Възприемат ли ви малките ви деца, като обслужващ персонал?

Виждам, че си мама на двегодишен син. Това, което прави е дразнещо /вече съм забравила как е на тази възраст/, но нищо повече; детето ще го израсте. Ето цитати от 10 години по-голям юнак - искам mp4 вместо mp3, искам последен модел GSM, искам   upgrade на компа през два месеца, искам .... тук казвам - лимита ти свърши, ще си останеш с искането.
Цитатите на 7-годишната принцеса тази вечер за това, какво иска, няма да правя, само ще кажа, че завършиха от моя страна с думите , че искам да й взема полицейско тиксо за устата. Това е всеки ден, но пък е ... ПРИЯТНО И ЗАБАВНО.

пробват се,но не им позволявам
отговарям с "това изречение не го разбирам" докато не каже възпитано какво иска(дъщеря ни);
като те чета ми се струва че вие сте се поставили в това положение,не е виновен който яде баницата,нали знаеш..
за яденето специално не търпя изобщо капризи -има това за вечеря,ако не искаш си лягаш гладна и толкоз..много бързо се научи ..
аз много пъти съм казвала-няма грешни деца,има грешни родители..помислете къде бъркате вие,детето само ползва зададените правила по възможно най-изгодния за него начин..

Не...
И аз като анет не търпя капризи, много често Самуил си е лягал гладен.
Започне ли да мрънка или крещи за нещо, оглушавам... Всеки път му обяснявам, че може и да иска, но начинът за постигане на желанията му, не е чрез мрънкане.
Много го обичам, но желанието му да ме работи и върти на пръста си, беше подрязано в зародиш...

Моя син е мого злояд, понякога с месеци не яде, налива се само със сок. И затова угаждам за храната до някъде на 3 обикновенно спирам, ако не и по рано.
А за учтивото казване, сме го учили и става следното: "Дай, моля те дай сок, веднага."

Не са важни само думите, а и интонацията. Ако не е поискано с наистина вежлив тон, не получава нищо - и край.
И Сашко беше злояд, и Камен е злояд, но да им приготвям две-три яденета заради капризи - абсурд. Няма здраво дете, умряло от глад. Но има много, които правят родителите си луди с подобно "злоядо" изнудване. Ами не се давай. Ти си по-голямата, по-умната, по-хитрата, по-зрялата. Децата бързо научават правилата, които ти спазваш.

Тъй като май не ти се вярва, че вие, а не детето сте виновни ще ти дам пример с моето. Гледам го предимно аз, когато съм в командировка баща й/майка ми/леля ми/бавачка...

Когато я гледам аз Дариа си ляга в 8 - сама, без протести и изобщо не ми създава проблеми.
Когато я гледа баща й си ляга с увещания в 10, в неговото легло като той ляга до нея...

Това е само един пример има още много от ежедневието. Просто децата много бързо разбират при кой какво могат и не могат да правят. Само да добавя, че аз не удрям, не викам, не наказвам така че това й поведение не се дължи на каквото и да било насилие от моя страна.

  Ами да ,период от съзряването/психическото,емоционалното/,но от нас зависи доколко тази негативна тенденция ще се задълбочи.
  И при моето дете започна този процес около 2 година,сега е на 2 и 1/2,но аз започнах "да влизам в час" и да използвам нейните манипулатоски методи срещу й.Тя мрънка,хленчи и капризничи за нещо,което не бива да й се дава,а аз започвам да обяснявам,после започвам да мърморя,чак досадна ставам и тя вече няма др.избор,освен да млъкне.Тя манипулира,аз два пъти повече.Не бива да им се даваме,а трябва да им покажем,че е нужно да уважават желанията ,потребностите и на др.хора,че светът не се върти около тях!

Игра на нерви, като техните винаги са по-здрави. Вместо да ти мрънка 2 ч. предпочиташ да изпълниш желанието му веднага.
А това със злоядите е друга тема.
Докато са ме гледали баба и дядо съм била много злояда, капризна, а бе, лигла. Като си ме прибрала майка ми, много бързо съм се оправила.

На моята дъщеря и казвам, че вече е голяма и трябва да се научи повечето неща да прави сама. И когато иска нещо да ми го каже с приятен тон: "Мамо, моля те..., Мамо, може ли"
Все още сте малки, но сега е момента да се учи детето да е мило, внимателно с мама и с другите хора. Поздрави!

Не. Не, че не са пробвали, но като срещнат отпор и се отказват. Сега се пробват една друга.
Но по времето, когато Дени беше на 2 видях доста зор да я откажа от "Мамоооо, намери ми заека". Започнах да отговарям с "Последния път като си играх го оставих в коша за боклук", а тя . Спря да ме кара да и търся играчки, книжки и каквото и да било.

пробват се, милите, колко могат да искат, съответно колко могат да получат. "НЕ може"  и приключваме със спора.
вярно , понякога става  искам не може искам не може искам не може, но се старая да е с равен тон и да няма заплашителни октави  
за щастие дребният се поддава на убеждение със замяна- няма да получиш това, ако искаш, давам ти еди- какво си

Не.Но постоянно се опитва.Угаждам и за нещо единствено,ако така ми изнася и на мен.

Tinka79, вкъщи е същото положение, особено след 2 месеца гледане от мен и неходене на градина. Миналата седмица нещата започнаха много да загрубяват и с мъжа ми дружно решихме да променим нещата. Угаждахме му на всяка прищявак само за да не направи цирк, а той това го може много добре. В резултат на това той започна да реве и да се тръшка за абсолютни небивалици, даже и за неща, които и да искам не мога да му осигуря. В градината разбира се ми го описват като много послушен, изпълнителен, бил като войник направо. Да се чудиш за кое дете говорят.

Сега от няколко дни сме започнали с другата тактика. Всеки ден се случва да му се откаже нещо, а той да надуе гайдата, но се прибираме вкъщи и го оставям в едната стая да се нареве. Реве половин час и спира. Това се случва вече 4 дни подред, но ще се случва докато му омръзне да реве и докато му узрее в главата какви циркове може да прави и какви не.

Така че нещата са само в твоите ръце, знам колко е трудно да отстояваш позиция, особено пред някое инатче, което трудно се предава и е способно да ти направи невъобразима сцена.

А защо не пробваш обратното - нека той ти помага и върши работа.
Нека си прави част от нещата сам. Щом е достатъчно голям да командва, значи е достатъчно голям да изпълнява команди.
Вчера моето портмоне беше паднало. Повтарях му да ми го донесе, той се прави на глух и иска неговото си. Игра на кой ще е отгоре. Докато не ми донесе портмонето, не му дадох количките. Към края се опита да ме врътне хитрата му хлебарка, че му се пишкало. Щях и да го оставя да се напикае, ако не ми беше дал портмонето.

... и не само това. Също така съм още и:
завеждащ увеселителния парк,
хигиенист,
спешни поправки и заварки,
Магьосника от Оз,
неотложна медицинска помощ,
главен готвач,
стилист,
художник - илюстратор,
художествено четене,
асистент при сложни акробатични изпълнения,
музикален съпровод,
шивашки услуги,
маникюрист,
обзавеждане и интериор,
водоносец и сокочерпец,
куче-касичка,
домашен куклен театър,
и др.

Но все пак мисля, че е нормално децата ни да възприемат така.

Е, това е да си майка. 24 часов работен ден 7 дни в седмицата.

Ясно ми е какво трябва да правя. И използвам стратегии от рода, ще получиш сок, но преди това трябва да пиеш малко вода, или хапни 3 лъжички от закуската и ще ти дам сок. За биберона, обяснявам, че ще му я дам като легне да спи, като иска да му рисувам, му казвам, "ще ти нарисувам само една кола и няма повече да ти рисувам", но като приключа и се започва едно тръщкане и крищене и т.н. Но ме е неприятно отношението му, като, че ли ние съществуваме за да се грижим за него и нямаме право на лично време, дори не можем да се усамотим с баща му, отидем ли в др. стая и идва след нас, отида ли до тоалет идва с мен и т.н. Мисли си че целия свят е длъжен да се съобразява с него и го изисква, разбирам, че такъв му е темперамента, че е „лидер” и му е в кръвта да командва, но на мен ми идва в повечко това отношение.

Каспър той помага и много обича, като му кажа дай това или донеси онова и хуква с желание да го направи, но иска неща които не може сам или не му се дават по принцип (като да си напълни сок), казвам му да рисува сам, но той отказва понеже не може и се започват пак изблиците. Пък и гледам да му пазя нервната система, а и ако го оставя да плаче по дълго, започва да повръща и т.н., а и как да откажа да го прегърна когато реве и ми протяга ръчички да го гушна.

Той по принцип е добро дете и лесно се поддава на убеждения и манипулация (в повечето случаи), но ме измаря за всяко нещо да използвам хитрост за да го свърши. А и се чувствам малко психически изморена от това 24/7. Гледам го сама никой не ми помага, а и нямам желание да ми помагат, защото нещата се влошават, когато се намесят роднините, гледам да държа бабите и дядовците на разстояние, въпреки, че трудно ми се отдава. А и гледам как моите приятелки обикалят из плажовете из островите и обикалят света, а аз цял ден съм затворена в къщи с едно хленчещо и неблагодарно дете и ми дотежава понякога отношението му.

Tinka79 без да те укорявам - просто изказвам становище - мисля си че правиш грешки в стремежа си да бъдеш безгрешна. Всички сме залитали в тази посока в един или даден момент. И аз си мислех че ако не му угодя и той се разплаче съм лоша майка. Един ден нямах възможност да му угодя - просто техническа възможност и той като порева малко спря. В момента в който влезнах в полезрението му започна отново да реве - ей дяволче инатче - ми оставих го да си изразходва отрицателната енергия и като видя че няма да стане неговата - миряса.

Моят е на 4 години и в това отношение аз не съм просто обслужващ персонал - аз съм единствената слугиня, произведена в тази "достойна" титла.Непрестанно ме юрка - лично мене, друг не иска.
Седи си и казва:"искам сокче"
Аз отвръщам :"ами, взе ми си"."
НЕ!Ти мамо!!"
Изобщо, по тая тема мога да пиша много.Съвсем съм наясно къде сбърках и къде продължавам да греша, обаче -това е положението.
Не че нон-стоп му прислужвам, но това не пречи той да ме мисли за въпросния персонал, за който се спомена.
Случвало се е - мъжът ми до халдилника, а малкият вика:Мамо, дай ми кремче"Аз казвам на мъжа ми :"Дай му, да не ставам..." Той му подава, а малкото диване :"НЕ!Не ТИ!!!МАМА!!!"
Значи проблемът не е в искането на кремчето,а в това мама да му го сервира.Може и изобщо да няма интерес към него, важно е да изпълня накакво нареждане

Не е до лидерски качества   На тази възраст на всички им е в кръвта да командват. Естествено, че ще се пробва - опитва се да види докъде му се простират границите. Но тези граници трябва да ги сложите вие, не очаквай, че той ще започне да те щади ей тъй, от добро сърце.
Моето дете също е злоядо. Ако откаже нещо, предлагам алтернатива - но само една. Ако не иска и нея - стои си гладен. На следващото хранене яде, та ушите му плющят.
Разбери, детето няма да се остави да умре от глад, то си има инстинкти. Ти обаче му даваш в ръцете страхотно оръжие за манипулация. И той ще го използва, бъди сигурна. Казвам го от опита си на бивше злоядо  дете.
Що се отнася до нервната му система... на тази възраст вече са страхотни драматични актьори. Моето се напъва да реве и същевременно крадешком поглежда дали има ефект. Ако види, че го гледам, започва още по-усърдно. Изпечен манипулатор.
Та така... На 2 години децата вече не са "невинните ни малки душички". До тази възраст са имали основно физиологична потребност от нас - да ги храним, да ги гушкаме, да се чувстват защитени. Сега вече се налага да им дадем ориентир, да започнем да градим ценности, да ги научим на взаимоотношения. Ако му позволим да е малък тиранин в къщи, най-вероятно ще е такова и на площадката. А и след това.

А какво ще кажеш за дете, което не се поддава на убеждения и манипулации или номерата минават по веднъж и после трябва да измислям нови и нови. Не можеш да си представиш какви сценки разиграваме сутрин с мъжа ми, защото от няколко дни е решил, че не му се ходи на градина. Вчера изключих главния бушон и му казахме, че няма ток. Идеята беше да не му позволим да включи телевизора и да иска филмче, защото това е основната причина да не иска да излезе. Повъртя се малко и видя лаптопа и започна да се тръшка да пускаме филм на него. Там знае, че работи, нали е на батерия. Добре че в този момет се появи една муха и той се отплесна по нея и така лека полека го облякохме и излязохме.

Тази сутрин пак изключих бушона, но първата му работа беше да замъкне стола при таблото и да иска да включи бушона. Изобщо не знам от къде го е измислил. Потръшка се пак, помрънка и го забаламосахме и излезе.

Не го жали твоето хлапе, не и прекалено много, бъди малко по-егоистична, защото както виждаш, благодарност много не получаваш за това, а като свикне на хубаво после трудно ще отвикне. Някои мъже на преклонна възраст са свикнали някой цял живот да ги обслужва, до вчера майките им, после си намират жени за тая работа.

Да, но не е и възрастен. Не ми казвайте, че става с приказки и убеждения. Не му минава през малката главичка, че мама е уморена или че мама и тати имат нужда да се усамотят.
А това за благодарността ... Първо ми е смешно - как искаш от 2 г. дете благодарност.
Но изобщо - не мисля, че трябва да си ни благодарни. Каквото правим, не го правим за благодарност.
И против хитринките съм, но понякога помагат.

Dona, абсолютно споделям мнението ти.  

Има и друго - добре е да се манипулират децата и да се 'разсейват', но също е добре от време на време да тропнем и ние с крак. Тъй като дъщеря ми има навика съвсем буквално и научена незнайно от къде /най-вероятно от женската си природа/ да тропа с краче, за нея беше голям шок, когато веднъж аз също така буквално на  нейното тропане й тропнах.  

Възраста 2-3 години детето изработва представата си за себе си и за заобикалящия го свят. Гради своето 'аз' -това именно е момента, в който то разбира, че не е 'центъра на света' и за него е огромен шок. Не е добре от господар да го превърнем в роб, но и варианта ние да се заробим е съвсем неприемлив.

Tinka79, разбирам желанието ти за перфектност, но като държиш бабите на страна можеш напротив да влошиш нещата. Една отпочинала и спокойна майка се справя с хленчещо, разглезено от бабите чудовище в пъти по-добре. Казвам го от опит. 

много ме кефи подходът на Isа! за пореден път го казвам 

Ясно ми е, че не разбира, когато му кажа, че съм изморен (но разбира когато той е изморен), не разбира когато на мен ми се спри (но разбира когато не него му се спи), не разбира от това, че хората имат нужда от лично пространство и не го очаквам от него. Не очаквам благодарност в общо приетия смисъл по скоро ми се иска да се съобразява и с нуждите на другите, а не само със собствените си изисквания и нужди. А може би още е много малък за това..., не знам. Аз съм била много съобразително дете, майка ми казва, че е нямала проблеми с мен, като ми каже сега не може, защото... и аз съм се съгласявала, като ми е казвала така трябва и съм се примирявала, винаги съм се съобразявала с изискванията им и съм проявявала разбиране, колкото и да ми се струва чудно, малко дете да го прави. И може би очаквам от части същото и от сина ми, но той е др. дете и е по труден за гледане явно.

Ох, не зная за какво "разбиране" става въпрос
Моят, като ме види, че заспивам, ми отваря очите с пръстета и вика:"Събуди се"!!!, Ставай!Не искам да спиш, мамоооо!!"
Ако ме остави да спя, това ще да е след наказание, не след убеждаване.
Или ако иска да прави нещо, което аз не разрешавам - тогава даже ме поощрява да си "почина"
Баща си го оставя да си спи без никакъв проблем

Tinka79, мисля , че имаш нужда от почивка! зарежи хлапето на бабите и прави това, за което смяташ, че нямаш време, когато то е с теб!
няма да се стовари света отгоре му, ако го поглезят малко, а ти ще се чувстваш много по - добре след такава почивка!

Не винаги това е изход. Защото може и да започне с нови сили - вече ще е свикнало на слугуването.

Точно това си мисля и аз бабите си ги прави на луди, мен ако ме командва тях 3 пъти повече. И лошото е, че те му угаждат и той прекалява, съответно това рефлектира върху мен, 1-во че изисква повече и 2-ро излизам лоша майка, понеже видиш ли баба как му угажда, а мама не. Съответно като види бабите и се разтапя по любов към тях, а мен за нищо ме няма. Дори не мога да го погаля като са покрай него не ми дава да го пипам и все бабите си търси. Ако е прекарал 1-2 седмици само с мен без да е виждал бабите отношението му е различно проявява любов към мен и започва повече да ме слуша. Но не мога да ги държа прекалено далеч, понеже се сърдят, че не им давам да видят внука си и поне 1 седмично вижда едната си баба, а с др. живеем, но тя е на моменти понякога досажда всяка вечер, понякога по цяла седмица не идва. Там е малко сложно, ако се държим добре с тях те прекаляват и се месят и настройват детето срещу нас и демонстрират пред детето, че нашите правила са глупости ела да видиш дядо как всичко дава, подбиват ни авторитета и край с възпитанието на детето.  Съответно от време на време трябва да се караме с тях те се сърдят и досаждат по-малко и всичко е мирно и спокойно. И като им мине пак със същата сила. 

Всеки път, когато са били за повече от 2 дни на село, има един период, в който едва ги изтрайвам. Ама децата не са виновни - така са намерили. Моите са вече големи и са свикнали, че не им се слугува. Но си беше борба. Дълга и уморителна.

според книгите децата развиват емпатия след 3.5 години,много е малък да искаш да "разбира" нещата к посо1ваш..егоисти са си,нормално е,наша отговорност е да канализираме егоизма в нещо по-малко-дразнещо;
аз изобщо не намирам 1е бабите/ градина са решение,това е модел на поведение на детето в дома му к не се дублира непрепенно на други места..

съвсем вярна си е тук приказката, цитирана от Анет - не е виновен тоз дето изяжда зелника, а тоз дето му го дава  все си мисля, че за деца на 1-2-3 години това е нормално и в нормални граници е допустимо, ама после вече ми се струват големи за такива изстъпления. все пак не знам, може след 2-3 години, по друг начин да мисля, ще видим. 

при нас е така - на павел изпълнявам желанията (имам предвид разрешените неща) безусловно. при симона вече не се връзвам толкова често. иска си молива, паднал под масата - вземи си го сама - не, искам ти - ами няма да рисуваш като не искаш и дотам с вниманието от моя страна по въпроса. и аз правя компромиси понякога, не съм робот, но гледам всичко да с мярка 

Тинка, на няколко твои мнения вече попадам, цитираш книги, психолози и пр. Няма лошо в това, но може би е време, да подходиш и индивидуално-егоистично и да не се бориш да правиш така, както пишат книгите. Особено в тази възраст на детето, според мен няма никаква помощ от книги и статии. Поне, съдейки по моето 

Не мога да не се съглася с Кейси. Освен майка, помъчи се да бъдеш и егоист.

Абе да ти кажа на мен много ми помагат книгите по детска психология, да разбера детето си и да знам как да постъпвам в определени ситуации (въпреки, че има ситуации в които не знам как да постъпя). Естествено, че постъпвам индивидуално според детето, но егоизма не знам..., моите родители  са постъпили така, като са ме пратили на седмична детска градина и израснах без родители виждайки ги само събота и неделя, а и в това време ме игнорираха. Да ти кажа от психологическа гледна точка доста травми са ми нанесли и може би затова искам да съм перфектна в поведение  си и възпитанието му, особено що се касае за детето ми. Може би си права, че трябва да помисля и за себе си и да си дам почивка от него, а и той да осъзнае, че няма да съм вечно 24ч. на разположение, но не виждам как ще стане, мисля вариант. За мен бабите не са алтернатива, а мъжа ми достатъчно ми помага, като кара нощна смяна с малкия. 

Не знам, дали е правилен подход, да се стремим на всяка цена, страховете и дадено поведение от нашето детство, да не бъдат преекспонирани в нашите деца. Нож с две остриета е, поне за мен.

абсолютно подкрепям!така се изпада в крайности много лесно и те обикнов.не са много градивни..
не намирам за егоизъм от страна на родителя да иска възпитано и адекватно на обстоят.поведение от детето си,това са елементарни норми на к ги учим,това ни е работата;
не знам точно за какви кинги става дума,но в тези к аз чета ред,структура,ясни и лесни павила,последователност и пр да качествата к се искат от родителя за "добото" на дете 1-4 години..
*
последно-изобщо не разбиерам кое наричате "перфектно"-дете да ви се катери по главата  и да не знае лимити?????//

Много точно го усещаш. Поставяш си някакви схвръхизисквания (пък и към детето, очаквайки то само да се сети и съобразява). Усилието да си перфектна изморява дори повече от смяната 24/7. Не е добре нито за теб, нито за детето.
Когато едно малко бебе реве, значи има някаква належаща потребност, която трябва да задоволиш. Когато едно двегодишно реве, може да го прави по куп причини. Моето например реве, защото не му давам да извади всички мокри кърпи от пакета. Е, ами оставям си го да пореве... и хич не се чувствам лоша майка в тоя момент  

Тинка, проблемът е точно в това - да си перфектна, обратното на родителите си. Е и аз имах подобни мераци, защото много, много с майка ми не се погаждаме, та исках с дъщеря ми нещата да са "идеални" - е да, ама не! Стана много тежко положението, тя почна да ме прави на луда, да се тръшка, усетих, че положението тръгна зле за нея, за мен няма да коментирам.
Един ден ми писна - тя отиде на ясла, аз почнах работа. Нещата станаха песен - сега пак се стремя да съм умерен егоист, забелязала съм, че когато аз се чувствам добре не само детето, а и цялото семейство се чувства добре, имаме нерви и да изтърпим някое тръшване, имаме желание и за игра.
Когато имам нужда да бъда с баща и, с приятелки, да поизляза - заминава при бабите. Толкоз! Когато искам да се наспя, да почина - пак така, максимум за две вечери седмично, но за мен е прекрасно. В противен случай нещата излизат от контрол, става едно постоянно викане, всички са изнервени, абе ужас. Та така - майка на мъжа си и жертва на детето си не ставам!

Тинка, искам да те развеселя със следната случка.
Наскоро бяхме на почивка на Банско с 5 годишната ни дъщеря. 2 годишният ни син остана при майка ми, така че цялото ми внимание беше към дъщеря ми. В резултат на това тя започна много да се глези. В един момент й казах, че си отивам.(имах предвид, че отивам на близкото барче) Последва сърцераздирателен рев. Когато я попитах-защо плаче за мен,за какво съм й,  след като не ме слуша- тя ми отговори: "- За да ми готвиш." Дълго се смяхме с мъжа ми.

Относно възпитанието на 2 годишните. Аз също обичам да чета психология. Ето накратко какво пише в една книга , която често препрочитам.
"Можем да сме сигурни по косвени доказателства, че новороденото бебе не прави разлика между себе си и останалия свят.Когато е гладно-светът е гладен. Когато майката пее, бебето не си дава сметка, че звуците не идват от него. То не може да се разграничи от родителите си.
Но с времето бебето осъзнава, че е отделно същество.Когато е гладно , майката не винаги идва да го нахрани. Когато му се играе, майката не винаги е с него.Тогава детето разбира, че неговите желания са различни от тези на майка му. Така започва да се развива чувството за "Аза". През първата година ние осъзнаваме кои сме, какво сме и какво не. Към края на първата год. вече знаем-това е ръката ми, главата ми и т.н. Тези измерения са нашите граници.
М/у 2-та и 3-тата година детето, вече е открило, че неговото желание не е задължително за майката, но настоятелно не желае да се примири с това.Точно затова 2 годишните се опитват да се държат като тирани, който се разпорежда с родителите си и беснее, когато те не му се подчиняват. Родителите наричат тази година "ужасната втора година". Към третата година децата стават обикновено по-кротки, защото осъзнават относителното си безсилие."
Наистина трябва изключително търпение, но когато имаме познанието за проблема е по-лесно. просто това е един етап през , който минаваме.
Имам и опита от 5 год. си дъщеря.

Дано да съм ти била полезна.

Моята Цонка от бебе насочва цялото си внимание и любов към тати – то първо гуш, то първа усмивка, то първа целувка..... . Та гледам и чакам аз – фази какви ли не отминаха .... a аз все на длъжност персонал на повикване си стоя.
Около 1г 6-8м започна с прословутото ‘ъъъ-ъъ’ и върти китката (демек дай) .
И така ... докато не тръгна на ясла .... хората са казали - внимавай какво си пожелаваш ! Започна сама да идва да ме гушка, сама ме изненадва и току ме млясне... абе все едно ми смениха детето (малка лигла , но не мога да отрека разтапя ми се сърцето).
И вече не ‘ъъ’-ка а направо си иска ‘ай’ , нoooо значително по рядко.Яслата й даде доста нови идеи за деспотизъм и има над какво да работи . Е сериозно – наистина се научи много от нещата сама да ги прави, да разчита повече на себе си и най-важното да опитва (а де ли се присмиват в темите против яслите-голям келепир, научило се да се обува). Та гледам да я стимулирам като й казвам че може сама (обяснявам да си дръпне стола да се качи ...и т.н.) и едва след като се е опитала и не е успяла се намесвам. С бабата обаче ще имаме проблем – тя винаги е на една ръка разстояние и ще се наложат и там възпитателни мерки.
Е все пак съм абсолютно наясно че темперамента й ще си остане + екстрите на зодия Овен = инато деспотично индивидуалистче до късна пенсионна възраст 

Tinka79 хич не нарочвай детето че е трудно за гледане (рано или късно ще проличи, а не дай си боже с второто да е различно - те ти булка спасов ден ) . Сигурно е че Давид има по различен характер от теб, както и че ще минете и през тази фаза и следваща ще дойде . Това че се интересуваш как да възпитаваш е страхотно – поздравления. Може би ще ти е интересно да прочетеш за темпераментите – дали си пробвала да определиш на твоя хубостник. Ето един полу-професионален тест (в интернет няма много, а този е с голям възрастов диапазон 2-8г, което го прави сравнително не-точен, но е чудесен ориентир. С добър англ. Ще ти трябват 15-20мин) http://www.childtemperament.org/index.php

А майка ти на каква възраст ти е казвала ‘сега не може’ ? Понеже осъзнатата съобразителност и зачитане на чуждо мнение е доста доооооста по-късно и ако при теб е ставало на 2г да знаеш че наистина трябва да си гордостта на мама  освен ако не си била като моята щерка - с висок праг на задръжки  (няма майтап)

ПС. Още няколко линка http://www.bg-mamma.com/site/content/view/113/51/ (фундаментал най-важното за мен изследване на детските темпераменти), http://uucyc.ru/help/index.php?x_kid.shtml (малко тъп тест, но просто няма за деца) - http://uucyc.ru/help/index.php?x_kid.shtml (хубава статия)

Това за което анелия2007 споменава е прословутата криза на третата година (първата възрастова криза от общо 8 – докато стигнем пубертета ехееее що фази ни чакат ). Не съм много съгласна с някои неща от цитираната книга, но въпрос на гледна точка.
Според мен вида и начина на издевателство над родителите  зависи много от възрастта на детето. И тези ... екстри са напълно естествени и част от отглеждането на всяко едно нормално дете за доста дълъг период време (при някои - цял живот  )

Преди да навърши 2г, много често (не задължително), 'искам' 'дай' & са резултат от безсилие и неумение да се справи с безсилието (не знае как да реагира на това че не може). Виждайки как нещата могат да стават и то по негово желание, и при това без усилие, логично децата се възползват максимално .
Например от както Зори проходи стабилно - рязко започна да иска да върши хиляди неща, повечето непосилни за нея .... и понякога супер неочаквано както си стоеше започваше или да пищи или да се тръшка... даже имаше период на удряне по главата. Има и много други фактори – у почти всички деца на нейната възраст наблюдавам засилване на привързаността (пик-ът в ‘страха от изоставяне’) и повечето умират да привличат внимание.

Но добрите новини са че ‘кризата на третата година’ се свързва със зараждането на Аз-за и борбата за свобода , т.е. след навършване на 2г рано или късно детето ще стане жадно за самостоятелност и независимост. Вече не само ще иска, ще може да го постига, но и ще се сърди на намесата на родителите.... Тогава проблемите ще са ‘Искам Аз’ ‘Мое’ ‘Не’’. И тогава ще има ‘Дай’  – то ще се опитва да се налага над останалите – еволюция какво да правиш, човека вече има мнение и може да се противопостави.
За тази възраст и при тези причини - добър вариант да се избяга от налагането му е точно като се стимулира само' да постига нещата (‘ти можеш сам’ ‘ти си голям’ ‘опитай’...), да се утвърждава самочувствието му (редовно се препоръчва отъждествяване – ‘силен като тати’’ ‘издръжлив като бати’ и т.н.), минимална намеса и контрол (признавам си – много ми е трудно да се въздържам, особено от както се научи да хвърля боклук в кошчето, да ми помага в разни домакински неща.... )
 ...и подобни щуротии, да не се отплесвам

анелия2007 това не го бях срещала като че ли в книгите които съм чела, но изглежда логично.
Развесели ме случката с дъщеря ти. Много е сходна и със сина ми.
Знам за кризата на 2-рата година и се чудя какво още ме чака и дали ще издържа до 3-тата му година, че да отмине. 
Slavi не знам за коя възраст е говорила майка ми, но аз имам спомени като съм била на 1г. да ме носи на ръце и да плаче, валеше дъжд и бяхме пред вкъщи, аз имаш усещането, че аз съм виновна за това че плаче и бършех сълзите и със пръст и ми беше много мъчно за нея. По късно тя ми разказваше за тази случка, та от нея разбрах за възрастта си, ужилила ме е пчела и съм се подула тя ме е водела в дъжда на лекар. Както и да е де, като цяло ми казва, че никога не е имала проблеми с мен, никога не съм се тръшкала и не съм настоявала да получа това което съм си искала, като бебе ме е оставяла часове с вестници и аз съм си стояла и съм ги късала, дори ме е оставяла на земята сама в къщи и е ходила на магазина.  Може би поведението ми се е дължало на факта, че съм израснала по седмични детски градини и всеки път като съм била с тях съм правила всичко възможно да съм добра за да не ме пращат пак, но уви. В детската градина си спомням, че много често се криех и плачех за нашите, вярвах, че всичко което правят е за мое добро (сега не мисля така) и се примирявах с това което ми кажеха и караха да правя.
Много е различен от мен, и в същото време много си приличаме със сина ми. Какво да го правя мъж и това си е. Грубиян от всякъде. Онзи ден се бях запътила към банята и той дойде зад мен прегърна ми краката и ми каза „Много обичам” и после ме бутна и каза „отивай банята”.

Мисля че е период. И моя когато почнем да не се разделяме дори и за час става същия. Ако обаче почна по-често да го оставям на бабите, след това много ме гушка и ме целува. Вече пришки имам да му повтарям да казва "моля" но и нищо не получава ако не я каже.
Предложение - оставиго ня някого и отиди някъде дори и за малко хем ти ще си починеш хем на него ще му долипсваш Успех и валерян

Ами имаше период, в който беше обратното - "Мамо, много ти благодаря, че ми избърса носа".  А го бършех редовно, да не си помислите нещо де! И за всяко нещо благодари... чак терсене да ти стане. Та аз пък съм обяснявала, че майките са длъжни да се грижат за децата си, няма какво толкова за всичко благодарствено слово да ми чете.

Лошото е, че дори и не забелява, че ме няма. На мен ми домъчнява, бързам да се прибера за да го видя и протягам ръце към него, а той никакво внимание, дори не ми се усмихва (а той много се смее), хваща баба си за ръката и я води някъде да играят. Това се случи 1 от тогава не съм го оставала за дълго (става въпрос за няколко часа), много ми домъчня тогава.

Аз съм от тези,дето обгрижват,обслужват и са на разположение почти 24 часа.Особено до 2г.възраст важеше с пълна сила.Сега полека-лека променям статуквото-поотдръпвам се и започвам да имам и свои интереси,да се занимавам в Интернет,да изляза сама до кварталния м-н и  да се забавя дори.Т.е.вече разбрах,че може част от слугинажа да се прехвърли за малко и за кратко  на татито.Друг е в-сът доколко се справя.Ясно е ,че не е жертвоготовен като мен,поне не до такава степен като мен,но важното е ,че сега се чувствам по-добре от преди 1 г.,примерно!Детето определено забелязва,че ме е нямало1 час и ми се радва ,все едно не сме се виждали с дни.Явно започва да оценява качеството на грижите ми.
  Освен това,аз не се давам лесно при явен опит за манипулиране.Настоявам за спазване на правилата и често проявявам твърдост.Достатъчно е голяма и разбира кога съм непоколебима.Само като ми види физиономията, и се ориентира коя тактика да предприеме!Вече се "усещаме"емоционално една друга и това ме радва и улеснява.
  Леко отдръпване е нужно.