Малко чужда мъдрост

Надявам се, че разбирате руски. Това е част от статия на А. Некрасов за пагубните измерения на майчината любов.
"Материнство - это самая большая ответственность в мире.

Материнство - это большое искусство, и ему необходимо учиться.

Во-первых, никогда не относись к ребенку как к предмету своей собственности, ребенком нельзя владеть. Он входит в мир благодаря тебе, но не принадлежит тебе. Господь использовал тебя как инструмент, как средство, но ребенок - не твоя собственность. Люби его, но никогда не владей им.

Если мать начнет владеть ребенком, его жизнь станет несчастной. Ты разрушаешь его личность, ты превращаешь его просто в вещь. Владеть можно только вещью: можно владеть домом, машиной, но никогда нельзя владеть человеком.

Во-вторых, относись к ребенку так, как ты относишься к взрослому. Никогда не относись к нему как к несмышленышу. Проявляй к ребенку глубокое уважение. Господь выбрал тебя в качестве хозяина. Господь вошел в тебя в качестве гостя. Очень непросто уважать ребенка. Очень легко унизить его. Унижать ребенка легко, ибо он беспомощен.

К ребенку нужно относиться с большим уважением, как к взрослому. Если ты уважаешь ребенка, ты не будешь пытаться навязывать ему свои воззрения. Ничего не пытайся навязать ему. Просто дай ему свободу, свободу познавать мир. Помогай ему становиться увереннее в этом познании, но никогда не подсказывай ему направление движения. Дай ему энергию, обеспечь ему защиту и безопасность: это все, что ему нужно. Пусть ребенок познает мир сам, подальше от тебя.

Но, конечно, свобода не исключает ошибки. Матери очень трудно понять, что, давая свободу ребенку, мы также даем ему право на ошибку. Ребенок должен иметь право делать нечто плохое, неправильное. Помоги ребенку стать осознающим, разумным, но не командуй им, эти приказы все равно никто не выполняет, дети просто вырастают лицемерами.

В-третьих, не слушай мораль, не слушай религию, не слушай культуру: слушай Природу. Хорошо все, что естественно, даже если тебе доставляет это трудности и хлопоты. Причина подобных ощущений связана с тем, что тебя саму не воспитывали в соответствии с Природой. Родители воспитывали тебя, как умели, но это воспитание не было настоящим искусством, любовью. Все происходило случайно. Не повторяй старых ошибок.

Пусть обо всем позаботится Природа. Ты нужна лишь для того, чтобы раскрыться природным данным. Итак, люби, уважай, помогай таким образом, чтобы не мешать ребенку.

В-четвертых, когда появляется на свет ребенок, то рождается не только он - это лишь одна часть процесса, - рождается также и мать, заново рождаешься и ты. Ребенок очень сильно влияет на тебя. Он обогащает тебя. Ты становишься другим человеком".

Както си оправях играчките на Цеци открих едно изрязано листче от някакво детско списание,стана ми много хубаво на душата като го прочетох.Давам и на вас хубавото-
Майка
Едно малко момче се изгуби в тълпата на улицата.То тичаше, плачеше и търсеше майки си.
Хората го питаха:
- Коя е твоята майка?
А момченцето през сълзи каза:
- Нима не знаете? Моята майка е най-добрата от всички!
Лев Толостой

Не идваш ли на този свят, за да прегърнеш едно дете
/от древноегипетски текст/

ОТКРОВЕНИЕТО НА ДЪЖДОВНАТА ДЪГА  от Йоко Оно (съпругата на Джон Ленън), публикувано в книгата на Ричард Гиър Пътят пред нас:

Бъди благословен за скръбта си, защото е знак за увеличаващата се енергия.

Не я насочвай срещу семейството си, не я хаби за врага си.

Трансформирай енергията в многостранност и тя ще ти донесе просперитет.

Бъди благословен за скръбта си, защото тя е знак за ранимост.

Не я споделяй със семейството си, не я насочвай към себе си.

Трансформирай енергията в симпатия и тя ще ти донесе любов.

Бъди благословен за гордостта си, защото е знак за огромни възможности.

Не я насочвай към семейството си. Не я насочвай към света.

Трансформирай енергията в отдаване. Дай толкова, колкото желаеш

да вземеш, и ще получиш удовлетворение.

Бъди благословен за ревността си, защото е знак на обич.

Не я насочвай към семейството си, не я насочвай към приятелите.

Трансформирай енергията в обожание и обожаваното

ще стане част от живота ти.
Бъди благословен за страха си, защото е признак на мъдрост.

Но не пребивавай в страх.
Трансформирай енергията в гъвкавост и ще се освободиш от онова, което те плаши.

Бъди благословен за бедността си, защото е знак за голяма възможност.

Не дръж бедността в съзнанието си.
 Всяка капка от щедростта ти ще се възвърне десетократно.

Давай сякаш си крал и ще получиш дължимото на краля.

Бъди благословен за търсенето на посока, защото е знак за стремеж.

Трансформирай енергията във възприемчивост и посоката ще ти стане ясна.

Бъди благословен за времената, през които си видял зло.

Злото е зле използвана енергия и се храни от твоята подкрепа.

Не го храни и то ще се саморазруши.
Разпръсни светлина и то ще престане да съществува.

Бъди благословен за времената, през които не си обичал.

Отвори сърцето си към живота въпреки това и с времето ще откриеш любов в себе си.

"Миналото е история, бъдещето е мистерия, а този момент е дар. Затова се нарича "the present"(настояще;подарък)"

Изравям тази тема, защото получих днес едно послание, което страшно ми хареса и реших да го споделя с вас:

Малко момче попитало майка си, „Защо плачеш?"
„ Защото съм жена?", отговорила му тя
„Не разбирам", казал той. Неговата майка само го прегърнала и казала „ И никога няма да разбереш"
По-късно малкото момче попитало баща си, „ Защо мама сякаш плаче без причина?"
„Всички жени плачат без причина", само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж, но все още се чудел защо плачат жените.
Най-накрая попитал Господ:„Господи, защо жените плачат толкова лесно?
Господ отговорил: „ Когато създавах жената, тя трябваше да е специална.
Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежестта на целия свят, и въпреки това достатъчно нежни за да даряват удобство.Дадох й вътрешна сила да издържи раждането на дете и отхвърлянето, което много пъти идва от децата й.

Дадох й твърдост, която й позволява да продължава напред, когато другите се отказват и да се грижи за семейството си дори при болест и изтощение без да се оплаква.Дадох й чувствителност да обича децата си независимо от всичко и въпреки всички обстоятелства, дори когато детето й я е наранило много.

Дадох й сила да помогне на мъжа си да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро за да защити сърцето му.
Дадох й мъдрост за да знае, че добрият съпруг никога не би наранил жена си, но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.

И накрая, дадох й сълза, под която да се приюти. Това е нейно уникално право, за да го използва, когато има нужда.
„ Виждаш ли, сине.", казал Господ, „красотата на жената не е в дрехите, които носи, фигурата, която има или в начина, по който си сресва косата.

Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи, защото това е пътят към сърцето й - мястото, където любовта обитава."

Танче, благодаря за топлината.

Много хубава тема!   
Просълзихте ме многократно  .

СЛЕДИТЕ В ПЯСЪКА

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господ. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господ: "О, боже,Ти някога ми каза, че след като съм решил да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, виждаш само едни стъпки, защото тогава те носех на ръце!"

Аист, 

Аист, топло ми стана на душата.

Аист

http://www.leeneeann.info/blog/?cat=11

Хубаво е, Оз...

Ако си ерген някъде между двайс’пет и трийс’пет, ловец, мачаджия, борец, баровец, юпи с пооплешивяло „ю” или свободен интелектуалец, то тогава е много вероятно да те блъска скуката. Кинтите не помагат (започват да изискват), жените за секс не помагат (започват да досаждат), торентите не помагат (дори и да гледаш всички премиери още на другия ден, след като пуснат промото в Китай), алкохолът не помага (започва да води до все по-чест махмурлук и, по дяволите, отразява се на „оная работа”, а преди не беше така). (Сега да не изглежда, че дискриминирам – може и да си пе’десегодишен учител, който си пада по риболов и има наследствено жилище.)Е, аз имам решение за теб. Децата. Знам, ти вече понякога, съвсем самостоятелно и без подсказване се чудиш за к’во служат децата. Това е добре, значи си податлив материал за този урок.
Така че – направо на въпроса. Или по-точно – на отговора. Сипи едно ирландско и да взема да те светна.

И така, децата са, за да ти дадат отговор (тука да не се объркаш, че станаха много въпроси, два, а и още идат). Повтарям за яснота – отговорът на въпроса за какво служат децата е – за да ти дадат отговор на най-важния въпрос. Сипи, сипи, не се стискай. Не, въпросът не е дали Светът ще свърши в две и дванайста, нито дали ще ти пусне колежката, дето се омъжи миналия месец за един глупав автотенекеджия. Точно така, ти не само не знаеш отговора, ти не знаеш и въпроса, защото никога до сега не беше минавал отвъд първия отговор, след който идва вторият въпрос.

Затова аз направо ще ти дам решението. Сега, забеляза ли как, докато ми наливаше, ти вдигна поглед от хуя си и погледна в друга посока? Почувства се особено, нали? Знам, знам, аз съм дипломиран психолог, а и да не съм, със сигурност изкарвам повече пари от теб, а на такива, които изкарват повече пари от нас, ние трябва да вярваме, нали така? Не, няма да ти покажа фиша си, за да те държа в напрежение – така през цялото време няма да знаеш дали не съм те излъгал за това, че взимам повече пари от теб, а напрежението допринася за доверието между учител и ученик, според Макаренко. Та за вдигането на погледа – значи, правиш го това същото, ама по-за дълго. Докато не гледаш хуя си, се оглеждаш наоколо за някой, когото да обикнеш. Просто е, не мисли за нищо, можеш го, знам те аз.

По възможност това трябва да е жена, но… е, нека сме либерални, не е задължително. Та намираш и обикваш една жена, и тя те обиква. Повечето уроци незнайно защо наблягат на това. При мен то е само в две изречения. С това първата част е приключила. После си имате едно детенце. Да кажем – момченце. Не, няма да ти кажа за к’во служат децата, преди да си имал дете, поне хипотетично. Следват дни, седмици, може би месеци наред през които не спиш нормално, трепериш нощем дали диша и пробваш дали цялото му краче се събира в устата ти. След това той прохожда, вкопчен в ръката ти, а понякога и се насира в нея, точно преди да излезеш за работа. Ти фучиш, че закъсняваш, или го целуваш по лайняното дупе? Да, това е въпрос… Кое от двете? Така, виждам, че започваш да схващаш. И да не забравиш да си изтриеш аканата уста, преди да излезеш.

Той расте, бърбори постоянно, надува ти главата със „защота”, пада три пъти за една година от височина три пъти ръста му и съответно толкова пъти тества шофьорските ти умения по маршрута ж.к. Х. – Пирогов, разбива едно стенно огледало с чук (да, намерил е чук), излива кило ракия (от фризера) в аквариума на рибките и рисува копие на късен Пикасо върху стената в дневната, точно срещу бар-плота. Понякога, когато се наслаждаваш на затишието, отивайки да пикаеш го намираш в коридора да яде от чинийката на кучето.

Във всички тези случаи има един общ момент – за теб и твоето духовно израстване. Във всички тези случаи най-напред ти затихваш за миг като заклана кокошка, точно преди постморталните конвулсии – онези, дето пръскат кръв по целия двор, сещаш се – но вместо да конвулсираш… ти го погалваш по главицата и казваш, не плачи сине, случват се такива работи… Или в случая с яденето от кучешката чинийка ти го хвалиш и се радваш, че не е злояд и че е взел собствената си пластмасова лъжичка от комплекта за хранене. Така де – не яде с ръце. После? Ми не забравяй накъде беше тръгнал. После, разбира се, пикаеш.

Долей, не ми дреми.

И така той е почти на три. Два дни преди рождения му ден ти се прибираш в къщи и още от долния етаж чуваш “Тати, Тати, Тати!” все едно се прибира Котоошу, а не ти, спахнатият от живота бюрократ, застаряващо юпи или продавач на ксерокси. Влизаш и той увисва на крака ти. Тука внимавай! „Какво ми носиш, тати?” – пита той. А ти не си имал време дори да пръднеш от офиса до колата, нито от колата до в къщи и само вадиш от джоба си смачкано пакетче дъвки. „Дъвки”, казваш, „ама са за големи”. „Нищо, дай!” вика той. Покрусен от вина ти отваряш смачканото пакетче и то се оказва само хартийка, отдавна празна. „Пък и те вече свършили…”, промърморваш. „Айде утре ша взема…”

Той замълчава за миг, после кресва „Дъвки, дъвки! Утре ще има, нали тати!”… и той скача, скача, скача, скача с ръчички във въздуха, със свлечени чорапки и разгащена блузка над голото коремче.

Добро е това. Ирланското.

И така, вече мога да ти кажа въпроса. Той е: „Какво си забравил?” Отговорът е: „Ти отдавна не помнеше от къде по дяволите идва изразът “скачам от радост”.

Ето за това са децата. За да ти припомнят какво значат думите.


Източник: http://www.leeneeann.info/blog/?p=3660