2 год., сега е на 7, при думата "СПРИ" "заковава" на място. Помни този случай, както и сестра му, която беше свидетел. Не съм привърженик на шамарите и боя, но в дадена ситуация явно работят.
Според мен системните шамари, непрекъснатите забележки, прекалените обяснения и поучения нямат ефект и просто са безсмислени. Всяко нещо в повече не е полезно. До около 5-6 години децата повече подръжават и след това започват да разсъждават.

# 171 23 март 2007, 09:21 ч.

София
Мнения: 3 761

Аз съм на принципа-боя не помага ,но води до размисъл
Доста шамари съм изяла като дете- но винаги е имало защо- не са ме били за оценки,за разхвърляната стая или др.подобни,но за неща за които дори ме е срам да спомена баща ми добре ме шамаросваше...
Не очаквай в темата ти да получиш отговори на майки, пошляпващи децата си и с охота да го споделят- все пак -това е "неудобна тема"
Относно законите в държави,като тази за която споменаваш- мисля че точно от такива разглезени дечица ,на които им е позволено всичко се "получават" опасти младежи.....
Накрая да си призная- ДА пошляпвам синчето си -през ръчичките да не пипа контакти,по дупето ако ми се тръшка,но не прекалявам....

# 172 23 март 2007, 12:33 ч.

Мнения: 1 883

Цитат на: yanita в пн, 19 мар 2007, 09:33

Удрям рядко, преценено и с причина. Основание за шамари според мен могат да бъдат неспазване на правила от особено значение (свързани с безопасността например), открито противопоставяне, лъжа. Не бия децата си от безсилие. Не наказвам за лоши оценки.

# 173 23 март 2007, 12:46 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: milf в пт, 23 мар 2007, 04:19

Цитат на: ZLATNA в чт, 22 мар 2007, 23:23

Цитат на: Noemy в пт, 23 мар 2007, 00:35

И след като обясниш на 2-годишното ти дете всички тези неща, то разбира същността на проблема и повече не си позволява подобни волности?... Ако е така значи имаш доста зряло дете за възрастта си.
При моите обясненията не вършат работа. Когато повторя нещо 3-4 пъти, но продължават да си правят каквото си знаят ги плясвам- не става въпрос да ги набия, а ги шляпвам. Тогава си дават сметка за категоричността на думите ми. Като краен резултат мен започнаха да ме слушат много повече от бабите си, които обясняват до безкрай.

# 174 23 март 2007, 13:03 ч.

Мнения: 4 195

Първо ще си изкажа мнението, като човек, който е изял прекалено много бой. Майка ми - да е жива и здрава, веднъж така ме би - защото бях закъсняла с 1 час, че брат ми влезе и я дръпна за да не ме утрепа #2gunfire

- лично аз, не само заради този случай, но просто и самоотнех родителските права над мен.................както и да е - много ме е била - никога не съм я слушала, сега не я зачитам нито за родител, нито за нищо. Баща ми обаче (Бог да го прости) - никога под никаква форма не ми е посягал, ама никога - е чесно ви казвам, думата на този човек бе закон за мен, няма нещо, което да ми е казал и да не съм направила, няма съвет който да не съм послушала - абе - идеалния родител......значи можело без бой.
Сега го гледам оня шушляк у нас - иде ми така да го шляпна, че цял ден да го боли гъзото, ама не мога................сещам се за майка ми, почвам да плача, сядам да си поговорим, или ако много е прекалил го наказвам - и слуша - значи пак можело без да го шляпна..............ако можех и да не подвиквам по него като избеснея, щях да съм перфектен родител, но както една мама каза по - горе - не сме машини все пак. Може и някога да ми се отпусне ръката и да го ударя, не знам дали ще е оправдано, но.............просто не бих казала - никога няма да го ударя, при положение че знам, че не е така..... Peace

# 175 23 март 2007, 13:27 ч.

Мнения: 1 802

Посягам е силна дума!
Позволявала съм си да понаплескам детето си, но повярвайте, изкарвало ме е от равновесие! ooooh!

Но това рядко се случва за щастие Simple Smile

# 176 24 март 2007, 13:37 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 729

Цитат на: Mama_Nana в пт, 23 мар 2007, 09:05

Цитат на: milf в пт, 23 мар 2007, 04:19

Обикновено да, след пердаха не се случва повече.
Моят син като беше малък, беше с гениална фантазия за грандиозни бели. По едно време беше решил да тича срещу колите, които идват и щял "да ги бутне с ръце, за да тръгнат назад" !?! Друга гениална идея беше да бръкне в контакта с една тел за да види дали ще гръмне. Трета беше да прескочи балкона и да иде при съседското дете, като стъпи върху сандъчетата за цветя за по-пряко и после пак да се върне обратно по същия път. Има и още - изсипа с кана вода отзад в решетката на телевизора, а после сложи магнит пред екрана за да види какво ще стане. Е, телевизора не издържа и даде фира Mr. Green

После имаше и друго - на работещо радио, сряза кабела с ножица- чу се страшен трясък, зейна огромна дупка в средата на ножицата. Добре че дръжките й бяха гумирани, та не детенце му нямаше нищо! Върхът беше като запали фотьойла със запалка, която си беше отмъкнал и скрил, за да види "дали ще пуши докато гори". Във всичките тези случаи добре че бях наблизо за да предотвратя огроооомна беля. Всичко това го е правил, след като многократно е бил предупреждаван и му е било обяснявано милион пъти, че това е МНОГО ОПАСНО.
Ми отнасяше си пердаха след всяка една такава беля, при това придружен с наказания. Явно резултат имаше, тъй като повече след това не е опитвал да прави нито едно от горепосочените неща.

# 177 24 март 2007, 13:52 ч.

София
Мнения: 13 239

А искате ли да ви кажа още нещо, което си мисля след като прочетох и последните мнения... Смятам за НЕНОРМАЛНО човек да сдържа емоциите си ВИНАГИ. Хората изпитват гняв. Децата също. Както аз изпитвам гняв към дъщеря си понякога (само моля не се преструвайте, че у вас такива чувства не съществуват), така и тя изпитва гняв към мен. Е, тук е разковничето... никога не подтискам гнева у нея. Защото не искам да стане ненормално сдържана... Това е! Оня ден доживах да чуя "Мамо, не искам да си ми майка" казано без никаква причина (в този момент). Може да е имало някаква причина или кой знае какво й е било в главата, но го каза... И аз сега какво?! Да го приема насеризоно ли Crazy

При децата нещата са черни и бели, нямат нюанси. Не съм се поучвствала гадно или виновна... тя има право да НЕ иска да съм й майка... чувствата не могат да се дирижират... Wink

# 178 24 март 2007, 14:02 ч.

София
Мнения: 5 319

Да уточня за протокола, че още нямаме деца.

Много ме впечатлиха изказванията на майките, които никога не бият децата си: толкова са много! А аз познавам 1 човек, когото не са били и няма намерение да бие. Е Д И Н.

Майка ми я била много бита като дете, поне така казва. Ние сме били пошамарвани, но в никакъв случай редовно и по много, а по-скоро при нужда. Нямам ужасяващи спомени за бой или ситуации, имам 2 ясни спомена само останали. Не сме били (и тримата) най-добрите деца, особено брат ми като най-малък и ужасно разглезен, но не мисля, че боят е навредил на който и да е от нас.

Относно евентуалното ми бъдещо дете, бих се радвала да не го бия, но доколкото се познавам, сигурно няма да се сбъдне Embarassed

# 179 24 март 2007, 14:50 ч.

Мнения: 17 416

Цитат на: Vache в сб, 24 мар 2007, 13:52

Подкрепям! И мен дъщеря ми често ме "хвърля на боклука" и иска друга майка. Еми права си е- има си причини нейни си, така както и аз, когато й се вбесявам и отнася някой шамар. Повтаряйки се, пиша, че не се срамувам от това Peace

Препоръчани теми

Повръща при кашляне

Как да направя инхалации на 1г. дете

Кашлица при бебе на 1годинка

Инхалации с небулизатор!!!

Причина:

Причина: