Малко чужда мъдрост

Ето и нещо което Дамаянти беше постнала в един от подфорумите. Вълнува ме всеки път когато го чета.

Ръцете ми заети бяха през деня.
Не можех да играя или да ти почета;
Когато молеше и канеше ме ти,
за теб минутка аз не отделих.

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах,
ти дотърча с рисунка и със весел смях
и каза:"Мамо,виж каква шега!"
Аз рекох:"Синко,чакай малко,не сега".

Внимавам хубаво да те завивам,
молитвата като си кажеш и излизам,
на пръсти отивам лампата да загася -
а трябвало е още миг да постоя.

Животът кратък е,годините летят и изведнъж -
момченцето пораснало е и е вече мъж.
Не е край теб с молбите си безкрайни
и не споделя скъпоценните си тайни.

Албумите с картинки са прибрани,
игрите до една са изиграни.
Молитвата вечерна,целувка за нощта -
това са вече минали неща.

Ръцете ми,заети постоянно,
сега притихнали стоят.
Тъй бавен,муден,празен е денят.
Да можех да се върна и да сторя
онези нещица,които искаше ми ти с:"Мамо,моля!"

********************************************************
Тази сутрин ще се усмихна,когато видя лицето ти и ще се смея за да не заплача.
Тази сутрин ще те оставя да облечеш каквото искаш и ще кажа колко добре изглеждаш.
Тази сутрин ще зарежа прането и ще те заведа в парка да си поиграем.
Тази сутрин ще оставя чиниите в мивката и ще седна до теб да ми покажеш как се реди този пъзел.
Днес след обяд ще изключа теелефона и компютъра,няма да крещя, дори и тон няма да повиша.
Днес след обед няма да се тревожа какъв ще станеш когато пораснеш.
Днес след обед ще отидем в МакДоналдс и ще си поръчаме две детски менюта с две играчки.
Тази вечер ще те държа в прегръдките си и ще ти разкажа за твоето раждане и за това колко много те обичам.
Тази вечер в банята ще те оставя да се намокриш и няма да ти се карам.
Тази вечер ще те държа дълго в прегръдките си и ще пропусна любимите си теливизионни програми.
Тази вечер ще те целуна и ще благодаря на Бога че ме е дарил с най-хубавия подарък.
И ще се замисля за майките и бащите,които търсят изчезналите си деца,за тези които стоят да гроба на детето си вместо до неговото легло,и за тези родители които седят в болничните стаи ,гледайки как детето им страда.
И ще ти кажа лека нощ,и ще помоля Бога за още много дни,които да се забавляваме заедно.....

колко много истина има във всичко това, тъжно ,но е истина, а сърцата на децата ни искат точно това. БЛАГОДАРЯ, че ме подсети за тези истински неща, които ни си струват малки, но всъщност са огромни и велики.

И аз да се включа с нещо, което прочетох преди мноооого години. Това е една от онези книги, които като прочетете първия път и я оставяте, казвайки си , че повече няма да погледнете, но много скоро я прочитате още веднъж , и още веднъж ...   Книгата е "Вашите слаби места" на Уейн Дайър. А мисълта, която  той цитира, е от Дороти Фишър - амер.писателка
   "Майката не е човек, на когото да се облягаш, а човек, който прави облягането ненужно."


Много ми хареса това от Джордж Карлин. ДарЗаМен, имаш ли го в оригинал?

Петя изпреварила си ме с темата,страхотно е и аз ще се разпиша,но може би утре.
 

 

ПОСЛАНИЕ КЪМ ВСИЧКИ ОСИНОВЕНИ ДЕЦА
Автор неизвестен филипинец
Имало едно време две жени, които никога не се срещнали.
Едната, за която ти не си спомняш, и другата, която ти наричаш мамо.
Два различни живота, които се обединяват в един - ТВОЯТ.
Едната беше твоята добра звезда, другата - твоето слънце.
Първата ти даде живот, а втората те научи как да го живееш.
Първата създаде в теб необходимостта от обич, а втората беше тук за да те изпълни с нея.
Едната ти, даде корени, другата ти предложи своето име.
Първата ти предаде своите дарби, втората ти предложи своите намерения.
Едната създаде в теб тревога, другата успокои твоите безпокойства.
Едната получи първата твоя усмивка, а другата изтри твоите сълзи.
Едната те предложи за осиновяване, това беше всичко, което можееше да направи за теб.
Другата се молеше да си има детенце и Господ я отведе при теб.
И сега, когато ти плачейки ми задаваш вечния въпрос: естествена наследственост или възпитание, на кое от двете съм плод?
Нито на едното, нито на другото дете мое, простичко на двете различни форми на любов.

КЪМ РОДИТЕЛИТЕ
Джубран Халил Джубран,”Пророкът”

ВАШИТЕ ДЕЦА не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота да съществува.
Те идват чрез вас, но не от вас.
И въпреки че са с вас, те не ви принадлежат.
Можете да им дадете любовта си, но не и вашите мисли, защото те имат свои собствени мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото душите им обитават дома на утрешния ден, който вие не можете да посетите дори в мечтите си.
Можете да се стремите да бъдете като тях, но не се опитвайте да ги направите като себе си, защото животът не върви назад, нито чака отминалия ден.
Вие сте лъковете, от които децата ви като живи стрели излитат надалеч.
Стрелецът вижда мишената върху пътеката на безкрая и Той те насочва с мощта си, за да могат Неговите стрели да летят бързо и надалеч.
Нека, когато лъкът се огъва в ръката на стрелеца, да бъде за добро; защото както обича стрелата, която лети, така Той обича и здравия лък.

Да Учите Добре Децата Си

Нийл Доналд Уолш - "Общуване с Бога"

Научете децата си на тези истини.
Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън
себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито
от място, нито от нещо - и че истинското щастие се
намира вътре в тях. Научете ги, че са достатъчни са-
ми на себе си.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че неуспехът е измислица, че
всеки опит е успех и че всяко усилие постига победа,
като първото е не по-малко достойно за уважение от
последното.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че са дълбоко свързани с всич-
ко в Живота, че са Едно Цяло с всички хора и че няма
никога да бъдат отделени от Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че живеят в свят на великолеп-
но изобилие, че има достатъчно за всекиго и че най-
великото е не да трупаш, а да споделяш и тогава ще
получиш най-много.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че от тях не се изисква нищо,
за да бъдат достойни за почтен и пълноценен живот,
че няма нужда да се състезават с никого за нищо и че
Божията благословия ще получат всички.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че никога няма да бъдат съ-
дени, че няма защо да се тревожат дали винаги пос-
тъпват правилно и че не ще трябва нищо да променят,
за да „станат по-добри", да изглеждат прекрасни и
съвършени в очите на Бога.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че последици и наказание не са
едно и също, че не съществува смърт и че Бог никога
никого няма да осъди.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че за любовта няма условия,
че не трябва никога да се тревожат дали няма да
изгубят вашата или Божията любов и че най-големият
дар, който могат да поднесат на света, е тяхната,
безусловно споделена любов.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че да бъдеш неповторим, не
значи да бъдеш по-добър, че претенцията им за пре-
възходство над другите не би означавала да са видели
Кои Са в Действителност и че най-здравословно е да се
каже: „Моят път не е по-добър, а само по-различен."
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете децата си, че не съществува нищо, което
не биха могли да направят, че илюзията за Невежест-
вото може да бъде изтрита от лицето на земята и че
онова, от което всеки се нуждае, е само да се върне
назад към себе си, като си спомни Кой Е Той в Дейст-
вителност.
Научете ги на това и ще сте им дали велик урок.
Научете ги на това не с думи, а с дела; не като
им го кажете, а като им го покажете. Защото децата
ще ви подражават, ще искат да станат като вас и дори
- да се състезават с вас въз основа на онова, което
правите.

 Вашата радост е вашата скръб, само че без маска.
   Същият извор, от който блика смехът ви, често е пълен с вашите сълзи.
   И как ли би могло да бъде инак?
   Колкото по-дълбоко дълбае скръбта в душата ви, толкова повече радост може да вмести тя.
   Писаната паница, от която пиете виното си, не е ли била опалена в грънчарска пещ?
   И лютнята, която весели духа ви, не е ли била дърво, дялано и дълбано с остър нож?

   Както се радвате, вгледайте се дълбоко в сърцето си и ще видите, че същото онова, което ви е носило скръб, сега ви носи радост.
   Когато сте скръбни, отново се вгледайте в сърцето си и ще видите, че плачете от онова, от което сте ликували.
   Чули сте да казват: "Радостта е по-велика от скръбта", а от други сте чували: "Не, скръбта е по-велика."
   Но аз ви казвам, че двете са неделими.
   Те идат заедно, и когато едната седи с вас на трапезата ви, помнете, че другата е заспала в леглото ви.

   Наистина вие висите като везни помежду радостта и скръбта си.
   Само когато сте празни, сте в покой, в равновесие.
   Но ако ковчежникът ви вземе, за да отмери злато и сребро, то радостта или пък скръбта ви без друго ще се надигат и спадат.

Както и всичко друго от Джубран Джубран

Сянката - http://www.astrohoroscope.info/psychology.htm#sh
/това е специално за всички новопоявили се във форума, заради които нито една тема, не е това, което беше/

А Бог каза "НЕ"                              
библейски препратки
        
Помолих Бог да вземе моята гордост,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че гордостта не може да се отнеме,
от нея се отказват.

Помолих Бог да излекува дъщеря ми,
прикована в леглото от своя недъг,
а Той ми отговори "Не".
Каза ми, че душата й е невредима,
а тялото й е само временно.

Помолих Бог да ми даде търпение,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че търпението е резултат от изпитания
и не се дава, а трябва да се заслужи.

Помолих Бог да ми подари щастие,
а Той ми отговори "Не".
Каза, че ми дава благословение,
а дали ще бъда щастлив, зависи от мен.

Помолих Бог да ме предпази от болката,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че страданието отделя човека
от житейските грижи и го приближава до Него.

Помолих Бог да ми даде духовен ръст,
а Той ми отговори: "Не".
Каза ми, че духът трябва да израсне сам,
а Той само ще го подрязва,
за да го накара да даде плод.

Помолих Бог да ми даде всички неща,
за да мога да се радвам на живота,
а Той ми отговори: "Не".
Каза, че ми дава живот,
за да се радвам на всички неща.

Помолих Бог да ми помогне да обичам другите
така, както Той ме обича.
И Бог каза: "Ти най-накрая разбра
за какво трябва да молиш..."

Въздържай сърцето си от ненавист, прощавай.
Освободи разума си от тревоги - повечето от тях не се сбъдват.
Живей просто и цени това, което имаш.
Давай повече.
Очаквай по-малко.
Никой не може да се върне в миналото и да промени своя старт . Но всеки може да стартира сега и да промени своя финиш.

Бог не е обещавал дни без болка, смях без тъга, слънце без дъжд. Но Той е обещал сила за всеки ден, утешение за сълзите, светлина за пътя.

Разочарованията, подобно на неравностите по пътя, малко забавят твоето движение, но след тях ти получаваш удоволствие от гладкия път. Не пътувай прекалено дълго по грапавини. Напредвай.

Ако си потиснат от това, че не си получил желаното, съвземи се и бъди щастлив, защото Бог иска да ти даде нещо по-хубаво.

Когато нещо ти се случва, хубаво или лошо, обмисли какво би могло да означава това.

Събитията в живота ти имат особено предназначение - да те научат как да се смееш повече или да не плачеш толкова горчиво.

Ти не можеш да накараш някого да те обича. Всичко, което можеш е, да си човек, който може да бъде обичан. Останалото зависи от другите - да разберат колко струваш.

Мярка за любовта е безграничната любов.

В живота се среща редкият шанс, когато човекът, когото ти обичаш, те обича в отговор. Щом ти се предостави този шанс, не го изпускай. По-добре да загубиш своята гордост заради любимия човек, отколкото да загубиш любимия човек заради гордостта си.

Ние губим толкова много време да търсим точния обект на нашата любов или да търсим вината в този, когото вече не обичаме, докато би си струвало да използваме това време за усъвършенстване на любовта, която даваме.

Не изоставяй старите приятели, никога няма да намериш някого, който да ги замени. Дружбата е като виното - колкото е е по-стара, толкова е по-добра.

Не се сдържах:

Афоризми от сборника "Пясък и пяна"
Джубран Халил Джубран

• Значимостта на човека се определя не от това какво е постигнал, а по-скоро от онова, което дръзне да постигне.

• Само веднъж аз не можах да намеря какво да отговоря. Когато ме попитаха кой съм.

• Човечеството е река от светлина, която тече от правечността към вечността.

• Само немият завижда на многословния.

• Много учения приличат на прозоречно стъкло. Ние виждаме истината през него, но то ни и отделя от истината.

• Който чувства в себе си призвание към писателски труд, той трябва да владее знание, изкуство и магия - да познава музиката на думите, изкуството да бъде непресторен и магията на любовта към читателите.

• Великодушието се състои не в това ти да ми дадеш нещо такова, от което аз се нуждая повече от теб, а да ми дадеш онова, без което ти самият не можеш.

• Ненавистта е нещо мъртво. Кой от вас би искал да стане гробница?

• Този, който разбира истината не е ни най-малко по-долу от онзи, който я изрича.

• Всяка мисъл, която съм заковал във фраза, съм длъжен да освободя с делата си.

• Ти пиеш вино, за да се напиеш, а аз го пия, за да прогоня пиянството от друго вино.

• Истинската същност на другия не е в това какво той ти споделя, а в това, какво той не може да ти сподели. Затова, когато искаш да го разбереш, вслушвай се по-добре не в това какво говори, а в това, което не ти казва.

• Безумецът е музикант в не по-малка степен от теб и мен; само инструментът му е малко разстроен.

• Ти си свободен през деня, под слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен, когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото той те обича.

• Може да се случи така, че човек свършва със себе си поради чувството си за самосъхранение.

• Ако всичко, което говорят за доброто и злото, е истина, тогава целият ми живот е едно непрекъснато престъпление.

• Какво е тъгата, ако не стена между две градини.

• Вярата е оазис в сърце, до което никога няма да стигне керванът на размислите.

• Може да забравиш този, с когото си се смял, но никога няма да забравиш онзи, с когото заедно си плакал.

• Седем пъти презирах душата си.
Първият път, когато видях, че тя се покорява, за да достигне висоти.
Вторият път, когато забелязах, че тя куца в присъствието на сакати.
Трети път, когато трябваше да избира между трудното и лесното, и тя избра лесното.
Четвертият път, когато тя извърши зло и за свое оправдание каза, че и другите постъпват по същия начин.
Петият път, когато тя, претърпявайки поради своята слабост, представи търпението си за сила.
Шестият път, когато с презрение се отвърна от уродливо лице, без да познае, че това е една от нейните маски.
И седми път, когато тя пееше хвалебствена песен и си въобразяваше, че това е добродетел.

• Макар вълната от думи вечно да се надига в нас, нашите дълбини са вечно безмълвни.

• В края на краищата това не е чак толкова лош затвор, само дето не ми харесва стената, която отделя моята камера от съседната. Но, признавам си, че изобщо не мисля да упреквам стражата или Онзи, който е построил този затвор.

• Възможно е онзи, който ти дава змия, когато ти го молиш за риба, да няма какво повече да ти даде. Значи според него това е великодушие.

• Случва се измамата да донесе успех, но тя винаги приключва живота със самоубийство.

• Нека онзи, който си изтрива ръцете в дрехата ти, да я вземе за себе си. Тя може още да му потрябва, а не тебе - вече никога.

• За приятел може да се съди само съобразно това колко добре познаваш самия себе си. Кажи ми сега кой от нас е виновен, а кой няма вина?

• Истински добър е онзи, когото единствен от всички смятат за зъл.

Дали може темата да се закове???

Ralissa, 

И на мен Джубран ми е много любим...

Всички, които живеят на този свят, са роднини, но истинското родство не е в гените, а в духа. Кръвното родство е само едни от поводите за обич- най древният и най съмнителният. Човешките инстинкти са силни, ала не размножаването твори човека. За този, който разбира това, чужди деца няма. Забравете болката, но усетете и узнайте болката и разочарованията, които заплашват онези, които са се заели с трудната задача да възпитават осиновените си деца. Собствените деца понякога се оказват чужди по дух, а чуждите свои. Близката душа може да не срещнете в дома си, а през девет царства в десето или в друга епоха. Това ще го разбере всеки който има душа.                                                        Владимир Леви                                                 

Изобщо не си представях, че тази ми хрумка ще ми хареса толкова много!
Много ви благодаря! Откривам стари прочетени неща, които издирвах безуспешно, поради патологичната ми неспособност да помня имена.

Текста за децата на Джубран (пуках се от яд, че не помня името на автора, благодаря Ралисса!) го бях закачила в неистовия си пубертет на стената, над леглото си. Като безмълвен укор към родителите си. Надявах се да го прочетат някой ден. Така и не знам дали са го сторили.
Сега пак ще си го разпечатам и ще си го закача. Този път за да го чета аз.

Гост, стихът постнат от теб да не би е да е официалният превод на Габер? Не си цитирал автор, а дяволски напомня неговият.

Всъщност като се замисля, няма постинг, който да не заслужава да се спреш и замислиш. Истини казани по красив начин.

Вие чели ли сте това стихче посветено на форумите на бг-мама, от Хапка (ник)?
Аз днес го намерих и доста се развеселих.
Ето и линка: http://www.bg-mamma.com/site/content/view/565/62/

Събрали сме се.
На ъгъла на “Кърниградска” и “Шанз Елизе”.
Някои пият вино, други мляко с кафе.
Колко е малък света!
Говорим си за памперси в три през нощта,
в един на обяд и изобщо
по всяко време на денонощието.
Бедни, богати,
продавачки, адвокати,
прями, деликатни,
спокойни, дебелички, стройни,
апатични, мелодраматични,
русокоси като слънцето,
тъмнокоси като нощта,
недоспали,
стотици Деси, Даниели, Емилии.
С фамилии Смит, Петрова или просто Хосе.
С петна от мляко по рамената,
с боси крака пресичаме кухни,
в България, Щатите и почти на Юпитер
стъпвайки върху гумени патета,
с уморени ръце.
Едното око гримирано,
разбира се от разсеяност,
Ах, тези деца, превърнаха ни в комедия!
Съдрани дънки
“докато простирах пране на въжето”,
“не лапай ролките!”,
“не се смей на чичо ти на шкембето!”
Спорим, обсъждаме, сърдим се
и ние бетер първокласници,
или пък се съюзяваме срещу съдбата,
тази парясница!
Днес сърдити до кръв, утре на едно мнение,
в мир и война, сред прошки и прегрешения,
въпреки всичко заедно…

едно стихче и от мен


===================

Ти нямаш още три години,
А вече твоя е земята!
Най-хубавото нещо, сине,
На този свят е Свободата.
Живей със нея и я дишай!
Посочвай я със пръстче златно!
Откривай я в земята пищна
И във небето необятно!
А почнеш ли да я разбираш,
Обичай я, но не на дребно!
Светът за нея е умирал!
За нея, сине! И за тебе...

Дамян Дамянов

Ровейки се из нет-а открих това и ми хареса:
МЕМОРАНДУМ НА ЕДНО ДЕТЕ
 
Не ме разглезвайте. Зная много добре, че не мога да получа всичко, което искам. Аз само ви изпитвам.
Не се страхувайте да сте строги с мен. Аз го предпочитам. Това ще ми позволи да разбера къде ми е мястото.
Не ме насилвайте. Това ще ме научи, че силата е всичко. Аз ще откликна по-лесно, ако ме убеждавате.
Не бъдете непоследователни. Това ме обърква и ме кара да се измъквам, по какъвто начин мога.
Не ми обещавайте. Вие може да не сте в състояние да изпълните обещанието си. Това ще ме накара да не ви вярвам.
Не се връзвайте на моите предизвикателства, когато ви кажа или направя нещо, което може да ви разстрои. След това аз ще се опитам да извоювам още по-големи "победи".
Не се разстройвайте много, когато ви кажа "мразя ви". Аз не искам да кажа това, а само да ви накарам да съжалявате за онова, което сте ми сторили.
Не ме карайте да се чувствам по-малък, отколкото съм. Аз ще го компенсирам, като започна да се държа като "важна клечка".
Не вършете неща вместо мен, които мога да свърша сам. Това ще ме накара да се чувствам като бебе и мога да продължа да ви използвам.
Не обръщайте голямо внимание на "лошите ми навици". Това само ще ме насърчи да продължавам.
Не ме критикувайте пред други хора. Аз ще възприема по-добре, ако разговаряте с мен спокойно и насаме.
Не се опитвайте да обсъждате моето поведение в разгара на кавгата. По някои причини слухът ми в този момент е нарушен, а способността ми за контактуване още повече. Правилно е нещата да са такива, каквито се изискват, но е по-добре да поговорим за това по-късно.
Не се опитвайте да ме поучавате. Вие бихте се изненадали колко добре знам какво е добро и какво е лошо.
Не ме карайте да чувствам грешките си като грехове. Аз трябва да се науча да правя грешки, без това да означава, че не съм добър.
Не ме гълчете постоянно. Ако го правите ще се наложи да се правя на глух.
Не искайте обяснение за лошото ми поведение. Понякога не знам защо съм се държал така.
Не поставяйте твърде много на изпитание честността ми. Лесно мога да се изплаша и да ви излъжа.
Не забравяйте, че обичам да експериментирам. По този начин се уча. Моля ви, изтърпявайте ме!
Не ме предпазвайте от последиците. Аз имам нужда от опит.
Не обръщайте голямо внимание на леките ми заболявания. Аз може би ще свикна да се радвам на неразположението си, ако това ми носи повече грижи.
Не избягвайте отговорите на честните ми въпроси. Ако го правите, скоро ще разберете, че съм спрял(а) да ви питам и търся информация от някъде другаде.
Не казвайте, че въпросите ми са "глупави" или "безсмислени". Ако постъпвате така, много скоро ще усетите, че го правя, за да се занимавате с мен.
Никога не се представяйте за идеални и безгрешни. Ще ми бъде трудно да ви следвам.
Не се притеснявайте, че прекарваме малко време заедно. Важното е как го прекарваме.
Не позволявайте страховете ми да предизвикват безспокойството ви. Така ще се страхувам повече. Вдъхнете ми смелост.
Не забравяйте, че не мога да се справя без вашето разбиране и насърчение. Макар и често заслужени, понякога забравяте похвалите и одобрението. Изглежда само гълчането не го забравяте.
Отнасяйте се с мен, както се отнасяте към приятелите си и аз ще бъда също ваш приятел. Запомнете, че е по-лесно да се учите от модел, а не от критик.
И още нещо - аз ви обичам много, моля ви, обичайте ме и вие.