Отказване на тютюнопушене

Имаш най - важния стимул, здравето на детето си.

Не съм пушач и не мога да дам практичен съвет, но не ти ли се гади от цигарите?
И в какво се изразява "намалила съм ги" като бройка?
Иначе класическият съвет е да си представиш до какви увреждания може да доведе този ти навик и дали си готова да обречеш на мъки цели три (най-малко) живота - на детето, твоя и на бащата. Но това сигурно си го знаеш и нямаш нужда да го чуеш за пореден път.
Ами воля, осъзнатост, съвест - това е за мен.

Аз пуших до 12 г.с. като ги бях намалила до 1 цигара на ден и то от Карелия Ултима.
На феталната морфология докторката ми се накара, че още пуша, но аз така или иначе бях решила, че ги спирам. Не ми беше драма, защото бях мотивирана, заради бебето. Но явно недостатъчно, защото 2 месеца след раждането пропуших отново и то докато кърмя. Което считам за непростима грешка от моя страна.
Към момента, след 26 години общо пушене - вече от година и 1 месец съм отказала цигарите. И смятам, че това е най-доброто решение, което съм правила за себе си.

Ако изпитваш трудности със спирането, заповядай е тези тема:

https://m.bg-mamma.com/?topic=1747116

На първа страница има много информация, която ще ти помогне.

Ех значи, като видя непушачи да коментират и да дават съвети по такива теми, направо се ядосвам!
Това е зависимост. Истинска, тежка зависимост. Не е просто слаба воля, не е просто “лигавщина” и тн Това да ти се повтаря колко вредно и лошо е, как носиш живот в себе си и тн Еми не е като да не го знаеш, повтарянето и натякването не помага.

Аз съм пушач. От много години. Цял живот си повтарях как като забременя някой ден и ще използвам момента да откажа цигарите. Еми цяла бременност чаках с нетърпение да мине всичко, че да запаля една цигара с кафе с кеф.
Да, успях да не пуша. Да, сега пак съм бременна и пак не пуша. Обаче адски е трудно и то на две нива: физическо и психическо. Второто е по-трудно според мен.
Ще кажа следното като съвет: опитайте колкото можете, за да спрете изцяло. Ако не успявате,  пушете възможно най-малко. Но да се набива човек в психологически драми, самообвинения и тн смисъл няма. Вие сте най-добрият родител за детето си, всеки със своите недостатъци!
Според мен начинът за отказване на цигарите е индивидуален за всеки човек. Спрямо темперамент, навици и тн
Пробвайте различни варианти и дано намерите вашия. Дали от раз, с втълпяване на идеи, че няма да пушите временно. Дали постепенно намаляване. Дали преминаване към електронни цигари (това беше например добър вариант за мен, някак все едно не бяха цигари за мен, но после така или иначе пропуших пак, но защото реално не исках да ги откажа).

Сега, между другото, след като се роди второто ми дете знам кое би могло да ми е стимул - откраднатото време за цигари. Преди да спра да пуша и да имам дете, не си давах сметка коооолко много време губя в пушене. Все мисълта ми беше в това да седна да пуша една цигара, вместо тия 10 минути да ги изкарам в игра с детето. А сега с две изобщо не знам дали ще имам време, отсега предчувствам как ще се ядосвам, ако искам да пуша и нямам време…та май ще поотложа пропушването…

Всички знаем, че е зависимост, никой не е твърдял нещо друго. И да, въпрос на воля е, щом и ти си ги отказала, и всички мои познати, които са били бременни. Значи не е невъзможно, това се опитваме да кажем на авторката съвсем добронамерено. Сигурно има и по-конкретни техники и методи, нека се включи с такъв съвет някой, който ги е отказал по съответния начин.
Аз погледнах другата тема, която беше препоръчана по-горе. Тя авторката си участва там, но явно не е намерила работещо за нея решение на проблема. Аз подозирам, че ще си пуши през бялата бременност, дано поне късметът опази детето.

Оф топик е, но не се стърпях...
При мен беше странно, че спря да ми се пуши 2 седмици преди да разбера, че съм бременна в 9та седмица и удържах... Дълга и заплетена история. Но не пуших бременна.
 След раждането си позволих 1 кутия цигари, в адски тежък момент, и после - на 6тия месец на малката пропуших пак. Не е много - 4-5-6 цигари дневно пуша и се крия от децата. Но си е гаден противен вреден навик.
Скоро си зададох въпроса защо го правя. Още нямам отговор. Вероятно храни някаква самоунищожителна сила у мен... Вероятно ще ги спра, или пък не... Все още ми е удоволствие да "избягам" пред блока и да си изпуша една цигара.
Нямам опит и идея какво да мотивира една бременна жена да спре да пуши, но е редно да направи всичко възможно, за да има здраво бебе.

Мими,

Аз лично съм сигурно доста повече пушач, отколкото всичките коментиращи тук с толкова години стаж. И това, че съм успяла да ги спра не ме прави непушач. И именно някой, който толкова години е бил зависим има много по-голям поглед над нещата - както към самата зависимост, така и за отказването от нея.
И мога да кажа, че единственият адекватен начин да откажеш цигарите е като го поискаш и повярваш с цялата си душа. Всичко друго е вятър и мъгла. Особено минаването на електронни цигари, вейпчета и подобни глупости - лъжеш се себе си, минавайки от една зависимост на друга.
Ако си с нагласата, че цигарите или другите никотинови пособия са нещо ултимативно готино, което правиш за себе си - то няма как да спреш да пушиш и като гледам и авторката, и всички пушещи все още щ, смятат така. В такъв случай - не се наказвайте сами себе си като се отказвате да пушите - то няма смисъл.
Аз не съм и предполагала, че ще ми се наложи да спра внезапно да пуша - но при мен беше или това, или сериозно да си застраша живота след спешна операция, при която единият ми бял дроб беше буквално смачкан.
И да - писала съм подробно в другата тема - безкрайно трудно ми беше да се откажа, но успях - единствено със силата на волята си и нищо друго помощно.
Тъй че - не е невъзможно, просто трябва подходяща мотивация, а здраво дете мисля , че е най-мотивиращото нещо.
Но ако тук се търси съпричастност тип “Да, аз не ги отказах, ама бебето ми е здраво, нищо му няма” или пуших си и си кърмех и детето ми няма проблеми - не мисля, че трябва да успокоява, която и да е бременна. Да, детето ми е здраво, толкова, колкото другите деца на неговата възраст, но все още не съм сигурна дали няма да има някакви скрити поражения като възрастен. Освен това рискът самият той да пропуши е много голям. Какво по-нормално за един тийн да започне на 12-13, след като мама и тати вкъщи пушат. Казвам го от личен опит, защото аз лично почнах на 14.

Бивша пушачка съм, като пушех доста интензивно и то от доста ранна възраст.
Много ме тревожеше факта, че може да забременя без да съм отказала цигарите, защото знаех, че ако не съм го направила до тогава, просто няма да успея през самата бременност.
По една или друга причина не ми се получаваше забременяването и реших, че е време да ги спра. Четох литература, опитвах няколко пъти без успех. Най - накрая стигнах до книгата на Джилиан Райли. Има я дори онлайн. Тя предлага метод, но не просто за спиране на цигарите, а за трайното им отказване. При мен подейства. Вече 10та година не пуша и имам две деца.
Понякога сънувам, че отново пуша. В самия си сън се чувствам ужасно, чувствам се разочарована от себе си, че отново съм в "капана" на зависимостта. Събуждайки се и разбирайки, че е сън, не веднъж съм си отдъхвала от облекчение.
Препоръчвам на всеки, който дълбоко в себе си иска да разкара от главата си тази зависимост да отдели малко време и да прочете тази книга. Тя обяснява механизмите на зависимостта.
Сега търся книги за правилно хранене на същата авторка, но за съжаление няма преведени на български.

Книгата е гениална. Именно нея четох миналата година, когато отказвах цигарите.

Бихте ли ми я изпратили?

Ето я:

https://dox.abv.bg/download?id=459e32a34e

Ако не ти се отваря от този линк, отиди в темата за цигарите, за която писах по-горе и прегледай първа страница, първия пост.
Има я и там.
Аз лично си я принтирах, защото не мога да чета от PC, не е много дълга, излезе ми около 50-тина страници А4 формат.

Еха, много интересна книга. Дърпам и аз, благодаря!

А по-горе визирах отговори на непушачи…иначе съм съгласна с вас.

Според мен тази книга е по - добра от други на същата тематика.
Ако човек е вътрешно мотивиран да откаже цигарите, книгата просто е един мост между желанието и успеха му. Но определено е нужна определена нагласа, за да се постигне успех. Трябва да сме на "тази вълна", в момент в който имаме възможност и време да се обърнем към себе си и да разберем защо мозъкът ни, ни кара да продължаваме да сме в капана на зависимостта.
И все пак......това е най - леката от всички зависимости и всеки при желание може да я пребори.
Аз лично съчувствам когато видя пушач. Без да включвам в това число младежите. Някак.....на тях, макар и да звучи неуместно, им отиват повече неразумните действия.
Но, когато видя жена или мъж в зряла възраст на спирка или пък бързащи в обедна почивка да запалят цигарата, някак вътрешно им съчувствам, че са в капана на тази зависимост. Особено когато голяма част от тези хора обясняват как не искат да спират цигарите и затова продължават да го правят. Това е просто част от системата от заблуди, които си изгражда всеки пушач, за да продължава да пуши.
Но.....който прочете книгата, ще разбере за какво става въпрос.

Розичке, съгласна съм с всичко, което пишеш, с изключение на това за младежите. За тях е още по-жалко, защото ще си изкарат по-голямата част от живота точно като тия лели и чичковци, които визираш. Честно да ти кажа, като ги гледам малко по-големите съученици на сина ми как на всяко междучасие са пред училището и дърпат вейпове и там, каквото правят и ми става изключително лошо, защото това е масово. Тези деца са непълнолетни, част от тях - малолетни, уж е забранено да им се продават такива неща, но това е само уж.
И го казвам отговорно, защото аз съм била същата като тях, на 15 г.  с цигарата в междучасието. При нас беше още по-голяма анархия, защото пушехме и по тоалетните, и в двора на училище, и на спортната площадка, въобще - навсякъде и като си гледам снимките с цигарите, не смятам, че ми е отивало.
Грозно е на всяка възраст, това е наркомания, легална, законна, но е наркомания и не смятам, че е по-лека от други зависимости. Аз лично спрях да пия алкохол без никаква драма или да ми липсва, вярно, не съм била алкохоличка, но и не е като да пиех на времето малко. Всъщност - редовно се докарвах до безпаметност.
С отказването на цигарите обаче ми беше кошмарно. Ревах. Чувствах се, че животът ми е празен и безмислен. И какво ли още не. Книгата много ми помогна, далеч повече, отколко на Алън Кар, въпреки че и неговата е много полезна. Пишех тук във форума. Пак ревях. Пишех си с някакъв бот от едно приложение за спиране на цигарите. Статистиките, които предлагат тия приложения са стряскащи. Аз сметнах, че съм изпушила около 65 хил. цигари през пушаческия ми стаж. За 1 година съм вече - 10 хил., защото аз в началото пушех по 3-4-5 цигари макс. Последните години бях вече на около половин до 1 кутия. Вече съм с повече от 2000 лв. спестени от цигари, даже повече, защото са ги вдигнали, а аз съм заложила старите цени в приложението.
Такива равносметки са ужасни. А още по-ужасно е да си с хроничен бронхит и всяка година да се налага да пиеш тежки АБ - защото аз съм така от години. И за съжаление - това явно не спря, когато ги отказах, в момент съм именно така, но те пораженията върху белите дробове понякога са необратими… Но много по-лесно се лекувам и не е чак такъв ад, какъвто беше, докато пушех, защото аз продължавах, въпреки че кашлях гной.
Е, представих една грозна картинка от личен опит с цигарите, надявам се да стигне до някоя дама тук, но… знам, че би станало само, ако тя го иска с пълно съзнание. Иначе и аз гледах гадните картинки по цигарените кутии с надписите, и аз имам онкоболен (рак на белите дробове, човекът си отиде) в семейството, ама… Докато не ми се наложи и не го поисках аз - нищо не ме спираше.