Много пъти съм сънувала, че ми пада зъб. Чела съм, че не е хубаво, но питах една туркиня, която каза, че това означава, че се отървава човек от голям проблем. Наистина като се замисля, всичко се е нареждало след това. Не бива да се страхувате, мислете позитивно.
- Публикувана: 24 март 2007, 11:00 ч.
- Последно мнение: 14 юли 2008, 10:34 ч.
Случи ми се нещо странно..
Вери,поднасям и моите съболезнования... 
Това с падането на зъбите,изобщо го махнете от главата ви.
Тези сънища може да съсипят човек,ако им се отдаваме така...
Мнооого,много пъти съм сънувала как ми падат зъбите...Чета в съновника-и все лошо пише.Ходила съм зашеметена с дни,подтисната и чакаща.
И нищо.
Накрая си забраних да чета в съновници и да си мисля какво означава дадения сън.Няма смисъл да се напрягам с глупости.
Каквото има да се случва-ще се случи.
Това с падането на зъбите,изобщо го махнете от главата ви.
Тези сънища може да съсипят човек,ако им се отдаваме така...
Мнооого,много пъти съм сънувала как ми падат зъбите...Чета в съновника-и все лошо пише.Ходила съм зашеметена с дни,подтисната и чакаща.
И нищо.
Накрая си забраних да чета в съновници и да си мисля какво означава дадения сън.Няма смисъл да се напрягам с глупости.
Каквото има да се случва-ще се случи.
Баща ми почина вчера- 06.04.2008.
А с мъжа ми се срещнахме за пръв път на 06.04.2002.
А с мъжа ми се срещнахме за пръв път на 06.04.2002.
Да, по повод зъбите - миналата година сънувах такъв сън, че сама си вадя зъби... И понеже бях чувала какво означава, направо се носех като призрак с дни... Оказа се, че наистина означава, че ще се разделиш с някакъв проблем. По-добре да мислиш позитивно, иначе може да се побъркаш.
Вери, съболезнования!!!
И аз имам какво да разкажа, странна случка. Преди 10 години, тогава още живях в ЮАР с мъжът ми бяхме на квартира в една къща. Аз още от първият ден усетих нещо неприятно там, но си замълчах. Тогава започнаха едни безсънни нощи, или ако спях сънувах кошмари, от рода на престрелки, убийства, че мен ме гонят с пистолети, че ме отвличат и какво ли не. Реших, че това се дължи на постоянните убийства там. Както знаете, това е доста престъпна държава. Но след време забелязах, че звукът на телевизора се увеличаваше сам, после телевизора се изключваше, включваше и аз казах на мъжа ми. Той ме успокои, че било от тока и какво ли не. Пречуваха ми се шумове, стрясках се много, тъй като мъжът ми работеше до късно всяка вечр и аз си бях сама до полунощ. Един прекрасен ден се звъни на врата. Отварям и бяха 3-4 човека и ми казаха, че трябвало да направят някаква проверка на къщата, представиха се, че са от Полицията. Аз не знаех какво да правя и се обадих на мъжът ми, той ми каза да ги пусна и нищо повече. Влизат въпросните полицаи/цивилни/ и започнаха да оглеждат стените на нашата спалня, мериха нещо. Накрая не издържах и попитах какво става. Те ме погледнаха учудено и ми казаха, че само месец преди да се нанесем там, е станало двойно убийство и то в спалнята, и че извършителите са още неизвестни. Убийството е станало с огнестрелно оръжие и замерваха нещо, останалите дупки по стените. Аз пребледнях цялата. Тогава се замислих за тези шумове и за телевизора. Обадих се на мъжът ми и му се накарах едно хубаво, а той не ми казал, да не ме тревожи. След няма и месец си купихме наша къща и се преместихме. Да, ама аз пак не спях, този път заради честите престрелки там...ужас и сега настръхвам като се сетя. Даже един път така се стреляше до прозореца ни, че мъжът ми си взе пистолета и излезе навън да види какво става. Нищо не видяхме, ама аз престанах да спя.
Това е друга тема, имам много да разказвам за тази държава и какво съм преживяла, но пък е красиво там! Жалко!!!
И аз имам какво да разкажа, странна случка. Преди 10 години, тогава още живях в ЮАР с мъжът ми бяхме на квартира в една къща. Аз още от първият ден усетих нещо неприятно там, но си замълчах. Тогава започнаха едни безсънни нощи, или ако спях сънувах кошмари, от рода на престрелки, убийства, че мен ме гонят с пистолети, че ме отвличат и какво ли не. Реших, че това се дължи на постоянните убийства там. Както знаете, това е доста престъпна държава. Но след време забелязах, че звукът на телевизора се увеличаваше сам, после телевизора се изключваше, включваше и аз казах на мъжа ми. Той ме успокои, че било от тока и какво ли не. Пречуваха ми се шумове, стрясках се много, тъй като мъжът ми работеше до късно всяка вечр и аз си бях сама до полунощ. Един прекрасен ден се звъни на врата. Отварям и бяха 3-4 човека и ми казаха, че трябвало да направят някаква проверка на къщата, представиха се, че са от Полицията. Аз не знаех какво да правя и се обадих на мъжът ми, той ми каза да ги пусна и нищо повече. Влизат въпросните полицаи/цивилни/ и започнаха да оглеждат стените на нашата спалня, мериха нещо. Накрая не издържах и попитах какво става. Те ме погледнаха учудено и ми казаха, че само месец преди да се нанесем там, е станало двойно убийство и то в спалнята, и че извършителите са още неизвестни. Убийството е станало с огнестрелно оръжие и замерваха нещо, останалите дупки по стените. Аз пребледнях цялата. Тогава се замислих за тези шумове и за телевизора. Обадих се на мъжът ми и му се накарах едно хубаво, а той не ми казал, да не ме тревожи. След няма и месец си купихме наша къща и се преместихме. Да, ама аз пак не спях, този път заради честите престрелки там...ужас и сега настръхвам като се сетя. Даже един път така се стреляше до прозореца ни, че мъжът ми си взе пистолета и излезе навън да види какво става. Нищо не видяхме, ама аз престанах да спя.
Това е друга тема, имам много да разказвам за тази държава и какво съм преживяла, но пък е красиво там! Жалко!!! 
Дано не ви оттегчих с моите безкрайни сънища
Интересно ми е да чета. Момичета, благодаря за подкрепата!
Лежах си буден допреди малко и усетих топъл дъх в ухото си.
Все едно че някой иска да ми каже нещо тихичко, или жена иска да ме целуне.
Обаче няма никой. Близките ми спят, претърсих стаята - не,
че има кой знае колко места за търсене, спя сам, в спартанска обстановка.
Сега какво да правя?
Аз преди години сънувах,че ми падат няколко зъба,не само един и бях ужасно разтревожена.След като сънувах АБСОЛЮТНО същия сън НЯКОЛКО пъти вече ме беше обзела такава паника... 
.За щастие не се случи нищо!
.За щастие не се случи нищо!Точно това исках да прочета
Уж не вярвах в такива неща, но ме беше обзела една паника покрай тези категорични заявления, че е на лошо да сънуваш такова нещо, беше ме страх да заспя снощи, даже по едно време вечерта започна да ме боли предния зъб от мислене 
И си викам, е, сега ако сънувам, че пада, няма какво да се чудя 
Ама не сънувах де. Мислех да питам сутринта има ли някой, сънувал такова нещо и да не е станало нищо лошо 
Имала съм много странни преживявания, но по-скоро съм ги тълкувала като плод на въображението си, тъй като от години ми е интересна темата за живота след смъртта и всичко паранормално. Имам и доста книги по въпроса. Миналата година обаче ми се случи нещо, което все още не мога да си обясня.
Прибирах се от работа, както винаги пеш. Пътят до вкъщи е около 30 минути. Винаги минавам по един и същ маршрут. Беше към 7 ч. вечерта, мястото е оживено. Вървя си по моста и изведнъж отнякъде изникна едно голямо куче, бездомно. До тук нищо интересно, бездомни колкото щеш. Да обаче това куче дойде до мен, погледна ме и започна да върви заедно с мен. Реших да го изгоня, но не, аз забързвам и то също, минавам през подлеза и то с мен. Стана ми хем страшно, хем смешно. Това куче вървя през целия път с мен, без да се отдели. Когато наближим хора, то заставаше между мен и тях. Не ми позволяваше да го пипна, просто сякаш ме пазеше. Стигнехме почти до вкъщи. На светофара преди моя блок седна до мен, изчака да светне зелено, пресече с мен улицата, погледна ме пак и си замина. И до ден днешен повече не съм го виждала.
Възможно е просто да е искало компания, незнам. Но ми беше странно поведението му. Сякаш ме пазеше от нещо или някой, като заставаше винаги между мен и хората, с които се разминавах.
Другата ми случка е, когато дядо почина, преди много години. Нощта преди погребението отидохме да спим в къщата на брат му. Много се въртях, не можех да заспя, въпреки пропътуваните 300 км. Някъде към полунощ усетих нещо като топъл повей на лицето си, като че ли някой ме погали. Помислих си, че това сигурно е дядо, който се сбогува с мен /от 4 внучки, аз му бях слабост като най-малка/. Стана ми приятно и спокойно, чак тогава се отпуснах и заспах.
Прибирах се от работа, както винаги пеш. Пътят до вкъщи е около 30 минути. Винаги минавам по един и същ маршрут. Беше към 7 ч. вечерта, мястото е оживено. Вървя си по моста и изведнъж отнякъде изникна едно голямо куче, бездомно. До тук нищо интересно, бездомни колкото щеш. Да обаче това куче дойде до мен, погледна ме и започна да върви заедно с мен. Реших да го изгоня, но не, аз забързвам и то също, минавам през подлеза и то с мен. Стана ми хем страшно, хем смешно. Това куче вървя през целия път с мен, без да се отдели. Когато наближим хора, то заставаше между мен и тях. Не ми позволяваше да го пипна, просто сякаш ме пазеше. Стигнехме почти до вкъщи. На светофара преди моя блок седна до мен, изчака да светне зелено, пресече с мен улицата, погледна ме пак и си замина. И до ден днешен повече не съм го виждала.
Възможно е просто да е искало компания, незнам. Но ми беше странно поведението му. Сякаш ме пазеше от нещо или някой, като заставаше винаги между мен и хората, с които се разминавах.
Другата ми случка е, когато дядо почина, преди много години. Нощта преди погребението отидохме да спим в къщата на брат му. Много се въртях, не можех да заспя, въпреки пропътуваните 300 км. Някъде към полунощ усетих нещо като топъл повей на лицето си, като че ли някой ме погали. Помислих си, че това сигурно е дядо, който се сбогува с мен /от 4 внучки, аз му бях слабост като най-малка/. Стана ми приятно и спокойно, чак тогава се отпуснах и заспах.
Фогата, за кучето - нищо странно според мен. Преди 2 месеца някъде тръгнахме с една приятелка на дъъълга разходка от Гео Милев, през Борисовата до Орлов мост. Едно улично куче се лепна за нас и 2 часа вървя с нас! Като седнем някъде, сяда на известно разстояние и чака. Като тръгнем - тръгва. После се разделих с приятелката ми, то тръгна след нея. Не знам къде са се разделили. Не е искало храна - нищо. Само вървеше след нас 
Явно си е търсило компания за разходка. Ама все си мислех, че после някъде ще го забележа това куче, града е малък. Сега, с течение на времето вече ми е смешно, но тогава ми беше странно.
Сега попадам на темичката ви.Искам да я прочета цялата.Колкото до това усещане,че има някой зад гърба ми често ми се случва.Само ще споделя една малко трагико-комична случка.Живеехме преди време в една друга държава.Имах съседка пак българка,тя с мъжът си живееше---прекрасно семейство.Виждахме се за по кафенце,в началото още не се познавахме добре и разговорите ни бяха от общ характер.Бях си купила списание с подарък карти Таро.Прочетох им указанието и ``росна-росна ``отивам да и хвърлям карти. 
Нареждам ги,и започвам да чета коя карта какво означава.Минало,настояще............Нищо не знаех за нейното минало и обяснявам обаче,че до нея е имало млад човек,имали са любовна връзка,тя още има чувства към него,той не.......и т.н.Уф,като скокна тази жена,кой ми бил казал,с кои българи нейни познати се познавам,как е стигнало до ушите ми........Изяснихме ситуацията.На никого нищо не казах,хвърлих ги тези карти и повече не искам и да ги видя. 
Истината е,че дори и не предполагах за нейните любовни авантюри,просто четях подредбата на картите.Незнам дали я убедих,че това е истината,но ако не беше реагирала така остро,щях да си помисля за връзка преди да се омъжи,и в никакъв случай за нейното съвсем близко минало......
Нареждам ги,и започвам да чета коя карта какво означава.Минало,настояще............Нищо не знаех за нейното минало и обяснявам обаче,че до нея е имало млад човек,имали са любовна връзка,тя още има чувства към него,той не.......и т.н.Уф,като скокна тази жена,кой ми бил казал,с кои българи нейни познати се познавам,как е стигнало до ушите ми........Изяснихме ситуацията.На никого нищо не казах,хвърлих ги тези карти и повече не искам и да ги видя. Истината е,че дори и не предполагах за нейните любовни авантюри,просто четях подредбата на картите.Незнам дали я убедих,че това е истината,но ако не беше реагирала така остро,щях да си помисля за връзка преди да се омъжи,и в никакъв случай за нейното съвсем близко минало...... .....Минало,настояще............Нищо не знаех за нейното минало и обяснявам обаче,че до нея е имало млад човек,имали са любовна връзка,тя още има чувства към него,той не.......и т.н.Уф,като скокна тази жена,кой ми бил казал,с кои българи нейни познати се познавам,как е стигнало до ушите ми........Изяснихме ситуацията.На никого нищо не казах,хвърлих ги тези карти и повече не искам и да ги видя. Истината е,че дори и не предполагах за нейните любовни авантюри,просто четях подредбата на картите.Незнам дали я убедих,че това е истината,но ако не беше реагирала така остро,щях да си помисля за връзка преди да се омъжи,и в никакъв случай за нейното съвсем близко минало......
Истината е,че дори и не предполагах за нейните любовни авантюри,просто четях подредбата на картите.Незнам дали я убедих,че това е истината,но ако не беше реагирала така остро,щях да си помисля за връзка преди да се омъжи,и в никакъв случай за нейното съвсем близко минало......Aма не се отказвай!Виртуално карти хвърляш ли?
