Случи ми се нещо странно..

Весели празници, деца!

Карилче, откъде ги измисляш тия бе? Мен ми е смешно, това е защото никой не ми е досаждал нощем, амаха! Хм!

Тео...Внимавай какво си пожелаваш...   Коледа е и всички желания се сбъдват... 

И аз да се разпиша, нищо особено, но имапе един период, в който редовно насън чувах шум вътре в главата ми, и страхотни вибрации, все едно ме пробиват със свредел и едновременно с това виждах сенки, които се надвесват над мен. Знам, че спя и се опитвам да се събудя, да мръдна дори, ама не става. И колкото повече се опитвам да мръдна или да се събудя, толкова повече се усилва шумът и вибрациите. А като се отпусна, намаляват, и така докато се събудя накрая.  Най-гадното беше, че в момента в който затворя очи след това, пак започвах да се унасям и шумовете се връщаха. Трябваше да мине известно време, за да се разсъня напълно и това да престане. Често се случваше, в началото бях убедена, че са извънземни, които идват да ме отвличат (това в съня ми), после свикнах с тези истории и малко по малко престанаха

Гласове още не чувам. Ако почна да чувам лошо, ще трябва да ходя на лекър . Шумове и други страхотий също не и слава на бога.

Е,как съм пропуснала тази интересна темичка?Случват се странни неща и обяснение едва ли ще можем да си дадем някой ден......

   Аз видях  един много възрастен мъж да влиза в стаята на малкия и извиках силно на мъжа ми , той беше в банята ...., а аз в леглото....станах , отидох в стаята на малкия , и мъжа ми скочи и дойде , а там нямаше никои.Питах , разпитвах кой може да е бил (явно не сред живите).....и чак след половин година по случайност разбрах , че  по описание такъв е бил бащата на баба ми - слаб , висок , с кафеви дрехи и каскет , леко прегърбен .....сив  човек , не страшен....но никога не бяхме говорили за него ...той е починал преди повече от 40 години , странно......

Имала съм и аз такива преживявания.
Първият път беше преди години, когато почина дядо ми. Легнех ли си и почнах да чувам тежко дишане. Казах на майка ми. Тя каза да не се плаша, защото това най-вероятно е дядо ми. На 40-тия ден от смъртта му, вече не чувах това дишане 

Другата ми странна случка беше на Бъдни вечер преди 8 години. Вечеряхме цялото семейство и отидохме в другата стая да гледаме ТВ. Когато се върнахме след няколко часа решихме да дръпнем масата в страни, за да не я заобикаляме. Четирима човека напъвахме, а масата не се помръдваше. Беше като закована за пода!!!  На сутринта баща ми повдигна масата с един пръст!

И третото нещо което си се случва всяка година на Бъдни вечер. Вратата на едната ни стая скърца много силно когато се отваря и затваря. Всяка година тази врата се отваря и затваря с характерното си скърцане без никой от нас да влиза или излиза от там.

Наистина ли? Мислех си, че съм единствената изперкала, която е чувала тежко дишане...

Снощи гледах заглавието на тази тема няколко пъти,но нещо все едно ме караше да не я отварям.А ми беше супер скучно и четох всякакви други неща.Днес просто не издържах и я отворих.Естествено не се сдържах да чета. А толкова ме е страх...И аз съм сама.Седя,чета и вече очите ми стават  ,и изведнъж звънна телефона.Ееееее,направо подскочих.Просто не знам как ще заспя довечера.И без това спя на светло. Дано на никой не се случват подобни неща.

Ще си намериш някой да те пази кво толкова. Само да те пази де не за нещо друго.

На мен пък редовно ми се присънват готини мацки по монокини че дори веднъж една беше без кини... И ми говорят и дори ми правят разни работи...

Еееее ти си късметлия.Тогава си взимам думите назад "Дано на никой не се случват подобни неща",понеже ще те лиша от големи удоволствия,пък аз съм добър човек.А и е Коледа все пак.

Специално си изрових един мнооооого стар постинг от "Споделете" темичката и ще го пусна и тук. Ще ви дам и развръзката.

Искам да споделя............един ужасен сън, и да се оплача, че напоследък ми се случва да съувам мъртвец в ковчег за 3-ти път!!!! 
Сценариите на Хичкок ряпа да ядат.....толкова ми беше цветен сънят, че.....го помня до детайли.
Седя в някаква зала с много хора....или ресторант, може би.....идва мъж, непознат, сяда до мене и ме заговаря. Изглежда внушителен и вдъхва доверие. Тръвам с него, той ми предлага да ме заведе някъде. ИЗведнъж се оказваме пред една много позната ми къща и аз възкликвам, че това е къщата на......,еди-кого си. Влизам вътре, зарадвана, и попадам в силно осветена стая, с хора в тъмни костюми, и в единия край-ковчег-а в него-човек, когото реално познавам!!!!  Насън избухвам в сълзи, а човекът хем е в ковчега, хем лицето му е в пот.....и се мъчи да се обърне на една страна. После си спомням една ръка в едър план-на този човек-и как май вече е умрял, и как някой маже нещо като благовнно масло по ръката.....а аз рева. И се събудих, и дълго време не можех да повярвам, че това НЕ Е ИСТИНА.
И детето на този човек беше в съня.....и си спомням, че много страдах, защото то не разбира, че е изгубило родителя си. (апропо, иде реч за жена, която лично познавам и към която не храня никакви лоши чувства).



Послепис: Лично се срещнах с този човек след време.....по работа. Малко след съня ми е бил в чужбина и там е станал жертва на кражба....слава Богу, не с фатално последствие.
А високият човек, който ме намери в съня ми и ме заведе  в къщата, всъщност, е един друг общ познат, от когото сънуваният от мене "мъртвец" е получил , пак наскоро, подарък.

скоро след като баб ми почина я сънувах. тя почина в болница и така и не успях да я видя. 1-2 дена след това я сънувах. каза ми само "недей да се плашиш, всеки свършва така..." беше облечена с дрехите, с които я погребахме. не знам дали е било плод просто на подсъзнанието, но се надявам наистина да е била тя.

Ха! И аз си мислех, че съм единствената! Ако ми се беше случило само веднъж, щях да гледам по-скептично на случката, но при мен се случваше всяка нощ в продължение на 40 дни. 

Аз го чух два пъти за един ден. Този ден се навършваха 15 год. от смъртта на пра-дядо ми. Всички го бяхме забравили, но майка ми го сънува същата нощ. Тя каза, че той й напомнил за себе си. Тогава чухме дишането. Бяхме аз, майка ми и брат ми (някъде по-напред го разказвах). Чуваше се точно до нас... излизахме от стаята- нито звук, влизаме- пак се чува... и то доста силно. Така и не разбрахме от къде идва и въпреки това не ни се видя странно
По-късно аз легнах на едно легло, сама в стая. Тогава дишането пак започна. Опитах се да се успокоя, че си внувашавам, но то продължаваше. Изведнъж изпаднах в паника и започнах да пищя и да трепера и избягах от стаята. После дълго време все се ослушвах дали няма да чуя пак това тежко дишане, но повече не се появи... Следващият път като чух такова беше тази пролет на смъртния одър на бабата на мъжа ми.