Всичко това става на подсъзнателно ниво.
. - Публикувана: 24 март 2007, 11:00 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2008, 10:34 ч.
Случи ми се нещо странно..
Олеле... Тази тема трябва да я чета на части, не е за моите слаби нерви 
И аз вярвам в паранормални неща, но такива чудесии не са ми се случвали, тропане, викане в ухото, стъпки, чегъртане - ужас
Доста страни неща са ми се случвали, но с повече въображение и старание може да се намери логично обяснение за тях...
И аз вярвам в паранормални неща, но такива чудесии не са ми се случвали, тропане, викане в ухото, стъпки, чегъртане - ужас
Доста страни неща са ми се случвали, но с повече въображение и старание може да се намери логично обяснение за тях...
оХ ВЯрвате или не когато четях това ми спря тока:( точно преди няколко секунди. Направо изтръпнах. А иначе са ми се случвали всякакви неща. Когато бях мъничка около 1-2клас чувах гласове.
Майка ми ме заведе на църква за да се помолят за мен и спряха. По-късно вече към 7-8клас отново чувах и то такива едни реални . Излизам някъде и отзад чувам как някой ме вика по име и то винаги мъжки глас много рядко женски. Гласът отначало беше нежен и после става груб и вика силно. Обръщам се няма жива душа а гласът продължава. Пак се молиха за мен и спря. По късно се случи нещ със сина ни: Спеше си сладко когато проплака и започна да се оглежда в кошарата седна и такъв неадекватен и не реагира на нищо. Мъжа ми веднага каза нещо не помня какво но имаше предвид извънземни. Спогледахме се и сякаш го обсъдихме наум. От тогава нищо не се е случило до днешното спиране на тока
Майка ми ме заведе на църква за да се помолят за мен и спряха. По-късно вече към 7-8клас отново чувах и то такива едни реални . Излизам някъде и отзад чувам как някой ме вика по име и то винаги мъжки глас много рядко женски. Гласът отначало беше нежен и после става груб и вика силно. Обръщам се няма жива душа а гласът продължава. Пак се молиха за мен и спря. По късно се случи нещ със сина ни: Спеше си сладко когато проплака и започна да се оглежда в кошарата седна и такъв неадекватен и не реагира на нищо. Мъжа ми веднага каза нещо не помня какво но имаше предвид извънземни. Спогледахме се и сякаш го обсъдихме наум. От тогава нищо не се е случило до днешното спиране на тока
Това ми напомня как една вечер с братовчед ми си играехме на детективи,които търсят извънземни.Бяхме сами в къщата на баба.Изведнъж се чу силно трополене на покрива.Ние се изплашихме, избягахме навън и започнахме да викаме баба.Тя дойде и ни каза,че е била котката на съседите.
Аз съм изключително рационална и практична личност с доста стабилна психика. От близо 2 години, обаче, започнах да се съмнявам в психичното си здраве....сега чета писаното и доста ми олекна - явно не полудявам!
Преди 2 години с мъжът ми си купихме жилище. Рано сутринта, към 6.00ч, малко след като мъжът ми тръгна за работа, аз полудремейки видях, как вратата на спалнята полека започва да се отваря и някой се промъква в стаята. В първият момент реших, че мъжо е забравил нещо и се връща, като гледа да не ме събуди - ама не беше той! Човекът(убедена съм, че беше мъж) застана в ъгъла м/у гардероба и прозореца, точно на 2 крачки от мен и просто ме гледаше. Не виждах лице, не ме беше страх, просто се чудех как, за бога, е влязъл в апартамента, след като ясно чух как мъжът ми заключи вратата! И се събудих...и всичко в стаята беше същото, само дето нямаше никой! Общо взето историята се прие като шега, самата аз не приех този сън за нещо особено. Но след 3-4 дена, този "човек" пак влезе в стаята, пак застана в ъгъла, този път малко по-близо до мен...и пак се събудих, нямаше никой и часът беше 6.05.
След няколко дена (вече ме беше страх да заспя, след като мъжът ми тръгне за работа) някой започна да върви в коридора, ясно чувах стъпките, вратата на спалнята се отвори, някой идваше към леглото...и усещах явна заплах и просто исках да се събудя...и часът пак беше 6.05.! Последваха още посещения, но вече доста по дръзки - дърпаха ми одеалото, ясно усещах как някой се качва на леглот и пълзи към мен, стъпките идваха все по-близо, преди да успея да се събудя, а щом се събудех, ставах (което беше много трудно, цялата бивах скована от ужас), светвах лампата и пусках радиото, за да не заспя. И все си мислех - какво ще стане, когато стигнат до мен?!
Мъжът ми не ми вярваше особено, казваше, че съм под стрес от новото място...докато не му се обадих на работа една сутрин към 6.30, пищяща от ужас да си дойде веднага, защото няма да остана и миг сама в апартамента. Този път бяха няколко "човека", вървяха към леглото, чувах стъпките им, нещо шепнеха..застанаха точно до мен, една жена се наведе, усещах й дъха...а аз просто исках да се събудя...никога през живота си не съм била толкова уплашена, толкова ужасена...
Викахме един ходжа, чете нещо човека, ръси с вода....около месец нямах посещения, след това пак започнах да чувам стъпките покрай леглото...и някъде тогава разбрах, че съм бременна. Посещенията спряха изведнъж, само един път (бях в 4 месец) чух как някой ходи в коридора, спира пред вратата на спалнята...но не влезе...
Какво беше това и до днес не знам, а много ми се иска да разбера, защото сега в тази стая спи детето и много често нощем се буди, пищейки, гледа към вратата и сочи с пръстче...така ме е страх да не би "гостите" да навестяват и него понякога...
Помагайте, кажете какво се прави, къде се ходи - магии ли са, духове ли...?
Преди 2 години с мъжът ми си купихме жилище. Рано сутринта, към 6.00ч, малко след като мъжът ми тръгна за работа, аз полудремейки видях, как вратата на спалнята полека започва да се отваря и някой се промъква в стаята. В първият момент реших, че мъжо е забравил нещо и се връща, като гледа да не ме събуди - ама не беше той! Човекът(убедена съм, че беше мъж) застана в ъгъла м/у гардероба и прозореца, точно на 2 крачки от мен и просто ме гледаше. Не виждах лице, не ме беше страх, просто се чудех как, за бога, е влязъл в апартамента, след като ясно чух как мъжът ми заключи вратата! И се събудих...и всичко в стаята беше същото, само дето нямаше никой! Общо взето историята се прие като шега, самата аз не приех този сън за нещо особено. Но след 3-4 дена, този "човек" пак влезе в стаята, пак застана в ъгъла, този път малко по-близо до мен...и пак се събудих, нямаше никой и часът беше 6.05.
След няколко дена (вече ме беше страх да заспя, след като мъжът ми тръгне за работа) някой започна да върви в коридора, ясно чувах стъпките, вратата на спалнята се отвори, някой идваше към леглото...и усещах явна заплах и просто исках да се събудя...и часът пак беше 6.05.! Последваха още посещения, но вече доста по дръзки - дърпаха ми одеалото, ясно усещах как някой се качва на леглот и пълзи към мен, стъпките идваха все по-близо, преди да успея да се събудя, а щом се събудех, ставах (което беше много трудно, цялата бивах скована от ужас), светвах лампата и пусках радиото, за да не заспя. И все си мислех - какво ще стане, когато стигнат до мен?!
Мъжът ми не ми вярваше особено, казваше, че съм под стрес от новото място...докато не му се обадих на работа една сутрин към 6.30, пищяща от ужас да си дойде веднага, защото няма да остана и миг сама в апартамента. Този път бяха няколко "човека", вървяха към леглото, чувах стъпките им, нещо шепнеха..застанаха точно до мен, една жена се наведе, усещах й дъха...а аз просто исках да се събудя...никога през живота си не съм била толкова уплашена, толкова ужасена...
Викахме един ходжа, чете нещо човека, ръси с вода....около месец нямах посещения, след това пак започнах да чувам стъпките покрай леглото...и някъде тогава разбрах, че съм бременна. Посещенията спряха изведнъж, само един път (бях в 4 месец) чух как някой ходи в коридора, спира пред вратата на спалнята...но не влезе...
Какво беше това и до днес не знам, а много ми се иска да разбера, защото сега в тази стая спи детето и много често нощем се буди, пищейки, гледа към вратата и сочи с пръстче...така ме е страх да не би "гостите" да навестяват и него понякога...
Помагайте, кажете какво се прави, къде се ходи - магии ли са, духове ли...?
Ааааааааааа, ти защо държиш детето там ?!?!?!!?
:crazyeyes Махни го оттам !!!!!!!!Аз ако бях щях да се преместя в друг квартал ....
Понякога сънувам един мой близък приятел,който почина.Толкова осезателно е присъствието му,че също чувам гласът му,но на сън.Никога не ми се е случвало да се събудя и да продължа да го чувам.В това не виждам нищо страшно или странно.По този начин се разтъжвам с него и дори ми е приятно,че се случва.
Когато четох историите, се сетих за нещо много странно, което ми се случи.
Бях преди 3 години на семинар/екскурзия в Алпите(уча в чужбина). В стая бях с едно момиче, но милото беше доста странно. Една вечер си легнах по рано, а тя се прибра по касно. На сутринта си погледнах дясната китка и имаше доста странно нещо. С химикал беше написано числото 7 и под него 3 хоризонтални черти. Доста се изплаших и не знаех как да реагирам. Не смеех да я попитам открито дали знае нещо по въпроса.
Страното в случая е, че не е възможно аз в съня си да съм го направила, понеже ако съм го написала е било с лявата ръка, а аз нищо не мога да върша с лявата.
Не зная какво да мисля.
Какво може да е това?
Бях преди 3 години на семинар/екскурзия в Алпите(уча в чужбина). В стая бях с едно момиче, но милото беше доста странно. Една вечер си легнах по рано, а тя се прибра по касно. На сутринта си погледнах дясната китка и имаше доста странно нещо. С химикал беше написано числото 7 и под него 3 хоризонтални черти. Доста се изплаших и не знаех как да реагирам. Не смеех да я попитам открито дали знае нещо по въпроса.
Страното в случая е, че не е възможно аз в съня си да съм го направила, понеже ако съм го написала е било с лявата ръка, а аз нищо не мога да върша с лявата.
Не зная какво да мисля.
Какво може да е това?
Когато четох историите, се сетих за нещо много странно, което ми се случи.
Бях преди 3 години на семинар/екскурзия в Алпите(уча в чужбина). В стая бях с едно момиче, но милото беше доста странно. Една вечер си легнах по рано, а тя се прибра по касно. На сутринта си погледнах дясната китка и имаше доста странно нещо. С химикал беше написано числото 7 и под него 3 хоризонтални черти. Доста се изплаших и не знаех как да реагирам. Не смеех да я попитам открито дали знае нещо по въпроса.
Страното в случая е, че не е възможно аз в съня си да съм го направила, понеже ако съм го написала е било с лявата ръка, а аз нищо не мога да върша с лявата.
Не зная какво да мисля.
Какво може да е това?
Бях преди 3 години на семинар/екскурзия в Алпите(уча в чужбина). В стая бях с едно момиче, но милото беше доста странно. Една вечер си легнах по рано, а тя се прибра по касно. На сутринта си погледнах дясната китка и имаше доста странно нещо. С химикал беше написано числото 7 и под него 3 хоризонтални черти. Доста се изплаших и не знаех как да реагирам. Не смеех да я попитам открито дали знае нещо по въпроса.
Страното в случая е, че не е възможно аз в съня си да съм го направила, понеже ако съм го написала е било с лявата ръка, а аз нищо не мога да върша с лявата.
Не зная какво да мисля.
Какво може да е това?
Къде съм бляла 3 месеца, че съм я пропуснала тази тема 
, та сега цяла сутрин чета...
И аз вярвам в паралелни светове и искрено се надявам да ги има. Ще разкажа 3 случки, които тотално са ми преобърнали мирогледа.
Когато забременях с първата ми дъщеря, бях изключително кариеристично настроена и бях решила, че ще харижа бебето на майка ми още на втория месец и ще се връщам на работа. Към средата на бременността ми сънувах сън, който забравих, но после си спомних с горчивина (подчертавам средата, защото знам, че в последните седмици съзнанието вече е тотално концентрирано върху престоящото раждане). Сънувах, че раждам момиченце. Лежахме с нея на едно легло, глава до глава, приказвахме си адски приятно, след което тя изведнъж седна и каза “Виж, налага се да се прибера обратно. Ще дойда пак, когато си дозрееш да си майка!”. Родих момиченце, което почина при раждането. Отказах се от кариера и чак тогава родих здраво и право дете.
Баща ми, който почина наскоро, беше няколко месеца тежко болен. В деня, в който почина, състоянието му по никакъв начин не се различаваше от предходните дни. Дъщеря ми беше канена на РД и аз бях решила да я заведа, а след рождения ден да отида да го видя както обичайно. В момента, в който прекрачих прага на заведението, в което се провеждаше празника, изпитах невероятна болка в сърцето (нямам никакви сърдечни проблеми и повече такава болка не съм имала). Оставих дъщеря ми и потеглих към баща ми. Той почина в ръцете ми почти веднага след като пристигнах
.
Преди погребението на баща ми майка ми го сънува как й казва “Отвържи ми краката!” и я пита “Защо не ми изрязахте ноктите?”. Озадъчени от съня разпитахме познати медицински лица и се оказа, че в моргата крайниците на починалите се връзват, за да не се деформира тялото. Нито аз, нито майка ми го знаехме
.
А за ноктите е бил прав. В състоянието, в което беше действително не се бяхме сетили и за тях.
За съжаление, оттогава насам си лягам с молбата да го сънувам, но уви него все го няма.
, та сега цяла сутрин чета...И аз вярвам в паралелни светове и искрено се надявам да ги има. Ще разкажа 3 случки, които тотално са ми преобърнали мирогледа.
Когато забременях с първата ми дъщеря, бях изключително кариеристично настроена и бях решила, че ще харижа бебето на майка ми още на втория месец и ще се връщам на работа. Към средата на бременността ми сънувах сън, който забравих, но после си спомних с горчивина (подчертавам средата, защото знам, че в последните седмици съзнанието вече е тотално концентрирано върху престоящото раждане). Сънувах, че раждам момиченце. Лежахме с нея на едно легло, глава до глава, приказвахме си адски приятно, след което тя изведнъж седна и каза “Виж, налага се да се прибера обратно. Ще дойда пак, когато си дозрееш да си майка!”
. Родих момиченце, което почина при раждането. Отказах се от кариера и чак тогава родих здраво и право дете.Баща ми, който почина наскоро, беше няколко месеца тежко болен. В деня, в който почина, състоянието му по никакъв начин не се различаваше от предходните дни. Дъщеря ми беше канена на РД и аз бях решила да я заведа, а след рождения ден да отида да го видя както обичайно. В момента, в който прекрачих прага на заведението, в което се провеждаше празника, изпитах невероятна болка в сърцето (нямам никакви сърдечни проблеми и повече такава болка не съм имала). Оставих дъщеря ми и потеглих към баща ми. Той почина в ръцете ми почти веднага след като пристигнах
.Преди погребението на баща ми майка ми го сънува как й казва “Отвържи ми краката!” и я пита “Защо не ми изрязахте ноктите?”. Озадъчени от съня разпитахме познати медицински лица и се оказа, че в моргата крайниците на починалите се връзват, за да не се деформира тялото. Нито аз, нито майка ми го знаехме
.А за ноктите е бил прав. В състоянието, в което беше действително не се бяхме сетили и за тях
.За съжаление, оттогава насам си лягам с молбата да го сънувам, но уви него все го няма.
Докато бях под пълна упойка се видях, че стоя в някаква празна стая, със столове покрай стените. Изведнъж една врата се отвори, видях брат си и го чух да ме вика. Казах му, че ще отида по-късно, защото няма кой да ми гледа децата...Като се събудих от упойката се почувствах най-самотния и празен човек на света.Брат ми не е между нас от 23 години. 
Преди три седмици почина дядо ми, но ние не знаехме. Полицията по местонахождение ни се обади, за да ни уведоми. Два-три дена преди да ни известят чувствах страхотно неразположение, детето на сестра ми пък пищеше на сън и ставаше нощем. Двете нощи преди погребението бяха истински кошмар, докато не поех цялата организация, не се обадих на близките, събрахме се и го погребахме.
Разбира се тук пишещите мъже са скептици. Мислят си, че жените са изкукали. В крайна сметка всеки има право на своя избор - да вярва или не. Има хора с по-развита сензитивност, които могат да улавят и възприемат случващите се странни неща. Не случайно е казано, че интуицията е присъща на жените. В окултната литература пише много за живота след смърта, какво става с душите на хората, за прераждането и т.н. Подчертавам, че окултна литература не е същото като литература за черни и бели магии. Колкото до сънищата - спорно е дали са връзка с друг свят или подсъзнателна игра на мозъка ни, отразяваща неща, които ни вълнуват. Учените все още изследват. По-скоро търсят реалистични обяснения ( май връзката с друг свят се изключва от реалистичните обяснения). Аз лично съм усещала присъствие на конкретен починал човек, чела съм окултна литература и вярвам в неща, в които повечето хора не вярват.