Когато исках да забременея и аз сънувах подобни сънища 
- Публикувана: 24 март 2007, 11:00 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2008, 10:34 ч.
Случи ми се нещо странно..
Сега се сетих и за сън който сънувах преди 3 седмици. Когато го разказах на мъжът ми посред нощ, той помисли, че съм луда.
По случай бременността ми. Преди 3 седмици не знаех, че ще имам бебе. Не съм и предполагала, че такова нещо ще се случи. Сънувам едно красиво дете, облечено в бяла рокля. Идва до мен и ме хваща за корема. Казва ми бавно - Това дете ще го кръстиш Габриела!
Прекръстих се в съня си и се събудих. Събудих и мъжът ми да разказвам. На сутринта теста беше с 2 чертички. Мъжът ми повярва, и сега ако детето е момиче, ще е Габриела.
По случай бременността ми. Преди 3 седмици не знаех, че ще имам бебе. Не съм и предполагала, че такова нещо ще се случи. Сънувам едно красиво дете, облечено в бяла рокля. Идва до мен и ме хваща за корема. Казва ми бавно - Това дете ще го кръстиш Габриела!
Прекръстих се в съня си и се събудих. Събудих и мъжът ми да разказвам. На сутринта теста беше с 2 чертички. Мъжът ми повярва, и сега ако детето е момиче, ще е Габриела.
А аз не съм сънувала подобни сънища преди да забременя! Страхотно! Да ви е живо и здраво бебочето, лека бременност на теб и на таткото
и непремено го кръстете Габриела! Името е красиво. 
Благодаря elfpath
Рени не сме и си помисляли, че ще забременея, просто не е било фикс идея. Искахме бебо, но малко по късно.
Рени не сме и си помисляли, че ще забременея, просто не е било фикс идея. Искахме бебо, но малко по късно.
И на мен ми се случи. Ама ето ви малко спам:
Отскоро съм в Русе и потърсих една своя позната, самотна майка на две близначета(около 4-годишни), болни от детски паралич. Момичето е страхотен борец в своята нелека категория:( Видях две страхотни деца, отглеждани с много любов и дух. В момента майката иска да се премести във Варна, където ще реализира една своя мечта. Мечта, която обещах да пазя в тайна. Пожелавам и успех, защото ако успее тя, ще има много повече шансове за лечение на всички български деца, болни от тази болест. За сега Елби се нуждае от квартира в близост до делфинариума - двустаен апартамент със асансьор. Ако познавате някой, който може да и намери такава, на що годе свястна цена(дългосрочно), пишете ми. Иска да е там час по скоро, за да започне нов вид лечение на своите деца. Аз съм писала на мои познати във Варна, но най -евтиното, което намерих, е 300 евро. Препоръчах и също така да се свърже със създателя на Карин дом, за да обменят опит, идеи...Ако някои от пишештите тук може да направи връзка между тях, ще съм много благодарна. Съжалявам, че не мога да бъда по конкретна сега, но Моята позната е момиче, което никога не моли за помощ, бори се за децата си с цялото си сърце, не пише проекти, не участва във фондации - това което ще направи обаче ще даде шанс на болните деца да живеят достоен и щастлив живот.
Отскоро съм в Русе и потърсих една своя позната, самотна майка на две близначета(около 4-годишни), болни от детски паралич. Момичето е страхотен борец в своята нелека категория:( Видях две страхотни деца, отглеждани с много любов и дух. В момента майката иска да се премести във Варна, където ще реализира една своя мечта. Мечта, която обещах да пазя в тайна. Пожелавам и успех, защото ако успее тя, ще има много повече шансове за лечение на всички български деца, болни от тази болест. За сега Елби се нуждае от квартира в близост до делфинариума - двустаен апартамент със асансьор. Ако познавате някой, който може да и намери такава, на що годе свястна цена(дългосрочно), пишете ми. Иска да е там час по скоро, за да започне нов вид лечение на своите деца. Аз съм писала на мои познати във Варна, но най -евтиното, което намерих, е 300 евро. Препоръчах и също така да се свърже със създателя на Карин дом, за да обменят опит, идеи...Ако някои от пишештите тук може да направи връзка между тях, ще съм много благодарна. Съжалявам, че не мога да бъда по конкретна сега, но Моята позната е момиче, което никога не моли за помощ, бори се за децата си с цялото си сърце, не пише проекти, не участва във фондации - това което ще направи обаче ще даде шанс на болните деца да живеят достоен и щастлив живот.
Сега се сетих и за сън който сънувах преди 3 седмици. Когато го разказах на мъжът ми посред нощ, той помисли, че съм луда.
По случай бременността ми. Преди 3 седмици не знаех, че ще имам бебе. Не съм и предполагала, че такова нещо ще се случи. Сънувам едно красиво дете, облечено в бяла рокля. Идва до мен и ме хваща за корема. Казва ми бавно - Това дете ще го кръстиш Габриела!
Прекръстих се в съня си и се събудих. Събудих и мъжът ми да разказвам. На сутринта теста беше с 2 чертички. Мъжът ми повярва, и сега ако детето е момиче, ще е Габриела.
По случай бременността ми. Преди 3 седмици не знаех, че ще имам бебе. Не съм и предполагала, че такова нещо ще се случи. Сънувам едно красиво дете, облечено в бяла рокля. Идва до мен и ме хваща за корема. Казва ми бавно - Това дете ще го кръстиш Габриела!
Прекръстих се в съня си и се събудих. Събудих и мъжът ми да разказвам. На сутринта теста беше с 2 чертички. Мъжът ми повярва, и сега ако детето е момиче, ще е Габриела.
Честито Албена! Страхотен сън. Кое ли е красивото дете? Ангел?
Хениа 
възможно е!
Снощи след като четох тук реших да отида да видя татко, домъчня ми за него. Той загуби втората си жена преди 5 години, и е все самотен. Тя си замина от рак на матката, от желанието да има дете. Беше с 10г по млада от него, почина на 36г. Беше изключително зъл човек. Много кълнеше. Никога не съм разбирала как той я обича. Татко беше станал друг покрай нея, не беше на себе си, все едно, че не го познавах. След смъртта и е милият и грижовен баща който помня. Та историята за нея:
Забременяваше, а децата умираха, без явна причина, в последствие от никъде излезе рак. Растеше с минути и за 2 седмици тя умря с корем като на 9 мсечна бременност. (извинете за описанието) Седмица преди да умре я водих на шаман(тук има такива) не знам защо така прецених, а и татко вече опитваше всичко като за последно. Шаман каза, че тази жена умира от магия, но магия която тя е направила на някого и сега и се връща. Каза, че е много късно да и се помогне. Исках да я заведа пак след седмица, той каза, че вече ще е умряла. Само успя да и даде да пие нещо жълто за болките. 2 дни преди да умре (вече много болна, и аз се грижех за нея) се развика през нощта, кълнеше, говореше на някого да я остави, ей такива неща. Като влязох в стаята, татко и държеше ръцете да не падне от леглото от размахвания. Говореше за сенките дето са я дърпали и разкъсвали. Аз вярвам в тези неща. Татко се уплаши, и аз реших да викам попа да я кръсти преди да умре. Не можах да намеря поп, но занесох иконата в стаята и, и я накарах да се помоли на Господ да и прости грешките, да се моли за душата си. Така стоя с иконата и библията цял ден.
На сутринта я закарахме в болница. Същата вечер стоим с татко в хола, тя в болницата, решихме, че ще си легнем в хола, да сме заедно.
Задрямала съм, сънувам я нея легнала на един матрак и се увила с него, така, че двата края на матрака се събират пред лицето и. Навеждам се и я поглеждам, очите и кървят. Тя скочи и ме удари през челото. Събудих се точно беше 4:30 сутринта, татко пушеше цигара. Той ми вика - Слушай как грозно грачи този бухал, наистина имаше бухал. След 30мин в 5ч звънят от болницата да ни кажат, че в 4:30 тя е починала. Падала е от леглото, като е заминала и се и сцепила главата на желязното шкафче, да не се уплашим.
Дълга история стана, но аз я разказвам много често. А между другото живота ни блесна след нейната смърт. Слънцето изгря. Лошо е да се каже. Да почива в мир.
възможно е!Снощи след като четох тук реших да отида да видя татко, домъчня ми за него. Той загуби втората си жена преди 5 години, и е все самотен. Тя си замина от рак на матката, от желанието да има дете. Беше с 10г по млада от него, почина на 36г. Беше изключително зъл човек. Много кълнеше. Никога не съм разбирала как той я обича. Татко беше станал друг покрай нея, не беше на себе си, все едно, че не го познавах. След смъртта и е милият и грижовен баща който помня. Та историята за нея:
Забременяваше, а децата умираха, без явна причина, в последствие от никъде излезе рак. Растеше с минути и за 2 седмици тя умря с корем като на 9 мсечна бременност. (извинете за описанието) Седмица преди да умре я водих на шаман(тук има такива) не знам защо така прецених, а и татко вече опитваше всичко като за последно. Шаман каза, че тази жена умира от магия, но магия която тя е направила на някого и сега и се връща. Каза, че е много късно да и се помогне. Исках да я заведа пак след седмица, той каза, че вече ще е умряла. Само успя да и даде да пие нещо жълто за болките. 2 дни преди да умре (вече много болна, и аз се грижех за нея) се развика през нощта, кълнеше, говореше на някого да я остави, ей такива неща. Като влязох в стаята, татко и държеше ръцете да не падне от леглото от размахвания. Говореше за сенките дето са я дърпали и разкъсвали. Аз вярвам в тези неща. Татко се уплаши, и аз реших да викам попа да я кръсти преди да умре. Не можах да намеря поп, но занесох иконата в стаята и, и я накарах да се помоли на Господ да и прости грешките, да се моли за душата си. Така стоя с иконата и библията цял ден.
На сутринта я закарахме в болница. Същата вечер стоим с татко в хола, тя в болницата, решихме, че ще си легнем в хола, да сме заедно.
Задрямала съм, сънувам я нея легнала на един матрак и се увила с него, така, че двата края на матрака се събират пред лицето и. Навеждам се и я поглеждам, очите и кървят. Тя скочи и ме удари през челото. Събудих се точно беше 4:30 сутринта, татко пушеше цигара. Той ми вика - Слушай как грозно грачи този бухал, наистина имаше бухал. След 30мин в 5ч звънят от болницата да ни кажат, че в 4:30 тя е починала. Падала е от леглото, като е заминала и се и сцепила главата на желязното шкафче, да не се уплашим.
Дълга история стана, но аз я разказвам много често. А между другото живота ни блесна след нейната смърт. Слънцето изгря. Лошо е да се каже. Да почива в мир.
Сега като съм започнала се сещам за много неща. Баба ми, която е все още жива е гледачка. Казва, че дарбата и е предадена от някаква жена когато тя е била малка, осакатява от болест. Тази жена я е срещнала на някаква поляна и и е казала, че и дарява това, за да има прехрана. Но тя никога не е взимала пари, а и си работи като шивачка. Винаги ме е било страх от баба. Някак зловеща ми е. Та когато съм била на годинка, майка е направила аборт. След което са започнали едни ужасни сънища. Майка казва, че е сънувала детето, момченце е било. Казвало и е, че го е изхвърлила без причина, и, как може мен да обича а него не. Аз се разболявам много тежко и вече съм била отписана от живите. Тогава баба е имала видение, казва, че е бил някакъв светец, който и поръчва да намери мъка кукла, да я повие и да я сложи с мен в леглото ми за 3 нощи. Имаше някакъв ритуал, но не се сещам точно какво беше. Направили са го. На 3та нощ, майка е седяла до леглото ми и ме е гледала, а аз съм беряла душа. Мама казва, че съм се надигнала и съм започнала да си гукам с тази кукла, нещо на бебешки език. Усмихвала съм се и така. Оправила съм се за буквално 1 нощ.
Не знам какви са обясненията.
Сещам се и за един сън преди години. Сънувам пра баба си Надежда. Тя беше жива още. Чувам някой вика, Надежда, Надежда... среши си косата, че тръгваме. Виждам я че се реше и се гледа в огледало, говори ми - Албенка вие деча ме оставихте този щурак сама до го мия, ето сега нямам време, че дядо ти ме вика (покойният и мъж) Аз сега тръгвам, но да отвориш щурака и да ми донесеш гребена.
След 2-3 дни татко се върна от БГ и каза, че баба е починала. Аз се обадих на леля да и кажа да отвори тази чешма. Не знам как трябваше да я отвори. Но нищо не е намерила леля. Чак след години ми спомена за този съм и каза, че до чешмата (тя е на корито) има тенекиена кутия, не знам точно за какво, и там е намерила гребен. Че го занесе на гроба.
Никога повече не я сънувах. Но по принцип сънувам много. Най много на татко майката. Тя ме отгледа.
Спирам, че написах романи.
Не знам какви са обясненията.
Сещам се и за един сън преди години. Сънувам пра баба си Надежда. Тя беше жива още. Чувам някой вика, Надежда, Надежда... среши си косата, че тръгваме. Виждам я че се реше и се гледа в огледало, говори ми - Албенка вие деча ме оставихте този щурак сама до го мия, ето сега нямам време, че дядо ти ме вика (покойният и мъж) Аз сега тръгвам, но да отвориш щурака и да ми донесеш гребена.
След 2-3 дни татко се върна от БГ и каза, че баба е починала. Аз се обадих на леля да и кажа да отвори тази чешма. Не знам как трябваше да я отвори. Но нищо не е намерила леля. Чак след години ми спомена за този съм и каза, че до чешмата (тя е на корито) има тенекиена кутия, не знам точно за какво, и там е намерила гребен. Че го занесе на гроба.
Никога повече не я сънувах. Но по принцип сънувам много. Най много на татко майката. Тя ме отгледа.
Спирам, че написах романи.
Аз ли си въобразявам... като вляза в стаята, където е бебо и го виждам един такъв усмихнат в една точка и приказва... Доста често. Направо ме дострашава. С дъщеря ми нямам такива спомени.
Преди 6 год. почина голямата ми любов, вечерта след погребението му нещо като мъгла ме обви , усетих го той беше до мен и се сбогувахме. Не знам как разбрах, че е той , но съм убедена в това което почувствах, помолих го мислено да пази детенцето ми,( тя беше на 6 мес тогава), той се усмихна прегърна ме и изчезна................
Аз нямам какво да кажа,но наистина се радвам на вашите истории