дам ,и аз чакам някой да сподели нещичко,тамън ми стана интересно и всички млъкнаха 
- Публикувана: 24 март 2007, 11:00 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2008, 10:34 ч.
Случи ми се нещо странно..
Здравейте и от мен, изчетох темата на един дъх, страшно интересно разказвате. Ето и нещо от мен което ми се случи преди почти 7 год.
Имах дядо който страшно много обичах, и когато се разболя и влезна в болница всеки ден бях при него. Последният път когато отидох много се изненадах че изглеждаше всякак никога не е бил болен (беше в болница около 3_4 месеца), дори лекарите казаха че искали да го изпишат след 2 дена. Когато си за тръгвах, го целунах и му казах че на другия ден пак ще дойда, той ме хвана за ръката и ми каза да не идвам че са щяли да го изкарат от болницата в други ден и че тогава съм щяла да го видя, и да съм казала на баща ми и сестра ми те да отидели. Когато се прибрах (тогава бях останала при баба ми за известно време понеже и тя по същото време не беше мн добре) се обадих на татко и му казах какво е казал дядо. На другия ден дядо почина, изчакал е да види татко и сестра ми и след като си тръгнали, казал на баба да ми предаде да не съм се била сърдила, че много ме обичал и сме щяли да се видим. След 2 дена беше погребението, вечерта когато си легнах сънувах че сме на погребението, но аз бях седнала на една пейка в парка до гробищата. Дядо дойде при мен и ми каза че много съм му липсвала, хвана ме за ръка и тръгнахме из градината, каза ми че искал да отида с него, да ми покаже къде живеел сега, че там било много хубаво, че другите ми баба и дядо(които аз не познавам) ме чакали и искали да се запознаем. В един момент чух как майка и татко викаха след мен, но не можех да ги видя, просто ги чувах, казах на дядо че не мога да дойда понеже те ще се притесняват за мен като не знаят къде съм, а той каза че щял да им каже по късно че съм била при него, и да не му се сърдели. Пак тръгнахме, и тогава усетих как някои ме хвана за ръката и чух баба ми да плаче, тогава се събудих. Бях на леглото на дядо ми, и цялата обляна във вода. До мен беше баба ми с леген вода, поредния който се канила да изсипе върху мен, след като почти 2 часа не можела да ме събуди. От тогава 3 год подред на един и същия ден (този на погребението) го сънувах.
Сега спирам че стана много дълго, друг път ще ви разкажа и другите сънища, както и някои доста странни неща които са ми се случвали
Имах дядо който страшно много обичах, и когато се разболя и влезна в болница всеки ден бях при него. Последният път когато отидох много се изненадах че изглеждаше всякак никога не е бил болен (беше в болница около 3_4 месеца), дори лекарите казаха че искали да го изпишат след 2 дена. Когато си за тръгвах, го целунах и му казах че на другия ден пак ще дойда, той ме хвана за ръката и ми каза да не идвам че са щяли да го изкарат от болницата в други ден и че тогава съм щяла да го видя, и да съм казала на баща ми и сестра ми те да отидели. Когато се прибрах (тогава бях останала при баба ми за известно време понеже и тя по същото време не беше мн добре) се обадих на татко и му казах какво е казал дядо. На другия ден дядо почина, изчакал е да види татко и сестра ми и след като си тръгнали, казал на баба да ми предаде да не съм се била сърдила, че много ме обичал и сме щяли да се видим. След 2 дена беше погребението, вечерта когато си легнах сънувах че сме на погребението, но аз бях седнала на една пейка в парка до гробищата. Дядо дойде при мен и ми каза че много съм му липсвала, хвана ме за ръка и тръгнахме из градината, каза ми че искал да отида с него, да ми покаже къде живеел сега, че там било много хубаво, че другите ми баба и дядо(които аз не познавам) ме чакали и искали да се запознаем. В един момент чух как майка и татко викаха след мен, но не можех да ги видя, просто ги чувах, казах на дядо че не мога да дойда понеже те ще се притесняват за мен като не знаят къде съм, а той каза че щял да им каже по късно че съм била при него, и да не му се сърдели. Пак тръгнахме, и тогава усетих как някои ме хвана за ръката и чух баба ми да плаче, тогава се събудих. Бях на леглото на дядо ми, и цялата обляна във вода. До мен беше баба ми с леген вода, поредния който се канила да изсипе върху мен, след като почти 2 часа не можела да ме събуди. От тогава 3 год подред на един и същия ден (този на погребението) го сънувах.
Сега спирам че стана много дълго, друг път ще ви разкажа и другите сънища, както и някои доста странни неща които са ми се случвали
ако баба ти не те е била събудила сега според мен нямало да си сред живите..той е дошъл за да те вземе при него,в новия свят,в който той се намира..в предните постове имаше една жена,която като е била на 13 се събудила и видяла черен силует да се рее над баба й.. това е бил дядото на тази жена,тоест мъжът на бабата..след два дена починала..та си мисля че и дядо ти по подобен начин е искал да те вземе при себе си..
ако баба ти не те е била събудила сега според мен нямало да си сред живите..той е дошъл за да те вземе при него,в новия свят,в който той се намира..в предните постове имаше една жена,която като е била на 13 се събудила и видяла черен силует да се рее над баба й.. това е бил дядото на тази жена,тоест мъжът на бабата..след два дена починала..та си мисля че и дядо ти по подобен начин е искал да те вземе при себе си..
Не би се получило- щяха да я върнат. Дядото несъзнателно без да си дава сметка за последствията е искал да я заведе да види, но тя при всички положения щеше да бъде върната след като не и е време. Току-що починалите имат още силна връзка със земния свят и често правят връзката между близките си и отвъдното (откъдето може доста да разберем за това какво е там) . Впоследствие тази възможност им се отнема до известни ограничения докато не секне в един момент завинаги.
Колкото до момента преди смъртта му, дядо ти е знаел вероятно че ще си отиде. На тези, които "си чакат реда" им се дава възможност напоследък да се сбогуват и затова денят преди смъртта обикновенно се чувстват много добре, често съвсем като здрави. Медиците ги знаят тези неща, странно че се канели да го изписват. Колкото до самите болни, те много често са посещавани от тяхни починали близки, които ги подготвят психически за това, което ще се случи и те си знаят за какво им се дава това добро самочувствие.
Не веднъж съм изказвала съмнение по повод странните неща. Но това не ми пречи да ви чета с интерес. На мен също ми се случиха две неща , може би за някои странни, но аз си имам обяснение за тях. Ще си позволя да ги разкажа.
Първото- преди около 2 месеца. Синът ми беше с висока температура ( затова случката я отдавам на това- бълнувал е). Спеше, изведнъж заплака, събуди се, надихна се и седна в леглото с поглед втренчен към входната врата. Аз седнах до него на леглото. Той крещеше и посочваше с пръст- "Мамо,виж го този, виж го". Като седнах на леглото, явно му пречех да го вижда, защото той се дръпна настрани, така че да може да вижда зад мен, не отделяше поглед от мястото и само викаше- "Мамо, идва, виж го! ". Аз нарочно се мърдаш няколко пъти да застана пред погледа му, а той отново се отместваше, понеже му пречех да вижда и като се изместеше наблюдаваше и следеше нещо с поглед. Пак казвам- не вярвам особено, но не мога и да отрека нещо, затова започнах да се моля, казах на детето да се помолим заедно. Не изпитвах никакъв страх за себе си, единствено ме беше страх да не би да идва някой да прибере детето ми с тая висока почти 40 гр температура. Страхувах се да не умре детето. Започнах "Отче наш", детето повтаряше след мен- то знае молитвата. В момента, в който я завършихме и казахме "Амин", и се прекръстихме- той видимо се успокои, спря да вика, легна. Попитах виждаш ли още нещото- каза не. На въпросите ми мъж ли беше, как беше облечен и т. н отговаряше с "не знам". Сигурна съм, че е бълнувал, но е факт, че всичко свърши, когато се помолихме.
Втората ми странна случка е свързана с големия ми син и е отпреди месец. Отдавам всичко на майчиното шесто чувство и на силната връзка майка- дете. На 23 май набирам сина ми по телефона- "Няма връзка с този номер", втори опит - "Няма връзка с този номер". Лека тревога се надигна в мен- трето, четвърто, ен-то позвъняване- "Няма връзка с този номер". Така около 34 пъти. Кръвта ми се качи в главата, краката ми се подкосиха и усетих странна мисъл- детето ми е катастрофирало. Запалих колата и тръгнах към града (бях на вилата)- минах първото кръстовище и си казах- "Глупости, няма нищо, чисто е- не може да е катастрофирал, какви си ги мисля". Минах второто кръстовище- "Ама съм и аз, няма такова нещо, глупости, от къде на къде ще е катастрофирал". Продължавам нататък, следва завой, след завоя- полицейска кола с пуснати буркани и 2 полицая стоят до нея. Още докато ги видях и си казах- "Ето, тука е. " Продължих още малко напред и от завоя се показа мотора на сина ми, две каски, разпиляни по земята, триъгълник, очертания с тебешир и... никой. Не помня как съм спряла, само крещях- детето ми, кажете ми какво е станало, къде е. А полицаят ми се скара- "Госпожо, задръствате движението, изтеглете се". Молех го да ми каже какво е станало. Не помня как и къде съм обърнала колата, дали съм спирала или не, не помня как съм стигнала до спешното, но когато влязох и плачейки попитах дали е там, той ме е чул и излезе да ми каже , че е добре и няма нищо страшно. Тогава краката мис е подкосиха и едвам успях да седна. А той ме попита- ти от къде разбра, кой ти се обади. Казах му, че никой не ми се е обаждал, ттръгнала съм да го търся и съм видяла мотора. Всички наоколо в спешното- доктори, сестри, полицаи - ме гледаха сякаш съм луда.
За щастие синът ми не пострада, но приятелката му беше със счупен крак.
Първото- преди около 2 месеца. Синът ми беше с висока температура ( затова случката я отдавам на това- бълнувал е). Спеше, изведнъж заплака, събуди се, надихна се и седна в леглото с поглед втренчен към входната врата. Аз седнах до него на леглото. Той крещеше и посочваше с пръст- "Мамо,виж го този, виж го". Като седнах на леглото, явно му пречех да го вижда, защото той се дръпна настрани, така че да може да вижда зад мен, не отделяше поглед от мястото и само викаше- "Мамо, идва, виж го! ". Аз нарочно се мърдаш няколко пъти да застана пред погледа му, а той отново се отместваше, понеже му пречех да вижда и като се изместеше наблюдаваше и следеше нещо с поглед. Пак казвам- не вярвам особено, но не мога и да отрека нещо, затова започнах да се моля, казах на детето да се помолим заедно. Не изпитвах никакъв страх за себе си, единствено ме беше страх да не би да идва някой да прибере детето ми с тая висока почти 40 гр температура. Страхувах се да не умре детето. Започнах "Отче наш", детето повтаряше след мен- то знае молитвата. В момента, в който я завършихме и казахме "Амин", и се прекръстихме- той видимо се успокои, спря да вика, легна. Попитах виждаш ли още нещото- каза не. На въпросите ми мъж ли беше, как беше облечен и т. н отговаряше с "не знам". Сигурна съм, че е бълнувал, но е факт, че всичко свърши, когато се помолихме.
Втората ми странна случка е свързана с големия ми син и е отпреди месец. Отдавам всичко на майчиното шесто чувство и на силната връзка майка- дете. На 23 май набирам сина ми по телефона- "Няма връзка с този номер", втори опит - "Няма връзка с този номер". Лека тревога се надигна в мен- трето, четвърто, ен-то позвъняване- "Няма връзка с този номер". Така около 34 пъти. Кръвта ми се качи в главата, краката ми се подкосиха и усетих странна мисъл- детето ми е катастрофирало. Запалих колата и тръгнах към града (бях на вилата)- минах първото кръстовище и си казах- "Глупости, няма нищо, чисто е- не може да е катастрофирал, какви си ги мисля". Минах второто кръстовище- "Ама съм и аз, няма такова нещо, глупости, от къде на къде ще е катастрофирал". Продължавам нататък, следва завой, след завоя- полицейска кола с пуснати буркани и 2 полицая стоят до нея. Още докато ги видях и си казах- "Ето, тука е. " Продължих още малко напред и от завоя се показа мотора на сина ми, две каски, разпиляни по земята, триъгълник, очертания с тебешир и... никой. Не помня как съм спряла, само крещях- детето ми, кажете ми какво е станало, къде е. А полицаят ми се скара- "Госпожо, задръствате движението, изтеглете се". Молех го да ми каже какво е станало. Не помня как и къде съм обърнала колата, дали съм спирала или не, не помня как съм стигнала до спешното, но когато влязох и плачейки попитах дали е там, той ме е чул и излезе да ми каже , че е добре и няма нищо страшно. Тогава краката мис е подкосиха и едвам успях да седна. А той ме попита- ти от къде разбра, кой ти се обади. Казах му, че никой не ми се е обаждал, ттръгнала съм да го търся и съм видяла мотора. Всички наоколо в спешното- доктори, сестри, полицаи - ме гледаха сякаш съм луда.
За щастие синът ми не пострада, но приятелката му беше със счупен крак.
Тази вечер се заговорихме с един съсед. Знаех, че преди време е бил много зле, нещо със сърцето не е бил добре. И тази вечер ми разправя как сърцето му спряло, как лекарят се е борил за живота му и т.н.
Питах го дали изобщо нещо е разбрал, какво се случва. Казвам- нали си чувал такива истории как се отделят от тялото, виждат тунела?! Той ми отговори- Тунелът не съм го виждал, но видях ангели. И аз- Ама как ангели? Той- Ами ангели, много мънички, като парички и с крилца. Това са неговите думи.
Питах го дали изобщо нещо е разбрал, какво се случва. Казвам- нали си чувал такива истории как се отделят от тялото, виждат тунела?! Той ми отговори- Тунелът не съм го виждал, но видях ангели. И аз- Ама как ангели? Той- Ами ангели, много мънички, като парички и с крилца. Това са неговите думи.
Тази вечер се заговорихме с един съсед. Знаех, че преди време е бил много зле, нещо със сърцето не е бил добре. И тази вечер ми разправя как сърцето му спряло, как лекарят се е борил за живота му и т.н.
Питах го дали изобщо нещо е разбрал, какво се случва. Казвам- нали си чувал такива истории как се отделят от тялото, виждат тунела?! Той ми отговори- Тунелът не съм го виждал, но видях ангели. И аз- Ама как ангели? Той- Ами ангели, много мънички, като парички и с крилца. Това са неговите думи.
Питах го дали изобщо нещо е разбрал, какво се случва. Казвам- нали си чувал такива истории как се отделят от тялото, виждат тунела?! Той ми отговори- Тунелът не съм го виждал, но видях ангели. И аз- Ама как ангели? Той- Ами ангели, много мънички, като парички и с крилца. Това са неговите думи.
Ти ако разпиташ някой медик знаеш ли колко интересни истории ще ти разкажат? Има някои по-любознателни на тази тема, които разпитват пациентите си за преживяванията на границата със смъртта, огромни колекции от подобни преживявания си имат.
Джемма, много стресова ситуация.
Съчувствам ти, но тези мотори са направо бомба със закъснител. Ще си потрошат главите значи! 
Купувай му кола на човека и да го маха този мотор!
Bluebear и аз все така си мисля,но благодарение на баба ми тогава се върнах 
Xenia не знам дали тази способност им се отнема, и ако да кога но последния път когато го сънувах, беше много по страшно от първия път, пак бяхме в същата градинка, но тогава имаше и други хора който тръгваха с починалите. Имаше едно момченце което беше тръгнало с майка си, то обясняваше че нямало нищо страшно, че там било много хубаво. То ме държеше за едната ръка, а дядо за другата, до нас в гробищата имаше две погребения, едното беше на момченцето а другото моето, не можех да да го видя но знаех че е моето. Всички бяхме облечени в бели дълги рокли, в далечината се виждаше дъга, момченцето я сочеше с пръст и казваше че те живеят там. Станахме и тръгнахме. В следващия момент се събудих, бях в болница и в кома от 48 часа, за щастие се отървах само със страхува невроза. Това беше последния път когато сънувах дядо си, и често казано колкото и да го обичам никога повече не искам да го сънувам....
Xenia не знам дали тази способност им се отнема, и ако да кога но последния път когато го сънувах, беше много по страшно от първия път, пак бяхме в същата градинка, но тогава имаше и други хора който тръгваха с починалите. Имаше едно момченце което беше тръгнало с майка си, то обясняваше че нямало нищо страшно, че там било много хубаво. То ме държеше за едната ръка, а дядо за другата, до нас в гробищата имаше две погребения, едното беше на момченцето а другото моето, не можех да да го видя но знаех че е моето. Всички бяхме облечени в бели дълги рокли, в далечината се виждаше дъга, момченцето я сочеше с пръст и казваше че те живеят там. Станахме и тръгнахме. В следващия момент се събудих, бях в болница и в кома от 48 часа, за щастие се отървах само със страхува невроза. Това беше последния път когато сънувах дядо си, и често казано колкото и да го обичам никога повече не искам да го сънувам....
Bluebear и аз все така си мисля,но благодарение на баба ми тогава се върнах
Xenia не знам дали тази способност им се отнема, и ако да кога но последния път когато го сънувах, беше много по страшно от първия път, пак бяхме в същата градинка, но тогава имаше и други хора който тръгваха с починалите. Имаше едно момченце което беше тръгнало с майка си, то обясняваше че нямало нищо страшно, че там било много хубаво. То ме държеше за едната ръка, а дядо за другата, до нас в гробищата имаше две погребения, едното беше на момченцето а другото моето, не можех да да го видя но знаех че е моето. Всички бяхме облечени в бели дълги рокли, в далечината се виждаше дъга, момченцето я сочеше с пръст и казваше че те живеят там. Станахме и тръгнахме. В следващия момент се събудих, бях в болница и в кома от 48 часа, за щастие се отървах само със страхува невроза. Това беше последния път когато сънувах дядо си, и често казано колкото и да го обичам никога повече не искам да го сънувам....
Xenia не знам дали тази способност им се отнема, и ако да кога но последния път когато го сънувах, беше много по страшно от първия път, пак бяхме в същата градинка, но тогава имаше и други хора който тръгваха с починалите. Имаше едно момченце което беше тръгнало с майка си, то обясняваше че нямало нищо страшно, че там било много хубаво. То ме държеше за едната ръка, а дядо за другата, до нас в гробищата имаше две погребения, едното беше на момченцето а другото моето, не можех да да го видя но знаех че е моето. Всички бяхме облечени в бели дълги рокли, в далечината се виждаше дъга, момченцето я сочеше с пръст и казваше че те живеят там. Станахме и тръгнахме. В следващия момент се събудих, бях в болница и в кома от 48 часа, за щастие се отървах само със страхува невроза. Това беше последния път когато сънувах дядо си, и често казано колкото и да го обичам никога повече не искам да го сънувам....
Как така в кома бе Линда?
Имало ли е някаква обективна причина за тази кома? Била ли си болна нещо? Или просто така си заспала и не са те събудили? Може би...вид летаргичен сън?Ти на леглото на дядо си ли спиш? Изхвърлете го това легло!
И никога не лягай на легло, на което е починал човек! Или принадлежи на починал. То си носи неговата енергетика.
наистина страшно интересни истории и преживявания имате, следя редовно темата с голям интерес защото вярвам в тези неща. Аз сънувам много рядко и никога не са били сънищата ми нещо особено, даже нищо общо с реалноста, а толкова много искам да сънувам, но не става. Последният път когато сънувах беше преди около 5-6 години някакви абсолютни глупости и от тогава нищо 
, винаги съм искала да сънувам независимо какво всяка нощ но не става 
.
Сега като прочетох темата вече се отказвам от сънищата и не искам да съм на мястото на Линда или някой друг, даже се моля да не сънувам
Но сигурно за да не сънувам нищо си има някаква причина 
или съм страшно голям дебил който не му пука за нищо 
Продължавайте да разказвате, ще ви чета с голям интерес
, винаги съм искала да сънувам независимо какво всяка нощ но не става .Сега като прочетох темата вече се отказвам от сънищата и не искам да съм на мястото на Линда или някой друг, даже се моля да не сънувам
Но сигурно за да не сънувам нищо си има някаква причина или съм страшно голям дебил който не му пука за нищо Продължавайте да разказвате, ще ви чета с голям интерес
Bluebear и аз все така си мисля,но благодарение на баба ми тогава се върнах
Xenia не знам дали тази способност им се отнема, и ако да кога но последния път когато го сънувах, беше много по страшно от първия път, пак бяхме в същата градинка, но тогава имаше и други хора който тръгваха с починалите. Имаше едно момченце което беше тръгнало с майка си, то обясняваше че нямало нищо страшно, че там било много хубаво. То ме държеше за едната ръка, а дядо за другата, до нас в гробищата имаше две погребения, едното беше на момченцето а другото моето, не можех да да го видя но знаех че е моето. Всички бяхме облечени в бели дълги рокли, в далечината се виждаше дъга, момченцето я сочеше с пръст и казваше че те живеят там. Станахме и тръгнахме. В следващия момент се събудих, бях в болница и в кома от 48 часа, за щастие се отървах само със страхува невроза. Това беше последния път когато сънувах дядо си, и често казано колкото и да го обичам никога повече не искам да го сънувам....
Xenia не знам дали тази способност им се отнема, и ако да кога но последния път когато го сънувах, беше много по страшно от първия път, пак бяхме в същата градинка, но тогава имаше и други хора който тръгваха с починалите. Имаше едно момченце което беше тръгнало с майка си, то обясняваше че нямало нищо страшно, че там било много хубаво. То ме държеше за едната ръка, а дядо за другата, до нас в гробищата имаше две погребения, едното беше на момченцето а другото моето, не можех да да го видя но знаех че е моето. Всички бяхме облечени в бели дълги рокли, в далечината се виждаше дъга, момченцето я сочеше с пръст и казваше че те живеят там. Станахме и тръгнахме. В следващия момент се събудих, бях в болница и в кома от 48 часа, за щастие се отървах само със страхува невроза. Това беше последния път когато сънувах дядо си, и често казано колкото и да го обичам никога повече не искам да го сънувам....
Цитат
Джемма, много стресова ситуация. Съчувствам ти, но тези мотори са направо бомба със закъснител. Ще си потрошат главите значи! Купувай му кола на човека и да го маха този мотор!
Съчувствам ти, но тези мотори са направо бомба със закъснител. Ще си потрошат главите значи! Купувай му кола на човека и да го маха този мотор!Да му купим, ама няма още книжка за тази категория- няма 18 години. А и за мен- по-голяма тревога.
Цитат
Джемма, много стресова ситуация. Съчувствам ти, но тези мотори са направо бомба със закъснител. Ще си потрошат главите значи! Купувай му кола на човека и да го маха този мотор!
Съчувствам ти, но тези мотори са направо бомба със закъснител. Ще си потрошат главите значи! Купувай му кола на човека и да го маха този мотор!Да му купим, ама няма още книжка за тази категория- няма 18 години. А и за мен- по-голяма тревога.
При нас шофират от 16. По-добре кола отколкото мотор. Много по-спокойна бих била. От моторите по-големи убийци здраве му кажи.
Гледам сега "Необъяснимо, но факт" и там прозвуча една мисъл, че човек на жизнения си път имал няколко "точки на смърт". Пътят ни напомнял фуния като започвал в широката и част. И ако в този широк отвор, избягването на смъртта било по-лесно, то колкото по-напред, толкова отворът все повече се стеснявал докато в един момент смъртта става неизбежима. Замислих се колко пъти в живота си съм била в смъртна опасност.
И се върнах в спомените си в ранна детска възраст, когато просто чудо някакво ме спаси да не изхвърча от мотора на баща ми. Толкова му беше акъла да ме вози отзад. Бях 5-6 годишна, не повече. На един остър завой изведнъж се оказва пред автобус-икарус. Изкрещя ми да се държа здраво и направи много рязък завой за да избегне удара. Още си спомням как тялото ми полетя във въздуха и само с някакво неистово усилие се държах за дрехата му, която по някакво чудо не се скъса в ръцете ми. Баща ми след този случай продаде мотора, а аз сигурно никога няма да позволя на близък да се доближи до подобно возило. 