Здравейте,
Ще бъде дълго.
Голямата ми дъщеря е на 9.5 години и в последните 2 години имаме доста проблеми с поведението и възпитанието ѝ. Започнаха малко преди да се роди по-малката ѝ сестра (на 1 год. и 7 месеца) и от тогава се влошават. Положението е наистина зле обаче от миналното лято, откакто играе с едно съседско дете пред блока. Въпросното момиче е на 8 години и е доста разглезено, позволява му се всичко, купуват се страшно много играчки, джунджурии, гримове, айфони и т.н. Пускат го навсякъде където поиска, включително да играе навън колкото иска, да яде джънк в неограничени количества и въобще все такива "хубави" неща.
Появи се в квартала миналото лято и с дъщеря ми много се харесаха. Тъкмо най-добрата ѝ приятелка замина да живее в друг град и тя беше много тъжна и някак като удавник за сламка се хвана с детето (ще го нарека Мими). От втория ден започна да ми повтаря как Мими и е най-добрата приятелка и как само нея е чакала досега (в класа не успява да си намери трайно приятелки). Иска да играе с нея всеки ден, по цял ден. Родителите на Мими приеха това приятелство много радушно и започнаха да канят дъщеря ми да ходи с тях на много места. Първият път беше още на 3тия ден след запознанството им, в кварталното заведение. Видя ми се странно, туко що се бяхме запознали, но децата дойдоха да ми се молят, майката на Мими ме увери, че няма проблем и само за 1 час, а заведението е на 3 минути от вкъщи и си казвам "какво пък толкова, добре", пуснах я.
После се започна "да ходим на детски кът, да ходим в парка, да спим заедно". Включително и ние сме водили приятелчето с нас по заведения, разходки, магазини. Два пъти я пуснах да спи у тях за по 1 вечер, все пак е в съседния блок, а тя не спира да иска постоянно. Много често събота и неделя ако решим да отидем някъде на разходка с бебето или до магазин, тя казва "аз няма да идвам, ще играя с Мими, у тях или навън" и остава с нея.
Проблемът е, че откакто общува с Мими, детето ми се променя към по-лошо. Тръшка се за всяко отказано нещо от наша страна, когато я накарам да се прибере се разправя, дори започва да реве, на няколко пъти си позволи да не се прибере когато я извикаме. Играят пред блока и ние я виждаме от прозореца, кара си колелото все едно не сме я извикали и се прибира след 10-15 минути. Естествено се караме, наказана е да не излиза в следващите дни, но всичко се повтаря. След като е играла с Мими се държи нагло, отговаря ни, държи ужасен тон, нервна е и общуването с нея е много трудно. Често изпада в истерии и реве все едно света е свършил ако не й разрешим нещо. Все ме пита "защо на Мими всичко й дават, а вие на мен "не"? Значи нея повече я обичат". Казва, че не ни пука за нея щом й се караме. Не си представяйте, че сме някакви чудовища със супер автортарно възпитание. Напротив, стремим се да сме либерални, търпеливи, да проявяваме разбиране, да говорим с нея като с голям човек, но ефект няма. Само наказанията работят и то само за няколко дни, после всичко започва отначало, а няма как да е преманентно наказана.
Мими я скара с всички други деца в квартала, с които играеше преди и държи да играят само двете. Много пъти говорихме, че това не е добре за нея и не трябва да й се води по акъла, но ефект няма, на нея си ѝ харесвало да си бъдат двете. Иска да ходи да живее у тях. Преди няколко вечери стана късно, дойде време да се прибира, аз я викнах през прозореца, тя естествено помоли за още 5 минути, разреших. 5те минути минаха, викнах пак, отказа да се прибере, било още светло, Мими била навън, не можело ли още 5. Казах "не може" и Мими я накарала да напише на лист хартия (носят си много неща за игра навън), че аз съм най-гадната майка на света!
Отказва да върши каквато и да е домакинска работа вкъщи, а преди го правеше. Сега за всичко я мързяло. Ученето е с нежелание и насила, книги не иска да чете, било тъпо. Започна да лъже за дреби неща, например, че не са си купували чипс и подобни.
Знам, че проблема няма как да е само в приятелството ѝ с въпросното дете. От малка е много своенравна, никога не е сътрудничела без проблем, твърдоглава е и обича да се налага, всичко го виждат. Дисциплината в училище им куца, а и проблемите се влошиха след раждането на малката, явно чувства, че е останала на заден план. Много е злояда, направо почти не яде и това също сигурно оакзва влияние за нервните кризи, в които изпада.
Въпроса е, обаче, че все пак общуването с това дете ѝ влияе видимо много зле на поведението и на отношението към нас, направо не мога да я позная. Дори и да не е основата причина, мнгоо влошава цялостната картинка.
Не искам да ѝ отнемам единствената ѝ приятелка, то целия ѝ живот се върти около нея, но и не мога да оставя нещата така. Ако ѝ забраня да играе с нея значи да не я пускам вечер навън, а всички деца на нейната възраст са пред блока и играят. Няма как да следя с кого точно играе и да контролирам. Разбира се, ако знам, че това е правилно и е единствения начин ще го направя, но дали е добре да стигам до такива крайности.
Бихте ли прекратили приятелството с въпросното дете и как да го направя по-фино и деликатно или от раз, като ще си навлека гнева ѝ и ще я нараня много?
Ще бъде дълго.
Голямата ми дъщеря е на 9.5 години и в последните 2 години имаме доста проблеми с поведението и възпитанието ѝ. Започнаха малко преди да се роди по-малката ѝ сестра (на 1 год. и 7 месеца) и от тогава се влошават. Положението е наистина зле обаче от миналното лято, откакто играе с едно съседско дете пред блока. Въпросното момиче е на 8 години и е доста разглезено, позволява му се всичко, купуват се страшно много играчки, джунджурии, гримове, айфони и т.н. Пускат го навсякъде където поиска, включително да играе навън колкото иска, да яде джънк в неограничени количества и въобще все такива "хубави" неща.
Появи се в квартала миналото лято и с дъщеря ми много се харесаха. Тъкмо най-добрата ѝ приятелка замина да живее в друг град и тя беше много тъжна и някак като удавник за сламка се хвана с детето (ще го нарека Мими). От втория ден започна да ми повтаря как Мими и е най-добрата приятелка и как само нея е чакала досега (в класа не успява да си намери трайно приятелки). Иска да играе с нея всеки ден, по цял ден. Родителите на Мими приеха това приятелство много радушно и започнаха да канят дъщеря ми да ходи с тях на много места. Първият път беше още на 3тия ден след запознанството им, в кварталното заведение. Видя ми се странно, туко що се бяхме запознали, но децата дойдоха да ми се молят, майката на Мими ме увери, че няма проблем и само за 1 час, а заведението е на 3 минути от вкъщи и си казвам "какво пък толкова, добре", пуснах я.
После се започна "да ходим на детски кът, да ходим в парка, да спим заедно". Включително и ние сме водили приятелчето с нас по заведения, разходки, магазини. Два пъти я пуснах да спи у тях за по 1 вечер, все пак е в съседния блок, а тя не спира да иска постоянно. Много често събота и неделя ако решим да отидем някъде на разходка с бебето или до магазин, тя казва "аз няма да идвам, ще играя с Мими, у тях или навън" и остава с нея.
Проблемът е, че откакто общува с Мими, детето ми се променя към по-лошо. Тръшка се за всяко отказано нещо от наша страна, когато я накарам да се прибере се разправя, дори започва да реве, на няколко пъти си позволи да не се прибере когато я извикаме. Играят пред блока и ние я виждаме от прозореца, кара си колелото все едно не сме я извикали и се прибира след 10-15 минути. Естествено се караме, наказана е да не излиза в следващите дни, но всичко се повтаря. След като е играла с Мими се държи нагло, отговаря ни, държи ужасен тон, нервна е и общуването с нея е много трудно. Често изпада в истерии и реве все едно света е свършил ако не й разрешим нещо. Все ме пита "защо на Мими всичко й дават, а вие на мен "не"? Значи нея повече я обичат". Казва, че не ни пука за нея щом й се караме. Не си представяйте, че сме някакви чудовища със супер автортарно възпитание. Напротив, стремим се да сме либерални, търпеливи, да проявяваме разбиране, да говорим с нея като с голям човек, но ефект няма. Само наказанията работят и то само за няколко дни, после всичко започва отначало, а няма как да е преманентно наказана.
Мими я скара с всички други деца в квартала, с които играеше преди и държи да играят само двете. Много пъти говорихме, че това не е добре за нея и не трябва да й се води по акъла, но ефект няма, на нея си ѝ харесвало да си бъдат двете. Иска да ходи да живее у тях. Преди няколко вечери стана късно, дойде време да се прибира, аз я викнах през прозореца, тя естествено помоли за още 5 минути, разреших. 5те минути минаха, викнах пак, отказа да се прибере, било още светло, Мими била навън, не можело ли още 5. Казах "не може" и Мими я накарала да напише на лист хартия (носят си много неща за игра навън), че аз съм най-гадната майка на света!
Отказва да върши каквато и да е домакинска работа вкъщи, а преди го правеше. Сега за всичко я мързяло. Ученето е с нежелание и насила, книги не иска да чете, било тъпо. Започна да лъже за дреби неща, например, че не са си купували чипс и подобни.
Знам, че проблема няма как да е само в приятелството ѝ с въпросното дете. От малка е много своенравна, никога не е сътрудничела без проблем, твърдоглава е и обича да се налага, всичко го виждат. Дисциплината в училище им куца, а и проблемите се влошиха след раждането на малката, явно чувства, че е останала на заден план. Много е злояда, направо почти не яде и това също сигурно оакзва влияние за нервните кризи, в които изпада.
Въпроса е, обаче, че все пак общуването с това дете ѝ влияе видимо много зле на поведението и на отношението към нас, направо не мога да я позная. Дори и да не е основата причина, мнгоо влошава цялостната картинка.
Не искам да ѝ отнемам единствената ѝ приятелка, то целия ѝ живот се върти около нея, но и не мога да оставя нещата така. Ако ѝ забраня да играе с нея значи да не я пускам вечер навън, а всички деца на нейната възраст са пред блока и играят. Няма как да следя с кого точно играе и да контролирам. Разбира се, ако знам, че това е правилно и е единствения начин ще го направя, но дали е добре да стигам до такива крайности.
Бихте ли прекратили приятелството с въпросното дете и как да го направя по-фино и деликатно или от раз, като ще си навлека гнева ѝ и ще я нараня много?
И което с удоволствие да се прибира, а не вади аргументи от 10 кладенеца. 
