Случи ми се нещо странно..

Аз се чудя....мъртвите няма ли някакъв друг начин да дават знаци,ами трябва така да изкарват акъла на хората:) Не може ли да направят нещо забавно или мило,ами трябва да дишат шумно ...например?!

И аз съм се питала същото

Ммм, а леля ми разказва, че веднъж минавайки покрай един тотопункт, чула глас, който и казал: "рождените дни!". Замислила се, но бързала и не спряла да пусне фиш, а на следващото теглене излезли рождените дати на нея, мъжа и, двете и дъщери и двете внучета. Помнеше тиража, каза ни да проверим ако не вярваме. Не съм проверявала, но и вярвам. И тя каза, че не съжалява, понеже парите явно не са били предназначени за нея.

Изчетох цялата тема, може би всеки от нас е имал такива преживяваниа, дали ще им обърне внимние и ще ги приеме всеки сам решава. Някой неща наистина имат рационално обяснение.......други - не
Едната ми баба, която обичах безкрайно-тя ме е отгледала, почина на Цветница. Знам, че имаше някакво поверие, за хората които умират на празници, но не го помня. Тя живееше в една къща на долния етаж, а над нея брат ми със снаха ми и малкия. Стаята на детето се пада точно над стаята на баба. И понеже това е къщата в която сме живяли като деца преди това беше нашата стая и баба като ни викаше за нещо тропаше по тавана на нейната стая с точилката за да слезнем при нея. Още не бяха минали 40 дни от смъртта на баба, и снаха ми ми вика - "Знаеш ли, че чувам през деня все едно баба ти тропа с точилката по тавана". Аз естествено не и повярвах. И един ден лежиме със снаха ми на спалнята, гледаме телевизия и се чува това тропане, наистина едно към едно, все едно баба тропа от стаята от долу. Настръхнах, опулихме се със снаха ми и двете и не мърдаме. Няма такъв шок ви казвам. След малко пак се чу. Накрая се окза че при напълно затворени прозорци, без грам вятър от никъде щорите на прозореца се местят и се удрят в дограмата и от там идва шума....незнам как точно се движеха. После спря, от много време не сме чували шума. В същата тази къща гледахме едно много старо куче, накрая беше много болно, и когато баба почина то съвсем се стопи.....точно в деня, когато и изнасяхме 40 дни, като се върнахме у нас то беше умряло пред вратата на баба ми......

вчера ми се случи нещо .... не страшно, но доста странно. Влязох да къпя малкия в банята. По едно време чувам че някой свири на йониката му. Чува се мелодия. Отварям вратата на банята и се ослушвам, но мелодията спря. Реших че мъжа ми се е върнал, виках го по име но него го нямаше. Продължихме да се къпем и пак - йониката свири. Пак отварям, пак викам мъжа ми и пак нищо. Така няколко пъти. Странно ми е, нямам обяснение...

Не знам до колко е странно. Скоро загубих баба си. Два дни преди да почине е казала на майка ми, че дядо е стоял до нея и е мълчал "явно й се сърдел". (Дядо почина преди почти 2 години).

Момичета, от два дни ви чета и не мога да спя. Снощи от страх не си легнах и до изгрев бях  
Случвали са ми се много неща. А и в семейството ми има няколко истории, които далеч не са приключили безболезнено и пострадали има. Но това са неща, за които избягваме да говорим...
Ще ви разкажа един от първите си сблъсъци с необяснимото.
Като по-малки с братовчедка ми обичахме да ходим при една дървена къща и да си играем. Къщата е страхотна, цялата е дърворезба, но не цялата може да се види. До колкото знам едно време са пускали вътре, но сега е заключена и се пази. Човекът, които я е правил е починал преди да я довърши. Правел е всичко на ръка, изящна е, отдал е целия си живот на творението си. Какво ни прихвана един ден не ми е ясно, но решихме да влезем вътре. Бая време обикаляхме, крихме се и накрая успяхме да влезем, по начин които не искам да описвам. Къщата от вътре беше хиляди пъти по-прекрасна отколкото отвън. И понеже не ни беше достатъчно да хвърлим поглед на вътрешния двор, решихме и вътре да влезем. Имаше чертежи, отворен куфар, записки, недовършени елементи... Всичко беше в паяжини, непокътнато от години... След като разгледахме всичко внимателно и задоволихме любопитството си решихме да си ходим, но да си вземем нещо за спомен. През носа ни излезе   Взехме елемент и го занесохме вкъщи. Колкото и да ме е срам ще си призная, че отчупихме елемента (била съм на около 7-8 години, уж дете с акъл). Прибрахме се при баба и останахме да спим там. Цяла нощ всичко дървено се блъскаше и имаше вятър (не много силен, но не и течение от под вратата). Баба ми не спа с нас. Не й казахме какво сме направили. На сутринта първото нещо, което направихме е да се върнем при къщата и да оставим откраднатото. Всичко приключи. От тогава са минали доста години. Само веднъж съм ходила там по молба на една позната и да ви кажа нямам и желание.
Чувствам, че оскверних нещо свято. Сигурно цял живот ще ми тежи. Знам, че съм била дете, но това не ме оправдава  

Преди да почине баба ми сънувах, че ги виждам двамата с дядо ми. Баба ми мълчеше, а дядо ми каза, че скоро ще я прибере при себе си. Започнах да плача и да се моля, но разбирах, че нищо не мога да направя.

Italia, тази къща не е ли в кв. Изгрев в София? 

Да.

Дядо ми ме е водил там, приказна е!

Така е Рени. И аз бих искала някои ден, когато имам деца да ги заведа там, но ми е толкова гузно... На мъжа ми обещавам от години да отидем и той да я разгледа, но все си намирам оправдание да не го правя. Ще трябва да се преборя със себе си.

като дете само съм  минавала от там, но не се сещам къде се пада точно в парка, обяснете ми, моля ви

В началото на гората ако тръгнеш от Изгрев към Семинарията.

От към руското посолство?