Ами то непушачите всъщност казахме абсолютно същото като пушачите, само че по-кратко и синтезирано. Ние го казахме с три думи - мотивация, воля и осъзнатост. Преминалите през това го обясниха по-подробно, което и аз мисля беше много полезно, на мен ми беше и интересно като информация. Дано и за авторката на темата е така. Нещата при нея трябва да се случат бързо, защото детето няма много време...
- Публикувана: 21 дек. 2025, 07:54 ч.
- Последно мнение: 7 ян. 2026, 20:59 ч.
Отказване на тютюнопушене
И аз ѝ го пожелавам същото. Най-вече, защото от позиция на времето знам, че някой ден ще гледа назад и дълбоко ще съжалява, че е излагала на риск здравето на бебето си.
Това го отчитам като една от най-долните и гадни постъпки в живота ми, при това съвсем съзнателно съм направила този избор. Както още по-малоумното -
да кърмя и да пуша. Оправданията ми бяха много сериозни и… много наркомански. Цигарите нито помагат при депресия, нито намаляват тревожността, даже напротив.
Това го отчитам като една от най-долните и гадни постъпки в живота ми, при това съвсем съзнателно съм направила този избор. Както още по-малоумното -
да кърмя и да пуша. Оправданията ми бяха много сериозни и… много наркомански. Цигарите нито помагат при депресия, нито намаляват тревожността, даже напротив.
Момичета, възхищавам ви се! Никога не съм била пушач, но баща ми е от много, много години, неговият баща също беше, отиде си от рак на белия дроб. Изключително болезнено е да гледаш как любим човек си погубва здравето, без да можеш да му помогнеш, просто защото той сам няма волята и мотивацията. Насила не става, пожелавам на авторката да успее да постави невинното си дете пред себе си и пред тази ужасна зависимост поне докато е бременна и кърми!
Аз започнах да пуша още 7-8 клас, което разбира се беше от простотия, за да съм сред готините в училище. Отказах ги първата година в уни, което при мен беше точно първоначалната ковид вълна. Това, което ми помогна е че се затворих в нас, където никога не се е пушило вътре и около седмица и нещо не излизах и съответно и не пушех. Когато най-накрая излезнах навън си казах, че ще видя още колко ще издържа и в крайна сметка така минаха вече почти 6 години. Случвало ми се е да паля цигара, основно когато сме се събирали с компания, но някак си самоизолирането много ми помогна. Може да ходиш на места, където не се пуши и да седиш около хора, които не пушат и няма и да те дразнят съответно.
Martss, и аз бях като теб - пушех до към края на 4-ти - началото на 5-и месец. Безумно трудно ми беше да ги спра. Преди да забременея бях пушачка от около 15 години и пушех доста, близо по кутия на ден. Когато забременях, АГ-то ме посъветва да ги спра постепенно, не изведнъж. Минах на най-леките възможни, намалих ги, при всяка изпушена цигара се самообвинявах, самобичувах се каква съм идиотка и егоистка, на какви рискове подлагам детето си, исках да ми се гади и да повръщам, за да не ми се пуши. Обещавах си тази кутия е последната, но като свършеше си купувах нова. Колкото и да мислех за детето си и как застрашавам неговото здраве, физическата зависимост надделяваше. Постепенно ги спрях, като накрая пушех по 1 цигара на 2-3 дни. Но до края на бременността ми се пушеше яко, някой около мен като запалеше и направо ми потичаха лиги.
Слава богу нямаше последствия за детето. Кърмих 1-2 месеца и след това пак пропуших, с голям кеф, признавам си.
Нито мога да те съдя, нито мога да ти дам съвет, просто исках да споделя как е било при мен.
Слава богу нямаше последствия за детето. Кърмих 1-2 месеца и след това пак пропуших, с голям кеф, признавам си.
Нито мога да те съдя, нито мога да ти дам съвет, просто исках да споделя как е било при мен.