Как котаракът попадна в стая с два добермана
Имахме антена на терасата, която стигаше почти до ръба на горната тераса. Един ден просто забелязах, че моя звяр, след като дълги седмици само се канеше, се е качил най-после на върха на антената. Леле! Ами сега! Една грешка от моя страна и ще има летящ от четвъртия етаж котарак. Взех да го примамвам, а той просто ме изгледа пренебрежително и подскочи в горната тераса.
Биографични бележки за съседката от горе: Млада жена, отглеждаща два огромни добермана (майка и син).
Тичам аз нагоре, и с изплезен език обяснявам, че котката ми е у тях. А тя, след като обясних как точно е у тях:
- Ама мене ме е страх от котки, влез да си я потърсиш.
Влизам аз и заварвам двата добермана пльоснали се на пода - спят! Обнадеждаващо... А къде е котарака? Вратата на терасата - отворена! Тичам на терасата - няма го! Доберманите вече будни... Гледам наоколо за следи от кръв, козина - няма. И изведнъж се сещам, че той, котаракът, обича да се излежава на радиатора. Дръпвам завесата - кактус... Чакай бе, а кактусът защо мяучи? Грабвам хулигана и набегом към изхода... Доберманите - след мен. А онзи, с настръхналата козина, се сети, че е котка и взе да съска, представете си! Едвам отървах два живота тогава...
История за котарак и хладилник
Имаше едни хладилници "Мраз" от по-новите модели, които не бяха с онези врати, които трябва да блъскаш силно при затваряне, или да викаш съседа, за да отворите... Та имахме за известно време такъв хладилник, с нежно отваряща се и затваряща се врата. Отиваме на море за седмица. На онази змия, котарака, сме му оставили храна и вода из целия апартамент (даже и една моя снимка на стената, да не тъгува, значи). И такаааа.... Връщаме се и какво да видим - хладилникът отворен, пред него локва, а в него - никаква храна, но спящ котарак (явно му е писнало да стои на течение пред вратата на терасата, пък и тя беше затворена). Климатико-хранилка си направил, звярът му със звяр...