Моя близка беше с много тежка следродилна депресия. Разказвала ми е впоследствие, че се е чувствала способна да нарани детето си и при нея постоянно е имало човек. Овладяла го е с психиатър и лекарства. Сега работи с терапевт, когато ѝ е трудно. Има второ дете и с него нещата са доста по-спокойни. Вече доста осъзнато се наблюдава и каза, че се усеща, като почне да прекалява с манията за чистота, контрол, всичко да се върши по точно определен начин и ред. Надявам се авторът да намери правилния път, но със сигурност ще се мине през специалисти.
- Публикувана: 13 март 2025, 10:58 ч.
- Последно мнение: 20 март 2025, 10:46 ч.
Жена ми се опитва да изолира мен и бебето от роднини и приятели
В други държави бебета на 6 месеца тръгват на ясла, и О БОЖЕ МОЙ КАК ТАКА? В другите държави е практика да влизат всички при родилка още в болницата, даже стоят фамилиите в стаята, докато ражда. В други държави, а отскоро и у нас е застъпен контакта с майката и таткото и при много недоносени бебета. Ежедневен при това. Тук в изолатор до абитуриентския бал.
Само да вметна, че щастливите хора отделят хормони, които въздействат върху имунната система.
Само да вметна, че щастливите хора отделят хормони, които въздействат върху имунната система.
Ситуацията не е за подценяване. Това не е следродилна депресия, а друг вид психично разстройство, което се е отключило по време на бремеността или след раждането. Лекар съм, но не съм психиатър, затова не бих се ангажирала с диагнози, но честно казано доста прилича на ОКР.
Психиатър, не психолог. Максимално бързо.
Психиатър, не психолог. Максимално бързо.
Аз ако трябва да избирам липса на контакт, или грип ще избера липсата на контакти.
Естествено. Но за баща му както разбрахме, това че бебето ще лепне сопол не е проблем, какво толкова било. Не е гледал болно бебе и изобщо няма идея за какво става дума.
Изобщо не мисля, че се интересува от жена си и мисли за нея. Той я вижда като пречка, за това майка му да е доволна. И да си излиза с риятелите.
О, моля ви се, аз съм отгледала две деца и също съм - какво толкова като лепне някой сопол, стига сте го разпъвали на кръст, щото се е изразил малко по-неделикатно. Ами лепват, разболяват се, оздравяват, естествената част от живота на хората. Хубаво е да се пази, ама чак пък да се изолират дотолкова.
И защо да е проблем, ако той наистина иска да излиза с приятели, да има помощ. Щото сега е дошло детето в тяхното семейство, ще зарежем целият останал живот, ще стоим вперени в него и ще изпадаме в истерия, ако кихне. Вие го пратихте да си ходи в офиса, ама не знам дали забелязахте, че тя и това не му позволява, защото може да донесе някой бацил. Напълно естествено е мъжът да протестира, да се ядосва, да страда и да иска да промени такава крайна изолация, не виждам защо трябва да се чувства виновен за това. Аз също бих протестирала силно, ако някой се опитва коренно да ми промени начина на живот без да има истинска причина. Тъжното в цялата история е, че майката има нужда от помощ, но не го осъзнава и така побърква себе си и всички около себе си. Аз съм далеч от идеята, че тя е щастлива и доволна, вероятно тя е кълбо нерви ипостоянно е тревожна и разстроена. Това във всяка една секунда да се страхуваш да не се случи нещо на бебето, е голям стрес.
Но както се видя има пострадали бебета, от несъобразителни роднини, дошли при тях болни.
Както се видя, има и бебета/деца, пострадали от психясалите си родители. Всякакви случаи има, да бъдем обективни.
Оптимистично (понеже авторът упорито избягва да ме чете и реагира, а и не знаем дали чете на английски) поствам линк за сваляне на една книга по темата за жените след раждането (и промените в тях): https://oceanofpdf.com/authors/nicole-pensak/pdf-epub-rattled-ho … m-brain-download/
Оптимистично (понеже авторът упорито избягва да ме чете и реагира, а и не знаем дали чете на английски) поствам линк за сваляне на една книга по темата за жените след раждането (и промените в тях): https://oceanofpdf.com/authors/nicole-pensak/pdf-epub-rattled-ho … m-brain-download/
Осъзнаваш ли ,че утре жена му , може да го наръга с нож и той трябва да оправдае това защото е била родила .На мен лично това ми звучи безумно като оправдание .....ама тя родила , аз не мога да раждам
Здравейте!
Накратко историята е следната - с жена ми съм заедно от 7 години, женени сме от 3. Преди 4 месеца ни се роди детенце, планирано и желано и от двама ни.......
Това продължи няколко месеца, междувременно и аз се преместих да работя от вкъщи за да ѝ помагам с каквото мога. .....
най-близките роднини и тя все отлагаше ....
Не ми даваше срок, а все отлагаше.
Времето минаваше, детето расте здраво, наддава добре, сложиха ваксини и всичко и тя продължавшае да го крие вкъщи. Излизахме само на кратки разходки с количката в квартала. На мен ми казваше да си стоя вкъщи, само до магазина да ходя, да не се виждам с никого......
.....каквото тя каже за това дете тва ще става. Аз дума нямам.
Накрая се стигна до разрив - нейните роднини ѝ играят по свирката и щом тя няма желание да им показва детето те са ок. Скара се с моите родители, понеже те нямали право да искат да виждат детето ако тя не иска. Крещяха си по телефоните, каза им, че въобще не иска да ги вижда и че никакво дете няма да им покаже. Смята, че трябвало да застана на нейна страна и даже ми забрани да се виждам с родителите си. С това чашата преля.
Започнаха скандали, в които тя ставаше много агресивна - наричаше ме боклук, нещастник, моите роднини били чуми, мръсни гадове.Нямали право нищо да искат от нея. Каквото тя каже тва ще става и всички ще се съобразяват, защото тя е майката на дететo.........
Започна да ми посяга и физически - блъскане, замахване на юмруци. .....
При последния скандал ме замери с предмет.
Накрая каза, че щяла да направи така детето да се отчужди от моите роднини, от мен, само с нейните щяло да се вижда. Казах ѝ, че аз съм дотук с нея ако не тръгнем на брачен консултант - психотерапевт. Тя отказва, нищо ѝ нямало. Нейните роднини ми звънят да ми обясняват въобще да не се опитвам да я изкарвам луда едва ли не, а да я слушам щото един мъж трябва да слуша жена си особено след като е родила. Всеки опит да намеся външна помощ се посреща с агресия и скандали от по няколко часа. Не била тя за психотерапевт, аз съм бил. Ама да не ходя сега, че още имало вируси и може да се прихвана и да разболея детето.
Това е положението. На края на силите съм си. Преди детето сме се карали разбира се, казвал съм ѝ, че не обичам да се крещи, тя все ми се извиняваше и за кратко се поправяше. Сега обаче сякаш се чувства, че щом имаме дете ме е вързала и агресията ѝ ескалира до истерии и физическа агресия.
Мъчно ми е за детето, че расте в такава среда. Скоро ще започне да разбира какво се случва. Притеснявам се, че тя ще започне да се държи така и с него. Ще расте в среда......
Дори да се разделим детето пак ще остане с нея. В безизходица съм, защото дори да се разделим тя ще побърка детето, ако останем заедно ще побърка и мен и детето и себе си...
Дайте ми съвети какво мога да направя? Не виждам нещата да се подобрят. Не мисля, че ще изкарам повече от няколко години по този начин
Накратко историята е следната - с жена ми съм заедно от 7 години, женени сме от 3. Преди 4 месеца ни се роди детенце, планирано и желано и от двама ни.......
Това продължи няколко месеца, междувременно и аз се преместих да работя от вкъщи за да ѝ помагам с каквото мога. .....
най-близките роднини и тя все отлагаше ....
Не ми даваше срок, а все отлагаше.
Времето минаваше, детето расте здраво, наддава добре, сложиха ваксини и всичко и тя продължавшае да го крие вкъщи. Излизахме само на кратки разходки с количката в квартала. На мен ми казваше да си стоя вкъщи, само до магазина да ходя, да не се виждам с никого......
.....каквото тя каже за това дете тва ще става. Аз дума нямам.
Накрая се стигна до разрив - нейните роднини ѝ играят по свирката и щом тя няма желание да им показва детето те са ок. Скара се с моите родители, понеже те нямали право да искат да виждат детето ако тя не иска. Крещяха си по телефоните, каза им, че въобще не иска да ги вижда и че никакво дете няма да им покаже. Смята, че трябвало да застана на нейна страна и даже ми забрани да се виждам с родителите си. С това чашата преля.
Започнаха скандали, в които тя ставаше много агресивна - наричаше ме боклук, нещастник, моите роднини били чуми, мръсни гадове.Нямали право нищо да искат от нея. Каквото тя каже тва ще става и всички ще се съобразяват, защото тя е майката на дететo.........
Започна да ми посяга и физически - блъскане, замахване на юмруци. .....
При последния скандал ме замери с предмет.
Накрая каза, че щяла да направи така детето да се отчужди от моите роднини, от мен, само с нейните щяло да се вижда. Казах ѝ, че аз съм дотук с нея ако не тръгнем на брачен консултант - психотерапевт. Тя отказва, нищо ѝ нямало. Нейните роднини ми звънят да ми обясняват въобще да не се опитвам да я изкарвам луда едва ли не, а да я слушам щото един мъж трябва да слуша жена си особено след като е родила. Всеки опит да намеся външна помощ се посреща с агресия и скандали от по няколко часа. Не била тя за психотерапевт, аз съм бил. Ама да не ходя сега, че още имало вируси и може да се прихвана и да разболея детето.
Това е положението. На края на силите съм си. Преди детето сме се карали разбира се, казвал съм ѝ, че не обичам да се крещи, тя все ми се извиняваше и за кратко се поправяше. Сега обаче сякаш се чувства, че щом имаме дете ме е вързала и агресията ѝ ескалира до истерии и физическа агресия.
Мъчно ми е за детето, че расте в такава среда. Скоро ще започне да разбира какво се случва. Притеснявам се, че тя ще започне да се държи така и с него. Ще расте в среда......
Дори да се разделим детето пак ще остане с нея. В безизходица съм, защото дори да се разделим тя ще побърка детето, ако останем заедно ще побърка и мен и детето и себе си...
Дайте ми съвети какво мога да направя? Не виждам нещата да се подобрят. Не мисля, че ще изкарам повече от няколко години по този начин
Прочетох няколко пъти първи пост и бих посъветвала следното.
Набиха ми се на очи няколко конкретни неща,които са червен флаг отвсякъде.
Но се свържете с психолог на първо време ,за да сте наясно какво може да се направи и да ви посъветва компетентно лице все пак.
Бих посъветвала открит разговор в нормално време и най-вече,когато сте спокойни и двамата,за да търсите заедно решение:
1.Попитайте жена си,защо толкова мрази родителите ви.Защо ги обижда с грозни изкази?
2.Бебето е родено здраво и всичко е наред с него.Защо постоянно отлага във времето виждания с най-близките-(наказание ли е това за някого,прекалена загриженост ли е,инат ли е,че тя е майката и само тя ще решава)
3.Детето е било желано и планирано и от двама ви.Какъв аргумент ще ви посочи?Четейки помощта,която сте описали като родител и съпруг в ежедневието?Какво не и харесва и как може да се промени?
4.Като тя ще взема еднолично решения относно детето ВИ ,излиза че вие сте само донор на това дете,чистачка,бавачка,обслужващ персонал..Попитайте я като какъв ви възприема в конкретните ситуации?
5.Като баща на това дете вие имате ли права?И ако да-какви?
6.Агресията,крещенето и проявата на гняв към вас от какво са породени?Причини?Обича ли ви?
7.Защо обижда бащата на детето ,което е желано и искано и от ДВАМАТА на боклук и т.н?
8.Съзнава ли,че това е твърде токсична среда ,в която детето е все още бебе,но времето си минава и то ще попива вашият модел на родителство и поведение с крясъци,хвърляне на предмети,скандали,обиди ,ако нещата не се изговорят и променят ще се вреди най-много на детенцето ви.
9.Иска ли да бъдете още дълги години семейство и как вижда нещата занапред в тази ситуация?
10.Ако отказва да търсите ЗАЕДНО решение към хармония,сплотеност и открити разговори какво точно и тежи,тогава какво е решението и,тъй като четейки оставаме всички с впечатление,че жена ви взима само решенията във вашето семейство?
Успех!Всяко детенце заслужава да бъде щастливо и отглеждано в нормална среда и при обичащи се родители!
Днес ми попадна статия за жена, държала с години, подчертавам с години, доведения си син заключен. Като са го намерили е тежал 30кг. Но сигурно и тя е имала своите оправдания- дали депресия, че не го е родила, страх от сопол и бацили, разбъркани хормони. Все пак не вярвам жена да го е направила!
В Австрия имаше случай на мъж, който държал с години всичките си деца, заключени в мазе. Той не е бил в следридилна депресия, със сигурност. Нали да сме обективни.
Освен това, в коментирани случай детето е извеждано всеки ден, навън и според баща му, за него се полагат адекватни грижи.
Освен това, в коментирани случай детето е извеждано всеки ден, навън и според баща му, за него се полагат адекватни грижи.
В Австрия имаше случай на мъж, който държал с години всичките си деца, заключени в мазе. Той не е бил в следридилна депресия, със сигурност. Нали да сме обективни.
Освен това, в коментирани случай детето е извеждано всеки ден, навън и според баща му, за него се полагат адекватни грижи.
Освен това, в коментирани случай детето е извеждано всеки ден, навън и според баща му, за него се полагат адекватни грижи.
Случаят Фрицъл от 2008: държал 24 г. в мазето дъщеря си и 3 от децата им, родени от многократни изнасилвания. Други 3 от техните деца успял да осинови и още 1 бебе починало и го изгорил в парното.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D1% … 86%D0%BB%E2%80%9C.
В Австрия имаше случай на мъж, който държал с години всичките си деца, заключени в мазе. Той не е бил в следридилна депресия, със сигурност. Нали да сме обективни.
Да, не е бил в следродилна депресия. Бил си е обикновен насилник. И тук не смятам, че жената е в следродилна депресия. По ми намирисва да е другото. Определено упражнява насилие над мъжа си. Никак не е малка вероятността в един момент да пострада и детето.