Проблемно приятелство

Първо ученето. Имахме изисквания за системно учене, за полагане на повече усилия, за задължително писане на домашни, за надграждане с курсове и уроци. За учене навреме, не в последния момент, не през пръсти, а задълбочено. Вече изхвърлихме тези изисквания в кофата за боклук, хаха. Оставихме го да се оправя сам и се оправя. Учи на санитарния минимум, винаги в последния момент (вечер), набързо. Често е без домашни, пишат му забележки, т.е. носи си последствията. Като получи две забележки по предмет без домашни, малко се постяга, защото за трета пишат двойка. Въпреки това е отличник, колкото и да е обезценено това понятие в българското училище, а и за мен самата няма особено голяма тежест. Просто си е изработил САМ стратегия, която работи при него, моите съвети не ги прие. В час ли слуша и внимава много, не знам, но няма проблеми с усвояването на базовия материал. Когато пък учи вкъщи в последния момент, явно разбира и запомня, работи бързо. Ние никога не сме му помагали, отказа ни рано-рано. Само тази година от време на време учим по БЕЛ, защото е седмокласник и не ходи на уроци по този предмет. Но да са ни се събрали 10 пъти да правим нещо като хората. През останалото време се караме и аз го оставям. Въпреки това учителката не спира да го хвали и си мисли, че ходи на уроци, не ми вярва, че не ходи.
На нищо друго не пожела да го запишем като допълнителни дейности - нито шах, нито английски, нито забавна и ненам си ква друга математика, отказа ни категорично, изпадаше в истерии и заяви, че ще бяга от часовете. Само на рисуване ходи по негово желание и то от дъжд на вятър вече. Тази година само го записахме на математика и пак с много разправии, нерви и караници, но с времето нещата се поуспокоиха, прие ги, в началото имаха сблъсъци с учителката, тя ми се оплакваше от него, но си свикнаха на мурафетите и си намериха цаката взаимно. Ето пак - време и търпение, както и възможност детето само да осъзнае плюсовете и да ги избере пред минусите.
Относно прибирането - големи мъки имахме и там. Само и само да не е на нашето. Имаше зададен час, той го промени на 15 мин. по-късно. Обаче си го спазва. Сега вече такова доверие му имам, че и още да закъснее, само да се обади да предупреди, не му правим проблем. Но винаги се обажда, знаем и с кой и къде е, имаме телефоните и на другите деца от компанията и взаимно си звъним, ако имаме някакви притеснения. Ето пак - доверие и малка отстъпка от наша страна - нека стане на неговото, но това "негово" да е такова, че да му се има доверие.
Домашните задължения (като домакински дейности) - тегаво е положението, нещата стават с постоянно подбутване, но и там виждам напредък от преди, просто с възрастта се осъзнават, променят, трябва време. Протестира и спори, но това е положението, аз съм приела, че лесно и спокойно няма да има. Продължаваме процеса по приучаване и възпитание и така...
Материалните неща, харченето на пари и яденето на джънкфуд. Ами борба си е. Но и там има израстване и самоконтрол в сравнение с преди. Даваме му определена сума пари и това е. Наясно съм, че ще си вземе някоя глупост, но няма да са много неща, защото парите са му ограничени. Не обвинявам другите деца, че си позволяват повече. Приемам, че ще недоволства и че ще спорим по въпроса. Пак казвам - не се заблуждавам, че с дете, и то вироглаво, ще ми е мирно и спокойно вкъщи. Водя си битките и не обвинявам средата.