Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какво представлява интеграцията в училищата?
Как да се предпазим от нетолерантното поведение на други родители?
Как да се справим с агресивното поведение на децата в училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какво представлява интеграцията в училищата?
Интеграцията в училищата е процес, който позволява на ученици със специални образователни потребности, като например деца с леко изоставане в развитието или хиперактивност, да учат заедно с техните връстници в редовните училища. Целта е да се осигури равен достъп до образование за всички деца чрез подкрепа на тяхната социална и академична интеграция.
-
Как да се предпазим от нетолерантното поведение на други родители?
За да се предпазите от нетолерантното поведение на други родители, можете да говорите с учителя и училищния психолог за ситуацията. Организирането на среща с родителите, където проблемът може да бъде обсъден и родителите да бъдат помолени да обяснят поведението си на децата си, може да бъде полезно. Важно е също така да подчертаете важността на взаимното уважение и подкрепа за интегрираните деца.
-
Как да се справим с агресивното поведение на децата в училище?
-
Какво представлява интегрирането на деца със специални образователни потребности?
-
Как да се справим с нетолерантното поведение на други родители в училище?

ни да се смееш ни да плачеш. Тогава бях много объркана и не обърнах внимание а и Марти беше много отчаян и на ръба. Ама не изпълних заръката й, дано сега вече да има "по-свежи" идеи, че страх ме хваща. Ако се изправя сега пред нея и й припомня тези "светли" моменти, предполагам, че ще я хване амнезия. Още повече, че аз имам документи, от ИСТИНСКИ психиатър за истинското състояние на детето си, но тя явно има самочувствие да знае повече. Тя се опитваше през цялото време по метода на командите да го накара да прави нещо, и дето казва Волф за Кирил, Марти едва я изтърпяваше, защото тя го плашеше, но тя не виждаше това и понеже не намери път към него и естествено пак той беше виновен, щото е мързелив и спекулант...
Накрая за да не влизам в по-дълбоки води и нагнетяване на нещата се "поизвинихме" взаимно и разделихме, аз с облекчение, тя с гордо вдигната глава, че поне
Имаме само wеb страница и за коя снимка става въпрос? - за общата или за втората където е директорката. Ако е за втората директорката никога не е била ресурсна учителка а директор на закритото помощно училище и повечето сме работили като учители в това училище а не като ресурсни учители. След откриването на Ресурсния център към екипа бяха назначени няколко ресурсни учители, които са от Бюрото по труда (към Бюрото по-труда също има такава програма за ресурсни учители до тая година - мисля че е).
Чак сега виждам, че се е завързала полемика по повод моя постинг. Да не желая да споря с никого, когато ме е боляло и имахме нужда от помощ, спорех и се ядосвах, но сега нищо не може да ме ядоса вече, знам кое е важно за мен. А това, че съм разказала част от нашия живот със сина ми, ами това е истината, какво да направя, да кажа, че си спомням за нечия добрина, като не мога. Говоря преди 2-3 години. Аз проблем нямам госпожо, писах и преди ако сте чели, проблема си съм решила, откак се откъснах от масовите училища и работещите там. Какво значи "плюя", това си е ваш език, аз просто си казах историята. Самия факт, че не приемате това, говори сам по себе си. Защо не казахте нещо от сорта на "Какво можем да направим, какво можем да подобрим, с какво да помогнем?" Не Ви отричам постиженията, и желанието да направите нещо, но моля не отричайте, че в доста случаи особено преди, не се постъпваше професионално и човешки. Мислите ли, че ако някой ми беше протегнал ръка, ако някой беше се отзовал сега щях да пиша? Достатъчно дълго мълчах до сега. От година насам съм решила, че за 7 години стига. Не може да знаете какво е усещането, защото не сте на моето място. Не знаете как се чука на бетонни стени и никой не ти отваря, как сина ти се връща посинен, угнетен, самотен. Как поради незнание, получаваш само упреци от всички страни и неадекватни съвети. Тук пак се връщам на добрата стара поговорка "Сития на гладния не вярва".