Синът ми се събужда всяка нощ и идва в леглото при нас с майка му.

  • 1 854
  • 30
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Синът ми е почти на 9 години и от малък има проблеми със спането сам в неговото креватче. Когато беше на 2 всяка вечер се редувахме с жена ми да го приспиваме , четейки книжка на килима до креватчето и често заспивахме на пода. Тогава бяха в една стая със сестра му , която е 8 години по-голяма от него. Но всяка вечер се събуждаше в 1, 2 часа през ноща и викаше този от нас, който го е приспал да го вземе - държахме вратите отворени за да ги чуваме. След упорстване с известни прекъсвания , най- накрая към 4 -тата година се отказахме, защо бяхме на ръба на силите си и бяхме съсипани от недоспиване, така че започнахме да си спим тримата заедно. И така до 7- мата година, когато се преместихме в друго жилище. На новото място ( стария апартамент на дядо им) вече имат отделни стаи със сестра си , като неговата стая нарочно подбрахме да е по- уютна и с изглед към вътрешното дворче, така че да се създава повече чувство на сигурност. Въпреки обаче , че много си харесва стаята и през деня прекарва време сам в нея, със спането има проблем. След преместването се опитахме да го приучим да заспива сам, но той отказваше. Тъй , като вече е голям и не се събираме на едно легло , аз реших временно да почна да спя в детската стая , а той с майка си .  И така неусетно мина почти година. В един момент с жена ми си дадохме сметка , че той сам няма да поиска да се върне в стаята си и започнахме през вечер да го приучваме да спи сам. И така от половин година , приспиваме отново с четене , той заспива, и тъкмо посредата на ноща се събужда и идва разтревожен при нас. При което аз се събуждам , местя се в детската и заспивам трудно, понякога въобще не успявам да заспя. А сутрин в 6 трябва да ставам за работа. Няма нужда да обяснявам , че отивам като зомби , а работата ми е свързана с много организационни задачи и от мен зависят много други хора.  Мисля , че с жена ми вече развихме разстройства на съня , защото на нощ средно ни се случва да спим по 4 , 5 часа и то на пресекулки.
Само да кажа , че с каката не сме имали подобни трудности.
Моля за съвет от някой от вас, който е имал подобни проблеми и как е успял да ги реши ?

# 1
  • Мнения: 22 232
Потърсете детски психолог. И с вас ще поговори, освен с детето, как да процедирате. Чувства явно някаква несигурност детето да спи само.

# 2
  • Мнения: 712
Ох,  аз също бих потърсила психолог. Може и да има други начини, но просто е много сложно и трудно. Дете е на 9 години. Скоро ще влезе в пубертета предвид факта, че вече се развиват супер бързо. Голям е. Не е ок да спи при родителите си.

# 3
  • Мнения: 401
Има много деца с такива проблеми. Трябва да се консултирате със специалист, но отвъд това опитайте се и да говорите с него и да разберете от какво точно го е страх. От тъмното ли го е страх, кошмари ли сънува, или има някакви страхове, че по шкафовете има чудовища, или усеща несигурност когато се намери сам и вас ви няма. Децата са много чувствителни и често се случва да видят нещо в някое детско или дори книжка, което да им се отпечата. Примерно за някое страшно чудовище под леглото или нещо друго подобно. Трябва да разберете каква точно е основата на този страх и да го борите в неговата конкретика. Аз препоръчвам да е хем вкъщи семейно, хем със съдействието на специалист. Знам колко е трудно това, да трябва да сте като зомби защото някое от децата не спи. Нашата дъщеря се страхува от тъмното и още борим това до ден днешен, имаме някакъв успех, но става бавно и с много говорене.
Дано се справите бързо и лесно, успех!

# 4
  • София
  • Мнения: 42 992
И аз бих посъветвала детски психолог. И моят син имаше същия проблем, въртяли сме какви ли не схеми. Работи с психолог от 5 години - демек от 9 годишен и постепенно започна да си спи в леглото.

# 5
  • Мнения: 48 148
Понякога нещо се загнездва в съзнанието на децата и нещата изглеждат страшно, но и решението може да е нещо много просто. Не знам по каква причина (може би от гледане на научно популярни филмчета) дъщеря ми по едно време се страхуваше да не дойдат да я нападнат вълците. Опитвахме да говорим, ама без особен успех, докато ММ не видя един плюшен червен хипопотам и я попита дали е виждала каква голяма уста и какви зъби имат хипопотамите. След утвърдителния отговор каза, че с тази уста хипопотамът ще схруска на една хапка всеки вълк. И това беше - от тогава нататък всяка вечер разполагахме хипопотама до леглото и детето си заспиваше спокойно.

# 6
  • София
  • Мнения: 42 992
Идеята с "пазител" е много добра. Може да е плюшен, а може и да е космат.

# 7
  • Мнения: 48 148
Това ни беше под ръка, това използвахме Simple Smile Хипопотамът си беше налична играчка и пасваше на ситуацията.

# 8
  • София/Севлиево
  • Мнения: 12 033
Моят голям син до 7 годишен спеше с мен в една стая.Когато навърши 7 започна сам да спи и нямаше проблем до 9 години, когато почна да сънува кошмари.Тогава татко му се премести да спи при него и за няколко месеца нещата отминаха.Дали не го стряска нещо нощем? Консултация с психолог е добра идея.
Сега малкия ми син е на 3 години и половина и пак спим заедно (изключено е да спя в една стая с мъжът ми,той заспива късно,буди се рано,хърка понякога,става нощем -все неща , които много ми пречат),но детето заспива самичко и спи спокойно (до 2 години и 3 месеца спяхме на едно легло,после се разделихме в отделни).

# 9
  • Мнения: 5 929
Преживян страх, стрес от нещо. Идете при детски психолог.

# 10
  • Мнения: 529
Виждам, че отдавате голямо значение на неудобството, но не търсите причината. Разберете какво го тревожи, какво го плаши или е просто навик.
Разговаряйте за причината, дали са кошмари или страх от нещо. Може да оставяте включена нощна лампа или машинка за бял шум, отворена врата, играчка. Убеждавайте го, че в дома си е в безопасност.
Ние имаме подобен проблем, когато детето се разболее. Тогава обикновено баща му спи при него за 2-3 дни и след това раздялата е кошмар. Твърди сме, защото не е породено от страх. Иска се търпение.

# 11
  • Варна
  • Мнения: 1 429
И нашият син е на 7 почти, но не желае да спи сам в отделна стая. Като цяло е малко по - страхлив, иначе съня му е дълбок и спокоен, но просто не желае да е сам на този етап. Решили сме да му дадем още време, скоро чакаме и бебе и ще видим как ще се реорганизираме.
Имаше един период в който сънуваше кошмари и се будеше нощем.  Бяха породени от разговори с друго дете в градината, което ги плашеше с разни истории за лоши хора.
Тогава една сутрин му казах нарисувай ми какво страшно сънуваш, за да го махнем, ще го смачкаме, ще го скъсаме и няма как да идва повече в съня ти. Така известно време сънуваше кошмарите и ги "махахме" колкото пъти беше необходимо. Карах го сам да ги къса хартийките и да ги изхвърля. Просто не трябва на страха на детето да се насложи и тревожност от факта че се страхува, а по - хладнокръвно ако може да му се покаже с някакво макар и просто и измислено действие, че има начин да се противодейства на тези чудовища или лоши същества. Защото то искрено вярва в тях, нищо че ние осъзнаваме, че са фантазия.

# 12
  • # супернатурална #
  • Мнения: 1 627
Когато навлезе в пубертета сам ще спре. Даже ще почне да страни от вас Grinning Радвайте се и си гушкайте децата докато ви дават. Вместо психолог си купете по-голяма спалня, за да не се налага да се местите в детската, когато детето дойде.

# 13
  • Мнения: 12 726
Ще прозвуча жестока, но не мисля, че дете, което от 2 годишно иска да спи с родителите ще даде смислен отговор защо идва при тях. Нито пък е редно да чакате абитуриентския бал, че да му покажете, че това не е правилно и за вас не е приятно.

Няма да повярвате, но като го върнете няколко пъти в неговата стая, вместо да го настанявате при мама и ще спре да идва. Като дойде при вас през нощта, не се местете - кажете че леглото не стига за трима. Вземете го за ръчичка и го върнете в стаята, да легне, да го целунете, завиете и всеки по леглата. Редувайте се с жена си за връщането - за да не сте вие гадината дето не му дава да е до мама. След месец - два като дойде го повикайте от леглото, целунете и му кажете сам да си ходи. Отучват се, когато спрат да получават каквото искат или неудобството стане и тяхно /ако настоява да не е сам - легнете заедно с него в кревата му, той да легне на земята до вашето легло - създайте му малко неудобство, прекратете тази вредна практика да отстъпвате мястото в леглото на кралицата на вашия дом/.

За вас това е вредно. А и за детето не е добре. Няма положителни елементи този бебешки навик. Едно е да сънува кошмар или да не му е добре и да дойде, друго е всяка вечер да търси някой.

Последна редакция: пн, 17 мар 2025, 23:54 от the Дорис

# 14
  • Мнения: 14 165
С кошмарите съм се борила, като измислям нов, по-добър край. Simple Smile Наистина помага.
Подкрепям предложението на the Дорис. Ако разбере, че пак си го обичате, но просто не е удобно да ви разбутва нощем и все пак ще се наложи да спи в стаята си, постепенно ще се откаже да идва.

Общи условия

Активация на акаунт