Публикувана: 24 март 2007, 11:00 ч.
Последно мнение: 14 юли 2008, 10:34 ч.

Случи ми се нещо странно..

257 540
1 065
1

# 195 27 март 2007, 09:20 ч.

на пясъка при черупките от миди
Мнения: 1 305

Гррр, момичета тази тема е просто ужасна за психота като мен. Малко ми трябва, но като започнах да чета, просто не можах да спра. И вчера се прибирам, обаче не ме свърта и към 22просто отидох да спя при приятели, щях да откача от страх!!!! #Crazy

Моля ви предупреждавайте за такива теми друг път. baby_neutral

# 196 27 март 2007, 09:24 ч.

da i na men mi se e slu4valo. predi izvestno vreme znam 4e kato se mesti6 ot edno mqsto na drugo da jivee6 idva doma6niq duh i zapo4va da 4uka to4no tova mi se slu4i ! makar i da ne iskam da go povqrvam 4uka6e po masata az bqh v krevata i me be6e mnogo strah Embarassed

# 197 27 март 2007, 09:45 ч.

Мнения: 50 897

много ми е интересно да ви чета, но се радвам че нямам такива случки Wink

# 198 27 март 2007, 10:22 ч.

Вече с постоянно местожителство на село...
Мнения: 416

Когато почина майка ми бях на 4г и всяка нощ я сънувах че се прибира и ние с батко ми я прегръщахме на входната врата, и там свършваше съня Sad

Сега 20г по късно почина баща ми и малко преди това когато баба ми го гледала в болницата почнал да вика децата ми и други жени и много хора като цяло,мен не ме е споменавал Confused

,а баба ми се разсърдила защо не е търсил и викал майка ми? на което той отговорил че тя се криела зад пердето и го е викала при него Cry

Все още не съм го сънувала, но много ми е мъчно че поне можех да съм при него последните дни Cry

В четвъртък ще правим 40 дни и тогава ще ходя и на гроба на майка ми от 4 години насам не съм била.За разни случки сега не се сещам в момента но ще следя темата с интерес. Peace

# 199 27 март 2007, 10:28 ч.

Linz
Мнения: 11 630

Цитат на: Nushinka в вт, 27 мар 2007, 10:22

Все още не съм го сънувала, но много ми е мъчно че поне можех да съм при него последните дни Cry

Съболезнования за баща ти.
Стана ми мъчно, че толкова малка си загубила майка си.
action032

# 200 27 март 2007, 10:29 ч.

Мнения: 5 539

Аз нямам такива случки и съм малко скептична. В някои неща няма да повярвам, ако не ми се случат.
Но имам чувство за някои неща. Понякога усещам какво ще се случи в близкото бъдеще. Да речем, чакам мъжа ми да се върне, без да знам кога изобщо ще дойде - сега или след 2 часа. Но усещам инстинктивно наближаването му и излизам да го посрещна.
Не винаги, разбира се, трябва да съм спокойна и отпусната, за да се получи.
Знам, че информацията плува около нас в пространството, но трябва мозъкът да работи на определена честота, за да я улови. Няма нищо свръхестествено, просто това са неизследвани от науката територии.

При първата си бременност бях сигурна от самото начало, че детето ще е момиче, дори знаех как ще изглежда, като се роди /по това време нямаше 3-Д видеозони Mr. Green

/. Със сегашната бременност усетих, че е момче около 5-6 седмица. Не мога да го обясня, но просто бях сигурна, не допусках друга възможност. И онзи ден докторът го потвърди.
Не съм гадала по някакви си признаци, а бременността ми е същата като предишната. Просто го знаех Simple Smile

# 201 27 март 2007, 14:20 ч.

София
Мнения: 1 775

Случвало ми се е да предусещам някои моменти. Почти винаги сънувам нещата. Сънувах, че баба ми умира и след 2 седмици я блъсна кола. Беше доста жизнена жена. Сънувах, че с майка ще се случи нещо и се случи. Сънувах , че ме бият и брат ми се върна пребит...
Точно преди да родя за първи път видях нещо без да спя. Имах доста тежка бременност ( по обясними причини)и по цели нощи не можех да спя. И такааа, излизах в двора и пусках кучето да тича през ноща. Две седмици преди да родя видях майка да седи срещу мен. И изобщо не усетих страх или дори малко безспокойство. Имах чувството, че ме пази и дори се успокоих и отидох да си легна. Сега си мисля, че при това раждане именно тя ми е помогнала да се спасим аз и детето.

# 202 27 март 2007, 14:28 ч.

Мнения: 223

Ние живеем в апартамента,на чичото на мъжа ми,който е починал отдавна.Понякога когато съм сама, ми се чуват стъпки все едно детето ми е вкъщи и се разхожда Sad

# 203 27 март 2007, 16:53 ч.

Стара Загора
Мнения: 121

Цитат на: Кaril в сб, 24 мар 2007, 11:29

Аз работя в реанимация, където често умират хора, денем, нощем...Мои колежки споделят, че в едната реанимационна зала, често са виждали отвън на прозореца лица, а в тази зала № 3, имаше "сянка", която честичко се движеше..Виждахме я с периферното зрение, но я имаше. Веднъж само ми се случи,. НО за там го приемам и не ме е било страх. Защото има много души, които при такива обстоятелства са починали, че ...никога няма да намерят покой! ЛЕка им пръст...Винаги като почине човек, отваряме прозорец..заради душата..И сестрите, санитарите, докторите....И казваме "Бог да го прости, човека"..

а ти знаеш ли,че когато умре човек и се има отворен прозорец..или огледало,което стои срещу него..и той вампирясва Twisted Evil

..така съм чувала..и душата му вечно търси покой....незнам колко е достоверно,но все пак .... Praynig

# 204 27 март 2007, 19:16 ч.

Мнения: 27

Имам починал брат. Месец преди да забременея бях полегнала след обяд да си почина. Усетих как някой ме прегръща и ми казва ще забременееш и ще имаш син. Трябва да го кръстиш Иван. Наистина родих момче но го кръстих Виктор. Съпруга ми не пожела да го кръстим Иван. Другото което ми се случва често е да чувам на сън глас който ми казва коя тема ще ми се падне на изпит и до сега винаги ми се падат тези теми.Дори на скоро ми се падна на държавния темата която чух на сън да ми казва някакъв глас който не мога да определя. Споделих с колегите. Естествено не ми повярваха и когато изтеглиха темата всички онемяха. Не знам какво е това може би само сънища.Може би въображението ни работи добре. Но аз вярвам, че има нещо по различно от нормалното.

# 205 27 март 2007, 21:25 ч.

Мнения: 27

Сега се сетих още нещо като преглеждах темата. Преди 2-3 години ми се случи наистина нещо странно. С мои приятелки пийнахме по 100 гр. водка и на мен ми стана много лошо. Бях много зле и те ме заведоха в бърза помощ. Не мисля че бях пияна. Помня всичко. Вкараха ме в спешното. Кръвното ми беше 180/120. Аз се чувствах много добре, беше ми леко. Изведнъж видях отгоре- от тавана младия лекар, как ми бие шамари и ме вика по име. Викаше ще я изпуснем. Моите приятелки само питаха докторе ще умре ли? Аз бях с отворени очи,чувах всичко но тялото ми не искаше да реагира.Не усещах нищо.Чудех се защо са толкова уплашени.Гледах се от горе и исках да кажа, че съм добре, но не можех. Изведнъж усетих силна болка в тялото си. Болеше ме лицето от шамарите.Почуствах се зле. А лекаря каза ще се оправи. Разказвала съм го на много хора.И само 1 човек каза че му се е случвало след като е припаднал.
Не знам какво беше това. Случвало ли се е на някой друг подобно нещо?

# 206 27 март 2007, 21:37 ч.

Мнения: 5 622

Ох...Като ви чета и настръхвам Rolling Eyes

# 207 27 март 2007, 21:59 ч.

Мнения: 428

И на мен са ми се случвали разни странни работи. Като бях в гимназията и една нощ преди класно по математика сънувах, че ми се пада една много трудна задача, (която преди да си легна се бях опитала да реша, но не можах) - та насън я реших въпросната задача и познайте - на другия ден ми се падна точно тази задача. Направо като я видях и ей така се оцъклих #Shocked

Другото странно нещо ми се случва от няколко месеца. По точно от лятото. В началото на август почина баба ми newsm45

, която много обичах. От тогава почти няма вечер като си легна да не си мисля за нея и винаги си поплаквам, но не я сънувам след това (а по принцип често ми се случва като си мисля за нещо после да го сънувам). Обаче няколко дни преди защитата на дипломната ми работа (бях доста напрегната тогава и само за това мислех) я сънувах. Като се събудих усещах едно спокойствие и бях сигурна че ще се справя. И така и стана Laughing

Просто бях сигуна, че баба ще е с мен и ще ми помага. След това ми се случи още няколко пъти - сънувах я преди изпита за магистратурата и преди листовките за шофьорка книжка - и с двете се справих чудесно.
Та може и да звучи налудничаво за някой, но аз определено вярвам, че баба ми е с мен в трудни моменти и ми понага по някакъв начин да се справя с тях. Така като чета виждам, че има доста сходни истории с моята, така че едва ли всички сме луди.

# 208 30 март 2007, 14:25 ч.

Стара Загора
Мнения: 121

Цитат на: didka-pitka в сб, 24 мар 2007, 14:47

Аз съм изключително рационална и практична личност с доста стабилна психика. От близо 2 години, обаче, започнах да се съмнявам в психичното си здраве....сега чета писаното и доста ми олекна - явно не полудявам!
Преди 2 години с мъжът ми си купихме жилище. Рано сутринта, към 6.00ч, малко след като мъжът ми тръгна за работа, аз полудремейки видях, как вратата на спалнята полека започва да се отваря и някой се промъква в стаята. В първият момент реших, че мъжо е забравил нещо и се връща, като гледа да не ме събуди - ама не беше той! Човекът(убедена съм, че беше мъж) застана в ъгъла м/у гардероба и прозореца, точно на 2 крачки от мен и просто ме гледаше. Не виждах лице, не ме беше страх, просто се чудех как, за бога, е влязъл в апартамента, след като ясно чух как мъжът ми заключи вратата! И се събудих...и всичко в стаята беше същото, само дето нямаше никой! Общо взето историята се прие като шега, самата аз не приех този сън за нещо особено. Но след 3-4 дена, този "човек" пак влезе в стаята, пак застана в ъгъла, този път малко по-близо до мен...и пак се събудих, нямаше никой и часът беше 6.05.
След няколко дена (вече ме беше страх да заспя, след като мъжът ми тръгне за работа) някой започна да върви в коридора, ясно чувах стъпките, вратата на спалнята се отвори, някой идваше към леглото...и усещах явна заплах и просто исках да се събудя...и часът пак беше 6.05.! Последваха още посещения, но вече доста по дръзки - дърпаха ми одеалото, ясно усещах как някой се качва на леглот и пълзи към мен, стъпките идваха все по-близо, преди да успея да се събудя, а щом се събудех, ставах (което беше много трудно, цялата бивах скована от ужас), светвах лампата и пусках радиото, за да не заспя. И все си мислех - какво ще стане, когато стигнат до мен?!
Мъжът ми не ми вярваше особено, казваше, че съм под стрес от новото място...докато не му се обадих на работа една сутрин към 6.30, пищяща от ужас да си дойде веднага, защото няма да остана и миг сама в апартамента. Този път бяха няколко "човека", вървяха към леглото, чувах стъпките им, нещо шепнеха..застанаха точно до мен, една жена се наведе, усещах й дъха...а аз просто исках да се събудя...никога през живота си не съм била толкова уплашена, толкова ужасена...
Викахме един ходжа, чете нещо човека, ръси с вода....около месец нямах посещения, след това пак започнах да чувам стъпките покрай леглото...и някъде тогава разбрах, че съм бременна. Посещенията спряха изведнъж, само един път (бях в 4 месец) чух как някой ходи в коридора, спира пред вратата на спалнята...но не влезе...
Какво беше това и до днес не знам, а много ми се иска да разбера, защото сега в тази стая спи детето и много често нощем се буди, пищейки, гледа към вратата и сочи с пръстче...така ме е страх да не би "гостите" да навестяват и него понякога...
Помагайте, кажете какво се прави, къде се ходи - магии ли са, духове ли...?

толкова се радвам да видя,че и на друг се е случвало подобно нещо..

с родителите ми се преместихме в нов апартамент..една вечер..доста късно беше незнам към колко но те си бяха легнали..и гледам си аз телевизия в хола....в един момент се чуват стъпки..аз проследявам с поглед Shocked

въпросния 'човек' /абсолютно сигурна съм и аз че беше мъж/ .. не го виждам, но го проследявам с поглед..незнам....как стана това.. #Crazy

гледах ТВ на тъмно и незнам светлината ли го привлече..,но той отиде до телевизора..постоя там , след което просто си тръгна...... и аз скочих и избягах в другата стая Blush

дядо ми е починал /мир на праха му/ Praynig

, когато татко и чичо /братът на татко Simple Smile

/ са били малки..следователно не го познавам..само съм виждала негови снимки..и съм чувала как хората го помнят като много благороден и добър човек..да..обаче аз толкова много го обичам...незнам..изпитвам една такава много много странна привързаност към него..грубо ще прозвуч, но обичам повече починалия си дядо, отколкото този който е жив /да е жив и здрав/...и съм сигурна,че когато нещо ми е помагало..в много страшни ситуации..то това е бил дядо Hug

и ме е спасявал много пъти..и ми е подсказвал за опасности..
обичам те дядо..и така ми липсваш..мъчно ми е, че не сме могли да се запознаем, но аз знам че ме познаваш, че ме виждаш .. че си с мен и ме пазиш..благодаря ти..обичам те Sad