Аз не съм я водила, но един колега редовно го прави.
Ами няма на улицата да си остави детето, я!
Ами няма на улицата да си остави детето, я!
- Публикувана: 19 март 2007, 13:40 ч.
- Последно мнение: 23 март 2007, 14:34 ч.
Позволявате ли си лукса...
Аз не съм я водила, но един колега редовно го прави.
Ами няма на улицата да си остави детето, я!
Ами няма на улицата да си остави детето, я!
казах на шефа, че не мога да работя и да забавлявам хлапето едновременно
и тя вече не идва.... 
Откак имам дечица не съм тръгвала на работа още, но преди съм вземала племенницата, когато се е налагало. Тя си се занимаваше и общо взето не се усещаше, че е там. Става дума за 2-3 часа. Веднъж, обаче, беше при мен цял ден и се измъчи, горкото!
Аз си спомням като бях малка все висях в службата на татко /ДСК/. Много ми беше забавно - лепях марки на изходящата кореспонденция, ходех по стаите и всички ме черпеха и ми се радваха, удрях печати и се въртях до припадък на едно въртящо се столче в кабинета на директора, който твърдеше, че вече съм завършила подготовката си за космонавт
. А следобяд баща ми разнасяше със служебната кола едни чували с пари по клоновете в тогавашния окръг. Нямаше охрана и баща ми се шегуваше, че аз съм му бодигарда - обикаляхме по клоновете из разни селца и се спирахме при пъдарите на бостани и овощни градини, познати на баща ми, които ни черпеха с дини или плодове. Докато те си говореха и пушеха цигари аз си берях цветя и се мотаех наоколо... Ако в селото имаше музей татко ме водеше да го разгледам. Много по-забавно беше от седенето в къщи.
При майка ми също беше интересно. Тя работеше в БНБ и ми даваха да дупча негодните банкноти с един голям перфоратор. Слизахме долу в трезора, където миришеше специфично "на пари" и лютеше на очите. Касиерките брояха парите и ги пускаха в пластмасови кошчета за боклук и аз им помагах като носех празни кошчета и бандероли.
Ех, че беше хубаво тогава....
Аз си спомням като бях малка все висях в службата на татко /ДСК/. Много ми беше забавно - лепях марки на изходящата кореспонденция, ходех по стаите и всички ме черпеха и ми се радваха, удрях печати и се въртях до припадък на едно въртящо се столче в кабинета на директора, който твърдеше, че вече съм завършила подготовката си за космонавт
. А следобяд баща ми разнасяше със служебната кола едни чували с пари по клоновете в тогавашния окръг. Нямаше охрана и баща ми се шегуваше, че аз съм му бодигарда - обикаляхме по клоновете из разни селца и се спирахме при пъдарите на бостани и овощни градини, познати на баща ми, които ни черпеха с дини или плодове. Докато те си говореха и пушеха цигари аз си берях цветя и се мотаех наоколо... Ако в селото имаше музей татко ме водеше да го разгледам. Много по-забавно беше от седенето в къщи. При майка ми също беше интересно. Тя работеше в БНБ и ми даваха да дупча негодните банкноти с един голям перфоратор. Слизахме долу в трезора, където миришеше специфично "на пари" и лютеше на очите. Касиерките брояха парите и ги пускаха в пластмасови кошчета за боклук и аз им помагах като носех празни кошчета и бандероли.
Ех, че беше хубаво тогава....
Малко се отклонявам от темата, но пак по темата
На времето и аз ходех с татко на неговите работи(майка ми е учителка и при нея не ставаше да висим в часовете).
Обаче с татко беше хубаво - в стаите спокойно, ходех от стая в стая, слагах печати, други разни "особено отговорни задачи", а лятото - беше в бригадирският щаб, влачеше ни по бригадите с него, беше много интересно.
Представям си сега да си пусна децата с мъжът ми
- горките ще се измъчат жестоко - пълна лудница, телефони, всеки вика, всеки иска нещо.
На времето и аз ходех с татко на неговите работи(майка ми е учителка и при нея не ставаше да висим в часовете).
Обаче с татко беше хубаво - в стаите спокойно, ходех от стая в стая, слагах печати, други разни "особено отговорни задачи", а лятото - беше в бригадирският щаб, влачеше ни по бригадите с него, беше много интересно.
Представям си сега да си пусна децата с мъжът ми
- горките ще се измъчат жестоко - пълна лудница, телефони, всеки вика, всеки иска нещо. Не всяка работа позволява.
Откакто съм родила децата не съм работила и не мога да кажа за себе си, но се е случвало няколко пъти мъжа ми да взема малката от градината при него на работа. Когато е много студено и не мога да отида с малкия да я взема аз, а той е до 19ч на работа я взема към 17 от градината и я води с него в университета. Там тя прави шоу на студентите. Но като цяло по негови думи слуша и се забавлява сама с каквото и е дал. Все пак става въпрос за час и половина - два.
И мен като малка са ме водили за малко на работните места на родителите ми, но то е било просто да видя къде работят. Имах баба, която ме гледаше,.
И мен като малка са ме водили за малко на работните места на родителите ми, но то е било просто да видя къде работят. Имах баба, която ме гледаше,.
.Предполагам,че ако е еднократно,няма да има проблеми,но аз не биха се нагърбила с подобно нещо.Особенно с малката като знам колко е палава... 
Ще ми се наложи да си позволя този "лукс" /след десетина дни тръгвам на работа/.
Работното ми време е такова, че често ще ми се налага дребната да е с мен до късно, събота и неделя също /защото ние имаме дежурства и през уикендите/, мъж ми работи до късно, баби нямам наблизо.
Децата на повечето ми колеги поне веднъж в седмицата са в офиса. Даже се майтапим, че трябва да си направим една детска стая
А шефката - ще не ще го приема този факт. Самата тя казва, че нейното дете е израснало в работата
Лошото е, че малко или много децата пречат в офиса
ама като се налага - това е вариант.
Работното ми време е такова, че често ще ми се налага дребната да е с мен до късно, събота и неделя също /защото ние имаме дежурства и през уикендите/, мъж ми работи до късно, баби нямам наблизо.
Децата на повечето ми колеги поне веднъж в седмицата са в офиса. Даже се майтапим, че трябва да си направим една детска стая
А шефката - ще не ще го приема този факт. Самата тя казва, че нейното дете е израснало в работата
Лошото е, че малко или много децата пречат в офиса
ама като се налага - това е вариант. ...да взимате ако се наложи детето си с вас на работа? Не ми е особено удобно ( да се благодаря, че колегите са разбрани и не мрънкат ), но понякога ми се налага. Работодателят ви, би ли ви създавал проблеми ако го правите понякога?
За мен това не е лукс, ами направо мъка.