Жена ми се опитва да изолира мен и бебето от роднини и приятели

Тя си ми каза, че ако се разведем това дете аз повече няма да го видя. Щяла всичко възможно да направи да го отчужди от мен и моята рода. Ама тя и сега го прави. Опасявам се, че е въпрос на време да започне да го отчуждава от мен.
Но твърди, че ако съм я слушал и ставало на нейното за детето, нищо от това няма да се случи.

Започвам да си мисля, че детето е в ужасна ситуация независимо нашите отношения как се развият.

Честно ви казвам, откакто забременя и роди все едно друг човек ми е в къщата.

Поведението на съпругата ви не е толкова странно, до някъде е обяснимо. Бебето се е родило преждевременно ( няколко седмици  по-рано в седми месец ли значи), няма добре изградена имунна система и възрастта не се изчислява като дете родено на термин.  Има много сериозен грип и той може да застраши живота на новородено. Не казахте как е минало раждането, много травматично ли е било. Хормоните й са на каша. Вие обаче сте допуснал грешка - след като виждате психичното й състояние и умора как ви хрумна, че е ОК родителите ви директно да разговарят с нея за да видят бебето, при условие, че знаете как ще свърши това с конфликт. За да казва, аз съм майка, аз ще решавам, да не би някой да е оспорил капацитета й като такава. Не ви е лесно, но вместо да й обяснявате, че не в ред и дайте време, излизайте заедно на разходки и т.н.  ще отзвучи това. Бебето на първо време може да показвате онлайн на близки. Жена ви страда от тревожно разстройство и спорейки с нея го задълбочавате. Сега не е момента да й поставяте ултиматуми, това се прави само при психически стабилен човек. Сигурно много се обичате, консултирайте се е психолог какво може да направите вие за да я извадите от това състояние. Трябва да е спокойна покрай  вас, не я притискайте за социални контакти, не е готова и още възприема бебето лато част от нея, а не отделна личност

Имам породени деца. Малкото беше горе долу колкото вашето сега, когато брат и тръгна на ясла. Съответно донасяше всеки месец по някое вирусче от там и бебето в повечето случаи си боледуваше с него. Няма нужда от чак такова вманиачено пазене на децата. Хубаво сегашното ще го изолирате, а ако имате второ след години какво ще правите по-голямото. Ще го заключите и него в апартамента ли? Вие ще се оправите в изолация, но едно заключено дете много бързо издивява.

Жена ви определено не е добре  психически. Всяка нова майка минава през такива периоди, но нейното наистина е болестно състояние. Свържете се с психолога и обсъдете ситуацията със специалист. Трябва да се подходи внимателно и професионално. По това, което описвате ми се струва, че можете да си спасите семейството - щом преди бременността не е била такава. Може би първия въпрос, които трябва да питате психолога е как да се върнете на работа. Дали да я излъжете, че ви задължават да се върнете няколко дни седмично в офиса и да свикне постепенно или директно да изчезнете за цялото работно време. Може би ако види, че ВИ СЕ НАЛАГА да общувате с други хора и на детето нищо не му става може да се успокои малко. Педиатърът на детето също ви е вариант  за съвет - те са виждали много изтрещяли майки, може да даде съвет.
П.С. Аз също бях изтрещяла с децата си, но в различна посока, въпреки че се разпознах в някои от описаните ситуации. 4 години слято майчинство на 2 породени без помощ и с много недоспиване определено има сериозни последици върху психиката на жената. Добре че тогава мъжът ми някак намери начин първо да ми скръцне със зъби и да ми постави някаква граница и второ все пак да ме изтърпи и да не се разведем. Винаги ще съм му благодарна за това. Ако обичате жена си, изчерпайте всички възможности да и помогнете.

Какво му е ужасното на ситуацията на детето, нали го гледа добре, обгрижено е, хранено, извеждано на разходка. Какви други забележки имате към отглеждането на четиримесечно бебе, освен че не допуска хора у дома. След като детето се е родило преждевременно  нормално е да има някаква тревожност.

За мен вие със семейството ти я задълбочавате тази тревожност, вместо да и помагате. Търсите конфликт, вместо да успокоявате ситуацията.

На детските консултации нека педиатърът да обясни подробно за имунитета и контактите, да даде препоръки. Попитайте го пред нея, предполагам, че ходите заедно. Отделно нали и тя ходи на прегледи след раждането, забравих на какво време бяха, може да поиска  лекарят и  да я изпрати на консултация при специалист и да и пусне изследвания.

Как в 7 месец ? Не четете, а пишете глупости. В 37 г.с. се е родило, това си е 9ти месец. И аз родих в 37 седмица, нищо притеснително. А и момичетата се раждат по-рано по принцип.

Значи, ако разбирам и смятам правилно, бебето се е родило недоносено, през декември, в началото на грипния период. И вие се чудите, защо жената му трепери и го пази от вируси. Ами съвсем нормално, да.
Сега е момента, вече да се виждат с бабите, по възможност на открито. До сега много добре е правила жената.

Не разбирате ли, че говорите с човек страдаш от дълбоко тревожно разстройство ( да не се случи нещо лошо с бебето) и следродилна депресия. Нищо от това няма да направи, вие само трябва да се опитате да не спорите с нея и не й поставяйте ултиматуми, това сатава само ако срещу вас има стабилен човек. Родителите й може да се гледани по време, в което депресията е лигавщина, но фактите са други.

Ще отшуми това викате...Само търпение и успокояване. А дотогава да търпи да го шамаросва от време на време и да му крещи пред детето, че е боклук. То нали още не разбира и е нахранено и облечено, кво му е...
Имам чувството, че някои не са прочели първия пост и се хванаха само за вирусите. Вие у вас така ли си общувате както авторът и жена му, с налитане на бой, заплахи и обиди?

"Ако ме слушаш и правиш каквото ти кажа, всичко ще е наред и ще си с детето" е отвратителна манипулация и изнудване и направо трябва да се моли да е някакво болестно/хормонално заболяване, защото иначе е просто ужасен човек и автора няма полезен ход.
Аз имах аналогична ситуация в семейството си, видях племенницата ми на година и малко за пръв път, а родителите ми - на 7-8 месечна възраст, като не им беше позволено дори да я докоснат.
До две години сме я видели два-три пъти най-много, но дори и тогава майка ѝ не позволяваше да идва при нас, да я гушкаме, нищо.

Това за мен са състояния, които изискват помощ и лечение било с терапия или каквото друго трябва. Как обаче се убеждава човек, който не иска, да потърси помощ - надявам се, че психологът ти ще знае, аз лично нямам идея и не мисля, че неспециалист човек знае.

И със забрани и извиване на ръце явно. Но са се хванали за грипа и за бабите.

Когато провокирате психически лабилен човек може да се очаква всичко., включително и суициден опит за това не се прави така

Авторе, нали написа, че не искаш да се разделяте, докато не изпробваш всякакви варианти за помирение.
Помисли си за следното: тази жена наистина агресира и се държи безобразно. Но тя не започва ей така, от нищото да агресира. Нещо се случва, някакъв разговор, на който ние не сме свидетели. Има някакъв натиск, който тя не може да понесе.

Като начало, спри с натиска за известно време. Живейте си, гледайте си детето. Нека тя да се стабилизира психически и да види, че нищо не заплашва домашния конфорт на детенцето - то нали се е родило недоносено и може от там да идва тази паническа загриженост. А след като видиш, че контактът ви вече се възстановява, се опитай да й обясниш как ти се чувстваш в тази ситуация. Дали пък няма тя да успее да погледне от твоята гледна точка.
Разбира се, и психотерапевът ще помогне, за да си възстановите обичта и разбирателството, които сте имали преди.

Много добре е правила жената. Че обижда, хвърля предмети и заплашва мъжът си, че ако не слушка няма да вижда детето. Направо Евала ѝ правим!

Четат, четат, всички четат, просто той редактира текста и добавя пояснения, след като получи въпроси.

ogreshnikov,
ти защо всъщност си тук? За да получиш съвет как да намериш път към жена си, или за да се оплакваш от нея и да защитаваш позицията колко е луда, и как нищо от това не е нормално? Дадоха ти се много смислени съвети, но се вижда ясно как отговаряш само на провокациите.

На мен ми направи впечатление, и че пишеш "започна да ми посяга", "започнаха скандалите", а то после се оказа, че имало само 2 кратки нормални разговора, 1 път нещо като спор и 1 скандал. Тендендиозно преувеличаваш ситуацията.

Та - всъщност обичаш ли жена си? И изобщо интересува ли те в какво състояние е и през какво преминава? Твърдиш, че искаш да ѝ помогнеш. Според мен твоето поведение е също толкова незряло колкото нейното и просто в един момент си почнал да се набираш да стане на твоето.

Само си редставям, аз да съм подложена на такъв натиск след раждане ... А съм много спокоен и не агресивен човек.