Бри, извинявай за въпроса, но откъде е това за Моста на дъгата? Много ми прилича по изказ на Силвия Браун.
- Публикувана: 19 март 2007, 14:08 ч.
- Последно мнение: 14 май 2007, 12:07 ч.
домашния любимец - член на семейството
Нямам представа от къде е.
Мила, много добре те разбирам, и на мен ми се е случвало през годините няколко пъти да преживея това ужасно чувство на загуба, на липса, на един променен и толкова кошмарен вече свят... И сега плача, като се сетя... 
Все пак, наистина с времето болката утихва, покривaт я други чувства и мисли, така че - гледай напред! И бих ти препоръчала да си вземете друго кученце, макар сигурно сега това да ти се струва кощунствено - занимавките и радостите, свързани с него, помагат, въпреки разликите, които забелязваш с обичната отишла си душица... Не се обвинявай за случилото се, може би така е било писано, може би по някакъв начин е за добро!!
Бри, това е много хубаво, дано, дано наистина да има такова място!!
Все пак, наистина с времето болката утихва, покривaт я други чувства и мисли, така че - гледай напред! И бих ти препоръчала да си вземете друго кученце, макар сигурно сега това да ти се струва кощунствено - занимавките и радостите, свързани с него, помагат, въпреки разликите, които забелязваш с обичната отишла си душица... Не се обвинявай за случилото се, може би така е било писано, може би по някакъв начин е за добро!!Бри, това е много хубаво, дано, дано наистина да има такова място!!
Здравейте, за чета форума от доста време, но за първи път ще пиша.
Тази сутрин почина моето куче, беше на 15 години, аз съм на 24, целият ми съзнателен живот мина с нея. Не мога да ви опиша каква мъка е това за цялото ми семейсто, баща ми е на 58 години и плака като малко дете....Не мога да си представя, че някой ще ми каже: " е, какво толкова, едно куче..", просто не мога да си го представя
Тази сутрин почина моето куче, беше на 15 години, аз съм на 24, целият ми съзнателен живот мина с нея. Не мога да ви опиша каква мъка е това за цялото ми семейсто, баща ми е на 58 години и плака като малко дете....Не мога да си представя, че някой ще ми каже: " е, какво толкова, едно куче..", просто не мога да си го представя
Здравейте, за чета форума от доста време, но за първи път ще пиша.
Тази сутрин почина моето куче, беше на 15 години, аз съм на 24, целият ми съзнателен живот мина с нея. Не мога да ви опиша каква мъка е това за цялото ми семейсто, баща ми е на 58 години и плака като малко дете....Не мога да си представя, че някой ще ми каже: " е, какво толкова, едно куче..", просто не мога да си го представя
Тази сутрин почина моето куче, беше на 15 години, аз съм на 24, целият ми съзнателен живот мина с нея. Не мога да ви опиша каква мъка е това за цялото ми семейсто, баща ми е на 58 години и плака като малко дете....Не мога да си представя, че някой ще ми каже: " е, какво толкова, едно куче..", просто не мога да си го представя
съжалявам ,разбирам какво ти е.
но за жалост аз го чух след 15 мин от случката.няма да ви опиша как се почувствах.
но сега като гледам по обявите и се чудя- какви са тез хора дето взимат по толкова много пари такива красиви същества.
не би ми дало сърце да го продам,ще го подаря за да ощастливя някого,но продажба,търговия.
не разбирам.
А обръщали ли сте внимание в повечето магазини за домашни любимци как се продават животинките, сърце не ми дава да ги гледам в тия аквариуми, кафези, заровени в талаш като хамстери ( нищо против хамстерчетата, ама за тях това май е нормална среда за живеене)?
Дори съм чивала, че кученце, купено от такъв магазин за голяма сума, още същата вечер умира от Гана....не знам какво да мисля...
Дори съм чивала, че кученце, купено от такъв магазин за голяма сума, още същата вечер умира от Гана....не знам какво да мисля...
просълзих се ,аз лично много страдам и ми се е случвало на няколко пъти да го преживявам 
наистина е много тежко и само времето лекува,но така сме устроени хората които наистина обичаме животните и не мога да приема за нормално хора които не ги обичат и не им пука за тях.Защото едно животно обича безрезервно и никога не те предава ,особенно кучето........и как да не го обичаш и как да не страдаш??? и да си призная,много по често ми става жал за животните отколкото за някои хора
,аз лично много страдам и ми се е случвало на няколко пъти да го преживявам наистина е много тежко и само времето лекува,но така сме устроени хората които наистина обичаме животните и не мога да приема за нормално хора които не ги обичат и не им пука за тях.Защото едно животно обича безрезервно и никога не те предава ,особенно кучето........и как да не го обичаш и как да не страдаш??? и да си призная,много по често ми става жал за животните отколкото за някои хора Това лято котката ми роди малко,но беше мъртво.Никога няма да забравя крехкото му телце и как трябваше да погреба трупчето. 
Добре,че на котката нищо й нямаше. 
Добре,че на котката нищо й нямаше. И ние имахме подобен случай - котката роди пет живи и едно мъртво коте. Много тъжно беше
Това лято котката ми роди малко,но беше мъртво.Никога няма да забравя крехкото му телце и как трябваше да погреба трупчето. Добре,че на котката нищо й нямаше.
Добре,че на котката нищо й нямаше. И ние имахме подобен случай - котката роди пет живи и едно мъртво коте. Много тъжно беше
Това лято котката ми роди малко,но беше мъртво.Никога няма да забравя крехкото му телце и как трябваше да погреба трупчето. Добре,че на котката нищо й нямаше.
Добре,че на котката нищо й нямаше. Ти ми напомни ... Преди години- (8-10) не помня точно, не си спомням и коя от двете ни котки (майката или дъщерята, ама май майката) като роди, явно едно от котенцата не и хареса и го изнесе през прозореца навън и го заряза там - валеше проливен дъжд, то мяукаше за помощ, аз го прибрах, подсуших го и го сложих в кашона при другите. След 2-3 мин тя пак го изхвърли навън, аз пак го прибрах, подсуших и в кашона, и тя пак - навън - и така ... много пъти, близо час - ревех яко и прибирах котето, а тя го изхвърляше отново и отново. Карах и се, говорих и, даже и бой яде, но не и не - котенцето безмилостно беше изхвърляно безброй пъти от майка си на проливния дъжд. Накрая, след като ми казаха, че някакъв вид подбор е вероятно това и действие, и предвид упоритостта която тя прояви избягах далече и се скрих, и се наревах за малката душичка. Като се върнах баща ми беше изнесъл някъде котето, поне ми спести да го погребвам ... Обаче известен период от време не можех да я понасям котката заради това, иначе много си ги обичах и двете. От дъщерята имахме и един страхотен красавец с дълъг косъм, но вече всичките ги няма, плюс котарака ми отпреди бабата. Сега си имаме с мъж ми и децата мъжкар - 17.04.2007 става на 7г. Ето го:
... явно едно от котенцата не и хареса и го изнесе през прозореца навън и го заряза там - валеше проливен дъжд, то мяукаше за помощ, аз го прибрах, подсуших го и го сложих в кашона при другите. След 2-3 мин тя пак го изхвърли навън, аз пак го прибрах, подсуших и в кашона, и тя пак - навън - и така ... много пъти, близо час - ревех яко и прибирах котето, а тя го изхвърляше отново и отново. Карах и се, говорих и, даже и бой яде, но не и не - котенцето безмилостно беше изхвърляно безброй пъти от майка си на проливния дъжд. Накрая, след като ми казаха, че някакъв вид подбор е вероятно това и действие, и предвид упоритостта която тя прояви избягах далече и се скрих, и се наревах за малката душичка. Като се върнах баща ми беше изнесъл някъде котето, поне ми спести да го погребвам ...
Изглежда майката е преценила, че няма да може да се грижи за него
Все пак е имало живи.А при мен...
Да, обаче моят мъж не беше виждал такова нещо и изпадна в шок. Иначе преди това се прояви геройски - котката раждаше котетата, а той ги буташе към нея за да засучат, че тя милата нямаше сили да ги вземе при себе си... дори четвъртото и петото коте ги спаси от смърт, няма да ви обяснявам как... но шестото не успя - то беше най-мъничкото и не успя да оцелее
...Котаракът ти е много красив. 
Издържахме 2месеце и вече от 1г11м е евнух ... Препоръчани теми