Как отговаряме на неудобните въпроси на децата?

Много зависи от възрастта на децата.
Но е добре на децата да се обясни, че хората стават звезди, примерно.
И е задължително да се обясни що е това насилие и защо не трябва да мълчат ако се случи нещо такова.

Първо не мисля, че тези въпроси са неудобни. Може ли пример за неудобен въпрос.
Като родител гледам да съм абсолютно в крак с времето и да мога да отговоря на всички въпроси. И отговарям. Не отлагам такива неща, може би не развивам темата до най-голямата дълбочина, спестявам някои грозни или болезнени неща, но не крия. Всяко нещо може да се обясни по разбираем за децата начин съобразен с възрастта. Това, което определно правех е да не подлагам детето на излишна, неподходяща за възрастта му информация в ранна възраст: новините например - за убийства, катострофи, филми с насилие, разговори на възрастни, в които се коментарират неподходящи неща … те предизвикват страхове и въпроси.
Едно е да чуе, че бабата на някое дете е почитала, друго е да чуе по новините за пенсионерка, убита по особено жесток начин в някое село за 10 лева от пияни цигани.

Максимално директно, в дълбочина и подробности, съобразени с възрастта на децата. Всякакви увъртания водят само до усложнения след време.

Приятел каза, че внучката му е задала неудобен личен въпрос за миналото му. И на мен ми беше интересно как й е отговорил. Казал й е, че в момента е още малка, за да може да разбере, когато дойде времето, ще й обясни.

Не лъжа и винаги отговарям на зададения въпрос. Обяснявам спрямо възрастта, за да може да разбере. Знае, че винаги може да пита за всичко.  Няма въпрос или тема до сега, които да са ме е поставил в неудобно положение.

За мен няма неудобни въпроси, специално за наркотиците няколко пъти съм повдигала аз въпроса с обяснения, нищо, че са малки. Единствената тема, която избягвам и прескачам в книжките, ако видя, че пише нещо за това, е смъртта на деца. За възрастни сме говорили, но предпочитам засега да си мислят, че се случва на много старите и болни хора. Не, че не мога да обясня, че става и с деца, но за самата мен това е много тежко и не искам да се страхуват.

Отговарям простичко и директно. Говорихме си за смъртта, за наркотиците, за различните хора, за секса, за любовта. За каквото са чули. Малко се притесняват да питат, но питат. Винаги им казвам, да питат кое какво е като са чули, ако не знаят. Онези дни разказвах за сутеньори и проститутки. За гангстери и дилъри... и още какво беше не помня...
В интерес на истината и списанието NG, с неговите статии и теми много ни помага да говорим за различни и странни теми.
Днес например повдигнаха въпроса - ама как, вие след 30 години ще умрете?! Ами, ако така е разписано - да, ама аз ще съм на 40? Ами да, това е животът.
Деца. Порастват и разбират. За всяка възраст има подходящо обяснение и обучение.

И при нас е така - няма неудобни въпроси. От малък до сега, тийн, знае, че може да ме пита за всичко и ще получи искрен отговор.

И на мен ми е любопитно да прочета пример за неудобен въпрос.
На всички въпроси се отговаря според възрастта и със съответните думи.
Едно е да говориш за секс, наркотици, изневери и смърт с 3 годишно, друго с 8 годишно и съвсем различно с 14 годишно...

Просто прецизираш детайлността според възрастта. Както се прави например в математиката:
- Учат, че 5 - 3= 2, но 5 - 7 не може, защото ако имаш пет ябълки няма как да даде седем. Вярно е, нали?
- В по-горен клас вече им се казва, че макар с ябълки да не може, ако си на 5 етаж можеш да слезеш седем етажа надолу до етаж -2.  Това е нова, по-трудна за осмисляне концепция.
- В още по-горен клас се преподава, че числата може да са и комплексни. Пак допълване.

Същият подход може да се приложи за всичко.

За мен важното е да не се лъже. Всяко нещо, което казва родителят, да е истина. Защото децата възприемат, помнят и когато се разбере, че отговорът е бил лъжа (например за това - от къде идват бебетата, или къде отиват хората, когато умрат) - тогава разочарованието е голямо. Може да се отговори по-простичко, като за малко детенце, но не и да се изрича лъжа, тип легенди, митове и измислици.

Аз самата изгубих доверие в майка ми, когато тя ми каза пълна лъжа за това, как бебето влиза в корема на майката. Попаднах в много неудобно положение, когато разказах тази измислица на децата и едни по-големи деца ми се присмяха. След това никога не съм споделяла с майка ми. Под никога да се разбира - точно никога. Споделях със сестра ми, която е по-голяма и никога не ме е лъгала за нищо.

Наскоро и аз пуснах тема да моя приятелка, чието дете вече започна да говори за убийство. Тя беше в ступор, не му е отговорила нищо на това, защото не знае какво..та може би родителите реагираме първоначално с шок, после вече ти идват логични отговори. Аз на малки деца съм отговаряла универсално “ защото големите хора се обичат “, “ това е лоша дума ( лошо нещо ), не го повтаряй “, “ защото, когато пораснеш така се получава… “. Давам конкретни реплики, но моето дете е още малко и нямам много опит, бих следила тази тема с удоволствие.

Не отбягвам, говоря. И не смятам, че има неудобни въпроси. Няма тема, по която изпитвам неудобство, но има въпроси, на които ми е трудно да отговоря на прима виста. Синът ми на 5-6 години много обичаше да задава такива. Любимият ми е: рано сутрин пътуваме за училище и въпросът е ‘мамо, ние защо живеем’ или в продължение на един диалог, в който аз съм обяснила, че не съм шеф в работата си, а служител, той ме пита ‘ааа, значи се роб’ 🤣

Въпросът за бащата при нас е особен, защото синът е роден от донорска инсеминация, но сме го дискутирали много пъти, знае от къде идва, знае, че никога няма да се срещне с биологичния си баща и ок с това. Поне не дава признаци, че не е. Въпроса за бащата са ми го задавали и доста негови приятели като по-малки, в смисъл ‘къде е бащата на Д.’ Там обаче е отговорът е кратък ‘не живеем заедно’, тях не ги интересуват подробностите.

За наркотиците, цигарите и социалните мрежи, за сектите, бездомните, децата без родители, насилието срещу хора и животни говоря директно. Синът ми редовно слуша новините и е наясно с нещата в света, или поне доколкото му позволява развитието. Социални мрежи не ползва, абсолютно против съм и непрекъснато напомням защо съм против. За секса още не сме говорили освен основните неща за бебетата и любовта между хората, но все пак е само на 13 години и още няма такъв интерес.

Честно казано, доста теми не повдигам с децата и не обсъждам...само давам като аксиома. например, всичко свързано с войни, насилие, убийства...децата ми постоянно ме разпитват за войната в Украйна, в Газа, за Хитлер и тн...гледам да не обяснявам казвам, че когато хората не се разбират с думи, се бият и това не е хубаво и толкова.
За смъртта на човека съм обяснила, че  всеки умира и отива на небето в един момент, че всеки се ражда от коремчето на мама, живее и след това в някакъв момент си отива от този свят. Ама като ме питат  в "Украйна умират ли деца?" "В Газа умират ли деца?" "Хитлер убивал ли е деца?" какво да им обяснявам? Естествено, че им казвам, че не умират. Смъртта на дете за моите деца е много страшна и идеята ги плаши, защото се асоциират с това дете. Например, при пожар искат да ги уверявам, че не са загинали деца.  Ако тръгна да им обяснявам, че  умират и деца, това ще ги травмира и уплаши, според мен.
Гледам, че и Сандман е писала, че не говори за смъртта на деца. Това при нас е абсолютно аналогично, моите деца много се плашат от идеята, че може дете да умре и сякаш го пренасят към себе си, искат уверение, че децата не умират. Та за мен даже е опасно да се обяснява в  тази посока, защото може да отнеме чувството за сигурност у детето.

5годишният ми се прибра от училище и ми  заговори за целуване на гола жена, бил го чул от друго дете. Е какво да му обясня точно? Казвам му, че това е лична сфера, лично пространство, че не е за деца и толкоз. Знаят, че никой не трябва да ги пипа по техните "лични части" и, че те могат да се пипат там само, когато няма други хора, и това ми е по-важно. На въпроси "защо" изобщо не задълбавам.
Моите са на 8 и 5. На 12-13 сто процента ще знаят за секса и всичко, свързано с него, защото на 13 някои хора правят секс...тоест за мен на тази възраст трябва вече основните положения да са обяснени, както и темата за безопасен секс. Естествено, против съм ранния секс при децата, но все пак пубертетът е времето, в което нещата информативно трябва да са изяснени, иначе човек има да се чуди какво се случва с него...