Как да спасим отличниците от бърнаут

  • 1 813
  • 12
  •   1
Отговори
  • Мнения: 177
Има деца, за които е много лесно да бъдат отличници. Те израстват и като отлични възрастни, които на пръв поглед са много успешни… до около 40-та си година, когато изведнъж нещо в тях се разпада. Те прегарят, а екзистенциалните им кризи наподобяват авария в електроцентрала, когато изведнъж електричеството спира и навсякъде настъпва мрак. Разбира се, това са крайните случаи, но е факт, че хората, засегнати от множеството видове бърнаут, в по-голямата си част като деца са били отлични ученици. Затова психолозите все по-често да бият тревога и съветват родителите внимателно да наблюдават децата си, а при нужда допълнително да ги научат на това, което мързеливите хора умеят най-добре – да се грижат първо за себе си.


Признаците на отличния ученик

На пръв поглед те са очевидни – отличниците имат шестици по всички предмети. Но всъщност става въпрос за набор от следните качества:

✔   Висока степен на отговорност;
✔   Желание за поемане на повече задачи;
✔   Чувство за вина за това, което не е постигнато;
✔   Неспособност да се откаже някоя задача;
✔   Изпълняване на чужди задължения;
✔   Зависимост от външни оценки.

Хората с такова мислене вътрешно се чувстват отговорни за всичко около себе си. През цялото време са напрегнати, трудно се отпускат, защото се ръководят от мнението на другите и се страхуват от осъждане. Такива деца се разпознават лесно: стараят се да подготвят всичките си уроци и домашни; учителите често разчитат на тях и ги натоварват с допълнителни, неучебни задължения; имат малко или никакво свободно време. В груповите дейности често играят водеща роля и в крайна сметка изпълняват по-голямата част от работата. Като цяло това не са просто деца, а сбъднатата мечта на родители и учители!


Но най-важното, това, което ги отличава и в което се крие опасността, е, че не знаят как да правят избор в своя полза. Те изпълняват всичко, което им се каже – принцип, който е добър за казармата, но е вреден за живота, а за кариерното им развитие е просто критично опасен.

Кариерата на такива деца обикновено се развива по следния начин: докато стигне до гимназията, детето, изтощено от учене, не разбира какво всъщност харесва, защото е успешно във всички предмети, а родителите го насърчават да се възползва от всичките си способности. Самото то обикновено не знае къде иска да продължи образованието си или какъв иска да стане в крайна сметка. Или ако знае, то най-често това не е негово мнение, а консолидираното решение на семейството, с което то е съгласно, тъй като няма собствено.

След като вземе изпитите си с висока оценка, младият човек влиза в добър университет с трудна специалност. Там усърдно овладява бакалавърска и магистърска степен. Най-често след завършване такива младежи си намират работа в добра фирма, където тяхната ефективност и отговорност бързо стават очевидни за работодателя, от което той започва активно да се възползва. Началото на кариерата им е доста успешно, всички се радват на такива специалисти: можете да им поставите задача и да получите желания резултат, те не влизат в спорове, не е нужно да ги убеждавате дълго и дори не е необходимо да ги мотивирате, просто понякога ги хвалете и продължавайте да ги товарите с още по-сложни и отговорни задачи. Така отличният млад специалист се движи нагоре по кариерната стълбица, става все по-търсен на пазара на труда и все по-малко щастлив в личен план.


Отговорността му изиграва лоша шега – дори когато започне да разбира, че върви в грешната посока, не може да се откаже от всичко. Продължава да върши работата си възможно най-добре, а в резултат на това получава още по-големи отговорности като награда. И така, докато се срине, прегори или се разболее...

Много хора осъзнават този проблем още преди той да наболее. Те търсят помощ, ходят на консултации и се опитват да намерят отговор на въпроса: какво трябва да се промени, за да се почувствам най-накрая добре? Проблемът е, че те не разбират кога се чувстват добре и как да го изберат, а отново очакват някой да направи избор вместо тях, да им покаже правилния път или още по-добре – да им постави ясни задачи. Това не са мързеливи или глупави индивиди, това са възрастни, зрели, доста успешни хора. Но не са щастливи...


Как родителите могат да предпазят децата си от прегаряне

Отличниците не трябва да бъдат учени как да учат. Те това го умеят и сами. Но това, на което определено трябва да бъдат научени, е:

✔   Да слушат себе си, да знаят какво харесват и им е интересно да правят и какво – не;
✔   Да имат собствени цели, критерии и филтри;
✔   Да избират според своите интереси и цели;
✔   Да отказват безинтересните възможности и задачи;
✔   Да отказват на другите хора;
✔   Да не поемат повече задачи, отколкото желаят;
✔   Да оценяват себе си и работата си;
✔   Да си позволяват съзнателно да се „разтоварват“;
✔   Да могат да поставят приоритетите си в своя полза.

Вгледайте се внимателно във вашия тийнейджър. Удобен ли е за вас? Ценен ли е за околните? Любимец ли е на учители и треньори? Положителните отговори на тези въпроси могат да означават, че детето ви е изложено на риск от прегаряне.


Във всеки подходящ момент го питайте какъв иска да стане. Какво обича да прави? Кой предмет харесва и защо? Какво желае, харесва ли му нещо, или не, защо отива на тази екскурзия или се включва в онзи проект? Научете го сам да си задава такива въпроси, помогнете му да разбира мотивите си, да си изгражда приоритети въз основа на собствените си интереси и да поставя на преден план личните си цели във всяка дейност, включително и учебната.


И най-важното – не забравяйте да го хвалите. За собствения му избор, за отношението към себе си, за независимите решения, за грешките и самостоятелното им коригиране. Така вашият отличник ще се измъкне от рисковата група и ще се превърне в истински успешен човек. Човек, който не само може да работи за двама, но и да инвестира интересите и труда си там, където му е приятно, и в това, което го прави щастлив.

# 1
  • По света и у нас
  • Мнения: 2 236
Да се спасяват сами - да си отличник си е избор. Както си е избор да не се натягаш чак толкова.

Последна редакция: ср, 18 сеп 2024, 21:25 от PriMadonna

# 2
  • Мнения: 2 105
"Те израстват и като отлични възрастни, които на пръв поглед са много успешни… "

Отличниците в училище, не са отличници и в живота. Често не се реализират добре, като възрастни особено в бизнеса, ориентират се към научни среди, преподавателска работа.
Има безумни родители, които правят "панаири" за петица, защото вярват, че шестиците в училище, са шестици в живота. Мои приятел много умен, образован, но не добре реализиран професионално ми разказва за майка му, която отива на родителска среща и класната казва, много добре и го хвали, а тя казва: Много добре не е достатъчно. За съжаление това родителско поведение е оставило жестоки следи, непреодолими за цял живот.

# 3
  • Мнения: 457
"Те израстват и като отлични възрастни, които на пръв поглед са много успешни… "

Отличниците в училище, не са отличници и в живота. Често не се реализират добре, като възрастни особено в бизнеса, ориентират се към научни среди, преподавателска работа.
Има безумни родители, които правят "панаири" за петица, защото вярват, че шестиците в училище, са шестици в живота. Мои приятел много умен, образован, но не добре реализиран професионално ми разказва за майка му, която отива на родителска среща и класната казва, много добре и го хвали, а тя казва: Много добре не е достатъчно. За съжаление това родителско поведение е оставило жестоки следи, непреодолими за цял живот.
Братовчед ми едно време не обръщаме от стр.5 на стр.6 учебника и стана милионер.Аз цял живот отличничка станах просто една заплаткаджийка😀😀.Той има предприемачески дух и умее да поема рискове.Това е голямата разлика между нас.

# 4
  • Мнения: 9 430
ivelina на колко сте години ти и братовчед ти ?

# 5
  • Мнения: 457
ivelina на колко сте години ти и братовчед ти ?
Над 40.

# 6
  • Мнения: 9 430
Ами до сега със сигурност знаете дали и двамата сте щастливи с живота си. Ако знаеш това за него можеш да сравниш. Ако и двамата сте щастливи, значи и двамата сте успели по своя начин.  Simple Smile

За отличниците може да се добави , че си мислят че имат признание и че правят нещо само ако покажат добри резилтати и полагат усилие. И много лесно се мяткат в живота на хамстерското колело. Това правене на нещо, все трябва да се прави нещо и то все трябва да не подлежи на критика и ако има ктирика веднага трябва да се влезне в отбрана ... Това е моето впечатление.

# 7
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 658
Само отличниците ли страдат от бърнаут? Не знаех…

# 8
  • Мнения: 9 430
вики всеки може да страда от всякакви неща. Аз доколкото разбирам началното мнение - идеята е , че ако някой е научен да се труди за перфектни резултати докато ги постигне и други резултати от обкръжението му не се приемат и има натиск за тях и той се чувства обичан и приет само при такива резултати, то той е поддатлив след това в живота на подобно отношение сам към себе си и към всякаква вършена от него работа.
Аз така го разбрах и така го коментирах.

# 9
  • Мнения: 2 105
"Те израстват и като отлични възрастни, които на пръв поглед са много успешни… "

Отличниците в училище, не са отличници и в живота. Често не се реализират добре, като възрастни особено в бизнеса, ориентират се към научни среди, преподавателска работа.
Има безумни родители, които правят "панаири" за петица, защото вярват, че шестиците в училище, са шестици в живота. Мои приятел много умен, образован, но не добре реализиран професионално ми разказва за майка му, която отива на родителска среща и класната казва, много добре и го хвали, а тя казва: Много добре не е достатъчно. За съжаление това родителско поведение е оставило жестоки следи, непреодолими за цял живот.
Братовчед ми едно време не обръщаме от стр.5 на стр.6 учебника и стана милионер.Аз цял живот отличничка станах просто една заплаткаджийка😀😀.Той има предприемачески дух и умее да поема рискове.Това е голямата разлика между нас.

Четох, че когато учиш много и влезеш в "матрицата", реално те подготвят за работа в някоя голяма компания, да си част от "системата". Затова братовчед ти явно без много да мисли, съобразявайки се с "правилага" на бизнеса успява. Наскоро изслуша книгата "Богат татко, беден татко" има я в Ютюб. Единя баща казва учи, имай сигурна работа, плащал си е сметките веднага, богатия татко е съветвал да учи, но да не влиза в "матрицата", на сигурната заплата, да си плаща сметката навреме, но в края на изтичане на срока. и т.н. Много интересно.

# 10
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 658
Винаги е било така. Хората с гъвкъв и находчив ум не са били пълни отличници в училище, но стават успели хора в живота.

# 11
  • Щастлива мама на 3 слънца
  • Мнения: 2 180
Винаги е било така. Хората с гъвкъв и находчив ум не са били пълни отличници в училище, но стават успели хора в живота.

И аз съм на това мнение

# 12
  • Между гори и планини
  • Мнения: 10 929
Никога не съм държала децата ми да са отличници по всички предмети. За какво? Да се хваля на приятели, да закача дипломи на стената?
Винаги, особено вече и в гимназията, съм държала да са отличници по профилираните предмети. От другите изисквам санитарен минимум. При положение, че няма да е химик, за какво да чете и зубри цял ден химия и пак няма да изкара 6, защото просто не е неговото?
И двете ми деца са показали ясно увлечение към определени неща, големият сам се записа на пиано на 7, сега е на 23 и свири на пиано, китара и саксофон. Последните две самоук, но на китара е виртуоз.
Малкият има златни ръце за всякаква техника, учи с подобен профил в гимназията, завърши независим курс по Сиско. В училище, учителите викат него за поправяне на компютри и свързване към мрежи, табла и т.н. Него, а не специалиста на училището който е на заплата. Тогава трябва ли да го натискам да се мъчи с химия, за да е отличник? Не!
Образователната ни система е куца и много остаряла. И това го твърдя като майка на двама сина, малкият вече в 12 кл, голям вече изкласил.
И да, малкият имаше сериозен бърнаут в 9 клас. Толкова сериозно беше, че слава богу поиска помощ и работи със специалист 2 години.

Общи условия

Активация на акаунт