Конфликтите между децата са естествена част от тяхното развитие, особено в ранна възраст. Родителите често се сблъскваме със ситуации, в които те ожесточено се карат и дори понякога прибягват до насилие. Ние най-много се притесняваме детето ни да не бъде наранено и правим всичко възможно, за да предотвратим това, независимо дали е умишлено, или неволно. Втурваме се да го защитим. Яростно се изправяме срещу родителите на насилника, дори ако инцидентът е дребен. И как иначе, ние сме любящи родители и нашата основна отговорност е да защитим детето си.
Но какво да правим, ако насилникът в случая е нашето собствено дете?
Кои са причините за детските конфликти?
Преди да започнем да разрешаваме конфликта между децата, е важно да разберем защо е възникнал. Причините могат да бъдат най-различни:
• Състезание за внимание. Децата често се карат, за да привлекат вниманието на родителите си или на други възрастни. Това е особено често срещано сред по-малките, които все още не са в състояние да изразяват емоциите си вербално.
• Несъгласие в игрите. Конфликтът може да възникне, защото децата не могат да се споразумеят кой ще отговаря за играта или как да бъдат разпределени играчките. Това често се случва, когато те все още не са развили умения за споделяне и разбиране на правилата.
• Емоционална реакция. Понякога децата се карат просто защото не могат да контролират емоциите си. Те невинаги могат да обяснят какво ги тревожи и реагират на раздразнението с агресия.
• Лични граници. На 3 – 4 години децата започват да осъзнават личните си граници и когато те бъдат нарушени, може да реагират агресивно.
Разбирането на причините за конфликта помага на родителите да намерят правилния подход за решаване на проблема и да научат децата да взаимодействат по-ефективно с другите.
Кое дете може да се превърне в агресор?
Конфликтите са неизбежни във всяко общество – те съществуват през целия живот на човека, когато е част от някаква група. Ако това не е случаен или еднократен инцидент, а по-скоро модел на агресивно поведение към връстниците, е добре да се разбере защо детето е избрало този конкретен стил на социално взаимодействие.
Най-често децата, които проявяват агресия, са:
• Деца, които са отглеждани без граници и забрани, които почти никога не приемат отказ;
• Свръхзакриляни деца, лишени от самостоятелност и инициативност;
• Деца, склонни към самовъзхищение и нарцисизъм, егоизъм и с високо самочувствие;
• Деца, които играят груби спортове, но същевременно са избухливи и им липсва емпатия;
• Деца, които някога са били жертви;
• Деца от семейства в неравностойно положение и такива, изложени на стрес.
Какво могат да направят родителите, за да предотвратят агресивното поведение на децата си:
• Изслушвайте и двете страни. Това е важна стъпка, която помага на детето да почувства, че мнението му е важно и че емоциите му се приемат сериозно. Бъдете отзивчиви и изслушайте внимателно детето си, без да се опитвате да го спасявате или да решавате проблема вместо него.
• Учете децата да изразяват чувствата си с думи. Една от основните причини за споровете между децата е неспособността им да изразяват чувствата си вербално. Малките деца често реагират с агресия, защото не знаят как да изразят това, което ги тревожи. Важно е родителите да научат децата си да изразяват емоциите си.
• Учете децата да правят компромиси. Децата могат да се научат да разрешават конфликти само ако се научат на компромиси. Компромисът е способността да се намери решение, което удовлетворява и двете страни, а не само едната.
• Важно е децата да разберат, че действията им имат последствия. Това им помага да се научат на отговорност и уважение към правата и границите на другите.
• Дайте на децата възможност да се учат от грешките си. Понякога най-добрият начин за прекратяване на конфликта е да оставите децата да го разрешат сами. Макар че е важно да присъствате и да контролирате ситуацията, прекомерната ангажираност може да попречи на децата да се научат да се справят с трудностите самостоятелно.
• Покажете вяра в детето си: „Знам, че е болезнено и трудно, но също така знам, че можеш да се справиш с това.“
• Предложете подкрепа: „Моля те, кажи ми, ако искаш да говориш с мен или искаш да ме помолиш за съвет. Ще ти дам няколко варианта и можеш да избереш този, който ти подхожда най-добре.“
• Не се отнасяйте с детето си като с жертва, за да не започне да се възприема като такава.
• Ако детето ви вече не иска да дружи със свой връстник и да си играе с него, подкрепете намерението му. Ако реши да прекрати връзка с приятел, доверете му се. То може да има много основателни причини за такава стъпка.
И още няколко практически съвета:
• Никога не казвайте на детето „Оправяй се сам“ или „Защити се“ – това е сигурен начин да възпитате побойник. Детето разбира „Нямаш подкрепа, отказвам да ти помогна или да те защитя.“ За него това означава „Не ме е грижа за теб“. И то намира най-лесния начин да разреши конфликта – насилието. Трябва ясно да му обясните: „Във всяка ситуация можеш да ми кажеш какво те тревожи и аз мога да ти помогна да го разбереш и да те защитя.“.
• Физическа намеса. Особено важно е думите на възрастните да бъдат кратки и ясни, когато се опитват да прекратят агресията при децата под 5 години. Детето трябва да бъде здраво хванато за ръцете и, гледайки го строго в очите, твърдо да му се каже: „Без бой. По-добре поговорите и се опитайте да се разберете с думи.“
• Почивката за успокояване често е най-ефективният начин за промяна на лошото поведение. Добре е малките деца да седнат на столове, за да се избегне разсейването, а по-големите деца да се разделят в отделни стаи за няколко минути (по 1 минута за всяка година на детето). Не превръщайте това в наказание. Просто обяснете, че правите това, защото искате те да спрат да се карат и ако не могат да го направят сами, сте решили да им помогнете. Затова обявявате почивка за няколко минути, докато се успокоят. Дългите обяснения или обвинения са неефективни. Когато детето е развълнувано, то не може да се успокои само, а когато седи без публика, постепенно ще се укроти.
• Много мощна техника за спиране на конфликта е забавеното обяснение. „Няма да направиш това сега, по-късно ще ти обясня защо.“ Първо, вие запазвате контрол над ситуацията; второ, не влизате в обяснение и пречите на детето да започне да се кара с вас; трето, несигурността и любопитството ще го спрат.
• Ограничете гледането на филми, съдържащи насилие и кръв. Децата са склонни да се идентифицират с жертвите или агресорите и да пренасят тези роли в реални ситуации. Те, както и възрастните, имат нужда да изразяват емоциите си. Затова е полезно да ги научим на алтернативни начини за изразяване на чувствата им.
• Ако детето ви е виновно, важно е да разбере, че ще бъде подведено под отговорност – действията му не трябва да остават незабелязани или прикривани. То трябва да се извини на тези, които е наранило, или да поправи причинените щети. Освен това, то трябва да бъде наказано. Ако насилието се повтори, ограниченията трябва да бъдат по-строги.
• Награждавайте децата си за позитивно поведение, като например да ги хвалите, когато играят спокойно. Скоро ще осъзнаят, че получават повече внимание от вас, когато се държат добре. Обяснете им, че е по-добре да изразяват с думи чувствата си, когато са ядосани или разстроени, защото можете да им помогнете. Кажете: „В тази ситуация ти се иска да удариш, но това е грешно. Вместо това ми кажи, че си ядосан.“
Детските конфликти не са причина за паника, а възможност за учене. Вместо вие да вземате решения вместо детето си, научете го на конструктивно решаване на проблемите. Помогнете му да развие комуникативни умения, научете го да разбира и изразява чувствата си, да търси компромиси и да поема отговорност за действията си. Това не само ще помогне за разрешаване на настоящи конфликти, но и ще развие умения, които му ще бъдат полезни в бъдеще в отношенията му с другите и в живота като цяло.
А какво мислите вие по този проблем? Случва ли ви се да разтървавате биещи се деца и как го постигате? Споделете своя опит при разрешаване на детските конфликти.
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram
Но какво да правим, ако насилникът в случая е нашето собствено дете?
Кои са причините за детските конфликти?
Преди да започнем да разрешаваме конфликта между децата, е важно да разберем защо е възникнал. Причините могат да бъдат най-различни:
• Състезание за внимание. Децата често се карат, за да привлекат вниманието на родителите си или на други възрастни. Това е особено често срещано сред по-малките, които все още не са в състояние да изразяват емоциите си вербално.
• Несъгласие в игрите. Конфликтът може да възникне, защото децата не могат да се споразумеят кой ще отговаря за играта или как да бъдат разпределени играчките. Това често се случва, когато те все още не са развили умения за споделяне и разбиране на правилата.
• Емоционална реакция. Понякога децата се карат просто защото не могат да контролират емоциите си. Те невинаги могат да обяснят какво ги тревожи и реагират на раздразнението с агресия.
• Лични граници. На 3 – 4 години децата започват да осъзнават личните си граници и когато те бъдат нарушени, може да реагират агресивно.
Разбирането на причините за конфликта помага на родителите да намерят правилния подход за решаване на проблема и да научат децата да взаимодействат по-ефективно с другите.
Кое дете може да се превърне в агресор?
Конфликтите са неизбежни във всяко общество – те съществуват през целия живот на човека, когато е част от някаква група. Ако това не е случаен или еднократен инцидент, а по-скоро модел на агресивно поведение към връстниците, е добре да се разбере защо детето е избрало този конкретен стил на социално взаимодействие.
Най-често децата, които проявяват агресия, са:
• Деца, които са отглеждани без граници и забрани, които почти никога не приемат отказ;
• Свръхзакриляни деца, лишени от самостоятелност и инициативност;
• Деца, склонни към самовъзхищение и нарцисизъм, егоизъм и с високо самочувствие;
• Деца, които играят груби спортове, но същевременно са избухливи и им липсва емпатия;
• Деца, които някога са били жертви;
• Деца от семейства в неравностойно положение и такива, изложени на стрес.
Какво могат да направят родителите, за да предотвратят агресивното поведение на децата си:
• Изслушвайте и двете страни. Това е важна стъпка, която помага на детето да почувства, че мнението му е важно и че емоциите му се приемат сериозно. Бъдете отзивчиви и изслушайте внимателно детето си, без да се опитвате да го спасявате или да решавате проблема вместо него.
• Учете децата да изразяват чувствата си с думи. Една от основните причини за споровете между децата е неспособността им да изразяват чувствата си вербално. Малките деца често реагират с агресия, защото не знаят как да изразят това, което ги тревожи. Важно е родителите да научат децата си да изразяват емоциите си.
• Учете децата да правят компромиси. Децата могат да се научат да разрешават конфликти само ако се научат на компромиси. Компромисът е способността да се намери решение, което удовлетворява и двете страни, а не само едната.
• Важно е децата да разберат, че действията им имат последствия. Това им помага да се научат на отговорност и уважение към правата и границите на другите.
• Дайте на децата възможност да се учат от грешките си. Понякога най-добрият начин за прекратяване на конфликта е да оставите децата да го разрешат сами. Макар че е важно да присъствате и да контролирате ситуацията, прекомерната ангажираност може да попречи на децата да се научат да се справят с трудностите самостоятелно.
• Покажете вяра в детето си: „Знам, че е болезнено и трудно, но също така знам, че можеш да се справиш с това.“
• Предложете подкрепа: „Моля те, кажи ми, ако искаш да говориш с мен или искаш да ме помолиш за съвет. Ще ти дам няколко варианта и можеш да избереш този, който ти подхожда най-добре.“
• Не се отнасяйте с детето си като с жертва, за да не започне да се възприема като такава.
• Ако детето ви вече не иска да дружи със свой връстник и да си играе с него, подкрепете намерението му. Ако реши да прекрати връзка с приятел, доверете му се. То може да има много основателни причини за такава стъпка.
И още няколко практически съвета:
• Никога не казвайте на детето „Оправяй се сам“ или „Защити се“ – това е сигурен начин да възпитате побойник. Детето разбира „Нямаш подкрепа, отказвам да ти помогна или да те защитя.“ За него това означава „Не ме е грижа за теб“. И то намира най-лесния начин да разреши конфликта – насилието. Трябва ясно да му обясните: „Във всяка ситуация можеш да ми кажеш какво те тревожи и аз мога да ти помогна да го разбереш и да те защитя.“.
• Физическа намеса. Особено важно е думите на възрастните да бъдат кратки и ясни, когато се опитват да прекратят агресията при децата под 5 години. Детето трябва да бъде здраво хванато за ръцете и, гледайки го строго в очите, твърдо да му се каже: „Без бой. По-добре поговорите и се опитайте да се разберете с думи.“
• Почивката за успокояване често е най-ефективният начин за промяна на лошото поведение. Добре е малките деца да седнат на столове, за да се избегне разсейването, а по-големите деца да се разделят в отделни стаи за няколко минути (по 1 минута за всяка година на детето). Не превръщайте това в наказание. Просто обяснете, че правите това, защото искате те да спрат да се карат и ако не могат да го направят сами, сте решили да им помогнете. Затова обявявате почивка за няколко минути, докато се успокоят. Дългите обяснения или обвинения са неефективни. Когато детето е развълнувано, то не може да се успокои само, а когато седи без публика, постепенно ще се укроти.
• Много мощна техника за спиране на конфликта е забавеното обяснение. „Няма да направиш това сега, по-късно ще ти обясня защо.“ Първо, вие запазвате контрол над ситуацията; второ, не влизате в обяснение и пречите на детето да започне да се кара с вас; трето, несигурността и любопитството ще го спрат.
• Ограничете гледането на филми, съдържащи насилие и кръв. Децата са склонни да се идентифицират с жертвите или агресорите и да пренасят тези роли в реални ситуации. Те, както и възрастните, имат нужда да изразяват емоциите си. Затова е полезно да ги научим на алтернативни начини за изразяване на чувствата им.
• Ако детето ви е виновно, важно е да разбере, че ще бъде подведено под отговорност – действията му не трябва да остават незабелязани или прикривани. То трябва да се извини на тези, които е наранило, или да поправи причинените щети. Освен това, то трябва да бъде наказано. Ако насилието се повтори, ограниченията трябва да бъдат по-строги.
• Награждавайте децата си за позитивно поведение, като например да ги хвалите, когато играят спокойно. Скоро ще осъзнаят, че получават повече внимание от вас, когато се държат добре. Обяснете им, че е по-добре да изразяват с думи чувствата си, когато са ядосани или разстроени, защото можете да им помогнете. Кажете: „В тази ситуация ти се иска да удариш, но това е грешно. Вместо това ми кажи, че си ядосан.“
Детските конфликти не са причина за паника, а възможност за учене. Вместо вие да вземате решения вместо детето си, научете го на конструктивно решаване на проблемите. Помогнете му да развие комуникативни умения, научете го да разбира и изразява чувствата си, да търси компромиси и да поема отговорност за действията си. Това не само ще помогне за разрешаване на настоящи конфликти, но и ще развие умения, които му ще бъдат полезни в бъдеще в отношенията му с другите и в живота като цяло.
А какво мислите вие по този проблем? Случва ли ви се да разтървавате биещи се деца и как го постигате? Споделете своя опит при разрешаване на детските конфликти.
Последвайте ни в социалните мрежи за още полезно съдържание:
BG-Mamma във Фейсбук
BG-Mamma в Instagram