Тогава буквално ми обясни как има такива деца, въпреки грижите и възпитанието и напълно здравословната семейна среда?
- Публикувана: 26 март 2025, 18:45 ч.
- Последно мнение: 3 юни 2025, 09:31 ч.
Adolescence / Юношество - или къде сбъркахме?
Наизуст друг път!
Ти пак не каза- деца имаш ли?
Никога не си застрахован от грешки, но аз поне до сега, почти пълнолетни са, знам какво съм свършила.
Знам и колко от приятелите на моите познавам, знам им друмите, поне до 20часа , всеки ден.
Не е нормално да обвиняваш дете, за грешките на родителите му.
Ти пак не каза- деца имаш ли?
Никога не си застрахован от грешки, но аз поне до сега, почти пълнолетни са, знам какво съм свършила.
Знам и колко от приятелите на моите познавам, знам им друмите, поне до 20часа , всеки ден.
Не е нормално да обвиняваш дете, за грешките на родителите му.
Не е нормално да обвиняваш дете, за грешките на родителите му.
Не е нормално да обвиняваш дете, за грешките на родителите му.
Още ли говорим за подрастващи
Тогава буквално ми обясни как има такива деца, въпреки грижите и възпитанието и напълно здравословната семейна среда?
Да върна малко темата в сериозните рамки, които заслужава.
Заставам 100% зад тези думи! Включително и за възрастовото разграничение.
И да допълня. За да "пуснем" децата в интернет, е необходимо самите ние да се ориентираме добре там. Да покажем на децата добри и лоши практики, да ги шокираме с нещо, ако е необходимо - за да осъзнаят, че действията в интернет са като в реалния живот - всяко действие оставя следи и има последствия. За мен са непонятни изказвания, "какво да го контролирам, той се оправя по-добре от мене с компютрите". Извинете, но родителят трябва да е винаги една крачка пред детето, да знае повече, да познава опасностите - всичко друго е безотговорно.
Не наблюдавам подобен тренд сред младите хора в обкръжението ни. Може би така е само в нашия балон, не знам. Децата ни са на 21,18,16, очертават се като отговорни, амбициозни, здраво стъпили на краката си. Приятелите им са подобен тип - всички учат, развиват се, градят бъдещето си, търсят и предпочитат стабилни връзки. Споделят, търсят съвет, активни са. В същото време широкоскроени, приемащи и любопитни. Хубаво поколение е пред очите ми.
Наскоро писах в една друга тема, че за съжаление в България ножицата между отговорните и сериозни деца и "другите" се отваря жестоко. Контрираха ме, че в цял свят е така. Проблемът тук е, че разделението не е на база финансов/социален статут, а точно на база семейни ценности, родителски пример и отделяне на внимание. Покрай децата ми (вече 20+), имам наблюдение над огромен брой млади хора със съвсем различен бекграунд. Там, където семейството е отбор, децата са наблюдавани и насочвани, когато е било необходимо, и уважавани и изслушвани след това, резултатите са винаги добри, дори ако семейството не разполага с кой знае какви възможности. И обратното - деца, оставени без внимание, са лесна плячка за всякакви крайности и отклонения, въпреки привидно светлото бъдеще, осигурено от родителите под формата на финансова осигуреност, скъпоплатено образование и подобни.
Има два свята, и личният балон е точно това - балон, а не метална сфера. Тоест - лесно може да бъде спукан, затова не трябва да ни е все едно какво има отвън
Темата е много сериозна, но мижавият интерес, начина на обсъждане и повърхностните реакции са всъщност симптоматични защо се случват някои от нещата, които се случват с обществото ни.
За да държим децата далеч от екрани и интернет трябват съвсем малко родителски усилия в детско-градинска и предучилищна възраст. От 6 до към 10-12 г. родителските усилия в тази посока вече са сериозни и обикновено са работещи, когато са в посока запълване на времето с алтернативни занимания - спорт, изкуства и т.н. и прекарване на качествено време с детето. Това коства средства, време, усилия. Изисква родителска мотивация и нерви. Малко успяват. А е важно, защото това са годините, в които поставяме основите, подреждаме приоритетите и житейските важности. Дойде ли пубертета, вече трудно се наместват основни неща, евентуално малко се пипват фините настройки и то ако връзката родител-дете е здрава и стабилна. Рядко, съдейки по тийн-темите във форума.
След 11-12 годишна възраст или след началото на пубертета "информационното затъмнение" е невъзможно и липсата на интернет е дори вредна, поне в моя свят. Започва да им трябва в училище, работят много онлайн. Няма начин, а и не бива да бъдат държани на тъмно. Но по мое мнение до тази възраст представите за "нормално" вече са изградени , поне в груби граници. Това, което може да ги измъкне от стабилността и да им изкриви основата не е виртуалната реалност, а житейски сътресения, над които нямат власт но им се отразяват сериозно - например загуба на родител, развод, рязка загуба на среда и приятели (смяна на държава например), насилие над тях или близък.
След 11-12 годишна възраст или след началото на пубертета "информационното затъмнение" е невъзможно и липсата на интернет е дори вредна, поне в моя свят. Започва да им трябва в училище, работят много онлайн. Няма начин, а и не бива да бъдат държани на тъмно. Но по мое мнение до тази възраст представите за "нормално" вече са изградени , поне в груби граници. Това, което може да ги измъкне от стабилността и да им изкриви основата не е виртуалната реалност, а житейски сътресения, над които нямат власт но им се отразяват сериозно - например загуба на родител, развод, рязка загуба на среда и приятели (смяна на държава например), насилие над тях или близък.
И да допълня. За да "пуснем" децата в интернет, е необходимо самите ние да се ориентираме добре там. Да покажем на децата добри и лоши практики, да ги шокираме с нещо, ако е необходимо - за да осъзнаят, че действията в интернет са като в реалния живот - всяко действие оставя следи и има последствия. За мен са непонятни изказвания, "какво да го контролирам, той се оправя по-добре от мене с компютрите". Извинете, но родителят трябва да е винаги една крачка пред детето, да знае повече, да познава опасностите - всичко друго е безотговорно.
Широкообхватна тема за съвременната субкултура на инсели, редпилъри, последователи на Андрю Тейт и други женомразци, и децата ни, може би пряко или косвено повлияни от нея.
Наскоро писах в една друга тема, че за съжаление в България ножицата между отговорните и сериозни деца и "другите" се отваря жестоко. Контрираха ме, че в цял свят е така. Проблемът тук е, че разделението не е на база финансов/социален статут, а точно на база семейни ценности, родителски пример и отделяне на внимание. Покрай децата ми (вече 20+), имам наблюдение над огромен брой млади хора със съвсем различен бекграунд. Там, където семейството е отбор, децата са наблюдавани и насочвани, когато е било необходимо, и уважавани и изслушвани след това, резултатите са винаги добри, дори ако семейството не разполага с кой знае какви възможности. И обратното - деца, оставени без внимание, са лесна плячка за всякакви крайности и отклонения, въпреки привидно светлото бъдеще, осигурено от родителите под формата на финансова осигуреност, скъпоплатено образование и подобни.
Има два свята, и личният балон е точно това - балон, а не метална сфера. Тоест - лесно може да бъде спукан, затова не трябва да ни е все едно какво има отвън
Темата е много сериозна, но мижавият интерес, начина на обсъждане и повърхностните реакции са всъщност симптоматични защо се случват някои от нещата, които се случват с обществото ни.
За какво липсват данни, че не разбрах?
Общувам и наблюдавам подрастващи навън, у нас, вече пораснали, още растящи, различни. Една голяма част от тях са от от това, което наричаме "нормални" семейства, но резултатите не бихме нарекли нормални.
Разбира се, най-удобно е да се заключи, че родителите на тези деца са виновни, не са ги възпитали, не са били ангажирани, не са им взели телефоните, като е било време и т.н., но в крайна сметка какво от това, когато техните деца общуват с нашите? И колкото и да вика човек "ний не сме такива, как' Сийке", даже 'нормалните' деца са поне косвено засегнати от това, което се случва около тях, а понякога и пряко. Докато големите си седят в балона и смятат, че всичко е топ.
Общувам и наблюдавам подрастващи навън, у нас, вече пораснали, още растящи, различни. Една голяма част от тях са от от това, което наричаме "нормални" семейства, но резултатите не бихме нарекли нормални.
Разбира се, най-удобно е да се заключи, че родителите на тези деца са виновни, не са ги възпитали, не са били ангажирани, не са им взели телефоните, като е било време и т.н., но в крайна сметка какво от това, когато техните деца общуват с нашите? И колкото и да вика човек "ний не сме такива, как' Сийке", даже 'нормалните' деца са поне косвено засегнати от това, което се случва около тях, а понякога и пряко. Докато големите си седят в балона и смятат, че всичко е топ.
Нормално е да имаме различни мнения. Живеем на различни места, имаме различен родителски подход, ежедневие, време, възможности, разбирания. Имаме и различни по възраст и характер деца. Балоните ни са различни.
Данни за какво конкретно се търси не разбирам и аз. И защо не можем да описваме свободно личните си наблюдения от личните си балони също не разбирам?
Данни за какво конкретно се търси не разбирам и аз. И защо не можем да описваме свободно личните си наблюдения от личните си балони също не разбирам?