Като родители правим всичко възможно, за да приготвим децата си за училище: купуваме ученически пособия, обувки и дрехи, обсъждаме колко радост и удоволствие ще донесе новата учебна година. И въпреки че всичко вече е приготвено, ние все още се тревожим дали ще можем ефективно да помагаме с домашните и дали малките ни ученици ще усетят удоволствието от ученето, което трябва да продължи цял живот.
Искаме децата ни да успеят, да се радват на постиженията си и да получат допълнителни възможности в живота. Но ни измъчват притеснения, че ако не се учат добре, това ще се отрази негативно и на нас като родители. Усещаме натиск да правим максималното за техния успех. Но много често, макар и с най-добри намерения, ние използваме напълно погрешни стратегии.
Имаме прекалено високи очаквания
Като родители искаме децата ни да бъдат най-добри във всичко. Това обикновено включва прекомерни очаквания, постоянно напомняне за важността на ученето и стриктно следене на оценките. Този натиск може да доведе до повишени нива на стрес и безпокойство, както и до загуба на интерес към ученето. Детето започва да се страхува, че може да сгреши и да разочарова родителите си, а това се отразява негативно на неговото самочувствие. За да избегнете това, поставяйте реалистични и постижими цели и подкрепяйте и възнаграждавайте усилията, а не само резултатите. Научете го, че грешките са част от учебния процес.
Мърморим и четем нотации
Обикновено започваме да се караме на децата, когато възникне някакъв проблем – например небрежно написано домашно или ненаучен урок. Заяждането и забележките само ще влошат нещата, защото детето или ще ви се ядоса, или ще спре да ви обръща внимание. По-полезно за вас ще бъде да се опитате да разрешите проблемите заедно с него. Помолете го да измисли няколко начина за подобряване на текущата ситуация. Заедно открийте как да направите писането на домашни по-забавно. Опитайте поне една от идеите си и обсъдете колко ефективна и полезна е била тя.
Постоянно го командваме
Не вярваме, че детето е способно да върши нещата както трябва, затова често му казваме какво да направи, кога и как. Това може да работи в краткосрочен план, но не учи децата да бъдат независими и да поемат отговорност за работата си. Вместо активно да ръководите и насочвате, задавайте въпроси, които да помогнат на детето да разбере по-лесно какво трябва да прави: „Какво имаш да правиш? Кога ще го направиш? Какъв резултат очакваш? Каква отговорност си готов да поемеш?“.
Оставяме домашните за края на деня
Ако детето е принудено да учи и да пише домашни късно вечер, точно преди лягане, и не му се дава време за игра, то ще загуби мотивация да работи ефективно и няма да иска да си ляга, без да се е забавлявало. Увеличете мотивацията на децата си, като им дадете нещо, което да очакват с нетърпение, след като приключат с уроците си. Любими телевизионни предавания, видеоигри, разговори по телефона с приятелите или специално лакомство са страхотни награди за написаните домашни и научените уроци, които могат да дадат на детето ви допълнителен стимул да се справи с досадните задачи.
Настояваме да учи продължително време
„Няма да станеш от бюрото, докато не напишеш всичките си домашни“ – това може да потисне детето и да доведе до съпротива от негова страна, провокирайки конфликт. Вместо това планирайте 10 – 15 минути време за учене, последвани от 5 минути почивка, след това още 15 минути учене. Повтаряйте този цикъл толкова често, колкото е необходимо, за да приключите с домашните. Ако децата учат по този начин, те ще се справят с уроците много по-бързо и лесно.
Непрекъснато го сравняваме го с другите деца
Ако постоянно сравняваме детето с негови връстници и приятели, с братя и сестри, това може сериозно да навреди на неговото самочувствие и мотивация. То може да се почувства недостатъчно добро и да загуби увереност в способностите си. Освен това сравненията често водят до чувство на завист и съревнование. Затова оценявайте индивидуално постиженията на детето, подчертавайки неговите уникални таланти и способности. Сравнявайте успехите му само със собствените му предишни постижения.
Обръщаме твърде много внимание на оценките и резултатите от тестовете
Когато децата научат, че „оценките са най-важни“, те бързо губят интерес към ученето и вместо това се фокусират единствено върху резултата. Ако децата не могат да получат оценката, която искат, или да постигнат очаквания резултат, те се разочароват, което обикновено не им помага да се мотивират и да се стараят повече. Децата трябва да чуят от нас, че успехът идва под различни форми. Някои ученици са отлични в спорта, театъра, музиката или изкуството; някои развиват отлични лидерски умения, социално отговорни позиции или обичат да се грижат за животните. Каквито и да са силните страни на вашето дете, обръщайте повече внимание на талантите му, отколкото на оценките му.
Спазваме стриктно учебната програма
Считаме, че е достатъчно, ако учениците научат това, което се преподава в училище. Но е напълно вероятно училищната програма да не отговаря напълно на интересите и любознателността на вашето дете (може би е очаровано от китове и акули, космически пътувания, живота в джунглата, самолети и др.). Насърчете естествената му любов към ученето, като го попитате: „Ако можеше да изучаваш всичко, което искаш, какво би избрал?“. След това му дайте книги и филми, свързани с неговите интереси, водете го в музеи и на екскурзии. И най-важното – разговаряйте с него по темите като с възрастен човек.
Не учим детето си на важното умение за четене с разбиране
Твърде много деца четат уроците, без да ги запомнят и без да разбират прочетеното. За да се преодолее тази празнина в ученето, те не трябва да преминават към следващия параграф, докато не разберат предишния. Ако пренебрегнат това правило, най-вероятно няма да могат да разберат смисъла на следващия текст. Трябва също така да ги научите да си водят бележки за прочетеното (или още по-добре – да си правят конспекти за това, което четат). Воденето на бележки и конспекти подобрява разбирането на материала, който изучават, и им позволява да се подготвят по-добре за писмените изпитвания.
Не различаваме понятията „уча“ и „научавам“
Често питаме детето дали си е научило урока и то отговаря положително. Но това не е достатъчно. Вие трябва да се убедите, че то е усвоило урока. Затова трябва да му задавате въпроси по него. След няколко дни отново го попитайте нещо във връзка с този материал. Каква полза от ученето, ако нещата се забравят само след няколко дни? Имайте предвид, че бъдещите работодатели на децата ви ще са напълно безразлични към оценките им, но за сметка на това ще са силно заинтересовани от знанията и уменията им.
Не участваме достатъчно в образователния процес
Някои родители смятат, че ученето е отговорност единствено на учениците и учителите. Те не проявяват достатъчен интерес към училищния живот на детето си и не му оказват необходимата подкрепа, а това може да доведе до липса на мотивация и чувството за самота и неразбиране. Проявете интерес към обучението на детето си и към училищния живот, помагайте му с домашните, посещавайте родителски срещи, общувайте по-често с учителите и участвайте в училищни дейности.
Имаме негативно отношение към училището
Негативните ни изказвания за училището, учителите и образователния процес като цяло могат да създадат и негативно отношение на детето към ученето. То може да загуби интерес, да пропуска уроци или да изпълнява небрежно задачите си. За да избегнете това, демонстрирайте положително отношение към ученето, подчертавайте важността на образованието и покажете, че ученето може да бъде забавно и възнаграждаващо.
Фокусираме се върху бъдещите ползи от обучението
Като родители знаем колко важно е доброто образование за бъдещето на децата. Просто не очаквайте да бъдат мотивирани от тази мисъл: те са по-фокусирани върху настоящето и рядко се замислят за бъдещето. За да ги мотивирате, съсредоточете се върху непосредствените ползи от ученето, които вече съществуват в момента (да се забавляват, да развиват нови умения, да могат да тренират колективни спортове в училище и т.н.).
Не моделираме навици за учене през целия живот
Децата ви виждат ли вашия интерес и въодушевление, свързани с учене, с повишаване на знанията и уменията, с нови постижения? Четете ли книги у дома? Ходите ли по музеи? Интересувате ли се от нови открития? Обсъждате ли нови идеи? Не забравяйте, че децата ни винаги наблюдават какво правим и малко или много ни копират. Ако вие самите учите под напрежение, не трябва да очаквате децата ви да се справят по-добре.
Нека вашето дете види, че ученето не спира със завършването на училище. Моделирайте добро образователно поведение, като покажете на детето си как се справяте с работата и домашните си задължения и при това продължавате да учите. Положете всички усилия да му демонстрирате чрез собствените си действия, че добрите образователни умения водят до добри резултати.
Пренебрегваме емоционалното състояние на детето
Ако се фокусирате единствено върху академичния успех, без да обръщате внимание на емоционалното състояние на детето, това може да доведе до проблеми с психичното здраве. Стресът, безпокойството и депресията могат да повлияят отрицателно върху успеха и общото му състояние. Следете емоционалното състояние на детето, подкрепяйте го в трудни моменти, насърчавайте го да говори открито за своите чувства и преживявания. Ако е необходимо, потърсете помощ от психолози и консултанти.
Родителската подкрепа и участие играят решаваща роля за училищния успех на децата ни. Ако създадем благоприятна среда за учене и избягваме описаните по-горе грешки, можем да им помогнем да постигнат по-високи резултати и да развият любов към ученето.
Искаме децата ни да успеят, да се радват на постиженията си и да получат допълнителни възможности в живота. Но ни измъчват притеснения, че ако не се учат добре, това ще се отрази негативно и на нас като родители. Усещаме натиск да правим максималното за техния успех. Но много често, макар и с най-добри намерения, ние използваме напълно погрешни стратегии.
Имаме прекалено високи очаквания
Като родители искаме децата ни да бъдат най-добри във всичко. Това обикновено включва прекомерни очаквания, постоянно напомняне за важността на ученето и стриктно следене на оценките. Този натиск може да доведе до повишени нива на стрес и безпокойство, както и до загуба на интерес към ученето. Детето започва да се страхува, че може да сгреши и да разочарова родителите си, а това се отразява негативно на неговото самочувствие. За да избегнете това, поставяйте реалистични и постижими цели и подкрепяйте и възнаграждавайте усилията, а не само резултатите. Научете го, че грешките са част от учебния процес.
Мърморим и четем нотации
Обикновено започваме да се караме на децата, когато възникне някакъв проблем – например небрежно написано домашно или ненаучен урок. Заяждането и забележките само ще влошат нещата, защото детето или ще ви се ядоса, или ще спре да ви обръща внимание. По-полезно за вас ще бъде да се опитате да разрешите проблемите заедно с него. Помолете го да измисли няколко начина за подобряване на текущата ситуация. Заедно открийте как да направите писането на домашни по-забавно. Опитайте поне една от идеите си и обсъдете колко ефективна и полезна е била тя.
Постоянно го командваме
Не вярваме, че детето е способно да върши нещата както трябва, затова често му казваме какво да направи, кога и как. Това може да работи в краткосрочен план, но не учи децата да бъдат независими и да поемат отговорност за работата си. Вместо активно да ръководите и насочвате, задавайте въпроси, които да помогнат на детето да разбере по-лесно какво трябва да прави: „Какво имаш да правиш? Кога ще го направиш? Какъв резултат очакваш? Каква отговорност си готов да поемеш?“.
Оставяме домашните за края на деня
Ако детето е принудено да учи и да пише домашни късно вечер, точно преди лягане, и не му се дава време за игра, то ще загуби мотивация да работи ефективно и няма да иска да си ляга, без да се е забавлявало. Увеличете мотивацията на децата си, като им дадете нещо, което да очакват с нетърпение, след като приключат с уроците си. Любими телевизионни предавания, видеоигри, разговори по телефона с приятелите или специално лакомство са страхотни награди за написаните домашни и научените уроци, които могат да дадат на детето ви допълнителен стимул да се справи с досадните задачи.
Настояваме да учи продължително време
„Няма да станеш от бюрото, докато не напишеш всичките си домашни“ – това може да потисне детето и да доведе до съпротива от негова страна, провокирайки конфликт. Вместо това планирайте 10 – 15 минути време за учене, последвани от 5 минути почивка, след това още 15 минути учене. Повтаряйте този цикъл толкова често, колкото е необходимо, за да приключите с домашните. Ако децата учат по този начин, те ще се справят с уроците много по-бързо и лесно.
Непрекъснато го сравняваме го с другите деца
Ако постоянно сравняваме детето с негови връстници и приятели, с братя и сестри, това може сериозно да навреди на неговото самочувствие и мотивация. То може да се почувства недостатъчно добро и да загуби увереност в способностите си. Освен това сравненията често водят до чувство на завист и съревнование. Затова оценявайте индивидуално постиженията на детето, подчертавайки неговите уникални таланти и способности. Сравнявайте успехите му само със собствените му предишни постижения.
Обръщаме твърде много внимание на оценките и резултатите от тестовете
Когато децата научат, че „оценките са най-важни“, те бързо губят интерес към ученето и вместо това се фокусират единствено върху резултата. Ако децата не могат да получат оценката, която искат, или да постигнат очаквания резултат, те се разочароват, което обикновено не им помага да се мотивират и да се стараят повече. Децата трябва да чуят от нас, че успехът идва под различни форми. Някои ученици са отлични в спорта, театъра, музиката или изкуството; някои развиват отлични лидерски умения, социално отговорни позиции или обичат да се грижат за животните. Каквито и да са силните страни на вашето дете, обръщайте повече внимание на талантите му, отколкото на оценките му.
Спазваме стриктно учебната програма
Считаме, че е достатъчно, ако учениците научат това, което се преподава в училище. Но е напълно вероятно училищната програма да не отговаря напълно на интересите и любознателността на вашето дете (може би е очаровано от китове и акули, космически пътувания, живота в джунглата, самолети и др.). Насърчете естествената му любов към ученето, като го попитате: „Ако можеше да изучаваш всичко, което искаш, какво би избрал?“. След това му дайте книги и филми, свързани с неговите интереси, водете го в музеи и на екскурзии. И най-важното – разговаряйте с него по темите като с възрастен човек.
Не учим детето си на важното умение за четене с разбиране
Твърде много деца четат уроците, без да ги запомнят и без да разбират прочетеното. За да се преодолее тази празнина в ученето, те не трябва да преминават към следващия параграф, докато не разберат предишния. Ако пренебрегнат това правило, най-вероятно няма да могат да разберат смисъла на следващия текст. Трябва също така да ги научите да си водят бележки за прочетеното (или още по-добре – да си правят конспекти за това, което четат). Воденето на бележки и конспекти подобрява разбирането на материала, който изучават, и им позволява да се подготвят по-добре за писмените изпитвания.
Не различаваме понятията „уча“ и „научавам“
Често питаме детето дали си е научило урока и то отговаря положително. Но това не е достатъчно. Вие трябва да се убедите, че то е усвоило урока. Затова трябва да му задавате въпроси по него. След няколко дни отново го попитайте нещо във връзка с този материал. Каква полза от ученето, ако нещата се забравят само след няколко дни? Имайте предвид, че бъдещите работодатели на децата ви ще са напълно безразлични към оценките им, но за сметка на това ще са силно заинтересовани от знанията и уменията им.
Не участваме достатъчно в образователния процес
Някои родители смятат, че ученето е отговорност единствено на учениците и учителите. Те не проявяват достатъчен интерес към училищния живот на детето си и не му оказват необходимата подкрепа, а това може да доведе до липса на мотивация и чувството за самота и неразбиране. Проявете интерес към обучението на детето си и към училищния живот, помагайте му с домашните, посещавайте родителски срещи, общувайте по-често с учителите и участвайте в училищни дейности.
Имаме негативно отношение към училището
Негативните ни изказвания за училището, учителите и образователния процес като цяло могат да създадат и негативно отношение на детето към ученето. То може да загуби интерес, да пропуска уроци или да изпълнява небрежно задачите си. За да избегнете това, демонстрирайте положително отношение към ученето, подчертавайте важността на образованието и покажете, че ученето може да бъде забавно и възнаграждаващо.
Фокусираме се върху бъдещите ползи от обучението
Като родители знаем колко важно е доброто образование за бъдещето на децата. Просто не очаквайте да бъдат мотивирани от тази мисъл: те са по-фокусирани върху настоящето и рядко се замислят за бъдещето. За да ги мотивирате, съсредоточете се върху непосредствените ползи от ученето, които вече съществуват в момента (да се забавляват, да развиват нови умения, да могат да тренират колективни спортове в училище и т.н.).
Не моделираме навици за учене през целия живот
Децата ви виждат ли вашия интерес и въодушевление, свързани с учене, с повишаване на знанията и уменията, с нови постижения? Четете ли книги у дома? Ходите ли по музеи? Интересувате ли се от нови открития? Обсъждате ли нови идеи? Не забравяйте, че децата ни винаги наблюдават какво правим и малко или много ни копират. Ако вие самите учите под напрежение, не трябва да очаквате децата ви да се справят по-добре.
Нека вашето дете види, че ученето не спира със завършването на училище. Моделирайте добро образователно поведение, като покажете на детето си как се справяте с работата и домашните си задължения и при това продължавате да учите. Положете всички усилия да му демонстрирате чрез собствените си действия, че добрите образователни умения водят до добри резултати.
Пренебрегваме емоционалното състояние на детето
Ако се фокусирате единствено върху академичния успех, без да обръщате внимание на емоционалното състояние на детето, това може да доведе до проблеми с психичното здраве. Стресът, безпокойството и депресията могат да повлияят отрицателно върху успеха и общото му състояние. Следете емоционалното състояние на детето, подкрепяйте го в трудни моменти, насърчавайте го да говори открито за своите чувства и преживявания. Ако е необходимо, потърсете помощ от психолози и консултанти.
Родителската подкрепа и участие играят решаваща роля за училищния успех на децата ни. Ако създадем благоприятна среда за учене и избягваме описаните по-горе грешки, можем да им помогнем да постигнат по-високи резултати и да развият любов към ученето.