Примерите ти са потресаващи и никой не може да повярва, че пише нормален в умствено отношение възрастен човек. Не знам дали забеляза, но всички мнения до едно са единодушни, че нещо с теб не е наред, и вместо да се плюнчиш, вземи се замисли. Ако искаш и можеш де...
- Публикувана: 24 март 2025, 10:18 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2025, 23:39 ч.
Как успявате да не мислите за мнението на другите?
Ти ли ще кажеш или лекарят ми? Вземи ти да мислиш, ти не си този, който ще определи дали съм добре.
Примерите ти са потресаващи и никой не може да повярва, че пише нормален в умствено отношение възрастен човек. Не знам дали забеляза, но всички мнения до едно са единодушни, че нещо с теб не е наред, и вместо да се плюнчиш, вземи се замисли. Ако искаш и можеш де...
Нищо не ми е казал и нямам телк.
Защо продължаваш да спориш? Занимавай се с по-важни неща, щом толкова ме намираш ненормална и съм неприятна. Аз като не харесвам някого не общувам с него.
Сега ще кажеш, щом няма да отговарям, що си пуснала тема, пуснах да видя отговори, дори да са негативни. Пишеш,че, който е питал темата не ти харесва и това е. Повече не се занимаваш. Ако съм тъпа, тъпа съм, какво те засяга толкова.
Ами искам да си направя сметката дали си заслужава да се хабя да пиша и да обяснявам или няма никакъв смисъл, защото съфорумката няма капацитета да разбере какво ѝ се казва.
Иначе си права, че не ме засяга дали и до колко някой е тъп. Поради което и не споря с теб, леко си се объркала. Спорове мога да водя по теми, които са ми интересни и с хора, които са ми на нивото.
Иначе си права, че не ме засяга дали и до колко някой е тъп. Поради което и не споря с теб, леко си се объркала. Спорове мога да водя по теми, които са ми интересни и с хора, които са ми на нивото.
Wudu, успокой се че няма да можеш да го разучиш, ако продължиш в същия дух.
Много се палиш и накрая само ти ще изгориш.
Прекалено много емоции влагаш дори в постовете си.
Много се палиш и накрая само ти ще изгориш.
Прекалено много емоции влагаш дори в постовете си.
Wudu, не си тъпа, правиш впечатление на по-чувствителна и може би по-неуверена, плюс средата в малък град, склонна към обсъждане и клюки, сигурно дразни, най-малкото. Но смисъл да влагаш толкова емоция заради познати, хеле пък реакции на непознати във форум, няма никакъв. Всяка емоция, положителна или отрицателна, в реалния живот или онлайн, се отразява на тялото ти, сигурна бъди, така че ползата да се палиш за несъществени неща е точно нулева.
Пак ще напиша - фокусирай се върху себе си, собственото ти спокойствие и мир и всякакви странични хора - познати, съседи, колеги, ще станат фон. Единствено ако си подложена на системен тормоз в работна среда от колеги, в някакъв колектив, заради уязвимост, да ти се подиграват или обиждат, bullying, mobbing, трябва да се реагира по-категорично. В други случаи се научи да игнорираш.
Пак ще напиша - фокусирай се върху себе си, собственото ти спокойствие и мир и всякакви странични хора - познати, съседи, колеги, ще станат фон. Единствено ако си подложена на системен тормоз в работна среда от колеги, в някакъв колектив, заради уязвимост, да ти се подиграват или обиждат, bullying, mobbing, трябва да се реагира по-категорично. В други случаи се научи да игнорираш.
Wudu, не си тъпа, правиш впечатление на по-чувствителна и може би по-неуверена, плюс средата в малък град, склонна към обсъждане и клюки, сигурно дразни, най-малкото. Но смисъл да влагаш толкова емоция заради позати, хеле пък реакции на непознати във форум, няма никакъв. Всяка емоция, положителна или отрицателна, в реалния живот или онлайн, се отразява на тялото ти, сигурна бъди, така че ползата да се палиш за несъществени неща е точно нулева.
Пак ще напиша - фокусирай се върху себе си, собственото ти спокойствие и мир и всякакви странични хора - познати, съседи, колеги, ще станат фон. Единствено ако си подложена на системен тормоз в работна среда от колеги, в някаъв колектив, заради уязвимост, да ти се подиграват или обиждат, bulling, mobbing, трябва да се реагира по-категорично. В други случаи се научи да игнорираш.
Пак ще напиша - фокусирай се върху себе си, собственото ти спокойствие и мир и всякакви странични хора - познати, съседи, колеги, ще станат фон. Единствено ако си подложена на системен тормоз в работна среда от колеги, в някаъв колектив, заради уязвимост, да ти се подиграват или обиждат, bulling, mobbing, трябва да се реагира по-категорично. В други случаи се научи да игнорираш.
Друга също, хем ми казваше, че не съм бърза, не върша работата си навреме, хем ме караше да я заместя няколко пъти на ден. Като и отказах един път, по основание, че имам много работа за вършене така ми се развика, че се уплаших. От този ден спря да ми общува.
Аз също се бях развикала на някой, но казах, че хиляди пъти съжалявам и се извиних пред всички.
Всеки Божи ден, една хубава дума не съм чула, само лоши неща.
Ми като нямам уста, напуснах. Веднага е почнал някой техен познат вместо мен.
Съжалявам, че са ти се случвали такива неща. Щом смяташ, че е имало такова отношение към теб, като Mobbing, Bullying на работа, щом се случва често и с различни хора, най-разумното е да се обърнеш за съвет към психолог, защото повечето тук, във форума, не сме такива и не можем да ти помогнем. Професионалист в няколко сесии ще те изслуша, научи как да реагираш при bullying, отделно как да овладяваш емоциите и реакциите си, което е важно за теб самата, и общуването с околните ще се подобри значително. На твое място бих помислила за този вариант.
Може да ме обвините в липса на емпатия(и съвсем няма да сгрешите, вероятно), но за мен тук случаят е неспасяем...
Нормално е да мислиш така.
Не искаш ли да си помогнеш и специалистите ще са безсилни.
Когато човек се знае цената, мнението на другите не го интересува.
Преди много години попаднах на една "сентенция", която описва абсолютно точно виждането ми по този въпрос : "Не ми е важно какво мислят другите за мен. Важно ми е какво мисля аз за тях."
Не разбирам защо нападате авторката и смятате, че се изказва необективно и незряло.
Явно не сте запознати какви интриги са възможни в един трудов колектив. Дъщеря ми е на 25 и от година работи. Такива неща ми е разказвала за тяхната реномирана и голяма фирма, че дори и аз с моите змийски колежки за толкова години не съм си представяла. Да започнат да те товарят с повече работа, за да не ходиш по кафета, е най-малкото, което "доброжелателните" ти колеги могат да постигнат.
Преди много години попаднах на една "сентенция", която описва абсолютно точно виждането ми по този въпрос : "Не ми е важно какво мислят другите за мен. Важно ми е какво мисля аз за тях."
Не разбирам защо нападате авторката и смятате, че се изказва необективно и незряло.
Явно не сте запознати какви интриги са възможни в един трудов колектив. Дъщеря ми е на 25 и от година работи. Такива неща ми е разказвала за тяхната реномирана и голяма фирма, че дори и аз с моите змийски колежки за толкова години не съм си представяла. Да започнат да те товарят с повече работа, за да не ходиш по кафета, е най-малкото, което "доброжелателните" ти колеги могат да постигнат.
Утро, авторката не пише само за трудовия колектив, а за всички хора около нея. Роднини, "приятели", познати, че и непознати (даже случайно детенце в заведение отишло да каже разни нелицеприятни неща). Всеки един в ежедневието около нея Е срещу нея. Това е проблемът. Прекаленото вторачване в собствената значимост. Иначе има всякакви гадове, но зрелият човек със самочувствие обикновено се научава да не ги забелязва или поне да не им се връзва.
Аз работех на трудов договор от 18 годишна, била съм и в огромен женски колектив. Пълен змиярник. Нито клюки, нито интриги са стигнали до мен. Защото не съм давала ухо. За мен какво да говорят, като почти не съм им давала тема за разговор. Освен да са обсъдили външен вид, което ми е малко да се изразя меко - абе премествам си китката 😊 Поне са ме питали - ти помниш ли когато нещо стана? И ми разказват. Ами - не. Там съм била и въобще не съм разбрала. Защото съм отишла да работя не да пием кафе и да си лафим като първи дружки.
В момента и двете ми деца работят - едното в София, в много голяма компания. Проблеми - никакви от това естество
Малкият от година работи в мандрата в малкия град. Работи с разни "лекички" на моята възраст, които викат и крякат. Но за него е важно, че си върши работата, взема си парите и толкова. И при това е само на почти 19. И се радвам, че в тази мандра гради трудови навици и се сблъсква с всякакви хора, за да може в бъдеще да му е по- лесно.
В момента и двете ми деца работят - едното в София, в много голяма компания. Проблеми - никакви от това естество
Малкият от година работи в мандрата в малкия град. Работи с разни "лекички" на моята възраст, които викат и крякат. Но за него е важно, че си върши работата, взема си парите и толкова. И при това е само на почти 19. И се радвам, че в тази мандра гради трудови навици и се сблъсква с всякакви хора, за да може в бъдеще да му е по- лесно.