Как отговаряме на неудобните въпроси на децата?

# 15 8 дек. 2025, 21:25 ч.

София
Мнения: 17 678

На всички въпроси винаги съм отговаряла. Без увъртане. И без отлагане.
Но... никога не съм се и страхувала от отговора "не знам" и дори от "никой не знае". Това по въпроса за след смъртта... за смъртта - тук е окончателна. Дали е по някакъв неясен начин по-малко окончателна в някакъв друг мащаб... не зная, никой не знае, няма и как да узнае тук, когато и да било, който и да било. А иначе хипотези има много.

# 16 9 дек. 2025, 12:01 ч.

Варна
Мнения: 2 356

Беше в детската градина, когато почина вуйчо му .Какво да му кажа- замина на път/рейс (морски беше)? Ама тогава ще пита - ,,А кога ще се върне?"Никога. Не, не става , обясних му и след две години, когато и дядо му си отиде , после и баба му, беше наясно.Не съм го водила на гробищата, но показах смъртните актове. А сега, почне ли да се инати и да ми къса нервите, само казвам, още малко така и аз ще си ида, пък ти се оправяй! Действа.

# 17 9 дек. 2025, 13:46 ч.

Мнения: 5 762

MariyaHris, не знам какви са тези 13-годишни, които правят секс. Около мен няма такива и съответно темата за безопасния секс не е актуална все още.

За смъртта съм обяснила, че това е естествен процес, че е тъжно и тежко, когато някой си отиде, но това е част от живота. Синът ми плака много, когато котката ни почина - животното беше на 21 години, беше му кака с цели 12 години, но я видя как през последните дни се мъчеше и колко трудно ни беше да я заведем на ветеринар, за да я приспят. Питал ме какво ще стане с него, ако аз почина. Обяснила съм му, че ние сме задружно семейство - има баби, дядо, лели, чичо, които ще се грижат за него, ако има нужда. Е, надявам се, че няма да има нужда, но за мен е важно той да се чувства спокоен.

# 18 9 дек. 2025, 14:01 ч.

Мнения: 3

Цитат на: Di Soleil в нд, 07 дек 2025, 18:58

Първо не мисля, че тези въпроси са неудобни. Може ли пример за неудобен въпрос.
Като родител гледам да съм абсолютно в крак с времето и да мога да отговоря на всички въпроси. И отговарям. Не отлагам такива неща, може би не развивам темата до най-голямата дълбочина, спестявам някои грозни или болезнени неща, но не крия. Всяко нещо може да се обясни по разбираем за децата начин съобразен с възрастта. Това, което определно правех е да не подлагам детето на излишна, неподходяща за възрастта му информация в ранна възраст: новините например - за убийства, катострофи, филми с насилие, разговори на възрастни, в които се коментарират неподходящи неща … те предизвикват страхове и въпроси.
Едно е да чуе, че бабата на някое дете е почитала, друго е да чуе по новините за пенсионерка, убита по особено жесток начин в някое село за 10 лева от пияни цигани.

@Di Soleil - страхотен въпрос! Ето няколко реални въпроса, които моите деца са ми задавали:

Мамо, татко и ти правите ли секс?, Защо дядо умря, а бабата на Мария още не е?, Какво е проститутка? (беше го чула на улицата), Ти и татко ще се разведете ли като родителите на Иван?, Защо онзи чичко мирише толкова лошо?.
Видовете „неудобни“ въпроси обикновено са три:
Интимни - за секс, тяло, раждане
Екзистенциални - за смърт, справедливост, Бог
Социални - за бедност, наркотици, насилие, война

Неудобни са, защото НАС ни хващат неподготвени - детето просто иска да разбере света. Съгласен съм с Вас - колкото по-директни сме (възрастово-адаптирано, разбира се), толкова по-добре.

# 19 9 дек. 2025, 14:09 ч.

Мнения: 3

Цитат на: Uncommon в пн, 08 дек 2025, 12:37

За мен важното е да не се лъже. Всяко нещо, което казва родителят, да е истина. Защото децата възприемат, помнят и когато се разбере, че отговорът е бил лъжа (например за това - от къде идват бебетата, или къде отиват хората, когато умрат) - тогава разочарованието е голямо. Може да се отговори по-простичко, като за малко детенце, но не и да се изрича лъжа, тип легенди, митове и измислици.

Аз самата изгубих доверие в майка ми, когато тя ми каза пълна лъжа за това, как бебето влиза в корема на майката. Попаднах в много неудобно положение, когато разказах тази измислица на децата и едни по-големи деца ми се присмяха. След това никога не съм споделяла с майка ми. Под никога да се разбира - точно никога. Споделях със сестра ми, която е по-голяма и никога не ме е лъгала за нищо.

@Uncommon - това, което споделихте, е наистина важно! Именно загубеното доверие заради лъжа е една от най-болезнените последици.

Аз също съм минал през подобна ситуация като родител - дъщеря ми беше на 6 години, когато ме попита откъде идват бебетата. Тогава реших да бъда честен, но възрастово-подходящ. Просто и обясних, че "Бебето расте в специално място в корема на мама, а за да започне да расте, трябва семенце от татко и яйчице от мама." Беше доволна и не искаше повече детайли тогава.

Година по-късно обаче пак ме попита КАК точно семенцето стига до яйчицето. Тогава вече и обясних по-подробно, но пак с подходящ език за възрастта и.

Истината, казана на достъпен език, винаги е по-добра от красивата лъжа. Вие сте напълно прави.

Причина:

Причина: