Имам две момченца - на 5 години и на 4 месеца. 
Откакто се е родил малкият, много страдам и ми липсва времето, което преди прекарвах с големия. Таткото много помага и всеки ден успявам да обърна индивидуално внимание на баткото. Вечер, след като сме приспали бебето играем заедно и после се гушваме в леглото и си четем приказки за лека нощ, говорим си ... абе изобщо, той е в една много готина възраст и понякога ми е много тъжно, че покрай грижите за малкия, безсънието, умората и тнт, този период просто ще мине преди да усетя и запомня.
Гледам и да го ангажирам да ми помага с бебето, но на този етап не му е много интересно и често предпочита да си играе или да гледа нещо.
Споделете как беше при вас периодът след 6 годинки? Кога започнаха да не искат например да им четете за лека нощ, да ги гушкате? Кога усетихте, че онова до скоро малко детенце, вече не е толкова малко, а пораства?
Как и какво се промени?
ПС: Знам как темите в БГ мама имат навика да тръгват от някъде и да стигат до съвсем другаде. Ще помоля да не обръщаме тази тема на нещо различно. Категорично не се смятам за типа токсична майка, която иска да чете приказки на сина си до абсолвенския му бал и след това. Но в момента той е на 5 и ми е толкова хубаво да прекарвам време с него. Иска ми се обаче да знам и какво и кога горе долу ме чака. Знам, че всяко детенце е индивидуално, но ще ми е интересно и полезно да чуя вашия опит.
Откакто се е родил малкият, много страдам и ми липсва времето, което преди прекарвах с големия. Таткото много помага и всеки ден успявам да обърна индивидуално внимание на баткото. Вечер, след като сме приспали бебето играем заедно и после се гушваме в леглото и си четем приказки за лека нощ, говорим си ... абе изобщо, той е в една много готина възраст и понякога ми е много тъжно, че покрай грижите за малкия, безсънието, умората и тнт, този период просто ще мине преди да усетя и запомня.
Гледам и да го ангажирам да ми помага с бебето, но на този етап не му е много интересно и често предпочита да си играе или да гледа нещо.
Споделете как беше при вас периодът след 6 годинки? Кога започнаха да не искат например да им четете за лека нощ, да ги гушкате? Кога усетихте, че онова до скоро малко детенце, вече не е толкова малко, а пораства?
Как и какво се промени?
ПС: Знам как темите в БГ мама имат навика да тръгват от някъде и да стигат до съвсем другаде. Ще помоля да не обръщаме тази тема на нещо различно. Категорично не се смятам за типа токсична майка, която иска да чете приказки на сина си до абсолвенския му бал и след това. Но в момента той е на 5 и ми е толкова хубаво да прекарвам време с него. Иска ми се обаче да знам и какво и кога горе долу ме чака. Знам, че всяко детенце е индивидуално, но ще ми е интересно и полезно да чуя вашия опит.
