Здравейте дами, аз съм момиче на 22 години, от известно време имам проблеми с приятеля ми, от които се повлиявам изключително много защото той никога не отсъпва и винаги ме кара да се чувствам безсилна и неуважаавана, отделно мисля че имам и социална фобия, наскоро започнах нова работа и ми е много трудно да се отпусна и да се впиша в екипа като личност. Детсвото ми и начина на мислене на родителите ми също ме подтиска, не знам как да се справя с тези проблеми, на моменти се чувствам отчаяна все едно никога никой няма да ме цени и разбере, мисля да ходя на психолог но не знам дали има резултати. Моля ако някой е видял ефект от психолог при подобни проблеми да сподели своето мнение. Благодаря!
- Публикувана: 27 фев. 2025, 20:48 ч.
- Последно мнение: 12 март 2025, 14:47 ч.
Има ли полза от психолог
Kaкво ще помогне психолога- ще ти даде рецепта как да стане той друг? Докато имаш такъв източник на стрес, няма да можеш да се стабилизираш. Не можете като двойка да функционирате 50 години. Вие сте различни и няма как да "мелите брашно" заедно. Ако най-случайно останете заедно, никой няма да е щастлив. По-добре ти да го осъзнеш и да се разделите по живо по здраво, отколкото на него да му писне и да го направи пръв. Млада си, нямате общи деца, имущество- за всички ще бъде по-лесно и безболезнено. Животът е пред теб, съответно и възможността да срещнеш мъж, който те цени, няма да се напрягате взаимно, ще можеш да се концентрираш в професионалното си развитие, което също ще ти даде стабилност в бъдеще. Парите за психолог ги дай за нещо полезно и приятно за теб, което ще ти помогне да се чувстваш добре. По принцип, не съм против такива консултации. В случая, ти ще плащаш за да предъвкваш драмите си. Близките ти какво мислят за вашата връзка?
Здравейте дами, аз съм момиче на 22 години, от известно време имам проблеми с приятеля ми, от които се повлиявам изключително много защото той никога не отсъпва и винаги ме кара да се чувствам безсилна и неуважаавана, отделно мисля че имам и социална фобия, наскоро започнах нова работа и ми е много трудно да се отпусна и да се впиша в екипа като личност. Детсвото ми и начина на мислене на родителите ми също ме подтиска, не знам как да се справя с тези проблеми, на моменти се чувствам отчаяна все едно никога никой няма да ме цени и разбере, мисля да ходя на психолог но не знам дали има резултати. Моля ако някой е видял ефект от психолог при подобни проблеми да сподели своето мнение. Благодаря!
Този мъж, ако не те прави щастлива, за какво ти е? Разкарай го. По-добре наблегни за сега на приятелства, докато намериш някой, който няма да иска на всяка цена да доминира и да те притиска за всяко нещо.
А за социалната ти фобия, не знам, може би просто се стесняваш в началото, нормално е в нов колектив. Не си внушавай разни фобии, защото това ще те накара да приемеш ситуацията за даденост и няма да се постараеш да се впишеш. Може би няма да стане от раз, но ако започнеш по малко да опознаваш колегите, ще ги видиш като най-обикновени хора, същите като теб и ще спреш да се притесняваш от тях.
Но иначе, да, психолог може да помогне, така че защо да не опиташ и това. Но пак - той няма да свърши цялата работа и да направи чудо. Той само ще ти покаже къде са скритите ти резерви и ти ще си извървиш пътя. Затова можеш да започнеш от сега, с много мънички крачки.
А за социалната ти фобия, не знам, може би просто се стесняваш в началото, нормално е в нов колектив. Не си внушавай разни фобии, защото това ще те накара да приемеш ситуацията за даденост и няма да се постараеш да се впишеш. Може би няма да стане от раз, но ако започнеш по малко да опознаваш колегите, ще ги видиш като най-обикновени хора, същите като теб и ще спреш да се притесняваш от тях.
Но иначе, да, психолог може да помогне, така че защо да не опиташ и това. Но пак - той няма да свърши цялата работа и да направи чудо. Той само ще ти покаже къде са скритите ти резерви и ти ще си извървиш пътя. Затова можеш да започнеш от сега, с много мънички крачки.
За приятеля ти няма помощ. Когато си в емоционална зависимост, и от негова страна има липса на уважение, не знам защо още си там. На 22г си, не на 15, тепърва да ти обясняваме защо горното не е добре и защо трябва да приключи.
Социална фобия нямаш, имаш ненужно много стрес. Може да не са твоята група хора, може ти да очакваш прекалено много от социалната обстановка... Реално, там си да работиш, не да се сприятеляваш, и ако не успеете да си паснете с колектива работно, винаги можеш да търсиш друго място. Но това не се решава от 2-3 дни или седмици, трябва ти време.
Помощ от психолог за останалото може да потърсиш, но не очаквай чудо от 2 посещения, особено ако не си допаднете. Отнема време, работа, и правилния професионалист. Успех с което
Социална фобия нямаш, имаш ненужно много стрес. Може да не са твоята група хора, може ти да очакваш прекалено много от социалната обстановка... Реално, там си да работиш, не да се сприятеляваш, и ако не успеете да си паснете с колектива работно, винаги можеш да търсиш друго място. Но това не се решава от 2-3 дни или седмици, трябва ти време.
Помощ от психолог за останалото може да потърсиш, но не очаквай чудо от 2 посещения, особено ако не си допаднете. Отнема време, работа, и правилния професионалист. Успех с което
Все още си на 22 години и животът е пред теб. Ако се чувстваш недооценена от приятеля ти, сега е моментът да го разкараш от живота си без излишен стрес, а не като прехвърлиш 30, имате общ имот и дете. Иначе за отношенията с родителите и моделите на поведение има полза от психолог, но не еднократно посещение. Най-добре психотерапевт. За социалната тревожност, ако е в сериозни размери, си трябва работа със специалист, ако тази тревожност ти пречи на нормалното функциониране и влошава качеството ти на живот.