
Чета ви от няколко месеца, а последните дни препрочитам темата и ми действате мотивиращо, защото събирам смелост да кажа финалното "край".
От 2 години съм в инвитро опити. През това време се наложи да се откажа от много любими неща по една или друга причина. Отказах се от една наркомания - кафето. Да, оказа се, че това също е зависимост. Не можех да си представя живота без кафе, болеше ме глава, падаше ми кръвното и живота ми започваше с кафе. Минах през тази абстиненция - 1 седмица живях с главоболие, но го преживях и вече 8 месеца не пия кафе, дори не се сещам, не ми и липсва. А не съм вярвала, че това е възможно.
Наложи се да сменя коренно хранителния си режим и от 8 месеца съм без глутен (а обожавах тестени), без млечни и захар. И с това свикнах.
Единствено ми останаха цигарите, които 100 пъти намалявах и спирах около трансфери и пак започвах след неуспех. Сега процедурите ми са в Турция и са свързани с много разходи и искам да вложа всички усилия, за да има различен резултат. Разбира се, моментът е един от най-трудните, защото 2 месеца ще съм в изкуствена менопауза като подготовка за трансфер, която ще е свързана вероятно с нерви, депресия и кой знае какви още странични ефекти. Е, точно сега е моментът да спра и цигарите, за да се "изчистя" и от това. Даже chat gpt като чу, ми каза - не се отчайвай от неуспехите (и той май не вярва, че ще успея)

Половинката ми пък преди 4 месеца спря цигарите. Ей така, от раз, без патерици и не запали повече. За съжаление не ми е най-добрия мотиватор, защото само ми прави забележки и ми се кара да спра. Всички знаем колко "мотивиращо" е това.
Пуша по 10 слаби цигари на ден, освен като реша да ги спирам, тогава сигурно стават 15 🤷♀️ Прочетох за 1 ден книгата на Алън Кар - някак не ме докосна. Сега започвам книгата по препоръка на Елора. Гледам мотивиращи видеа, чета ви. Вчера не пуших до обяд, днес следобяд... Имам хиляди причини да спра, но може би ми е трудно, защото ги приемам като последното нещо, от което не съм се отказала, което ми е останало. Много ме е яд на себе си, защото съм минала през какво ли не последните 2 години, нечовешки усилия, упойки, процедури. А едни тъпи хартийки ми се опират.
Исках само да споделя и да направя крачка, пишейки тук. И събирам смелост до 1-2 дни идеята да доузрее напълно. Приемам всякакви съвети междувременно. А на спрелите ги - едно голямо браво, чак сега осъзнавам колко воля и сила се иска за това 👏