Публикувана: 7 дек. 2025, 17:10 ч.
Последно мнение: 24 ян. 2026, 18:10 ч.

Как отговаряме на неудобните въпроси на децата?

1 571
25
1

# 15 8 дек. 2025, 21:25 ч.

София
Мнения: 17 697

На всички въпроси винаги съм отговаряла. Без увъртане. И без отлагане.
Но... никога не съм се и страхувала от отговора "не знам" и дори от "никой не знае". Това по въпроса за след смъртта... за смъртта - тук е окончателна. Дали е по някакъв неясен начин по-малко окончателна в някакъв друг мащаб... не зная, никой не знае, няма и как да узнае тук, когато и да било, който и да било. А иначе хипотези има много.

# 16 9 дек. 2025, 12:01 ч.

Варна
Мнения: 2 440

Беше в детската градина, когато почина вуйчо му .Какво да му кажа- замина на път/рейс (морски беше)? Ама тогава ще пита - ,,А кога ще се върне?"Никога. Не, не става , обясних му и след две години, когато и дядо му си отиде , после и баба му, беше наясно.Не съм го водила на гробищата, но показах смъртните актове. А сега, почне ли да се инати и да ми къса нервите, само казвам, още малко така и аз ще си ида, пък ти се оправяй! Действа.

# 17 9 дек. 2025, 13:46 ч.

Мнения: 5 897

MariyaHris, не знам какви са тези 13-годишни, които правят секс. Около мен няма такива и съответно темата за безопасния секс не е актуална все още.

За смъртта съм обяснила, че това е естествен процес, че е тъжно и тежко, когато някой си отиде, но това е част от живота. Синът ми плака много, когато котката ни почина - животното беше на 21 години, беше му кака с цели 12 години, но я видя как през последните дни се мъчеше и колко трудно ни беше да я заведем на ветеринар, за да я приспят. Питал ме какво ще стане с него, ако аз почина. Обяснила съм му, че ние сме задружно семейство - има баби, дядо, лели, чичо, които ще се грижат за него, ако има нужда. Е, надявам се, че няма да има нужда, но за мен е важно той да се чувства спокоен.

# 18 9 дек. 2025, 14:01 ч.

Мнения: 3

Цитат на: Di Soleil в нд, 07 дек 2025, 18:58

Първо не мисля, че тези въпроси са неудобни. Може ли пример за неудобен въпрос.
Като родител гледам да съм абсолютно в крак с времето и да мога да отговоря на всички въпроси. И отговарям. Не отлагам такива неща, може би не развивам темата до най-голямата дълбочина, спестявам някои грозни или болезнени неща, но не крия. Всяко нещо може да се обясни по разбираем за децата начин съобразен с възрастта. Това, което определно правех е да не подлагам детето на излишна, неподходяща за възрастта му информация в ранна възраст: новините например - за убийства, катострофи, филми с насилие, разговори на възрастни, в които се коментарират неподходящи неща … те предизвикват страхове и въпроси.
Едно е да чуе, че бабата на някое дете е почитала, друго е да чуе по новините за пенсионерка, убита по особено жесток начин в някое село за 10 лева от пияни цигани.

@Di Soleil - страхотен въпрос! Ето няколко реални въпроса, които моите деца са ми задавали:

Мамо, татко и ти правите ли секс?, Защо дядо умря, а бабата на Мария още не е?, Какво е проститутка? (беше го чула на улицата), Ти и татко ще се разведете ли като родителите на Иван?, Защо онзи чичко мирише толкова лошо?.
Видовете „неудобни“ въпроси обикновено са три:
Интимни - за секс, тяло, раждане
Екзистенциални - за смърт, справедливост, Бог
Социални - за бедност, наркотици, насилие, война

Неудобни са, защото НАС ни хващат неподготвени - детето просто иска да разбере света. Съгласен съм с Вас - колкото по-директни сме (възрастово-адаптирано, разбира се), толкова по-добре.

# 19 11 дек. 2025, 12:01 ч.

Мнения: 3

Цитат на: biorabg в вт, 09 дек 2025, 14:09

Цитат на: Uncommon в пн, 08 дек 2025, 12:37

За мен важното е да не се лъже. Всяко нещо, което казва родителят, да е истина. Защото децата възприемат, помнят и когато се разбере, че отговорът е бил лъжа (например за това - от къде идват бебетата, или къде отиват хората, когато умрат) - тогава разочарованието е голямо. Може да се отговори по-простичко, като за малко детенце, но не и да се изрича лъжа, тип легенди, митове и измислици.

Аз самата изгубих доверие в майка ми, когато тя ми каза пълна лъжа за това, как бебето влиза в корема на майката. Попаднах в много неудобно положение, когато разказах тази измислица на децата и едни по-големи деца ми се присмяха. След това никога не съм споделяла с майка ми. Под никога да се разбира - точно никога. Споделях със сестра ми, която е по-голяма и никога не ме е лъгала за нищо.

@Uncommon - това, което споделихте, е наистина важно! Именно загубеното доверие заради лъжа е една от най-болезнените последици.

Аз също съм минал през подобна ситуация като родител - дъщеря ми беше на 6 години, когато ме попита откъде идват бебетата. Тогава реших да бъда честен, но възрастово-подходящ. Просто и обясних, че "Бебето расте в специално място в корема на мама, а за да започне да расте, трябва семенце от татко и яйчице от мама." Беше доволна и не искаше повече детайли тогава.

Година по-късно обаче пак ме попита КАК точно семенцето стига до яйчицето. Тогава вече и обясних по-подробно, но пак с подходящ език за възрастта и.

Истината, казана на достъпен език, винаги е по-добра от красивата лъжа. Вие сте напълно прави.

@MariyaHris - разбирам напълно притеснението Ви за темата със смъртта. И аз дълго се борих с въпроса дали да споделям пълната истина или да "предпазя" детето.

Ето какво открих: когато децата питат: "Умират ли деца в Украйна/Газа?", те всъщност питат: "Аз в безопасност ли съм?".

Затова отговорът може да е честен, но да дава сигурност:
"Да, понякога се случва и с деца, но това е много рядко и много далеч от нас. Ти си в безопасност тук, при мен и татко. Ние винаги ще те пазим."

После можем да добавим: "Когато хората се обичат и се грижат един за друг, както ние се грижим за теб, всички са в безопасност."

Важното не е да скриваме реалността, а да дадем контекст, в който детето да се чувства сигурно. Това е тънката граница, признавам.

А за 5-годишното с целуването - супер реакция! Именно "лично пространство" е ключовата дума.

---

@Пеева - "показах смъртните актове" - това е гениално! Конкретика, която детето може да види и докосне. Много по-мощно от абстрактни обяснения.

И точно това - когато детето преживее първата загуба (вуйчото), след това вече разбира механизма и е подготвено за следващите. Тъжно е, но е част от живота. Вие сте му дали честност вместо измислици и това изгражда доверие.

# 20 11 дек. 2025, 12:37 ч.

Варна
Мнения: 2 440

Ай, ся, чак ,,гениално" едва ли, ама ние сме си само двамата.Така се подреди живота ни. Никога не съм и няма да го лъжа . Смъртта е част от цикъла, не само роднини и близки губим, виждаме съседски некролози, ежечасно новини за инциденти, катастрофи, вируси, войни...Съжалвам, но НЕ сме в безпасност. Преди месец имаше убийство пред блока срещу нас, рано сутринта, малко преди първа смяна( за работещи и за ученици).В училищния двор срещу нас има фитнес уреди. Миналата седмица един мъник, подражавайки на батковците, така се изтърси, рев, не разбрах колко е сериозна контузията, майка му го грабна, в колата и ...Та така. Ей ви един любим цитат ,,Не подготвяй пътека за детето. Подготви детето и то само ще намери пътя си."

# 21 15 дек. 2025, 15:00 ч.

Мнения: 17

Това е много актуален въпрос и наблюдавам същото в практиката си. Децата днес имат достъп до информация от много източници – интернет, връстници, телевизия – и често задават въпроси, за които родителите не са подготвени.

Моят подход е следният:
   1.   Чуйте въпроса спокойно.
Децата понякога задават въпроса, за да проверят реакцията ни, или защото се чувстват объркани. Дори кратко „Харесва ми, че ми каза това, нека поговорим за това“ създава безопасна среда.
   2.   Отговаряйте на нивото на детето.
Не е нужно да давате всички детайли. Обяснете с прости думи, адаптирани към възрастта и зрелостта на детето.
   3.   Бъдете честни, но спокойни.
Ако темата е сложна или тревожна (наркотици, насилие, смърт), не бягайте от въпроса, но не въвеждайте паника. Може да кажете „Това е сериозно, нека заедно разберем какво означава.“
   4.   Обсъждайте стойности и безопасност.
Например при въпрос за наркотици – говорим за здраве, рискове, доверени хора, а не само забрани. При развод – акцент върху това, че детето не е причина за проблемите.
   5.   Наблюдавайте емоциите.
Важно е да забележим дали детето се тревожи, страхува или се чувства виновно, и да реагираме на тези чувства.
   6.   Продължавайте разговора.
Едно обяснение рядко е достатъчно. Добре е темата да се връща постепенно, когато детето има нужда или нови въпроси.

# 22 24 ян. 2026, 14:26 ч.

Варна
Мнения: 490

Дъщеря ми скоро ще стане на 11 години. Питала ме е какво е секс(чула думата да се споменава във филм), как бебето влиза в корема на майката. Не можах да й отговоря адекватно, просто й казах, че е малка и като порасне ще разбере. Не й хареса особено отговора ми, но на мен ми е изключително неудобно да говоря на такива теми с нея.Преди време говорих с майката на нейна съученичка и тя ми сподели, че нейната дъщеря е разбрала какво е секс от други момичета от класа им. Дори въпросните момичета се подигравали как можело тя да не знае за какво става въпрос. Това ме притеснява, че някой друг ще й каже и тя ще остане шокирана, защото е толкова невинна и наивна - само игри са й главата, нито момчета, нито суета я вълнуват. Как да я затормозявам с нещата от живота.

# 23 24 ян. 2026, 14:37 ч.

Мнения: 53 208

Извинявай, ама това е даже безотговорно. Още утре ще и дойде цикълът и тогава какво ще обясняваш? Да не говорим, че няма начин да не разбере съвсем скоро от съучениците си и то по не най-правилния начин. Ако ти е неловко използвай подходящ материал от нета. Сега като си я отрязала веднага ще попита някого другиго.

# 24 24 ян. 2026, 15:56 ч.

Мнения: 4 518

На 11 трябва да знае как влиза бебето в корема, какво е секс, цикъл, предпазни мерки. Също и за наркотиците трябва да е осведомена. Малки, невинни, деца, но животът никога не те пита колко си подготвен. Щом е питала, значи е била готова за отговора. Тя може и да знае, но е очаквала обяснение от теб. Скоро може и да не те попита пак. Ти да мислиш, че не я вълнува, а тя да е намерила отговора сама.

# 25 24 ян. 2026, 18:10 ч.

Мнения: 4 074

За цикъл - обяснява се, че това е част от живота й че е също, което се случва с момиченцето когато стават по-големи.
Нищо общо няма с наркотиците.
Да, на 11 години има момиченца, които знаят за секса дори от собствен опит.
Но това явно не е такова.

Препоръчани теми

Пубертетът при момчетата - тема 19

Неразбиране от страна на свкъра

Как се става пицар?

Какво да правим, когато децата се бият?

Причина:

Причина: