Синът ми се събужда всяка нощ и идва в леглото при нас с майка му.

Синът ми беше по същия начин, до към 10 годишна възраст. Повярвайте ми, липсва ми времето, в което се гушкахме, децата порастват бързо...
Възможно е детето да има страхове, възможно е и да се страхува от изоставяне, особено ако е имал травматични спомени от детската градина.
При нас нощна лампа и отворени врати помагаха.
Не забравяйте, че всяко дете е индивидуалност, с различни нужди и това не прави едни деца проблемни, а други идеални.
Помислете  какво би могло да го кара да се чувства некомфортно, оставайки сам. Има върху какво да се помисли, причини много, само не се притеснявайте, че нещо му има на детето, съвсем скоро ще търси самостоятелност и уединение

Първо ще напиша, че бебетата не са създадени да спят сами в креватче, затова и повечето не успяват да го правят. Някое по-лениво и адаптивно, може и да свикне, но това не значи, че вътрешно е спокойно. Просто се научава, че няма смисъл да плаче.
Малките деца, а и големите влизат в периоди на силни страхове и тогава имат нужда в тъмното да не са сами, а с най-близкият си-това обикновено е майката. Найбезпроблемният и резултатен начин да се мине през този период е да се отговаря на нуждите на детето. Ама не с караници и тросване-ох, добре, ела тук. А с подкрепа, разговори, с физическа близост.
Ако детето не е преминало през тези периоди безпроблемно, страховете остават, чувството за отхвърляне остава и то се тормози, дори и да не може да формулира за какво се тормози. На 9 може да са такива остатъчни чувства, може да е стрес от училище, може да е стрес от нещо, което се случва в семейството, дори и за вас на пръв поглед да не изглежда като проблем.
Ако става свидетел на новини по телевизията, ако в училище някой го тормози или е прекалено натоварен, ако мама липсва за дълго, а като се прибере е на печката и не си говори с него достатъчно, ако вие не си говорите с него достатъчно, ако се случва нещо с по-възрастен роднина, сменяте работата, очаква се бебе, домашния любимец е болен...всякакви неща.
На 9 са малки, макар да изгеждат големи и някой път и се напъват да изглеждат големи. Имам един 10 годишен, а навремето ми се падна да преподавам известно време точно на 9 годишни
Да, 15-16-17 е трудна възраст, но бих казала, че всичко след 7 е трудна възраст и окобено 9-10, когато са мънички, страхливи и чувствителни, но искат да дават вид на тийнейджъри.
Ако ви е трудно ви съветвам да потърсите детски психолог. Не за детето, а за консултации за вас с майката. Да обясните проблемите, ще ви зададат изясняващи въпроси и заедно ще предположите проблема. От там специалистът ще ви даде идеи за примерни действия и реплики какво да правите в ситуациите. Това е страшно облекчаващо-да знаеш как да реагираш, да имаш готови думи. На мен не ми идват естествено, някой път не ми е хрумва, че мога да реагирам иначе, не с нерви...и като ми го каже някой друг и откривам топлата вода.
За да спре да идва при вас и вие да се наспивате(имайте предвид, че все ще се случи да дойде, но ще е рядко...аз съм имала кошмари и нужда да събудя майка си и на 15), първо трябва да усети сигурност и подкрепя. Когато човек е сигурен, близките му са насреща...му е по-леко, не се страхува.
Ще дам пример с любовна връзка-когато партньорът ни ни дава близост, казва ни, че ни обича и сме сигурни в любовта му, сме спокойни, имаме сили да пробваме нови неща, да се отделяме от него. Когато ни отхвърля, усещаме дистанция, не иска да е с нас, нервен е-се лепваме като ваденка и искаме да се постоянно с него, за да се уверим, че ни обича и няма да си тръгне.

Дъщеря ми е на 12 и до неотдавна спеше при мен на спалнята. Сега си спи в детската стая, сама си го реши, не е ходила на психолог или нещо друго.

Препоръката за психолог (за детето) в случая ми звучи като да пиеш антибиотик, ако ще ти мине само с топъл чай. Не драматизирайте излишно ситуацията и нещата ще се оправят от само себе си, следвайки естествения ритъм на порастването. Повече чайче (любов и търпение), а след две години ще се наложи да си крадете прегръдките и целувките.

Да, но явно никой от тях не се чувства комфортно от ситуацията, включително и детето.

Дъщеря ми много късно отказа памперса изцяло, на 4 години, ползваше 3-4 памперса седмично за голяма нужда. Не бях достатъчно настоятелна, тя изпадаше в нервни кризи, като трябваше да ака, а пък няма памперс, и предпочиташе изобщо да не ака. Затова все държах един пакет памперси в резерва, ако твърде много дни се проточи неакането. Тя вече беше толкова осъзната, че претърсваше да намери къде са памперс-гащите и сама си ги слагаше. Със сигурност с течение на времето и доброволно щеше да се откаже от памперсите сама, все пак никой с нормално физическо и интелектуално развитие не остава доживотно с памперси, но като навърши 4, реших да сложа край, никакви памперси, а можеше вероятно и 2 години по-рано да стане.

Не виждам аналогия с памперса. От любов и гушкане се нуждаем цял живот. Памперсът е изкуствено създаден за наше улеснение и колкото по-рано се махне, толкова по-добре (без крайности, разбира се)
Когато дъщеря ни се събуждаше и идваше при нас почти всяка нощ, въпреки, че беше доста оправно и  самостоятелно девет годишно дете, и я питах "защо" тя казваше-"защото вие сте двама, а аз съм сама". Като се роди брат и сама спря да идва, защото и пречеше на съня. Синът ни на 11 също понякога идва да се гушкаме през нощта. Според мен е навик, защото няма проблем да ходи по лагери и да спи у приятели, роднини...там не търси друг човек, просто си има нуждата да ни гушне понякога. Знам, че няма да е още много дълго, момчетата режат "пъпната връв" малко по-късно, но по-категорично.

Липсата на спане в едно легло не познава липса на любов и гушкане. Когато спиш няма любов и гушкане. Само докато си буден, можеш да даваш любов и гушкане.. И нищо да се приспи детето с любов и гушкане в неговото си легло. Пак ще има толкова любов и гушкане.

Добре де, не четете ли?
Човекът недоспива ежедневно! Трябва да катастрофира ли или да предизвика някой инцидент от умора и недоспиване, за да осъзнаете, че това не е нормално за семейството?

На всичкото отгоре двойките, които оставят детето да спи с тях до 10 години, че и нагоре всъщност се унищожават като двойка.
Напоследък стана модерно децата да са центъра на света на родителите. Занемаряват се като личности, хора, партньори, двойки, интимност, сексуален живот, усамотеност и т.н. всичко което е нужно двама възрастни да имат, заменяйки всичко това - да може отрочето да е безкрайно гушкано! И един ден това дете отлита и сте двама чужди човека в това легло, в което просто лягате и спите. И не си мислете, че то така става с всички - вие сте жертвали и унищожили връзката си, за абсолютно безпредметно непомагане на детето да израстне и да стане самостоятелно.

Всичките вие дето държите децата си да спят в леглата ви до пълнолетие се замислете до къде са стигнали отношенията ви с партньояра ви. Стахте ли само мама и тате и интимният ви живот сведен ли е до екзистенциалния минимум? Леглото ви място за страст, почивка и близост с вашия човек ли е или семеен сборен пункт, барабар с кучето?
И ако съм права се замислете какво аджеба правите наистина.

Мъжете първи усещат,  че нещо не е наред. Опитват се да променят нещата /както авторът на темата търси решение/. Мама обаче иска бебето и да идва и да се гушка и затваря ушета, че таткото недоспива и се чувства изгонен от спалнята. И после ама защо той правел това или онова или защо някъде другаде се е почувствал мъж и ценен като такъв. Сами си прецаквате връзката създавайки грешни центрове на гравитация.

Както един познат каза "Че аз ако знаех, че в детската стая ще спя предимно аз - да си я бях обзавел както аз искам!". Между другото същия вече е разведен.   

Просто се замилете над написаното от мен! Убедена съм, че един ден ще сте ми благодарни!

Ами не знам, моят мъж много хърка и така или иначе ми пречи да спя, така че се чувствах добре, като детето спеше при мен. Ей, липсва ми! 😀

Е сега и кучето ли да гоня от спалнята?
Дорис, много драматично! Само да напомня, че всяко семейство има свой собствен ритъм и порядки, и не всички, които следват твоите такива се развеждат, или мъжете си хващат любовници, или пък го карат на сухо. Срещу тези неща не си застрахован, ако ще бебето още след раждането да го запратиш в другото крило с бавачката.

А бе няма мъж, който иска или му е приятно да напуска леглото си, за да се погушкаа пораслото дете с мама ВСЯКА НОЩ!
Просто няма такъв!
Това, че не казва нищо, защото от 3-ма двамата искат да са заедно не означава, че отива в детската с мерак и усмивка.
И не си разбрала - една двойка да не е вече двойка не се свежда само до любовница, развод и липса на бърз секс. Интимност и близост на двама родители няма как да се гради в кухнята, докато приготвят вечеря и обсъждат проблеми. Да, добри приятели ще си бъдете. Отличен тандем по отглеждане на домочадие и поддръжка на дом.  Но двойка - не.

Давам ви съвет да се позамислите как това дундуркане на децата ви скапва връзката с половина. Помислете - като не сте съгласни си продължете по старому, ако пък нещо ви загложди помислете и променете нещо.

За разлика от класика, аз смятам, че всяко щастливо семейство е щастливо посвоему. И пак казвам-следвайки естествения ход на нещата, в един момент всичко се подрежда. Ако връзката в двойката е достатъчно силна, децата няма как да я разрушат. А интимност се гради навсякъде, включително в кухнята.

Да, така е. Не е казано, че ако родителите не спят с една обща завивка и в едно легло, за да получат качествен сън, без хъркане, светлина, шум, твърде студено/топло и пр., непременно са отчуждени и недостатъчно интимни, но същото важи и за децата. Не е нужно да спиш в едно легло с тях, докато влязат в пубертета, за да им даваш обич и грижа.

Никой не говори да спиш в едно легло, а да приемаш през нощите детето си, като постепенно то само ще разреди и не след дълго преустанови среднощните идвания. Аз бих препоръчала таткото ДА НЕ отива в детската стая. Тук съм съгласна с Дорис, че не трябва да се предлага чак такъв комфорт. А и наистина не е добре момче само с майка си,  бащата не трябва да отстъпва мястото си - и в пряк, и в преносен смисъл. . Като го затиснете и сритате несъзнателно няколко пъти, то само ще се откаже. Даже може да се впиете и двамата в него и сам ще избяга.  Малко обратна психология. Сега то усеща, че е нежелано и това го кара да се впива още повече. Въпрос на време (и малко хитрост) е вие да станете нежеланите.

Вземете на детето, домашен любимец.
Куче примерно е много добро решение. Но тук имайте предвид, че в следващите поне 10г. ще се грижите за още едно дете.