Проблемно приятелство

Ама погледни и от друг ъгъл нещата - тези 5-6 гланца, които има твоята дъщеря, може да изглеждат много за някой, който няма изобщо. Тогава неговите родители ще говорят същото за твоето дете - че е разглезено, че му се купува всичко, че не му се поставят граници. Броиш гланцове, джънкфуд и сравняваш бройката - и ти даваш, ама по-малко, значи твоето количество е по-добро, по-подходящо, по-допустимо. А в сравнение с други, при които тази бройка е нула? Опитвам се да кажа, че явно има разминаване между твоите разбирания и тези на другото семейство, което е нормално де. Според мен дъщеря ти просто си проявява характера с или без Мими, просто на хоризонта в момента е Мими, но можеше да бъде и всяко друго нещо.
Моят син също е много своенравен, не се вслушва почти в нищо, което му говорим, но никога не ми е хрумвало да търся причината в някой друг, той просто си е такъв нрав.

И аз исках да напиша подобно нещо.
Моето дете е Мими, имаше приятелства с деца като твоето, но не им забранихме да са приятелки. Точно приятелките, като вашето дете искаха непрекъснато да идват вкъщи, да са заедно, и наистина имаха непоносимо поведение.
За мен беше важно моето дете да си бъде такова, каквото е и да не се влияе от останалите. Да има най-добра приятелка, но и да може да играе с останалите.
Защо децата толкова харесват моето Мими: вкъщи винаги е спокойно, има много място, има достатъчно играчки, братята и сестрите не пречат на играта им, приготвям им такава храна, каквато искат, правя им пица, сутрин палачинки, мога да ги заведа на кино или на друга площадка. Децата идват вкъщи да си починат, да са център на внимание, учудващо спазват абсолютно всички правила. Когато се появи майката или засечем брат/сестра децата стават коренно различни - инатливи, троснати, не искат да си тръгват. Моето Мими не иска да ходи в тях защото: шумно е, всеки вика и  кряка, малката сестра непрекъснато ни разваля играта и иска все да е с нас, а ние искаме да сме само двете, майка ѝ ни кара да си изядем зеленчуците, за закуска има корнфлейкс …
Може би моята история ще ти помогне да разбираш по-добре детето си и да възстановиш хармонията между вас.
Абсолютно подкрепям, че е възможно начало на хормонални промени и предпубертет. В този период е важно да си добър приятел, а не строг надзирател. Майката може да бъде добър приятел без да се губи респекта. В тази възраст подарих една Книга за всяко момиче. Много се хареса на моята и обяснява някои неща на детето като например “защо родителите ми ме дразнят толкова много”. Правете момичешки неща. Те сега са силно привлечени от грим, може да купите заедно някои балсамчета за устни, да правите домашни маски за лице, да пазарувате заедно. Моето не е имало кризи като твоето, но определено също драматично изживяваше доста неща. Спомням си, че след като прочете два пъти книжката сама ѝ предложих да купим детски сутиенчета. Никога няма да забравя колко ентусиазирано обсъждахме размери и модели, а капо се прибрахме каза, че изключително ми благодари, че съм такава добра майка.
В същия период намирах доста опаковки от сладки неща под леглото. Детето ти те лъже, не защото е лошо, а защото се страхува да ти сподели, защото се страхува, че не отговаря на изискванията ти. Децата на строгите родители са най-добрите лъжци. Повече ще ѝ навредиш ако ѝ забраняваш и тя тайно яде отколкото да и позволяваш контролирано от теб да хапва малко.
Обещанията и казаната дума трябва да се спазват. Аз също понякога разрешавам още малко, но давам ясно да се разбере, че не всеки път и само за заслуга. Понякога едно родителско “не” е здравословно.
Много пъти се споменаха наказания. Може ли да дадеш примери за какви неща какво я наказвате? За това, че се е направила, че не ви е чула и е дошла с 15 минути по- късно? Аз примерно бих казала “разбрах, че ни чу, но нарочно се прибра по-късно. Никак не ни е приятно, че не спазваш дадената дума. На теб ще ти бъде ли приятно ако кажем, че можеш да излезеш, но после не си спазим обещанието и не ти разрешим? За това утре вместо в 20:30 ще се прибереш в 20:15.” И повече не дискутирам, не ровя, не трия сол на главата. Всяко наказание трябва да е свързано с провинението. Ако ще работим така. Телефон се взема за провинение с телефон. За ненаписани домашни се наказва с училищни неща. Примерно. На мен тия неща никак не са ми по вкуса и мисля, че много я моделирате.
Мимита ще има много. Не може да ги отстраняваш всичките. Работи детето да е себе си. Успех и оправяне на добрите отношения!
Дописвам: а защо мислиш, че Мими е причина за това поведение? За мързенето, за неуважителното отношение? Това Мими така ли се държи?!
Питам защото в нашия случай имаше една скрита конкуренция между децата, която наистина избиваше в лошо поведение на детето. Примери: моето се справя отлично в училище. Другото дете не съумява да съчетава много спорт с училището и майката го праща на уроци. В резултат майката е виновна и детето се сърди на нея, че трябва да ходи на уроци и не може да играе с моето. Другата майка е в много голяма крайност на здравословно, наистина екстремно. Детето се храни много балансирано и здравословно. Моето яде домашна храна и носи домашен кекс в училище за закуска. Детето яде от кекса на моето, когато е на гости при нас яде кюфтета (а в тях спанак с домати) и съответно казва на майка си, че е лоша готвачка и ѝ се сърди, че не разрешава всичко така, както на Мими. Понякога това “всичко”, което децата често казват не е нищо повече от някакви малки, но явно много важни в този момент неща.

Авторката явно не разбира, че родителите на Мимито гледат едно дете, а тя две.
Ами има разлика, нищо, че ще се опитате са докажете противното.
Сега ще има доводи,  че няма да расте само  - при тази възрастова разлика общо детство няма да имат, че така няма да е егоист - та детето кара  предпубертета, а му се броят гланцчета разни, дават се съвети за момичешки неща с майката, да си били само двете - тотално несъстоятелен съвет, това по-малкото дете  какво да го прави през времето "само двете".
Каката ще трябва да бъде "отговорна" и "за пример", ами не -  трябва да е дете .
Децата не се прибират по часовник, вечер се туткат със зъбите, обичат чипс, а не домашни супички.
Този стремеж да праволинейно възпитание е малко извън обичайното.
А бащата на децата?
Един и същи човек ли е?

В целият разказ виждам едно дете, което явно ревнува от малката сестра. Едно дете, което се чувства леко неглижирано от родителите си. И едно дете което търси внимание от тях. Е, не по правилният начин но все пак то е дете.
И един родител, който обвинява Мими (друго дете) за собствените си грешки.
Потърсете психолог - за вас не за детето.
Че какво лошо има в това един човек да търси свобода. Вие не искате ли да правите това което ви е приятно? Ми не се прибирала веднага а след 10-15 минути, вие не веднага ли ставате от дивана ако гледате интересен филм или чете интересна книга. Със сигурност най-лесното в този живот е детето да е критко, мирно и да върши на секундата това което родителя иска. Но е трябвало да си вземете куче ако търсите това.
Разбира се, че детето ще търси себе си и ще започне да се отстоява като личност.
Ако не се опитате да разберете какъв е проблема при вас като родители днес ще вините Мими, утре Пенка а в други ден Иванка.
Успех с намирането на правилният път към валето дете!

Накзаваме я когато я хванем да лъже и когато се държи грубо и неуважително.
Ако ѝ кажа това  “разбрах, че ни чу, но нарочно се прибра по-късно. Никак не ни е приятно, че не спазваш дадената дума. На теб ще ти бъде ли приятно ако кажем, че можеш да излезеш, но после не си спазим обещанието и не ти разрешим? За това утре вместо в 20:30 ще се прибереш в 20:15.” , тя просто няма да се прибере на следващата вечер в 20:15.
Много пъти нарочно се прави, че не чува телефона защото знае, че й звъним да се прибира. И не, не я прибираме първа, а последна т.е предпоследна преди Мими.
Джънк разрешавам, просто на нея никога не й стига. 10 чипса да разреша, 11тия да откажа пак ще съм лоша майка и пак ще го изяде тайно. И аз мислех, че ако съм либерална и разрешавам с мярка ще има ефект, но при нея няма.

Смятам, че приятелството с Мими е една от основните причини за лошото ѝ поведение защото след като е била с нея се държи ужасно и комуникацията с нея е почти невъзможна. Не се държи толкова зле в дните, в които не са се виждали. Не изпада толкова често в нервни кризи и истерии.
Мими пред нас се държи много добре и възпитано (както всички деца когато са на чуждо място), на родителите си не говори добре, държи се неуважително, майка ѝ веднъж ми се оплакваше и каза, че се опитват да вземат мерки, наказваха я и те, не мисля, че е дало резултат, но скоро не сме говорили.


т.е на всички, които ми обясняват, че сме прекалено строги - вие коагто кажете на вашите 9 годишни деца да се приберат, те не го правят, а си идват когато решат след  около 15 минути? И не не говоря за "пазарене" за още 5 минути, това се случва винаги и винаги ги отпускам. Не говоря и детето да каже "ох, мамо не ми се тръгва" и да тръгне все пак с нежелание. Говоря за това просто да се направи, че не чува и да не се прибере (защото за мен 15 минути са много време). За 9 годишно дете, не за тийнеджър. И как не се прибират по часовник, ние така се прибирахме, то иначе може да иска и в 3 през нощта да се прибере?!

Мхм,
Мими е виновна.
Просто запознанството  с Мими съвпада със   забременяванета с второто дете.
Случайност.

Вижте, в повечето подобни теми съм забелязала много потребители, които са твърдо против повече от едно дете в семейството, очевидно травмирани от собственото си детство. Съжалявам, ако и вие сте от тях и сте била по-голямото дете в семейството и това ви е оставило болезнен отпечатък, обаче подобни съвети няма да ми бъдат полезни затова не давайте наклон на темата в тази посока. Второто дете е факт и няма да го върна за да бъде първото щастливо и единствено. Никакви доводи да не расте само и подобни не са ми били важни.
Иначе, че сигурно ревнува, ок, може и така да е, макар че не го показва и никога не е го е казвала директно. Беше много щастлива, че ще имаме бебе, радваше се и все искаше да помага. Играе със сестра си, радват се една на друга, прегръща я, целува я и разбра се, се дразни когато ѝ пипа нещата, което мисля, че се случва на всики братя и сестри, но нищо драматично в отношението към нея. Проблемите са към нас с баща ѝ, но може и да "ни го връща", че имаме и още едно дете.

Вярвам, че наистина децата копират и е възможно да копира лошо поведение. Също така ти познаваш по-добре детето си от нас, но наистина не може на правиш едно и също (в случая наказваш) и да очакваш различни резултати. Лесно ни е всъщност на нас с лесните деца да даваме съвети. Много пъти съм се чудила от къде на децата, които са инатливи, силно дискутиращи, понякога груби им идва това поведение. В най-масовия случай - те са просто наследници на родителите си 😉
Ако опитваш да ѝ покажеш, че поведението на Мими е лошо и тя се влияе от това, ще каже, че нарочно искаш да не играе с нея. За мен правилния начин е нов подход, различен, но с твърдост към лошите неща. Разбира се, че щом си разрешила 10 чипса ще иска 11. Това е напълно нормално и в човешката природа. И ние възрастните искаме често по много от разни неща.
По-горе някой каза, че бил неуместен съвета за време по женски. За мен не е. Малкото може на тази възраст спокойно да прекара 1-2 часа с баща си, а майката да направи нещо с голямото дете. Намирай повече време за да те приема и види в друга светлина. Ние ходихме много на тази възраст на шопинг. Не купувахме толкова колкото да мерим и обсъждаме. Разбирате ли колко е cool да мериш дрехи с майка си в Бершка, да ти позволява да мериш дрехи, които знаеш, че няма да ти купи, защото са за “големи”, но поне да се видиш в тях? Да те заведе на маникюр само да ти нарисуват нещо за ваканцията без лампи, без геллакове? Докато на приятелката майка ѝ казва, че няма право да избира дрехи и купува по нейна преценка от лидл и онлайн. Излезте малко от рамката. Понякога първо трябва да дадеш за да получиш. Труден е баланса с уважението, респекта и удовлетворяването на желания, но не е невъзможен.
Виждам, че се появяват груби коментари. Не се оставяй да ти влияят! Ти си добра майка!

Di Soleil, благодаря! Знам, че няма смисъл да я наказваме точно защото няма полза, но понякога изпадам в безизходица и пак го правя. Че е наследница на родителите си - така е, не твърдя, че и аз съм с благ характер, инат съм си, но все пак се съобразявах с родителите си и не си позволявах да им говоря чак така на тази възраст. Знам, че и сега децата са различни. Тя от малка много иска да се налага и да става на нейното, а ние не можем да го приемем това. Разбирам, че проблема е в нас, изобщо не съм го отрекла, то няма в кого друг да е, просто се чудя дали отдалечаването от това дете ще помогне донякъде в решаването му или да не се бъркам в приятелството им. Тя страшно много се влияе от другите деца, а и много се привърза към Мими защото в училище не успява да създаде трайно приятелство, а и тя се появи в подходящ момент в живота ѝ.
Ще пробвам да измисля разни момичешки неща за правене, дано скоро ѝ стане интересно, защото досега сякаш нямам особен успех. Ходим на фризьор, на заведение понякога двете, но всичко се случва само ако Мими е заета, иначе иска да прекара почивните дни с нея.

[quote author=A-L-I-N-A link=topic=1780738.msg49793672#msg49793672

т.е на всички, които ми обясняват, че сме прекалено строги - вие коагто кажете на вашите 9 годишни деца да се приберат, те не го правят, а си идват когато решат след  около 15 минути? И не не говоря за "пазарене" за още 5 минути, това се случва винаги и винаги ги отпускам. Не говоря и детето да каже "ох, мамо не ми се тръгва" и да тръгне все пак с нежелание. Говоря за това просто да се направи, че не чува и да не се прибере (защото за мен 15 минути са много време). За 9 годишно дете, не за тийнеджър. И как не се прибират по часовник, ние така се прибирахме, то иначе може да иска и в 3 през нощта да се прибере?!
[/quote]

15 минути изобщо не са много време, още повече за едно дете. Моя тинейджър се къпе по 30 минути и като чукна да излиза, той редовно пита какво искам че той току що бил влязал.
Това че ти си се прибирала по часовник, няма нищо общо с твоето дете. Тя не си ти. Разберете, че е личност и даже на 9 има право на мнение. Ако говорите с нея обръщате внимание и я водите в правилната посока, най-вероятно ще имате дете каквото очаквате. Ако не се опитвате да я разберете и търсите виновните Мимита само ще се вкарате в още по-кофти филм.

Разбира се, че е добра майка!
На е склонна да си обяснява нещата по начин, който й е удобен.
Насочването на вниманието към евентуални чужди травми (тотално не позна) няма са помогне с нищо.
Или поне не на детето.
Е, ако не е и важно да е щастливо, пък съвсем.

Hope for Two, не знам ама на мен ми идва в повече 9 годишно да решава кога да се прибере вечер. Още повече, че на другия ден е на училище. Няма как да я оставя да си прави каквото си иска на тази възраст. Опитваме се да я разберем, но явно не успяваме съвсем.

FB590525BGM, ако щастието ѝ би било възможно само ако е единствено дете, разбира се, че няма как да стане. Не мисля, че всички, които имат братя и сестри са нещастни.

Ох, никак не е лесно, защото се учим на ход.
Аз като кажа да се облече, че и студено, получавам отговор “мамоооо (eye rolling) това, че на теб ти е студено не значи, че на мен ми е студено. Аз не съм ти. Добре съъъъм (eye rolling).“ Направо ми призлява от това “добрееее съъъм”. И после се сещам как зимата ходехме с къси блузи и откопчани якета, а майка не спираше да тантони.
Прибирането е само пример. С него не бих правила компромиси, но ще вземам всяка просрочена минута от утрешното излизане.
Наистина много се е пристрастило дете. Не може всяка минута с другото дете. Така се отдалечава и отчуждава семейството. Кажи и го така, както си е.

Въпросната Мими е супер разглезена и това оказва много лошо влияние върху дъщеря ти. Такива деца нямат поставена граница, и това идва от семейството. Не знам въобще как успявате да изтърпите това дете да обикаля с вас по магазините. А това с "най-гадната майка" е изключително нагло. Пробвайте да говорите с родителите, но трябва да знаете как да подходите.

Детето се отчуждава от семейството.
Майката вижда проблем в чуждото дете.