Здравейте, видях, че е имало такава тема, но от доста години не е имало нови коментари и реших да направя нова за да разкажа за проблема си и да получа съвети и мнения по въпроса.
На 27 години съм и от 20 години страдам от еметофобия. Бях 1 клас когато започна този страх. Доста години знаеха само родителите ми за този страх, но не подозираха, че положението е доста зле. Беше ме срам да кажа на някой освен семейството ми че ме е страх от повръщане. Когато станах на 13-14 години положението ескалира и нашите ме убедиха, че имам нужда от специалист (психолог, психиатър) за да ми се помогне. Започнах да получавам силни паник атаки, чак тялото направо ми се парализираше. Убедиха ме да започна терапия. Смених няколко психолога, но страха си стоеше в мен и дори растеше. Свалих 10 килограма за един месец защото хапвах много по малко за да не ми стане тежко и да повърна и след като хапна гледах колко е часа и проверявах храната, която съм изяла за колко време се храносмила в стомаха и чак след като мине това време тогава хапвах нещо друго. Никъде не излизах за да не хвана някой вирус с повръщане. За пътуване да не говорим. Пътувах максимум 20 километра от вкъщи и при условие, че ще шофирам аз или баща ми. На друг доверие нямах да ме вози. Наскоро (преди около два месеца) годеника ми откри много добра психоложка, която се занимава със страхове, фобии и прочие. За сега имаме напредък с фобията, но все още страха в мен си го има. Пътя е труден, но с нейна помощ се надявам веднъж завинаги да се измъкна от тази фобия и да живея нормален живот. Някой ако се е откъснал от фобията моля да сподели неговия начин. Ако след тази терапия не съм се откъснала от страха да пробвам други варианти.
На 27 години съм и от 20 години страдам от еметофобия. Бях 1 клас когато започна този страх. Доста години знаеха само родителите ми за този страх, но не подозираха, че положението е доста зле. Беше ме срам да кажа на някой освен семейството ми че ме е страх от повръщане. Когато станах на 13-14 години положението ескалира и нашите ме убедиха, че имам нужда от специалист (психолог, психиатър) за да ми се помогне. Започнах да получавам силни паник атаки, чак тялото направо ми се парализираше. Убедиха ме да започна терапия. Смених няколко психолога, но страха си стоеше в мен и дори растеше. Свалих 10 килограма за един месец защото хапвах много по малко за да не ми стане тежко и да повърна и след като хапна гледах колко е часа и проверявах храната, която съм изяла за колко време се храносмила в стомаха и чак след като мине това време тогава хапвах нещо друго. Никъде не излизах за да не хвана някой вирус с повръщане. За пътуване да не говорим. Пътувах максимум 20 километра от вкъщи и при условие, че ще шофирам аз или баща ми. На друг доверие нямах да ме вози. Наскоро (преди около два месеца) годеника ми откри много добра психоложка, която се занимава със страхове, фобии и прочие. За сега имаме напредък с фобията, но все още страха в мен си го има. Пътя е труден, но с нейна помощ се надявам веднъж завинаги да се измъкна от тази фобия и да живея нормален живот. Някой ако се е откъснал от фобията моля да сподели неговия начин. Ако след тази терапия не съм се откъснала от страха да пробвам други варианти.
