Признаците на отличния ученик
На пръв поглед те са очевидни – отличниците имат шестици по всички предмети. Но всъщност става въпрос за набор от следните качества:
✔ Висока степен на отговорност;
✔ Желание за поемане на повече задачи;
✔ Чувство за вина за това, което не е постигнато;
✔ Неспособност да се откаже някоя задача;
✔ Изпълняване на чужди задължения;
✔ Зависимост от външни оценки.
Хората с такова мислене вътрешно се чувстват отговорни за всичко около себе си. През цялото време са напрегнати, трудно се отпускат, защото се ръководят от мнението на другите и се страхуват от осъждане. Такива деца се разпознават лесно: стараят се да подготвят всичките си уроци и домашни; учителите често разчитат на тях и ги натоварват с допълнителни, неучебни задължения; имат малко или никакво свободно време. В груповите дейности често играят водеща роля и в крайна сметка изпълняват по-голямата част от работата. Като цяло това не са просто деца, а сбъднатата мечта на родители и учители!
Но най-важното, това, което ги отличава и в което се крие опасността, е, че не знаят как да правят избор в своя полза. Те изпълняват всичко, което им се каже – принцип, който е добър за казармата, но е вреден за живота, а за кариерното им развитие е просто критично опасен.
Кариерата на такива деца обикновено се развива по следния начин: докато стигне до гимназията, детето, изтощено от учене, не разбира какво всъщност харесва, защото е успешно във всички предмети, а родителите го насърчават да се възползва от всичките си способности. Самото то обикновено не знае къде иска да продължи образованието си или какъв иска да стане в крайна сметка. Или ако знае, то най-често това не е негово мнение, а консолидираното решение на семейството, с което то е съгласно, тъй като няма собствено.
След като вземе изпитите си с висока оценка, младият човек влиза в добър университет с трудна специалност. Там усърдно овладява бакалавърска и магистърска степен. Най-често след завършване такива младежи си намират работа в добра фирма, където тяхната ефективност и отговорност бързо стават очевидни за работодателя, от което той започва активно да се възползва. Началото на кариерата им е доста успешно, всички се радват на такива специалисти: можете да им поставите задача и да получите желания резултат, те не влизат в спорове, не е нужно да ги убеждавате дълго и дори не е необходимо да ги мотивирате, просто понякога ги хвалете и продължавайте да ги товарите с още по-сложни и отговорни задачи. Така отличният млад специалист се движи нагоре по кариерната стълбица, става все по-търсен на пазара на труда и все по-малко щастлив в личен план.
Отговорността му изиграва лоша шега – дори когато започне да разбира, че върви в грешната посока, не може да се откаже от всичко. Продължава да върши работата си възможно най-добре, а в резултат на това получава още по-големи отговорности като награда. И така, докато се срине, прегори или се разболее...
Много хора осъзнават този проблем още преди той да наболее. Те търсят помощ, ходят на консултации и се опитват да намерят отговор на въпроса: какво трябва да се промени, за да се почувствам най-накрая добре? Проблемът е, че те не разбират кога се чувстват добре и как да го изберат, а отново очакват някой да направи избор вместо тях, да им покаже правилния път или още по-добре – да им постави ясни задачи. Това не са мързеливи или глупави индивиди, това са възрастни, зрели, доста успешни хора. Но не са щастливи...
Как родителите могат да предпазят децата си от прегаряне
Отличниците не трябва да бъдат учени как да учат. Те това го умеят и сами. Но това, на което определено трябва да бъдат научени, е:
✔ Да слушат себе си, да знаят какво харесват и им е интересно да правят и какво – не;
✔ Да имат собствени цели, критерии и филтри;
✔ Да избират според своите интереси и цели;
✔ Да отказват безинтересните възможности и задачи;
✔ Да отказват на другите хора;
✔ Да не поемат повече задачи, отколкото желаят;
✔ Да оценяват себе си и работата си;
✔ Да си позволяват съзнателно да се „разтоварват“;
✔ Да могат да поставят приоритетите си в своя полза.
Вгледайте се внимателно във вашия тийнейджър. Удобен ли е за вас? Ценен ли е за околните? Любимец ли е на учители и треньори? Положителните отговори на тези въпроси могат да означават, че детето ви е изложено на риск от прегаряне.
Във всеки подходящ момент го питайте какъв иска да стане. Какво обича да прави? Кой предмет харесва и защо? Какво желае, харесва ли му нещо, или не, защо отива на тази екскурзия или се включва в онзи проект? Научете го сам да си задава такива въпроси, помогнете му да разбира мотивите си, да си изгражда приоритети въз основа на собствените си интереси и да поставя на преден план личните си цели във всяка дейност, включително и учебната.
И най-важното – не забравяйте да го хвалите. За собствения му избор, за отношението към себе си, за независимите решения, за грешките и самостоятелното им коригиране. Така вашият отличник ще се измъкне от рисковата група и ще се превърне в истински успешен човек. Човек, който не само може да работи за двама, но и да инвестира интересите и труда си там, където му е приятно, и в това, което го прави щастлив.