Деменция ли е?

Много благодаря за отговорите! Засега невролога каза да го пие 2 месеца. После какво ще правим? Може ли да се взима по-дълго време, или постоянно, от тук нататък?
И още нещо. Правихме ЯМР заради симптомите, да се изключи инсулт или тумор. Няма такива проблеми, слава Богу, но находката е корова атрофия на мозъка 1-2 степен, това ли е признака  за деменцията на органично ниво?

Здравейте! Аз също се интересувам от мнение за майка ми, която е на 73 с диабет и сърдечна недостатъчност. На скенер но глава се отчете корова атрофия и данни за съдова болест.  Невроложката каза деменция, но диска така и не е видяла още. Има ли някой с опит в деменция? На моменти,  като се ядоса или притесни, и не може да се успокои изпада в някаква криза и става друг човек,  супер агресивен, говори неща, псува, иска да причини болка на околните, чупела е и даже се опита да пали. Но, помни, какво е направила, ориентирана е и като премине тази агресия си е нормална все едно нищо не е станало. Не знам, колко оценката й е реална за нещата, но не се губи в пространството и няма сериозни проблеми с паметта. Аз не мога да разбера психично разстройство ли е или деменция? Има ли такъв вид деменция,  като нейния, защото мъжът ми смята, че й няма нещо, просто инат, което за мен е абсурдно.  Беше за ден в психиатрия и там ни казаха, че уж няма психично разстройство и ни насочиха към невролог, споменаха и нещо за диабетната полиневропатия.

Начало на деменция е, да. Хубаво е да и изпишат нещо за това състояние. Някои хора с деменция, които са били иначе кротки и неконфликтни, стават наистина агресивни. Ужасно е, и ние се борим с това, засега агресията е само словесна....

Баща ми  е с деменция. Опитах ме лечение с няколко медикамента. От лекарствата става по агресивен и превъзбуден. Вече се страхувам да опитваме с друго лекарство.

Според мен, правилно се страхувате.
Лекарствата ще помогнат на науката, може би да, може би не, уж...

На човека ще помогнете вие, според силите и възможностите си - уважение, присъствие, обгрижване.. Ако сте повече хора в семейството, ще е по-лесно.
И най-вече обич.

И аз се вмъквам в тази тема. Началната деменция не е с такива видими симптоми и може да бъде хваната само от профилактично изследване с невропсихологични тестове. В този случай лечението има смисъл,защото отлага с години развитието на болестта,т.е.на.същинското оглупяване. За съжаление това не е практика в България и когато се диагностицира деменция това е вече на етапа, в който и близките могат да поставят диагнозата. От този момент нататък на практика лекарствата не носят особена полза,стадият е доста напреднал Така че към всяко плофилактично изследване не е зле след 55год, на всеки няколко години да се ходи на психолог за тестове,които ще покажат нещата преди да се видят на който и да е скенер.

Бихте ли препоръчали добър лекар в тая област? В Александровска всички специалисти са със запълнен график. А ми трябва скоро.
Благодаря!

Питай в Свети Наум и Никола Шипковенски.

Баща ми е с начална фаза след операция с пълна упойка, която отключи болестта. Невролога назначи Мексия и каза, че няма какво друго да забави развитието на болестта. Искам да попитам, има ли някъде център за лечение на деменция? В Александровска кои специалисти се занимават с това и как да се запиша? Четох, че там има специалисти, които са добри и могат да забавят развитието на болестта, но така и не разбрах кой точно и къде. Трябва да го заведем задължително.

Виж екипа на Акад.- Проф. Трайков и Мехрабиян. Информация има на сайта на болницата в подменю клиника по нервни болести. Но се чака доста,  за професора имаше часове чак за края на октомври.

Здравейте ! Чета във форума от известно време в опит да си изясня какво се случва с дядо ми. Намерих много полезна информация, но все още се чувствам объркана и бих искала да споделя с Вас преди да предприема обиколка по лекари. Дядо от 5 години остана сам след като мама и баба починаха в кратък интервал. Прибрахме го в къщата му в града по- близо до нас. Винаги е бил труден за съжителстване, но в последно време проявява доста странно поведение. Ината, неразбирането и несъобразяването с това какво го съветваш го е имало винаги. Преди 2 месеца го оперираха от херния и от тогава забелязвам значителна промяна в поведението му. Няма никакви проблеми с паметта, знае идеално кой ден сме, колко горе долу трябва да е часа, борави с пари. След операцията още в болницата беше дезориентиран, отдадох го на упойката. След изписването се раздвижи доста бързо, което дори мен ме очуди, но вече не е така активен както преди(преди излизаше на разходка 2 пъти на ден, бавно и с бастун, но все пак, сега излиза веднъж на няколко дни). Денем все по- често го намирам задрямал, напоследък пренебрегва телевизора, който преди винаги беше включен на максимален звук, сега от 10 ходения при него, в 2 ще го заваря с включен телевизор. От години не спи легнал, той самия не може да обясни защо, спи на фотьойла си, но в последния месец го намирам да дреме подпрял ръце на кухненската маса, което е странно, сякаш умората го е повалила и не е могъл да си иде на фотьойла. Най- големия проблем е, че започна да измисля и разказва неща, които не са се случили. Смесва реални хора с измислени събития, преразказва разговори, които не са се водили изобщо. Фонсира се върху определени теми. Последното е, че имаме буболечки, които са му извадили конците на панталона. Опитах да обясня, че нямаме такива и буболечка не може да вади кончета, но той сякаш отказва да проследи логиката и не ме разбира. Понякога идва жена, която му помага да се изкъпе по- обстойно отколкото той може сам. Днес такава жена дойде, но се е държал странно и е разказвал недействителни събития. Проблема с буболечките се е превърнал в проблем с рана на дупето(жената го е видяла докато го къпе и каза, че е нещо като лека екзема). Казал и е, че е ходил на лекар, който му е изписал паста. Мажели го две жени, с които на младини ергенувал, но аз схм му забранила защото според мен те можели да го намажат с нещо отровно и съм му казала да я хвърли. После разказал как ходил при един лекар, той го пратил при жени в болницата да му махнат коричките от раните, искали му 50 лева, той нямал и взел назаем от един хирург, после аз съм ги възстановила. Нищо от този разказ не е реално в нито една част. Нито е ходил при лекар, нито има паста, нито други жени, които го посещават и тн. Освен това е излъгал жената, че аз съм казала да си остави номера за да го има дядо(а всъщност много несъобразително не се бях сетила да я предупредя да не го прави, тъй като той прилага телефонен тормоз и след около половин час от тръгването и е почнал да и звъни). Изпитвам голямо объркване от това, което става и съжалявам, че разказвам толкова обстойно, но търся отговор защо се случва така. Чета много в последните месеци и психиатър и всичко прочетено ме води към деменция с телца на Леви или някакво друго дегенеративно заболяване. Този пример е само един от многото, които се случиха за последните 2 месеца. Общо взето проблема е, че разказва неща, които не са се случвали никога. В телефонен разговор с моя роднина я е питал за баща и, който почина 90 и някоя година. Имаше период с чести падания, който започна преди около 10 години. Сега няма толкова чести падания, но и се движи значително по- бавно и с бастун. Всъщност причината да идва понякога жена да му помага с къпането е падане през зимата в банята, след което се изплаши да влиза сам. Повтаря ми едни и същи неща в разговор, когато ми звъни или когато отида при него започва като записана плоча да говори едно и също в един и същ ред. Напоследък трудно не разбира ако обяснявам нещо по- сложно, трябва д ами говоря на порции( например “утре няма да дойда, защото ще пътувам някъде” не може да асимилира казано наведнъж, а трябва да поднасям на части и с много обяснения). Съмнявам се, че кма начална форма на някакво нарушение( вид деменция). След няколко дни ще навърши 87 години.

Имате ли наблюдения дали има ефект след прием на цитиколин? Вие какви лекарства давате на вашите близки и има ли някаква промяна в състоянието?