С мен си процедирам така. Не се съпротивлявам и първите дни вечеряме в 18ч. вместо в 19. И не продължава вечно
Не е страшно. Просто много харесвам настоящото време и много мрънкам по утрешното.
И ние сме си на 2 дремки. Аз се водя по бебето - тя много плавно и леко мина от 3 на 2 дремки и съм убедена, че така ще си настрои и следващия преход.
Не ме интересуваме нищо, освен детето и нито му видях номер, нито автомобила. Помня, че беше служебен. Обаче по едно време, докато гледах детето, видях че тръгна. А аз му казах, че отиваме в Токуда. По пътя до там бях на аварийни, отзад съм с етикет "Бебе в колата". Карах бавно, на няколко пъти ми свиреха на светофар да тръгна (не исках да тръгвам бързо, за да може ако има травма, да не стимулирам още). Изпреварваха ме, псувайки ме, ако се виждаше столчето в колата и че аз плача. На пътя, докато бях с детето отвън (на мястото на инцидента) аз плачех и държах детето в ръцете, никой не спря, никой. Даже един по-назад свиреше, защото става задръстване.

Препоръчани теми